Свети 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия
Житие на светите 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия
Когато Максимиан се върнал с победа от войната с етиоптяните и поискал да принесе благодарствени жертви на идолите, той изпратил на всички места заповед да се съберат людете в Никодимия, с цел да се поклонят на езическите богове. Антим, еп. Никомидийски, като чул за тая заповед, събрал в черква всички християни и цяла нощ, против Рождество Христово, служел всенощно бдение и св. Литургия и поучавал народа на Христовата религия. Като разбрал това, Максимиан заповядал да натрупат от всички страни към огромната черква сухи пръчки и шубраци и като ги подпалят, да изгорят всички християни, които се намират вътре. Щом това станало известно на епископа, той побързал да кръсти оглашените и като приключил божествената Литургия, причастил със св. Тайни всички християни.
Това станало в 302 година. С това ужасно събитие бил подложен венец на най-жестокото гонение срещу християните, което траяло 10 години и се свършило с възцаряването на император Константин.
Страдание на двадесетте хиляди мъченици, изгорени в Никомидия
През втората година от царуването на император Максимиан, когато към този момент се готвело грубо гонение против християните, светата Христова религия се благоустроявала и процъфтявала, и богоносните пастири и учители на Църквата намерено изповядвали православните догмати. В тяхното число тогава бил и свети Кирил, славният свещеник на Никомидийската черква, декориран с правоверен живот и с подарък слово. Разпространявайки се, с помощта на проповедта му, християнската религия почнала към този момент да доближава и царските покои. Мнозина от най-приближените чиновници на царя почнали да се отвръщат от идолите и да се обръщат към Христа. Като разбрал за това, Максимиан намислил неотложно да повдигне гонение против Христовата Църква, само че по това време му предстояла война против варварите. Затова той решил изначало да се опълчи против външните врагове и да ги победи, а по-късно да разгласи и вътрешна война - не на враговете, а на своите жители и правилни помощници - християните, укрепващи отечеството с молитвите си и с правата религия. Когато той напуснал Никомидия, отправяйки се на война с етиопците, светлината на светата религия възсияла още по-ярко, просвещавайки погрешните, а Христовото воинство по това време нараствало по брой и се готвело за идния героизъм.
Имало в същото време в Никомидия една прелестна девственица, възпитана в царските чертози, на име Домна. Царят я посветил на скверните си богове, като я обрекъл да запази девството си и я направил основна идолска жрица при двореца си.
По Божий промисъл в ръцете й попаднала книга с Новозаветните трудове и като я четяла, душата є почнала да се просвещава. Тя се зарадвала, че е намерила такова духовно богатство, удивлявала се на огромната религия на християните в Единия Бог и скърбяла с душата си, че до момента се намирала в тъмнината на незнанието и заблудата. Като желаела старателно по-отблизо да се запознае с християнската религия и да се приобщи към нея, тя без ни минимум да се бави, повикала една девственица християнка, щерка на благороден придворен, и като получила напътствие от нея, през нощта скрито от всички се отправила към свети свещеник Кирил. Като наставил задоволително девицата в Божественото писание и като я осенил с кръстното предсказание, епископът я огласил и я поверил на един свят дякон, на име Агапий, с цел да може тя под негово управление да се подготви с пост и молебствия за свето кръщение. Домна правила скрито всичко, което й било нареждано, тъй че никой не знаел за това, с изключение на един неин евнух, сходен на нея по кротостта на нрава си, на име Индис, който дружно с нея се обърнал към светата религия и също се готвел за приемане на кръщение. По подобен метод девицата, която била на не повече от четиринадесет години, скоро след първото си раждане - плътското, се родила и с второ раждане - духовно.
Щом се върнала в двореца, от този момент тя с нищо повече не се занимавала, с изключение на с молитва, пост и четене на Божественото Писание. Веднъж, четейки " Деяния на светите Апостоли ", тя стигнала до следното място: " които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите ". Света Домна решила да постъпи по същия метод. Като събрала цялото си имущество, злато и сребро, бисери и скъпоценни камъни, скъпи облекла и целия си момински чеиз, тя скрито отнесла това при духовния си отец свети Кирил. Като поставила всичко пред нозете му, като че пред апостолските нозе, тя го помолила той със личните си ръце да раздаде на нуждаещите се получените за всичко това пари, което и било изпълнено. Скоро по-късно свети Кирил се показал и отишъл при Бога. Като пазела всичките му директиви надълбоко в сърцето си, Домна през деня и нощем се стараела да угажда на Бога, служейки Му старателно със своя съидейник и нравствен другар, евнуха Индис, дружно с който тя се родила свише от вода и Дух. Поучавайки се в закона Господен, те ежедневно постели до вечерта, а вкусваната късно вечер тяхна софра се състояла от твърд самун и вода, а с храната, избрана от царя и давана им ежедневно, те насищали гладните, тъй като скрито раздавали всичко на бедните. Водейки подобен богоугоден живот, те, сходно на град, който стои точно на планина, не могли да се укрият, въпреки че по всевъзможен метод и най-старателно се криели. Благочестието им станало очевидно като светилник, изваден отдолу под крина, и като имане, открито в равнищата. Богу било угодно тази света двоица да стане образец за правилните и за посрамване за погрешните.
За всекидневния пост на Домна и Индис разбрал началникът на евнусите, който управлявал целия замък и завеждал царската софра. Вместо да се изуми от тази суровост на живота им, той прибягнал към мъчения и дълго ги бил, принуждавайки ги да си признаят защо се използва даваната им храна; само че те криели добродетелта си и не желали да я признаят. Тогава пристигнал един евнух, персиец по генезис и по религия и почнал да споделя на началника на евнусите за тяхната добродетел, представяйки я като някакво злочинство и придружавайки описа си с клюки и обиди. Той загатнал за кроткия и чист живот на Домна и Индис, за въздържанието от храна и за това, че те раздават донасяната им храна на бедните християни, съперници на царя.
- Ако искаш да узнаеш истината - споделил той в умозаключение, - отвори хранилищата им и ще видиш, че думите ми са истинни.
Тогава началникът на евнусите, който бил по това време и шеф на царския замък, като взел ключовете, отишъл да огледа жилищата и хранилищата им. Като ги отворил, той не намерил нищо, с изключение на един почтен кръст, книгата на Новия Завет, две тръстикови постилки, лежащи на земята, глинена кадилница, свещи и незначителен дървен съсъд с Пречистите Тайни.
- Но къде е златото - попитал ги той тогава, - къде са скъпоценните облекла и другите скъпи движимости и декорации?
Като получил отговор, той още веднъж подложил Домна и Индис на мъчения, само че безрезултатно. Тогава наредил да ги отведат на друго място и да ги държат затворени, до момента в който той не каже за тях на царя. Когато извеждали светата девственица от жилището є, с цел да я затворят, тя скрито взела книгата на Новозаветните Писания и я скрила в дрехата си; тази книга била дребна и елементарно можела да се скрие, а Индис взел по същия метод неголямо съдче с Божествените Тайни. Затворили и двамата и дълго време ги измъчвали с апетит и жадност, тъй като неправедният им изтезател решил, тези, които хранели гладните, сами да умрат от гладна гибел. От дългото престояване без храна младата девственица изпаднала в телесна болест. Но Грижещият се за птиците и за зверовете, Отварящият ръката Си и Насищащият всичко, що живее по снизхождение, Бог Промислител не презрял Своите раби, обезсилени от дългия апетит. В една нощ той им изпратил Свои ангели, които ги осияли в тъмнината с небесна светлина, предложили им чудна софра - небесна храна и неизмеримо пиво, и се отдалечили. А Домна и Индис, като вкусили препоръчаното им, се подкрепили и не запомнили претърпените злострадания. Утешени от явяването на ангелите и наситени с ангелска храна, лицата им грейнали и те, като че седейки в чертозите на насладата, запели псалма на Давид: " Като с угоеност и с дървено масло се насища душата ми, и с щастлив глас Те възхвалят устата ми ".
Скоро по-късно пристигнал и началникът на евнусите, с цел да види дали те са победени от глада, тъй като се надявал по този метод да ги принуди да му се подчинят. Но като ги видял радостни, със светли лица и веселящи се духом, той трансформирал гневното си и грубо държание, с което не бил в положение да реализира нищо. Наредил им да се поселят както преди в първото им жилище и в обилие ги снабдил с всичко нужно, с храна и облекла, със злато и сребро, и с момински чеиз, давайки им всичко това в не по-малки от предходните количества. Но света Домна още веднъж раздава на бедните освен храната, само че и скъпоценните облекла. И като видяла множеството небогати, стичащи се при нея, като при своя благодетелка, тя взела пояса си, декориран със скъпоценни камъни и с бисери и всичките си други украшения и ги изпратила при дякона Агапий с молба да продаде всичко и да използва получените пари за изхранване на бедните. Като размислила по-късно, по какъв метод да избегне съжителството с грешниците и пребиваването в двореца, изпълнен с идолско нечестие, света Домна си спомнила за богоотеца Давид, който избягал от лицето на Саул и се престорил на безразсъден пред Гетския цар Анхус. Като се престорила също на безумна, тя почнала да пада, да изпуска слюнка, да се тресе и да крещи. Като разбрал това, ръководещият царския замък шеф на евнусите се опечалил, недоумявайки по какъв начин да я излекува. Като чул, че християните изцеряват такива заболявания, той повикал християнския свещеник свети Антим, правоприемник на свети Кирил, и му поверил девицата, с цел да я изцери до завръщането на царя от войната, а евнуха Индис той прикрепил към нея, с цел да й прислужва.
