Първият съпруг на Людмила Живкова разказва (първа част)
Живеехме на един етаж със фамилията на моя тъст, споделя инж. Любомир Стойчев
Инж. Любомир Стойчев е роден е през 1935 година във Враца. Завършил е ВМЕИ в София, докторант от Техническия университет в Магдебург, Германия. Заслужил активист на спорта. Многократно е бил на дипломатическа работа в чужбина. През 1961 година се дами за Людмила Живкова, от която е щерка им Евгения. Развеждат се през 1967 година
– Какво бихте споделили с днешна дата за непознатата страна на Людмила Живкова, за увлеченията й по източните метафизичен учения и мистицизъм?
– Много хора и в този момент свързват името на Людмила Живкова със света на окултното – като че ли надали не тя е отворила вратата на врачките у нас. Още приживе не са я разбирали, не са прониквали в смисъла на нейния интерес към източните философии. Моето мнение е, а такова е мнението и на уважавани български и задгранични учени, че тя се е опитвала посредством пропагандиране на високохуманни правила от учения като „ Жива нравственос ” и „ Асамблея Знаме на мира ” да ускори човешкия облик на социализма. Едно малко закъсняло, само че безапелационно самопризнание на нейния принос в развиването на българската просвета в интервала от края на 60-те до началото на 80-те години на 20-и век е проучването за приноса на българските космисти в проучването на наносферата. Людмила Живкова съумява да активизира многообразен, способен и влиятелен кръг и екип от сподвижници, сътрудници и сътрудници, които също дават своя принос в генерирането на хрумвания и в техното осъществяване.
– Но и през днешния ден личността й продължава да бъде обект на спорни отзиви и оценки?
– Интересът към Людмила Живкова през последните двайсетина години се насочва най-много към кончината й. Да се поддържа подобен интерес към който и да е било е противоестествено и аморално. Да си напомним, че в миналото „ най-интересното ” в биографията на Моцарт е била неговата гибел – кой го е отровил, за какво го е направил… Никой ли не е забелязал, че се е задържал прекомерно дълго в света с метода си на живот и труд, който е имал? Разбрали са го късно. А никой ли не е забелязал голямата натовареност и възприятие на отговорност на Людмила, която си отиде 39-годишна? Тя беше стожерът и моторът на българската просвета в директен и в метафоричен смисъл, в народен и интернационален мащаб повече от 10 години. Интересувала се била от окултизъм и езотерика и това станало рисково и съдбовно? Глупаво и неприлично един от нейните близки сътрудници (и служебни използвачи) съобщи от екрана, че „ тя няма доста общо с комунизма, че била „ неприятното дете ” на това време.. ”? Реално тя не се занимаваше с политика, а с културно строителство, с културно творчество. Мога да настоявам, че Людмила Живкова бе другото лице, човешкото лице на социализма, на левите хрумвания.
– Как бихте описали жилището ви на улица “Оборище ”, по какъв начин изглеждаше?
– С Мила се пренесохме в независимо жилище на „ Оборище “ 17. Цялата постройка беше нова, ведомствена на Централен комитет. В нея се нанесоха и фамилията на Тодор Живков, в това число майка му и татко му, Станко Тодоров, Живко Живков, Райко Дамянов, Лъчезар Аврамов, Гриrор Стоичков, военачалник Попов. Народното духовитост не прости на никого. Скоро след нанасянето на упоменатите шефски фамилии националната мълва прекръсти улица „ Оборище “ на улица „ Тодорище “. Казах го у дома и всички се смяха. Цялата защита на постройката се състоеше от един полицай, който стоеше във входа към улицата. Сградата обаче имаше вход и от задната част, където бяха и гаражите. При сегашната реалност още през първата нощ щяха да ни изнесат дружно с креватите! Моите плахи опити да получим единодушието на родителите да живеем отвън такива ведомствени жилища нямаха триумф. Жилището ни беше независимо, двустайно, с хол и кухня и се намираше на същия етаж с това на родителите иа Мила.
– Докога живяхте там?
– Късметът ни да живеем в независим апартамент обаче не продължи дълго, единствено до Студентския празник на осми декември 1962 година Както всяка година, на тази дата членовете на Политбюро отпред с Тодор Живков се срещаха със студентството. На тази среща студентите попитали Живков правилно ли е, че фамилията на щерка му живее в 100 квадрата ведомствено жилище? Неочакван и срамен, само че обективен въпрос. Тодор Живков можал да отговори единствено, че жилището не е 100, а 65 кв.м. Върна се с развалено въодушевление. На идната вечер се събрахме на фамилен съвет. Както постоянно елегантно общително, само че безапелационно, той предложи да решим – да се пренесем при тях и да освободим досегашното ни жилище. След къси вътрешни преустройства се преместихме. Сега разполагахме единствено със независима спалня и тоалетни пространства, а кухнята и столовата ползвахме дружно с останалите членове на семейството. Големият хол в началото е бил очакван и обзаведен и за публични мотиви на Тодор Живков и Мара Малеева. Сега беше разделеи на две елементи с портал и огромна остьклена, двойна, плъзгаща врата. По-малката част ползвахме ние, а при избрани мотиви, след координиране с родителското тяло – и двете елементи. Откровено казано, това свиване доста не ни смущаваше. Така имахме опция по-често да се срещаме с значими особи, посещаващи родителското тяло – най-често актьора Стефан Гецов, писателя-партизанин Веселин Андреев, „ заешкия военачалник “-партизанин Христо Русков. Това наше общуване продължи и след раждането на щерка ни, та чак до развода ни.
– Как ви одобриха семейство Живкови, откакто се оженихте с Людмила?
– През лятото на 1962 година Тодор Живков се готвеше за посещаване в Съюз на съветските социалистически републики по покана на Никита Хрушчов. Една вечер той показа у дома, че му следва обиколка из страната, в това число в Рило-Родопския край. Попита дали ние с Мила не бихме го придружили. Съгласихме се на драго сърце. Лично аз бях поласкан от доверието му към мен – нали единствено преди няколко месеца бях станал член на фамилията му. Пътувахме по тесните и кривуличещи пътища през долините на притоците на Марица. Стигнахме до местността Чаира, над дефилето на река Чаирскар – прелестна околност, на повече от 100 метра височина над дефилето, с съвсем отвесни скатове. Там, дружно с съпътстващите го български експерти, строители и енергетици се обсъждаха опциите за събиране и оползотворяване на изворните води от Рило-Родопския масив, потреблението на силата им за произвеждане на ток. Тогава за пръв път чух, че това може да бъде един великански енергиен план от Белмекен до Сестримо. Впечатлени от естественото великолепие, с Мила направихме една колкото рискована, толкоз и ефектна фотография – клекнахме безусловно на ръба.
Интервю на Христо КУФОВ
(Следва продължение)
