Провървяло или не му е провървяло?
Живеел един дъртак. Той имал единствен наследник. Стопанството му било малко. Но имал кон, който орал земята и с който старецът ходел в града на пазар.
Веднъж конят избягал.
– Какъв смут – съчувствали съседите. – Как не му провървя!
– Кой знае провървяло ли е или не – отвърнал старецът. – Не би трябвало да се разсъждава, а да се търси конят.
Няколко дни по-късно старецът намерил коня и го върнал вкъщи. И то не самичък, а с красива кобила.
-Какъв шанс! – споделили съседите. – Ама че му провървя!
– Успех? Неуспех? – споделил старецът. – Кой знае дали е провървяло? Едно е ясно – би трябвало да се построи още един обор.
Този нов кон имал див манталитет. На идващия ден синът на стареца паднал от коня и си счупил крайници.
-Какъв смут! Как не му провървя! – споделили съседите на стареца.
– Кой знае дали му е провървяло или не му е провървяло? – отвърнал старецът. – Едно е ясно – би трябвало да се излекува кракът.
В болничното заведение младежът се срещнал с красива госпожица. И след оздравяването завел невестата със себе си у дома.
Съседите отново почнали да приказват:
– Какъв шанс! Такава хубавица е намерил синът ти! Ама че му провървя!
Старецът все по този начин с усмивка отговарял:
– Кой знае? Провървя ли му… не му ли провървя…
Историята може да продължи до безспир. Успех или крах, кой знае? …