Като схванал с духа си желанието на Домна, епископът драговолно я приел и я изпратил в един девически манастир. А Домна неизказано се радвала и се веселяла, че се избавила от пребиваването с нечестивите и се сподобила да живее с християни.
След известно време Максимиан, тържествувайки, се завърнал от войната. Като приписал успеха си над враговете не на Всевишния Бог, мощния на война Господ, а на бездушните си идоли, той поискал да им се отблагодари със скверни жертви, а дружно с това да стартира и гонение против християните. Като приготвил измежду града място за представление, той изнесъл там от двореца си златни и сребърни идоли, сложил ги на царските престоли и като ги обкичил с цветя, почнал да им принася в жертва угоени волове. А на жреците царят заповядал да поръсят стоящия в близост народ с жертвена кръв. И намиращите се измежду феновете християни незабавно почнали да излизат от тълпата, с цел да не се осквернят посредством поръсването на идоложертвена кръв. Като видял това, царят почнал да приказва високо, обръщайки се към народа:
- Къде отивате, о хора, предпочитащи тъмнината пред светлината и невярващи в битието на тези богове, посредством които се крепи вселената? Нима не виждате актуалните тържества и победи? Нима не виждате какъв брой доста богатства се прибавят към предходните богатства, по какъв начин всичко се намира неподвижен, по какъв начин ежедневно получаваме нови богатства и в този момент притежаваме такива, каквито по-рано не владеехме? Нима не виждате по какъв начин пораства нашата популярност, по какъв начин се уголемява царството, по какъв начин едни градове ни се покоряват, а други ще бъдат покорени от нас? Нима не виждате по какъв начин поробваме царства и други нации и по какъв начин всичко става съгласно нашето предпочитание? А по чий промисъл се прави всичко това, в случай че не по промисъла на тези богове, на които служим? Нека ви убедят в това удобното време, умерените дъждове и даруваното от боговете обилие на плодове.
Така говорел беззаконният цар, представяйки лъжата за истина, и възнамерявал да каже още доста неща, само че Господ, Чиито " ориси... са истина - всички са праведни ", не разрешил повече на лъжата да се хвали и да се превъзнася над истината: ненадейно, измежду ясния ден и при сиянието на обедното слънце, се раздал грохотът на страшни гръмотевици, небето помръкнало от тъмни облаци, излял се пороен дъжд със мощен вятър и огромна стихия, с мълнии и град. По този метод ясно проличал Божият яд против нечестивите: някои, като се изплашили от гръмотевиците, падали като мъртви, други, като се хвърлили да бягат, се тъпчели едни други и мнозина от тълпата се лишили от живота си, бидейки стъпкани. А самият цар, обзет от боязън и смут, със позор побягнал към двореца. Така се прекратило зрелището и се нарушил богоненавистният празник със скверните му жертви. От огромния дъжд реките се препълнили с вода и наводнили нивите, унищожавайки труда на земеделците, защото било по беритба. Всичко това станало, с цел да познаят нечестивите крепката десница на Единия Бог, Който е на небесата. Но заслепеният от завист жестокосърдечен цар не схванал това. Вместо да познае силата на истинния Бог, той изпаднал в още по-голямо безумство, повдигайки бран срещу Страшния и Лишаващ от живот царете.
Скоро по-късно, като не намерил Домна и Индис измежду жреците - чиновници на неговите дванадесет най-главни лъжливи богове, стоящи в двореца, царят попитал къде са. Като чул, че Домна се е лишила от разум и се намира при хора, умеещи да лекуват тази болест, а Индис е прикован към нея, с цел да я пази и да й служи, Максимиан мощно се разгневил на началника на евнусите, който ги бил освободил от работа на боговете, лишил го от ранг и го санкционирал с най-позорно непочтеност, като го изпратил да гледа камили в Клавдиопол. Като повикал по-късно Индис, царят го върнал към предходните му отговорности: да служи на боговете, стоящи в царския замък. Но Индис без знанието на царя продължавал да служи единствено на Единия истинен Бог, в Когото вярвал. По това време Максимиан почнал намерено да преследва Църквата Христова, като разорявал светите храмове и съграждал идолски капища. За началници на всички области на империята той назначил жестоки хора, задължени да мъчат християните без прошка. Самият цар бил основен и първи по свирепост мъчител; той убивал и изтребвал християните и проливал почтена кръв като вода. Понякога се опитвал да ги измами с лукави думи, с цел да съобщи след това на мъчения и гибел неподчинилите се на подлата му машинация. Издирвайки укриващия се светейшиепископ Антим и като не го намирал, Максимиан един път самичък влезнал в християнската черква с голям брой въоръжени воини, като вълк в стадо. Обръщайки се към народа, той се опитал ту с милувки, ту със закани да притегли всички към заблудата си. Накрая споделил:
- Отстъпете от вашата суетна вяра; а в случай че не отстъпите, наказването не ще се забави да ви реализира. Виждате ли този храм, в който сте се събрали? Скоро ще го изгоря дружно с вас!
Християнският презвитер свети Гликерий мъжествено му се противопоставил и посрамил беззаконника с безстрашните си думи:
- Царю - споделил той, - обещаните от теб блага не ни притеглят, а от заканите ти не се боим. Всичко, което е в света, ние считаме за сън и даже бихме счели за тъга и за Божие наказване това, че не претърпяваме най-жестоки мъчения за Христа. Ти се хвалиш с успеха над варварите, само че търпиш проваляне даже от християнските дами и деца, тъй като силата на нашия Христос очевидно е непреодолима. Кой не помни неотдавнашните гръмотевици и мълнии, невероятния гръм и дъжда? Мнозина от вас ненадейно умряха и земните плодове погинаха от непредвиденото наводняване. Това беше очевидно предсказание на Божия яд, възбуден от това, че ти приписа всичко на лъжливите си богове, а не на истинния Бог. Не се боим от твоите гонения: Царят на всички ни е дарувал свише оръжие, с което ние се въоръжаваме и се защищаваме по същия метод, както в този момент ти със своите оръженосци. Противостоейки против теб, ние твърдо се надяваме да удържим чудесна победа, тъй като, бидейки убивани, ние надделяваме, а падайки - побеждаваме.
Макар че царят мощно се разгневил в сърцето си, слушайки тези думи, той излязъл от църквата, без да аргументи никакво зло на никого. А благочестивият народ, намиращ се в църквата, популяризирал блажения Гликерий за това дръзновение. Но като не бил в положение дълго да сдържа яростта си, царят скоро наредил да задържат Гликерий, да го изправят пред неправедния му съд и без всевъзможен разпит да го подложат на нечовечен пердах. И били мъченика до тогава, до момента в който самите мъчители не изнемогнали. А до момента в който го биели, глашатаят възгласял:
- Говори по-малко, Гликерий! Не бъди горделив, нито размирен, нито безразсъден, почитай царя и римските закони.
А мъченикът, бидейки по-силен от мъчителите си, викал към своя Небесен Цар:
- Господи Иисусе Христе! Както ме укрепи да приказвам за Теб, по този начин ме укрепи и да пострадам за Теб, та посредством тези премеждия да стана заслужен за огромно въздаяние.
Както се разгаря огънят, по този начин от тези думи още по-силно се разгоряла яростта на мъчителя Максимиан. Той самият участвал при мъченията, с цел да нанасят палачите по-жестоки удари и рани на тялото на мъченика, до момента в който земята не се напоила с кръвта му и не почнали да се виждат костите, оголени от плътта, до момента в който не били разтрошени всички членове на мъченика и единствено езикът му продължавал свободно да мълви:
- Аз съм християнин, раб на Христа, Единия истинен Бог; един е Той - моят Господ, един е Той - моят Цар!
Не бидейки в положение да слуша повече тези думи на Гликерий, мъчителят наредил да го изгорят отвън града. И той станал благовонна жертва на Бога и удобно всесъжение.
