Св. мчк Артемий Антиохийски
Житие на свети страдалец Артемий
След гибелта на император Константин Велики православните християни изтърпели тежко гонение от сина му Констанций, последовател на ароаните, които отхвърлили истината за божествеността на Спасителя.
След това трябвало да изтърпят гонение от различен жанр. Наследник на Констанций бил неговият родственик Юлиан, който от младини ненавиждал християнската религия и скрито се отрекъл от нея и станал отначало богохулник. Когато се възкачил на престола, той оповестил всенародно, че служи на боговете. С всевъзможни средства използвал старания да възвърне езичеството в цялата империя. Той намерено показвал неуважение към ония християни, които били с цивилен заслуги. Лишавал ги от местата и длъжностите им. Сам правил тържествено езически обряди. Принуждавал християните със свои средства да възвръщат разрушените езически храмове.
Много християни, изповедници на правата религия, починали страдалчески.
Като се готвел за война с персите, Юлиан бил известно време в Антиохия. Тук бил мощно нервиран от мъжествената неотстъпчивост на християните. Изгоряло езическото капище. Юлиан обвинил християните в запалване на капището и почнал да ги предава на мъчения и гибел.
По това време в Автиохия се намирал египетският шеф Артемий, прочут като прочут боец още при Константин Велики. Той бил с Константин, когато на небето се появило чудосното предсказание на Христовия кръст.
При царуването на Констанций на него било поръчано да придвижи от Ахаия в Цариград мощите на светите апостоли, и. Ревностен в християнската религия, той възнегодувал намерено против императора и самоуверено благовестял истината. Разярен, Юлиан не почел в него ни предходните заслуги, ни званието му, ни преклонната му възраст. Предал го на жестоки мъчения. След това го осъдил на гибел.
Свети Артемий бил посечен с меч в 361 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Страдание на свети страдалец Артемий
За свети страдалец Артемий античните предания оповестяват, че произхождал от знатно римско семейство, бил сенатор по звание и отговарял за цялото царско имущество при император Констанций.
Артемий почнал службата си във войските на благочестивия император Константин Велики. Когато дружно с императора видял на небето чудното предсказание на светия кръст, той се утвърдил в християнската религия и станал правилен прислужник на Константин и целия му дом. След гибелта на Константин, той останал при сина му Констанций като негов най-хубав другар и царят му възлагал най-почетни поръчения. Така да вземем за пример, когато Констанций научил от един свещеник, че телата на Христовите апостоли Андрей и Лука са заровени в Ахаия, той поръчал на Артемий да придвижи тези скъпоценни съкровища в Константинопол. Изпълнявайки царското предписание той с огромни почести пренесъл мощите на светите апостоли в царстващия град и за това получил от царя покачване, за което бил изцяло заслужен - царят го направил дукс и августалий на Египет. Артемий заживял там, благоугаждайки на Бога. Разпространявайки достойнството и славата на името на Иисус Христос, в Египет той съборил и разрушил доста идоли.
Когато цар Констанций, синът на Константин Велики, умрял, властта над цялата Римска империя получил нечестивият дезертьор Юлиан, който преди скрито, а в този момент очевидно се отрекъл от нашия Господ Иисус Христос и намерено почнал да се покланя на идолите. Той разпратил по всички лимити на своето царство декрет храмовете, които при царуването на Константин Велики били отнети от езичниците и християните сложили в тях своите олтари, още веднъж да бъдат върнати на нечестивите. Заедно с това той заповядал в тях да бъдат сложени идоли, на които да се правят жертвоприношения.
Този греховен цар още веднъж възстановил многобожието, което паднало при свети цар Константин, а християните подложил на огромни терзания, като ги мъчел и убивал, разграбвал имуществото им и изригвал ругатни срещу светото име на Иисуса Христа.
Като събрал огромна армия, нечестивецът Юлиан решил да тръгне срещу персите и по време на похода си дошъл в Антиохия. Тук той почнал гонение срещу Христовата Църква и убивал вярващите.
По това време при него довели двама Антиохийски презвитери - Евгений и Макарий. Юлиан дълго спорил с тези образовани мъже за боговете, като привеждал за доказателство на нечестивите си мисли разнообразни фрази на езическите гръцки писатели, само че не могъл да принуди да замълчат богоречивите уста на мъдрите старци. Станало противоположното, той самичък бил изумен от тях, опозорен и компрометиран в нечестие. Като не понесъл срама си, Юлиан заповядал да съблекат и безпощадно да удрям светиите, и презвитерът Евгений получил петстотин удара, а Макарий - безброй.