Скоро още веднъж настанал богомерзък езически празник. Повели жертвените животни към намиращото се в двореца капище на дванайсетте основни богове. Гледайки към жреците, вървящи в бели облекла и не виждайки измежду тях Индис, царят попитал къде е той. А Индис се облякъл във вретище и се затворил в своята връхнина, тъгувайки и плачейки за гибелта на нечестивите. Известили царя за това. Като повикал неотложно Индис при себе си и като го видял в облекла на тъга и рев, царят схванал каква е работата и без да го разпитва за вярата и за живота му, наредил да му наложат окови на ръцете, на нозете и на шията и да го хвърлят в тюрма. След това той още веднъж почнал да разпитва за Домна, забравяйки казаното му по-рано, и в яд, все едно че бил пийнал, постоянно повтарял:
- А къде е Домна? Къде е жрицата на Диана и Минерва?
Отново му дали отговор, че тя се е лишила от разум и че затова началникът на евнусите я изселил от двореца. Като си спомнил тогава за началника на евнусите, царят наредил да го обезглавят и да търсят Домна на всички места. Тази царска заповед станала известна и в манастира, в който обитавала Домна. Като видяла, че е невероятно да я скрие, игуменията на манастира, Агатия, я остригала по мъжки и я облякла в мъжки облекла. Като я оградила по-късно със слъзна молитва, тя пуснала Домна от своята света обител, с цел да се скрие девицата в мъжки облик измежду мъжете и да не може да бъде разпозната. Търсещите Домна не могли да я намерят на никое място. Това довело царя до още по-силен яд. Той заповядал да се разрушат всички манастири, а девиците да се обезчестят и осквернят с принуждение. И незабавно по целия град почнали да стават такива бедствия и опустошения, все едно, че той се намирал в плен на варварите. Тези от девиците, които били по-крепки тялом, избягали в планините и пустините, криейки се в пещерите и земните пропасти, предпочитайки да живеят със зверовете и да бъдат раздрани от тях, в сравнение с с беззаконниците и да попадат в ръцете на гнусни хора. А тези от тях, на които не им се удало да избягат, били хванати и едни били повлечени на съд и мъчения, а други - към обществените домове - за оскверняване. Но силата Христова укрепвала всички и ги съхранявала непосрамени и непоругани. Между тях имало една, на име Теодора, която изключително изпъквала и сияела измежду девиците с хубост и прелест, с достойнство и непорочност на живота. Когато безсрамните воини принудително я влачели към обществения дом, тя издигнала очите и ръцете си към небето и със сълзи извикала:
- О, Иисусе мой, обич моя, светлина моя, дихание мое, Пазител на девството и на живота ми, погледни към невестата Си! Погледни към мен, незабележим мой Женихо, и побързай да ми се притечеш на помощ, с цел да не се наруши обетът на девството ми, завещано на Теб, тъй като към този момент няма време даже и за молитва! Не предавай на зверовете душата, изповядваща Твоето име, та да не раздерат вълци овцата Ти! Съхрани Своята булка, Женихо мой! Запази девството ми, Източниче на чистотата, с цел да се популяризира името Ти, славено от ангелите!
Така се помолила тя и Бог към този момент готвел осъществяването на молитвата й. Когато я въвели в нечистото жилище на откритите грешници, при нея влезнал един от воините, цялостен с нечисто предпочитание, с цел да оскверни непорочната Христова булка. И ето, едвам се доближил до нея и в същия момент паднал мъртъв на земята, и лежал безжизнен в нозете й. През това време другите воини стояли извън и очаквали излизането му, като се сърдели, че той по този начин дълго се бави и като сами желаели да влязат. Накрая един от тях, жарък от греховно предпочитание, като не се стърпял, влезнал и изпаднал в смут, като видял другаря си мъртъв. А когато видял и непристъпната светлина, осияваща светата девственица, в същия момент се лишил от зрение и като ослепял, почнал да опипва стената с ръце, с цел да излезе на открито, само че не можел. Същата орис сполетяла и мнозина други, които влизали при девицата нахално и с нечисто предпочитание. Това станало известно на стоящите извън и те влезнали дружно не поради сласт, а с цел да видят какво се е случило, и видели девицата почтително да седи и да чете неголяма брошура: това било Евангелието, което тя пазела в себе си; паралелно стоял прелестен младеж, който сияел с неизказана светлина и гледал с мълниеносни очи. Като видели юношата, нечестивите незабавно в огромен смут се хвърлили да бягат; а другите викали:
- Кой е сходен на християнския Бог?
Когато настанала нощ, светлоносният младеж извел девицата, довел я до огромната черква и като я оставил пред входа й, рекъл:
- Мир на тебе.
След това се отдалечил, оставяйки светата дева Теофила обзета от боязън и от наслада: от боязън, тъй като покровителят й я напуснал, а от наслада, тъй като наред избягнала ръцете на беззаконниците. Като пристъпила до вратите на църквата, тя почнала да хлопа, с цел да я отворят, тъй като събралите се вътре за осъществяване на всенощно моление към Бога християни били залостили вратите заради боязън от нечестивите езичници. Един от дяконите попитал от вътрешната страна кой хлопа; като чул и като познал гласа на Теодора, той известил това на стоящия в църквата народ. Когато отворили вратата, целият народ се устремил към светата девственица: на всички били известни и знатността на произхода є, и светостта на живота й. Колко радостно и с какви сълзи всички възхвалили Бога, когато разбрали по какъв начин тя се избавила от насилието на нечестивите и каква благосклонност й сторил Господ, като съхранил с крепката Си десница девството й непокътнато! Защото тя не скрила преславните Божии чудеса, които би трябвало да се възвестяват, а не да се крият. И светата дева, като паднала ничком, намокрила църковния солей със сълзи на наслада, и всички принесли общо с помощта на Владиката Христос.
В това време някои от най-знатните велможи и от основните чиновници при царския двор били упрекнати пред царя в принадлежност към християнската религия. Сред тях бил и някой си Доротей, който се бил популяризирал с военната си популярност и с гражданските си заслуги и носел купата наместник на Италия. Заедно с него се намирали Мардоний и Мигдоний и други сановници, славни със заслугите си, само че още по-славни с вярата и с благочестието си. Когато ги довели за разпит, царят в началото почнал грубо да ги упреква, а по-късно наредил дълго и безпощадно да ги бият и като ги заключат в окови, да ги хвърлят в тюрма. Не минавало ден, без да заловят, да мъчат и да предават на разнообразни санкции християни. Но ето, настъпил празникът Рождество Христово и на Новородения трябвало да бъде принесена изобилна жертва. Всички правилни се събрали в църквата. Тогава нечестивите прислужници на нечестивия Максимиан, като пристигнали при него, споделили:
- Царю! Днес е популярен празник за християните. Те си измислят легенда, че сякаш това е рожденият ден на техния Бог и всички са се събрали в църквата, с цел да отпразнуват това събитие. Затова, направи по този начин, че уловът да не се изплъзне от мрежата: заповядай на бойците да заемат входа пред църквата им и дано пред църковните порти бъде подложен жертвеник на нашите богове; и дано глашатаите да им наредят незабавно да излязат от църквата и неотложно да принесат жертви на боговете. Ако послушат, ще постъпиш с тях както е угодно на царската ти воля. Но в случай че съизволиш да последваш нашия съвет, заповядай на бойците да обкръжат църквата, да я възпламенят и да погубят християните, които не ти се подчиняват, всички до един. Като изтребиш по този метод болестта на рисковите и нездравословни за твоето царство хора, в бъдеще ще си без грижи.
Те още не били свършили речта си, когато Максимиан, прекъсвайки ги, извикал:
- Кълна се във великите богове, че самият аз от дълго време към този момент възнамерявам да направя това, и не зная какво ми пречеше до момента да извърша замисленото! Голяма признателност прилича на вас в този момент, о, богове, тъй като вие устроихте по този начин, че и на прислужниците ми в точния момент им пристигна на разум същият потребен за нашето царство план.
И той незабавно заповядал на основните от бодигардовете си да се насочат с доста бойци към християнската черква, да я покрият извън с кълчища, дървени стърготини и други леснозапалими материали и с извадено оръжие подробно да охраняват всички изходи от храма, тъй че нито един християнин да не може да избяга от ръцете им. Когато това било изпълнено, в църквата влезнал тръбач, изпратен от царя, и като застанал по средата, мощно възгласил:
- Мъже, които сте се събрали тук! Владиката на вселената Максимиан, който ме изпрати при вас, ви предлага да изберете едно от двете: или, като излезете от църквата, неотложно да принесете жертва на боговете, и тогава ще останете живи; жертвеникът за това към този момент е подготвен пред вратата; или пък, в случай че не послушате, да загинете тук всички дружно от зла гибел: огънят към този момент е подготвен и църквата отвред е покрита със сухи клони. Затова избирайте по-бързо, какво желаете.
Като споделил това, той млъкнал. Тогава стоящият до олтара архидякон, чието сърце било разпалено от огъня на Божествената берекет, споделил, обръщайки се към народа:
- О, възлюбени и единомислени братя! Нима не знаете, какво са сторили във Вавилон тримата момци, на чието непоколебимо геройство в същинската религия и на чиято мощ ние неизказано се удивлявахме, когато преди няколко дни празнувахме паметта им? Как и самите те са запели ария и са призовали цялата основана природа да възхвали Господа на всички, като че не се намирали измежду огъня, а се разхождали измежду нежни цветя! И ние освен ги величаехме, само че и желаехме да станем съучастници на венците им. Да се уподобим и ние на тези трима момци, защото и самото настоящо време ни приканва към това; тъй като и цар Максимиан е сходен на Навуходоносор; въпреки че двамата се разграничават по имената си, те са доста сходни и си наподобяват между тях по мъчителството и безбожието си. Не би ли било позор за нас, когато те, бидейки юноши, и освен това единствено трима, и нямайки към момента нито един образец на милосърден героизъм за същинската религия, са се подвизавали по този начин славно; а ние сме доста по-многобройни от тях, и даже сякаш сме безбройни; мнозина от нас към този момент са на преклонни години и ние имаме пред себе си толкоз доста образци на мъжествени премеждия за Христа: и по този начин, не би ли било позор за нас, по този начин многочислени и на такава възраст, да се покажем привързани към кратковременния живот, боязливи и малодушни, и да не се възползваме от настоящето време, призоваващо ни към героизъм, като от огромно предимство, и да не презрем краткотрайния живот поради Бога, Който ни е основал и е предал на гибел душата Си за нас, и да не дадем посредством гибелта си удостоверение за нашата крепка и непоколебима религия?! И в действителност, това би бил безконечен срам. Казвам това за подобен случай, при който нашето страдалчество не би било последвано от никакво въздаяние. Но страданията на този век са оскъдни спрямо приготвеното ни въздаяние след гроба: безконечен и неусетен живот в подмяна на тукашния катастрофален и къс, непреминаваща популярност поради презрението на бързо повяхващата популярност, неотемни благосъстояния и в никакъв случай непреминаващо в тъга забавление. Нима ще желаем още тукашния живот? Няма ли да е по-добре да се постараем, употребявайки удобното време, да достигнем до този безконечен живот, като умрем за Христа? О, братя, погледнете към олтара Господен и разберете, че нашият истинен Господ и Бог в този момент е принесен на него в жертва за нас. Няма ли и ние да поставим душите си за Него на това свято място? И няма ли да Му ги принесем във всесъжение, като някаква жертва?
Така говорел светият архидякон и всички се възпламенили от предпочитание да умрат за Христа и в един глас извикали:
- Ние сме християни, ние сме християни, царю, и не почитаме лъжливите ти богове!
Това било възвестено на Максимиан, който тогава наредил да възпламенят църквата с всички християни в нея. През това време правилните събрали в църквата всички оглашени, които били измежду тях, и ги разделили на четири елементи, с цел да съумеят по-бързо да извършат над тях свето Кръщение. След осъществяването на кръщение и миропомазване, всички били причастени със Светите Тайни. Докато това ставало, бойците запалили по заповед на нечестивия цар сухите клони и кълчищата към църквата. Стените й бързо се запалили и окръжаващият я от всички страни голям пламък се издигнал към небето и прониквайки във вътрешността, бързо поглъщал всичко. Изгаряни, християните високо викали към Бога, пеейки песента на тримата момци и призовавайки всяка гад към песнопение. И те не били съумели още да свършат песнопенията си, когато предали светите си души в ръцете на Господа, в удобна жертва на непорочния Агнец, заклан за света. Броят на изгорелите достигнал двадесет хиляди души. Така славното опълчение на светите мъченици минало от воинстващата в тържествуващата черква, с цел да чества безкрайния празник на насладата. След като минали пет дни, огънят още продължавал да гълтам останките на храма и се издигал дим; само че освен че нямало воня от изгорените тела, само че и димът бил някак си невероятен, благоуханен. Голямото благовоние, излизащо от пожарището, се разнасяло из въздуха и се виждало златисто зарево, каквото има и при изгрева на слънцето на изток. А Максимиан, предполагайки, че към този момент е погубил и изтребил всички християни, които били в града, се заел с игри, конски надбягвания и всякакви зрелища.
Около това място, където ставали зрелищата, в Никомидия имало огромно капище на езическата богиня Церера. Като пристигнал един път при капището є с цялото воинство и с народ, цар Максимиан принесъл жертви на богинята. Тогава един от воините, на име Зинон, по ранг военачалник, движен от ревнивост към същинската религия, като не изтърпял зрелището на това нечестие, застанал на високо място и възкликнал, обръщайки се към царя:
- Царю, заблуждаваш се, като принасяш жертви на безчувствени камъни и на нямо дърво. Това в действителност е машинация на бесовете, водеща към крах поклонниците си. Разсъди, о, Максимиане, и като обърнеш към небето телесните и духовните си очи, познай Създателя на Неговото очевидно творение. Чрез тварта познай Какъв е нейният Творец, и се научи благочестно да почиташ Бога, Който благоволи не към кръвта и жертвения пушек на безсловесните животни, а към непорочните човешки души и чистите сърца!
Като чул това, Максимиан наредил да удрят с камъни устата на Зинон и да разбият лицето и зъбите му, а по-късно, едвам жив, да го изведат отвън града и да го умъртвят с меч. Така светият страдалец Зинон се увенчал с страдалчески венец.
През това време свети Доротей седял в окови дружно с Индис и с цялата тайфа. Блаженият свещеник Антим ги посещавал от мястото на убежището си с чести послания, укрепвал ги, увещавал ги да бъдат твърди във вярата и ги подбуждал към героизъм. Веднъж нечестивите хванали и довели при царя дякона Теофил, който отивал при мъчениците с обръщение от Антим. Като прочел посланието на епископа, царят изпаднал в гняв, тъй като там било написано не това, което му е угодно, а което е потребно за светиите. Той наредил неотложно да доведат Доротей и дружината му при него; като ги изгледал яростно и като ги укорил, той им дал да прочетат посланието на Антим. А те, като видели дякона, се зарадвали с душите си и отдалеко го поздравили със светли взорове и с радостни лица, а прочетените думи на светителя поставили в сърцата си. Като погледнал яростно към дякона, царят застрашително му споделил:
- Кажи ми, окаяни, кой ти даде това писмо и къде се крие той?
Дяконът изначало отправил в сърцето си молтва към Бога и по-късно храбро дал отговор:
- Това обръщение ми бе обещано от пастира, който, намирайки се в този момент надалеч от стадото си, го увещава и го подбужда към благочестие. Особено в този момент, когато разбра за нашествието на вълци и на други зверове, той гръмогласно заповядва и известява на овцете си какво би трябвало да вършат. А думите, възвестявани от него, не са негови, само че са заимствани от Върховния и Първи наш Пастир, Който е рекъл: " не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, който може и душата и тялото да погуби в геената. ", както е възвестено това от Божествения глас.
Не бидейки в положение да слуша повече смелата тирада на дякона, царят заповядал незабавно да отрежат честния му език, а по-късно да го умъртвят отвън града с камъни и стрели. После той посредством разнообразни мъчения предал на гибел и останалите свети мъченици: на Доротей отсекли главата, Мардоний изгорили с огън, Мигдоний заровили жив в земята, а Горгоний, Индис и Петър хвърлили в морето, като привързали воденични камъни към шиите им. Така направили своя героизъм доблестните Христови мъченици и отишли при Бога по еднакъв път, въпреки и посредством разнообразни типове гибел.
През това време света Домна се укривала в пещера на една планина, хранейки се с растенията, които растели към пещерата. Като чула за гибелта на светите мъченици, тя се зарадвала духом, че те са минали от долината на тукашния печален живот в стремежи завършек на безконечното забавление. А изключително се радвала за Индис, своя нравствен единомислен брат и съизвършител при духовното є раждане в кръщението. Готвейки се за героизъм и просейки помощ свише, тя скърбяла за себе си, че от всички единствено тя още не е отишла при Господа по същия път на мъченичеството. След това слязла от планината и влезнала в града в същата мъжка дреха, в която я облякла духовната є майка Агатия. Като не намерила блажената Агатия, Домна схванала, че тя е изгоряла в църквата дружно с множеството други девици, и горчиво заплакала; тя не съжалявала за гибелта й, а скърбяла, че сама не се сподобила да почине дружно с нея за Христа. И като стояла на мястото на изгорената черква, Домна плачела и ридаела, мокрейки пепелта със сълзите си. Когато настъпила нощта, тя отишла на морския бряг, където бил удавен Индис дружно с другите мъченици. Рибарите, които били там и приготвяли мрежата за лов на риба, като видели светата девственица и като я приели за мъж, заради мъжката й дреха, споделили:
- Младежо, ела и ни помогни; в случай че осезаем нещо, ще заделим част и за теб.