Случило се тогава на мястото за наказване да участва и великият Артемий. Като чул, че Юлиан е заел трона и отива на поход срещу персите, и получил заповед да се причисли с войските си към него, Артемий дошъл в Антиохия и му отдал подобаващата на цар респект. Той връчил на Юлиан дарове и стоял измежду свитата му, до момента в който светите изповедници Евгений и Макарий били подложени на мъчения. Като чул по какъв начин нечестивият цар ругатни със скверните си уста Господа Иисуса Христа, свети Артемий се преизпълнил с ревнивост, доближил се до него и споделил:
- Царю, за какво по този начин безчовечно мъчиш почтените и отдадени на Бога мъже и ги принуждаваш да правят отстъпка от православната религия? Знай, че и ти си безсилен човек - даже Бог да те е сложил за цар, ти също можеш да бъдеш изкушен от дявола. Мисля, че първият провинен за злото - лукавият демон, както в миналото е изпросил разрешение от Бога да изкуси Иов и го е получил, по този начин и тебе е подигнал срещу нас, та с твоите ръце да изтреби Христовата пшеница и да посее своите бурени. Но напразни са неговите усилия и оскъдна е силата му, тъй като откогато пристигна Господ и бе въдворен кръстът, на който бе възнесен Христос, падна бесовската горделивост и бе съкрушена бесовската мощ. И по този начин, не се прелъстявай, царю, и не преследвай в сгода на бесовете защитавания от Бога християнски народ. Знай, че крепостта и силата Христови са непобедими и непреодолими.
Като чул това, Юлиан горящ от яд и високо извикал:
- Кой е този неверник, който по този начин дръзновено се обръща към нас и смее да ни оскърбява в лицето?
Приближените на царя дали отговор:
- Царю! Това е Александрийският дукс и августалий.
- Как? - възкликнал царят. - Това ли е мерзкият Артемий, който участваше в убийството на брат ми Гал?
- Да, това е той - дали отговор велможите.
Царят споделил:
- Трябва да благодаря на безсмъртните богове, а най-много на Аполон Дафнийски, че предадоха в ръцете ми тоя зложелател, който самичък пристигна тук. И по този начин, дано този непрокопсаник бъде лишен от сана си, дано смъкват пояса му и още в този момент го подложат на наказване, а на следващия ден, в случай че бъде угодно на боговете, ще произнеса присъдата си поради убийството на брат ми. Ще отмъстя за почтената кръв и ще го погубя не с едно наказване, а с мъчения, тъй като той проля не елементарна, а царска кръв.
Когато царят сподели това, оръженосците незабавно заловили Артемий, свалили военачалническия му пояс и другите отличителни знаци и го оставили гол. И светецът бил предаден на палачите, които вързали ръцете и нозете му на четири страни и толкоз дълго го били по утробата и гърба с волски жили, че се уморили и се сменили четири двойки палачи. Но светият показал в действителност свръхчовешко самообладание и като че ли бил изцяло безсърдечен - той не проронил нито тон, не застенал, не направил нито едно придвижване и не посочил, че страда, както нормално демонстрират хората, понасящи мъчения. Земята се напоявала с кръвта му, а той оставал хладнокръвен, и всички се учудвали на това, даже самичък нечестивият Юлиан. После царят заповядал да престанат да го бият и да го отведат в тюрма дружно със светите мъченици Евгений и Макарий.
Когато настъпило утрото, Юлиан Отстъпник още веднъж заповядал мъчениците да се явят в съдилището и тук без да ги подлага на разпит, ги разделил: свети Артемий оставил при себе си, а Евгений и Макарий пратил на изгнание в Оасим Аравийски. Климатът там бил извънредно вреден - духали болестотворни ветрове и никой от пребиваващите там не можел да преживее повече от година, тъй като безусловно се разболявал от тежка болест, завършваща със гибел. И по този начин, светите Евгений и Макарий след известно време достигнали блажената си кончина, а свети Артемий претърпял доста премеждия. Но изначало Юлиан добродушно, като вълк в овча кожа, като че ли съчувствайки му, почнал да приказва по този начин:
- Артемий, с безразсъдната си смелост ти ме принуди да обезчестя старините ти и да навредя на здравето ти, за което скърбя. Сега те апелирам, приближи се и принеси жертва на боговете, на първо място на Дафнийския господ Аполон, който изключително уважавам. Ако изпълниш това, ще ти простя закононарушението срещу брат ми и ще те наградя с още по-славен и почетен ранг - ще те направя висш сановник на великите богове и шеф над жреците в цялата галактика. Ще те назова собствен татко и в царството ми ще бъдеш втори след мене.