Тя драговолно отишла да им помогне. Когато хвърлили мрежата за лов на риба и по-късно я изтеглили на брега, усетили такава тежест в нея, че с огромен труд я извлекли на земята. Нощта била лунна и те видели голям брой риби, а измежду улова - телата на тримата мъченици: Горгоний, Индис и
Когато Максимиан се върнал с победа от войната с етиоптяните и поискал да принесе благодарствени жертви на идолите, той изпратил на всички места заповед да се съберат людете в Никодимия, с цел да се поклонят на езическите богове. Антим, еп. Никомидийски, като чул за тая заповед, събрал в черква всички християни и цяла нощ, против Рождество Христово, служел всенощно бдение и св. Литургия и поучавал народа на Христовата религия. Като разбрал това, Максимиан заповядал да натрупат от всички страни към огромната черква сухи пръчки и шубраци и като ги подпалят, да изгорят всички християни, които се намират вътре. Щом това станало известно на епископа, той побързал да кръсти оглашените и като приключил божествената Литургия, причастил със св. Тайни всички християни.
Това станало в 302 година. С това ужасно събитие бил подложен венец на най-жестокото гонение срещу християните, което траяло 10 години и се свършило с възцаряването на император Константин.
Страдание на двадесетте хиляди мъченици, изгорени в Никомидия
През втората година от царуването на император Максимиан, когато към този момент се готвело грубо гонение против християните, светата Христова религия се благоустроявала и процъфтявала, и богоносните пастири и учители на Църквата намерено изповядвали православните догмати. В тяхното число тогава бил и свети Кирил, славният свещеник на Никомидийската черква, декориран с правоверен живот и с подарък слово. Разпространявайки се, с помощта на проповедта му, християнската религия почнала към този момент да доближава и царските покои. Мнозина от най-приближените чиновници на царя почнали да се отвръщат от идолите и да се обръщат към Христа. Като разбрал за това, Максимиан намислил неотложно да повдигне гонение против Христовата Църква, само че по това време му предстояла война против варварите. Затова той решил изначало да се опълчи против външните врагове и да ги победи, а по-късно да разгласи и вътрешна война - не на враговете, а на своите жители и правилни помощници - християните, укрепващи отечеството с молитвите си и с правата религия. Когато той напуснал Никомидия, отправяйки се на война с етиопците, светлината на светата религия възсияла още по-ярко, просвещавайки погрешните, а Христовото воинство по това време нараствало по брой и се готвело за идния героизъм.
Имало в същото време в Никомидия една прелестна девственица, възпитана в царските чертози, на име Домна. Царят я посветил на скверните си богове, като я обрекъл да запази девството си и я направил основна идолска жрица при двореца си.
По Божий промисъл в ръцете й попаднала книга с Новозаветните трудове и като я четяла, душата є почнала да се просвещава. Тя се зарадвала, че е намерила такова духовно богатство, удивлявала се на огромната религия на християните в Единия Бог и скърбяла с душата си, че до момента се намирала в тъмнината на незнанието и заблудата. Като желаела старателно по-отблизо да се запознае с християнската религия и да се приобщи към нея, тя без ни минимум да се бави, повикала една девственица християнка, щерка на благороден придворен, и като получила напътствие от нея, през нощта скрито от всички се отправила към свети свещеник Кирил. Като наставил задоволително девицата в Божественото писание и като я осенил с кръстното предсказание, епископът я огласил и я поверил на един свят дякон, на име Агапий, с цел да може тя под негово управление да се подготви с пост и молебствия за свето кръщение. Домна правила скрито всичко, което й било нареждано, тъй че никой не знаел за това, с изключение на един неин евнух, сходен на нея по кротостта на нрава си, на име Индис, който дружно с нея се обърнал към светата религия и също се готвел за приемане на кръщение. По подобен метод девицата, която била на не повече от четиринадесет години, скоро след първото си раждане - плътското, се родила и с второ раждане - духовно.
Щом се върнала в двореца, от този момент тя с нищо повече не се занимавала, с изключение на с молитва, пост и четене на Божественото Писание. Веднъж, четейки " Деяния на светите Апостоли ", тя стигнала до следното място: " които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите ". Света Домна решила да постъпи по същия метод. Като събрала цялото си имущество, злато и сребро, бисери и скъпоценни камъни, скъпи облекла и целия си момински чеиз, тя скрито отнесла това при духовния си отец свети Кирил. Като поставила всичко пред нозете му, като че пред апостолските нозе, тя го помолила той със личните си ръце да раздаде на нуждаещите се получените за всичко това пари, което и било изпълнено. Скоро по-късно свети Кирил се показал и отишъл при Бога. Като пазела всичките му директиви надълбоко в сърцето си, Домна през деня и нощем се стараела да угажда на Бога, служейки Му старателно със своя съидейник и нравствен другар, евнуха Индис, дружно с който тя се родила свише от вода и Дух. Поучавайки се в закона Господен, те ежедневно постели до вечерта, а вкусваната късно вечер тяхна софра се състояла от твърд самун и вода, а с храната, избрана от царя и давана им ежедневно, те насищали гладните, тъй като скрито раздавали всичко на бедните. Водейки подобен богоугоден живот, те, сходно на град, който стои точно на планина, не могли да се укрият, въпреки че по всевъзможен метод и най-старателно се криели. Благочестието им станало очевидно като светилник, изваден отдолу под крина, и като имане, открито в равнищата. Богу било угодно тази света двоица да стане образец за правилните и за посрамване за погрешните.
За всекидневния пост на Домна и Индис разбрал началникът на евнусите, който управлявал целия замък и завеждал царската софра. Вместо да се изуми от тази суровост на живота им, той прибягнал към мъчения и дълго ги бил, принуждавайки ги да си признаят защо се използва даваната им храна; само че те криели добродетелта си и не желали да я признаят. Тогава пристигнал един евнух, персиец по генезис и по религия и почнал да споделя на началника на евнусите за тяхната добродетел, представяйки я като някакво злочинство и придружавайки описа си с клюки и обиди. Той загатнал за кроткия и чист живот на Домна и Индис, за въздържанието от храна и за това, че те раздават донасяната им храна на бедните християни, съперници на царя.
- Ако искаш да узнаеш истината - споделил той в умозаключение, - отвори хранилищата им и ще видиш, че думите ми са истинни.
Тогава началникът на евнусите, който бил по това време и шеф на царския замък, като взел ключовете, отишъл да огледа жилищата и хранилищата им. Като ги отворил, той не намерил нищо, с изключение на един почтен кръст, книгата на Новия Завет, две тръстикови постилки, лежащи на земята, глинена кадилница, свещи и незначителен дървен съсъд с Пречистите Тайни.
- Но къде е златото - попитал ги той тогава, - къде са скъпоценните облекла и другите скъпи движимости и декорации?
Като получил отговор, той още веднъж подложил Домна и Индис на мъчения, само че безрезултатно. Тогава наредил да ги отведат на друго място и да ги държат затворени, до момента в който той не каже за тях на царя. Когато извеждали светата девственица от жилището є, с цел да я затворят, тя скрито взела книгата на Новозаветните Писания и я скрила в дрехата си; тази книга била дребна и елементарно можела да се скрие, а Индис взел по същия метод неголямо съдче с Божествените Тайни. Затворили и двамата и дълго време ги измъчвали с апетит и жадност, тъй като неправедният им изтезател решил, тези, които хранели гладните, сами да умрат от гладна гибел. От дългото престояване без храна младата девственица изпаднала в телесна болест. Но Грижещият се за птиците и за зверовете, Отварящият ръката Си и Насищащият всичко, що живее по снизхождение, Бог Промислител не презрял Своите раби, обезсилени от дългия апетит. В една нощ той им изпратил Свои ангели, които ги осияли в тъмнината с небесна светлина, предложили им чудна софра - небесна храна и неизмеримо пиво, и се отдалечили. А Домна и Индис, като вкусили препоръчаното им, се подкрепили и не запомнили претърпените злострадания. Утешени от явяването на ангелите и наситени с ангелска храна, лицата им грейнали и те, като че седейки в чертозите на насладата, запели псалма на Давид: " Като с угоеност и с дървено масло се насища душата ми, и с щастлив глас Те възхвалят устата ми ".
Скоро по-късно пристигнал и началникът на евнусите, с цел да види дали те са победени от глада, тъй като се надявал по този метод да ги принуди да му се подчинят. Но като ги видял радостни, със светли лица и веселящи се духом, той трансформирал гневното си и грубо държание, с което не бил в положение да реализира нищо. Наредил им да се поселят както преди в първото им жилище и в обилие ги снабдил с всичко нужно, с храна и облекла, със злато и сребро, и с момински чеиз, давайки им всичко това в не по-малки от предходните количества. Но света Домна още веднъж раздава на бедните освен храната, само че и скъпоценните облекла. И като видяла множеството небогати, стичащи се при нея, като при своя благодетелка, тя взела пояса си, декориран със скъпоценни камъни и с бисери и всичките си други украшения и ги изпратила при дякона Агапий с молба да продаде всичко и да използва получените пари за изхранване на бедните. Като размислила по-късно, по какъв метод да избегне съжителството с грешниците и пребиваването в двореца, изпълнен с идолско нечестие, света Домна си спомнила за богоотеца Давид, който избягал от лицето на Саул и се престорил на безразсъден пред Гетския цар Анхус. Като се престорила също на безумна, тя почнала да пада, да изпуска слюнка, да се тресе и да крещи. Като разбрал това, ръководещият царския замък шеф на евнусите се опечалил, недоумявайки по какъв начин да я излекува. Като чул, че християните изцеряват такива заболявания, той повикал християнския свещеник свети Антим, правоприемник на свети Кирил, и му поверил девицата, с цел да я изцери до завръщането на царя от войната, а евнуха Индис той прикрепил към нея, с цел да й прислужва.
Като схванал с духа си желанието на Домна, епископът драговолно я приел и я изпратил в един девически манастир. А Домна неизказано се радвала и се веселяла, че се избавила от пребиваването с нечестивите и се сподобила да живее с християни.
След известно време Максимиан, тържествувайки, се завърнал от войната. Като приписал успеха си над враговете не на Всевишния Бог, мощния на война Господ, а на бездушните си идоли, той поискал да им се отблагодари със скверни жертви, а дружно с това да стартира и гонение против християните. Като приготвил измежду града място за представление, той изнесъл там от двореца си златни и сребърни идоли, сложил ги на царските престоли и като ги обкичил с цветя, почнал да им принася в жертва угоени волове. А на жреците царят заповядал да поръсят стоящия в близост народ с жертвена кръв. И намиращите се измежду феновете християни незабавно почнали да излизат от тълпата, с цел да не се осквернят посредством поръсването на идоложертвена кръв. Като видял това, царят почнал да приказва високо, обръщайки се към народа:
- Къде отивате, о хора, предпочитащи тъмнината пред светлината и невярващи в битието на тези богове, посредством които се крепи вселената? Нима не виждате актуалните тържества и победи? Нима не виждате какъв брой доста богатства се прибавят към предходните богатства, по какъв начин всичко се намира неподвижен, по какъв начин ежедневно получаваме нови богатства и в този момент притежаваме такива, каквито по-рано не владеехме? Нима не виждате по какъв начин пораства нашата популярност, по какъв начин се уголемява царството, по какъв начин едни градове ни се покоряват, а други ще бъдат покорени от нас? Нима не виждате по какъв начин поробваме царства и други нации и по какъв начин всичко става съгласно нашето предпочитание? А по чий промисъл се прави всичко това, в случай че не по промисъла на тези богове, на които служим? Нека ви убедят в това удобното време, умерените дъждове и даруваното от боговете обилие на плодове.
Така говорел беззаконният цар, представяйки лъжата за истина, и възнамерявал да каже още доста неща, само че Господ, Чиито " ориси... са истина - всички са праведни ", не разрешил повече на лъжата да се хвали и да се превъзнася над истината: ненадейно, измежду ясния ден и при сиянието на обедното слънце, се раздал грохотът на страшни гръмотевици, небето помръкнало от тъмни облаци, излял се пороен дъжд със мощен вятър и огромна стихия, с мълнии и град. По този метод ясно проличал Божият яд против нечестивите: някои, като се изплашили от гръмотевиците, падали като мъртви, други, като се хвърлили да бягат, се тъпчели едни други и мнозина от тълпата се лишили от живота си, бидейки стъпкани. А самият цар, обзет от боязън и смут, със позор побягнал към двореца. Така се прекратило зрелището и се нарушил богоненавистният празник със скверните му жертви. От огромния дъжд реките се препълнили с вода и наводнили нивите, унищожавайки труда на земеделците, защото било по беритба. Всичко това станало, с цел да познаят нечестивите крепката десница на Единия Бог, Който е на небесата. Но заслепеният от завист жестокосърдечен цар не схванал това. Вместо да познае силата на истинния Бог, той изпаднал в още по-голямо безумство, повдигайки бран срещу Страшния и Лишаващ от живот царете.
Скоро по-късно, като не намерил Домна и Индис измежду жреците - чиновници на неговите дванадесет най-главни лъжливи богове, стоящи в двореца, царят попитал къде са. Като чул, че Домна се е лишила от разум и се намира при хора, умеещи да лекуват тази болест, а Индис е прикован към нея, с цел да я пази и да й служи, Максимиан мощно се разгневил на началника на евнусите, който ги бил освободил от работа на боговете, лишил го от ранг и го санкционирал с най-позорно непочтеност, като го изпратил да гледа камили в Клавдиопол. Като повикал по-късно Индис, царят го върнал към предходните му отговорности: да служи на боговете, стоящи в царския замък. Но Индис без знанието на царя продължавал да служи единствено на Единия истинен Бог, в Когото вярвал. По това време Максимиан почнал намерено да преследва Църквата Христова, като разорявал светите храмове и съграждал идолски капища. За началници на всички области на империята той назначил жестоки хора, задължени да мъчат християните без прошка. Самият цар бил основен и първи по свирепост мъчител; той убивал и изтребвал християните и проливал почтена кръв като вода. Понякога се опитвал да ги измами с лукави думи, с цел да съобщи след това на мъчения и гибел неподчинилите се на подлата му машинация. Издирвайки укриващия се светейшиепископ Антим и като не го намирал, Максимиан един път самичък влезнал в християнската черква с голям брой въоръжени воини, като вълк в стадо. Обръщайки се към народа, той се опитал ту с милувки, ту със закани да притегли всички към заблудата си. Накрая споделил:
- Отстъпете от вашата суетна вяра; а в случай че не отстъпите, наказването не ще се забави да ви реализира. Виждате ли този храм, в който сте се събрали? Скоро ще го изгоря дружно с вас!
Християнският презвитер свети Гликерий мъжествено му се противопоставил и посрамил беззаконника с безстрашните си думи:
- Царю - споделил той, - обещаните от теб блага не ни притеглят, а от заканите ти не се боим. Всичко, което е в света, ние считаме за сън и даже бихме счели за тъга и за Божие наказване това, че не претърпяваме най-жестоки мъчения за Христа. Ти се хвалиш с успеха над варварите, само че търпиш проваляне даже от християнските дами и деца, тъй като силата на нашия Христос очевидно е непреодолима. Кой не помни неотдавнашните гръмотевици и мълнии, невероятния гръм и дъжда? Мнозина от вас ненадейно умряха и земните плодове погинаха от непредвиденото наводняване. Това беше очевидно предсказание на Божия яд, възбуден от това, че ти приписа всичко на лъжливите си богове, а не на истинния Бог. Не се боим от твоите гонения: Царят на всички ни е дарувал свише оръжие, с което ние се въоръжаваме и се защищаваме по същия метод, както в този момент ти със своите оръженосци. Противостоейки против теб, ние твърдо се надяваме да удържим чудесна победа, тъй като, бидейки убивани, ние надделяваме, а падайки - побеждаваме.
Макар че царят мощно се разгневил в сърцето си, слушайки тези думи, той излязъл от църквата, без да аргументи никакво зло на никого. А благочестивият народ, намиращ се в църквата, популяризирал блажения Гликерий за това дръзновение. Но като не бил в положение дълго да сдържа яростта си, царят скоро наредил да задържат Гликерий, да го изправят пред неправедния му съд и без всевъзможен разпит да го подложат на нечовечен пердах. И били мъченика до тогава, до момента в който самите мъчители не изнемогнали. А до момента в който го биели, глашатаят възгласял:
- Говори по-малко, Гликерий! Не бъди горделив, нито размирен, нито безразсъден, почитай царя и римските закони.
А мъченикът, бидейки по-силен от мъчителите си, викал към своя Небесен Цар:
- Господи Иисусе Христе! Както ме укрепи да приказвам за Теб, по този начин ме укрепи и да пострадам за Теб, та посредством тези премеждия да стана заслужен за огромно въздаяние.
Както се разгаря огънят, по този начин от тези думи още по-силно се разгоряла яростта на мъчителя Максимиан. Той самият участвал при мъченията, с цел да нанасят палачите по-жестоки удари и рани на тялото на мъченика, до момента в който земята не се напоила с кръвта му и не почнали да се виждат костите, оголени от плътта, до момента в който не били разтрошени всички членове на мъченика и единствено езикът му продължавал свободно да мълви:
- Аз съм християнин, раб на Христа, Единия истинен Бог; един е Той - моят Господ, един е Той - моят Цар!
Не бидейки в положение да слуша повече тези думи на Гликерий, мъчителят наредил да го изгорят отвън града. И той станал благовонна жертва на Бога и удобно всесъжение.
Скоро още веднъж настанал богомерзък езически празник. Повели жертвените животни към намиращото се в двореца капище на дванайсетте основни богове. Гледайки към жреците, вървящи в бели облекла и не виждайки измежду тях Индис, царят попитал къде е той. А Индис се облякъл във вретище и се затворил в своята връхнина, тъгувайки и плачейки за гибелта на нечестивите. Известили царя за това. Като повикал неотложно Индис при себе си и като го видял в облекла на тъга и рев, царят схванал каква е работата и без да го разпитва за вярата и за живота му, наредил да му наложат окови на ръцете, на нозете и на шията и да го хвърлят в тюрма. След това той още веднъж почнал да разпитва за Домна, забравяйки казаното му по-рано, и в яд, все едно че бил пийнал, постоянно повтарял:
- А къде е Домна? Къде е жрицата на Диана и Минерва?
Отново му дали отговор, че тя се е лишила от разум и че затова началникът на евнусите я изселил от двореца. Като си спомнил тогава за началника на евнусите, царят наредил да го обезглавят и да търсят Домна на всички места. Тази царска заповед станала известна и в манастира, в който обитавала Домна. Като видяла, че е невероятно да я скрие, игуменията на манастира, Агатия, я остригала по мъжки и я облякла в мъжки облекла. Като я оградила по-късно със слъзна молитва, тя пуснала Домна от своята света обител, с цел да се скрие девицата в мъжки облик измежду мъжете и да не може да бъде разпозната. Търсещите Домна не могли да я намерят на никое място. Това довело царя до още по-силен яд. Той заповядал да се разрушат всички манастири, а девиците да се обезчестят и осквернят с принуждение. И незабавно по целия град почнали да стават такива бедствия и опустошения, все едно, че той се намирал в плен на варварите. Тези от девиците, които били по-крепки тялом, избягали в планините и пустините, криейки се в пещерите и земните пропасти, предпочитайки да живеят със зверовете и да бъдат раздрани от тях, в сравнение с с беззаконниците и да попадат в ръцете на гнусни хора. А тези от тях, на които не им се удало да избягат, били хванати и едни били повлечени на съд и мъчения, а други - към обществените домове - за оскверняване. Но силата Христова укрепвала всички и ги съхранявала непосрамени и непоругани. Между тях имало една, на име Теодора, която изключително изпъквала и сияела измежду девиците с хубост и прелест, с достойнство и непорочност на живота. Когато безсрамните воини принудително я влачели към обществения дом, тя издигнала очите и ръцете си към небето и със сълзи извикала:
- О, Иисусе мой, обич моя, светлина моя, дихание мое, Пазител на девството и на живота ми, погледни към невестата Си! Погледни към мен, незабележим мой Женихо, и побързай да ми се притечеш на помощ, с цел да не се наруши обетът на девството ми, завещано на Теб, тъй като към този момент няма време даже и за молитва! Не предавай на зверовете душата, изповядваща Твоето име, та да не раздерат вълци овцата Ти! Съхрани Своята булка, Женихо мой! Запази девството ми, Източниче на чистотата, с цел да се популяризира името Ти, славено от ангелите!
Така се помолила тя и Бог към този момент готвел осъществяването на молитвата й. Когато я въвели в нечистото жилище на откритите грешници, при нея влезнал един от воините, цялостен с нечисто предпочитание, с цел да оскверни непорочната Христова булка. И ето, едвам се доближил до нея и в същия момент паднал мъртъв на земята, и лежал безжизнен в нозете й. През това време другите воини стояли извън и очаквали излизането му, като се сърдели, че той по този начин дълго се бави и като сами желаели да влязат. Накрая един от тях, жарък от греховно предпочитание, като не се стърпял, влезнал и изпаднал в смут, като видял другаря си мъртъв. А когато видял и непристъпната светлина, осияваща светата девственица, в същия момент се лишил от зрение и като ослепял, почнал да опипва стената с ръце, с цел да излезе на открито, само че не можел. Същата орис сполетяла и мнозина други, които влизали при девицата нахално и с нечисто предпочитание. Това станало известно на стоящите извън и те влезнали дружно не поради сласт, а с цел да видят какво се е случило, и видели девицата почтително да седи и да чете неголяма брошура: това било Евангелието, което тя пазела в себе си; паралелно стоял прелестен младеж, който сияел с неизказана светлина и гледал с мълниеносни очи. Като видели юношата, нечестивите незабавно в огромен смут се хвърлили да бягат; а другите викали:
- Кой е сходен на християнския Бог?
Когато настанала нощ, светлоносният младеж извел девицата, довел я до огромната черква и като я оставил пред входа й, рекъл:
- Мир на тебе.
След това се отдалечил, оставяйки светата дева Теофила обзета от боязън и от наслада: от боязън, тъй като покровителят й я напуснал, а от наслада, тъй като наред избягнала ръцете на беззаконниците. Като пристъпила до вратите на църквата, тя почнала да хлопа, с цел да я отворят, тъй като събралите се вътре за осъществяване на всенощно моление към Бога християни били залостили вратите заради боязън от нечестивите езичници. Един от дяконите попитал от вътрешната страна кой хлопа; като чул и като познал гласа на Теодора, той известил това на стоящия в църквата народ. Когато отворили вратата, целият народ се устремил към светата девственица: на всички били известни и знатността на произхода є, и светостта на живота й. Колко радостно и с какви сълзи всички възхвалили Бога, когато разбрали по какъв начин тя се избавила от насилието на нечестивите и каква благосклонност й сторил Господ, като съхранил с крепката Си десница девството й непокътнато! Защото тя не скрила преславните Божии чудеса, които би трябвало да се възвестяват, а не да се крият. И светата дева, като паднала ничком, намокрила църковния солей със сълзи на наслада, и всички принесли общо с помощта на Владиката Христос.
В това време някои от най-знатните велможи и от основните чиновници при царския двор били упрекнати пред царя в принадлежност към християнската религия. Сред тях бил и някой си Доротей, който се бил популяризирал с военната си популярност и с гражданските си заслуги и носел купата наместник на Италия. Заедно с него се намирали Мардоний и Мигдоний и други сановници, славни със заслугите си, само че още по-славни с вярата и с благочестието си. Когато ги довели за разпит, царят в началото почнал грубо да ги упреква, а по-късно наредил дълго и безпощадно да ги бият и като ги заключат в окови, да ги хвърлят в тюрма. Не минавало ден, без да заловят, да мъчат и да предават на разнообразни санкции християни. Но ето, настъпил празникът Рождество Христово и на Новородения трябвало да бъде принесена изобилна жертва. Всички правилни се събрали в църквата. Тогава нечестивите прислужници на нечестивия Максимиан, като пристигнали при него, споделили:
- Царю! Днес е популярен празник за християните. Те си измислят легенда, че сякаш това е рожденият ден на техния Бог и всички са се събрали в църквата, с цел да отпразнуват това събитие. Затова, направи по този начин, че уловът да не се изплъзне от мрежата: заповядай на бойците да заемат входа пред църквата им и дано пред църковните порти бъде подложен жертвеник на нашите богове; и дано глашатаите да им наредят незабавно да излязат от църквата и неотложно да принесат жертви на боговете. Ако послушат, ще постъпиш с тях както е угодно на царската ти воля. Но в случай че съизволиш да последваш нашия съвет, заповядай на бойците да обкръжат църквата, да я възпламенят и да погубят християните, които не ти се подчиняват, всички до един. Като изтребиш по този метод болестта на рисковите и нездравословни за твоето царство хора, в бъдеще ще си без грижи.
Те още не били свършили речта си, когато Максимиан, прекъсвайки ги, извикал:
- Кълна се във великите богове, че самият аз от дълго време към този момент възнамерявам да направя това, и не зная какво ми пречеше до момента да извърша замисленото! Голяма признателност прилича на вас в този момент, о, богове, тъй като вие устроихте по този начин, че и на прислужниците ми в точния момент им пристигна на разум същият потребен за нашето царство план.
И той незабавно заповядал на основните от бодигардовете си да се насочат с доста бойци към християнската черква, да я покрият извън с кълчища, дървени стърготини и други леснозапалими материали и с извадено оръжие подробно да охраняват всички изходи от храма, тъй че нито един християнин да не може да избяга от ръцете им. Когато това било изпълнено, в църквата влезнал тръбач, изпратен от царя, и като застанал по средата, мощно възгласил:
- Мъже, които сте се събрали тук! Владиката на вселената Максимиан, който ме изпрати при вас, ви предлага да изберете едно от двете: или, като излезете от църквата, неотложно да принесете жертва на боговете, и тогава ще останете живи; жертвеникът за това към този момент е подготвен пред вратата; или пък, в случай че не послушате, да загинете тук всички дружно от зла гибел: огънят към този момент е подготвен и църквата отвред е покрита със сухи клони. Затова избирайте по-бързо, какво желаете.
Като споделил това, той млъкнал. Тогава стоящият до олтара архидякон, чието сърце било разпалено от огъня на Божествената берекет, споделил, обръщайки се към народа:
- О, възлюбени и единомислени братя! Нима не знаете, какво са сторили във Вавилон тримата момци, на чието непоколебимо геройство в същинската религия и на чиято мощ ние неизказано се удивлявахме, когато преди няколко дни празнувахме паметта им? Как и самите те са запели ария и са призовали цялата основана природа да възхвали Господа на всички, като че не се намирали измежду огъня, а се разхождали измежду нежни цветя! И ние освен ги величаехме, само че и желаехме да станем съучастници на венците им. Да се уподобим и ние на тези трима момци, защото и самото настоящо време ни приканва към това; тъй като и цар Максимиан е сходен на Навуходоносор; въпреки че двамата се разграничават по имената си, те са доста сходни и си наподобяват между тях по мъчителството и безбожието си. Не би ли било позор за нас, когато те, бидейки юноши, и освен това единствено трима, и нямайки към момента нито един образец на милосърден героизъм за същинската религия, са се подвизавали по този начин славно; а ние сме доста по-многобройни от тях, и даже сякаш сме безбройни; мнозина от нас към този момент са на преклонни години и ние имаме пред себе си толкоз доста образци на мъжествени премеждия за Христа: и по този начин, не би ли било позор за нас, по този начин многочислени и на такава възраст, да се покажем привързани към кратковременния живот, боязливи и малодушни, и да не се възползваме от настоящето време, призоваващо ни към героизъм, като от огромно предимство, и да не презрем краткотрайния живот поради Бога, Който ни е основал и е предал на гибел душата Си за нас, и да не дадем посредством гибелта си удостоверение за нашата крепка и непоколебима религия?! И в действителност, това би бил безконечен срам. Казвам това за подобен случай, при който нашето страдалчество не би било последвано от никакво въздаяние. Но страданията на този век са оскъдни спрямо приготвеното ни въздаяние след гроба: безконечен и неусетен живот в подмяна на тукашния катастрофален и къс, непреминаваща популярност поради презрението на бързо повяхващата популярност, неотемни благосъстояния и в никакъв случай непреминаващо в тъга забавление. Нима ще желаем още тукашния живот? Няма ли да е по-добре да се постараем, употребявайки удобното време, да достигнем до този безконечен живот, като умрем за Христа? О, братя, погледнете към олтара Господен и разберете, че нашият истинен Господ и Бог в този момент е принесен на него в жертва за нас. Няма ли и ние да поставим душите си за Него на това свято място? И няма ли да Му ги принесем във всесъжение, като някаква жертва?
Така говорел светият архидякон и всички се възпламенили от предпочитание да умрат за Христа и в един глас извикали:
- Ние сме християни, ние сме християни, царю, и не почитаме лъжливите ти богове!
Това било възвестено на Максимиан, който тогава наредил да възпламенят църквата с всички християни в нея. През това време правилните събрали в църквата всички оглашени, които били измежду тях, и ги разделили на четири елементи, с цел да съумеят по-бързо да извършат над тях свето Кръщение. След осъществяването на кръщение и миропомазване, всички били причастени със Светите Тайни. Докато това ставало, бойците запалили по заповед на нечестивия цар сухите клони и кълчищата към църквата. Стените й бързо се запалили и окръжаващият я от всички страни голям пламък се издигнал към небето и прониквайки във вътрешността, бързо поглъщал всичко. Изгаряни, християните високо викали към Бога, пеейки песента на тримата момци и призовавайки всяка гад към песнопение. И те не били съумели още да свършат песнопенията си, когато предали светите си души в ръцете на Господа, в удобна жертва на непорочния Агнец, заклан за света. Броят на изгорелите достигнал двадесет хиляди души. Така славното опълчение на светите мъченици минало от воинстващата в тържествуващата черква, с цел да чества безкрайния празник на насладата. След като минали пет дни, огънят още продължавал да гълтам останките на храма и се издигал дим; само че освен че нямало воня от изгорените тела, само че и димът бил някак си невероятен, благоуханен. Голямото благовоние, излизащо от пожарището, се разнасяло из въздуха и се виждало златисто зарево, каквото има и при изгрева на слънцето на изток. А Максимиан, предполагайки, че към този момент е погубил и изтребил всички християни, които били в града, се заел с игри, конски надбягвания и всякакви зрелища.
Около това място, където ставали зрелищата, в Никомидия имало огромно капище на езическата богиня Церера. Като пристигнал един път при капището є с цялото воинство и с народ, цар Максимиан принесъл жертви на богинята. Тогава един от воините, на име Зинон, по ранг военачалник, движен от ревнивост към същинската религия, като не изтърпял зрелището на това нечестие, застанал на високо място и възкликнал, обръщайки се към царя:
- Царю, заблуждаваш се, като принасяш жертви на безчувствени камъни и на нямо дърво. Това в действителност е машинация на бесовете, водеща към крах поклонниците си. Разсъди, о, Максимиане, и като обърнеш към небето телесните и духовните си очи, познай Създателя на Неговото очевидно творение. Чрез тварта познай Какъв е нейният Творец, и се научи благочестно да почиташ Бога, Който благоволи не към кръвта и жертвения пушек на безсловесните животни, а към непорочните човешки души и чистите сърца!
Като чул това, Максимиан наредил да удрят с камъни устата на Зинон и да разбият лицето и зъбите му, а по-късно, едвам жив, да го изведат отвън града и да го умъртвят с меч. Така светият страдалец Зинон се увенчал с страдалчески венец.
През това време свети Доротей седял в окови дружно с Индис и с цялата тайфа. Блаженият свещеник Антим ги посещавал от мястото на убежището си с чести послания, укрепвал ги, увещавал ги да бъдат твърди във вярата и ги подбуждал към героизъм. Веднъж нечестивите хванали и довели при царя дякона Теофил, който отивал при мъчениците с обръщение от Антим. Като прочел посланието на епископа, царят изпаднал в гняв, тъй като там било написано не това, което му е угодно, а което е потребно за светиите. Той наредил неотложно да доведат Доротей и дружината му при него; като ги изгледал яростно и като ги укорил, той им дал да прочетат посланието на Антим. А те, като видели дякона, се зарадвали с душите си и отдалеко го поздравили със светли взорове и с радостни лица, а прочетените думи на светителя поставили в сърцата си. Като погледнал яростно към дякона, царят застрашително му споделил:
- Кажи ми, окаяни, кой ти даде това писмо и къде се крие той?
Дяконът изначало отправил в сърцето си молтва към Бога и по-късно храбро дал отговор:
- Това обръщение ми бе обещано от пастира, който, намирайки се в този момент надалеч от стадото си, го увещава и го подбужда към благочестие. Особено в този момент, когато разбра за нашествието на вълци и на други зверове, той гръмогласно заповядва и известява на овцете си какво би трябвало да вършат. А думите, възвестявани от него, не са негови, само че са заимствани от Върховния и Първи наш Пастир, Който е рекъл: " не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, който може и душата и тялото да погуби в геената. ", както е възвестено това от Божествения глас.
Не бидейки в положение да слуша повече смелата тирада на дякона, царят заповядал незабавно да отрежат честния му език, а по-късно да го умъртвят отвън града с камъни и стрели. После той посредством разнообразни мъчения предал на гибел и останалите свети мъченици: на Доротей отсекли главата, Мардоний изгорили с огън, Мигдоний заровили жив в земята, а Горгоний, Индис и Петър хвърлили в морето, като привързали воденични камъни към шиите им. Така направили своя героизъм доблестните Христови мъченици и отишли при Бога по еднакъв път, въпреки и посредством разнообразни типове гибел.
През това време света Домна се укривала в пещера на една планина, хранейки се с растенията, които растели към пещерата. Като чула за гибелта на светите мъченици, тя се зарадвала духом, че те са минали от долината на тукашния печален живот в стремежи завършек на безконечното забавление. А изключително се радвала за Индис, своя нравствен единомислен брат и съизвършител при духовното є раждане в кръщението. Готвейки се за героизъм и просейки помощ свише, тя скърбяла за себе си, че от всички единствено тя още не е отишла при Господа по същия път на мъченичеството. След това слязла от планината и влезнала в града в същата мъжка дреха, в която я облякла духовната є майка Агатия. Като не намерила блажената Агатия, Домна схванала, че тя е изгоряла в църквата дружно с множеството други девици, и горчиво заплакала; тя не съжалявала за гибелта й, а скърбяла, че сама не се сподобила да почине дружно с нея за Христа. И като стояла на мястото на изгорената черква, Домна плачела и ридаела, мокрейки пепелта със сълзите си. Когато настъпила нощта, тя отишла на морския бряг, където бил удавен Индис дружно с другите мъченици. Рибарите, които били там и приготвяли мрежата за лов на риба, като видели светата девственица и като я приели за мъж, заради мъжката й дреха, споделили:
- Младежо, ела и ни помогни; в случай че осезаем нещо, ще заделим част и за теб.
Тя драговолно отишла да им помогне. Когато хвърлили мрежата за лов на риба и по-късно я изтеглили на брега, усетили такава тежест в нея, че с огромен труд я извлекли на земята. Нощта била лунна и те видели голям брой риби, а измежду улова - телата на тримата мъченици: Горгоний, Индис и
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