Като чул това, свети Артемий малко помълчал и след това почнал да приказва по този начин:
- Преди всичко, по отношение на брат ти ще ти кажа, царю, че не съм отговорен за гибелта му, пък и въобще нито с дело, нито с дума в никакъв случай не съм му предизвикал зло. Колкото и да разследваш, с нищо не ще докажеш, че имам виновност за гибелта му. Знаех, че той е същински християнин, благоверен и дисциплиниран на Христовия закон. Небето и земята и целият лик на светите ангели и моят Господ Иисус Христос, на Когото послужвам, знаят, че нямам виновност за убийството на брат ти и с нищо не съм съдействал на неговите убийци. Дори не бях с цар Констанций по времето, когато е ставало въпрос за брат ти: през цялата тази година бях в Египет. А на твоето предложение да се отрека от Христа, моя Спасител, ще ти отговоря с думите на тримата момци, които бяха при Навуходоносор: дано ти е известно, царю, че не послужвам на твоите богове и на златния истукан на твоя обичан Аполон няма в никакъв случай да се поклоня. Ти унизи блажения Константин и рода му, като го назова зложелател на боговете и безумец. Но той бе извърнат от вашите богове към Христа с изключително предопределение свише. Чуй от мене, очевидеца на това събитие. Когато тръгнахме на война срещу жестокия изтезател, кръвожадния Максенций, към обяд на небето се появи кръст, който сияеше по-ярко от слънцето и на него със звезди бяха изобразени латински думи, които обещаваха на Константин победа. Всички ние видяхме кръста, явил се на небето, и прочетохме написаното на него. И в този момент във войската има още доста остарели воини, които добре помнят това, което ясно видяха с очите си. Разпитай, в случай че искаш, и ще се увериш, че споделям истината. Но за какво приказвам това? Много преди пришествието Си Христос бе предупреден от пророците, както и самичък добре знаеш. Много свидетелства има за това, че Той в действителност е идвал на земята и даже самите ваши богове нерядко са предричали пришествието Му - за това приказват Сибилините книги и Виргилий.
И по-нататък светият говорел за това, по какъв начин нерядко живеещите в идолите бесове, принуждавани от силата Божия, срещу волята си са изповядвали Христа като същински Бог. А Юлиан, като не понесъл правдивите думи на Артемий, заповядал да съблекат мъченика и с нажежени пръчки да пронижат хълбоците му, а в гърба му да забият изострен тризъбец. Както и преди, като че ли не чувствайки никаква болежка, свети Артемий не извикал, не издал нито един вопъл, показвайки се дивно толерантен в страданието. След изтезанията Юлиан още веднъж го пратил в тюрма и заповядал да го изтезават с апетит и жадност.
След това мъчителят заповядал на каменоделците да разсекат един огромен камък, а след това да го съборят върху свети Артемий, който бил вързан и положен на една каменна плоча под него. Когато това било изпълнено, цялото тяло на мъченика било покрито от падналия върху него камък, който го притиснал по този начин, че счупил всичките му кости, вътрешностите му изпаднали, ставите му се строшили и очните ябълки изскочили от местата си. И какво велико знамение станало тогава! Притиснат сред камъните, светият останал жив.
Тогава Юлиан произнесъл такава присъда за мъченика:
- Артемий, който хулеше боговете и потъпка римските и нашите закони, който се призна не за римлянин, а за християнин, и се назова Галилеец вместо дукс и августалий, предаваме на гибел и заповядаме с меч да се отсече скверната му глава.
После отвели светеца на мястото за санкции и той тръгнал натам с неизказана наслада, като желаел да се освободи и да бъде с Христа. Като стигнали на мястото, където трябвало да изпълнят присъдата, той си изпросил време за молитва и като се обърнал на изток, три пъти преклонил колена и дълго се молел. После чул от небето глас, който му споделил:
- Възлез да приемеш приготвената за теб премия със светиите.
Тогава блаженият преклонил главата си и тя била отсечена. Това станало в петък, на двадесетия ден от месец октомври. Честното му и свято тяло изпросила от мъчителите една жена на име Ариста, дякониса на Антиохийската черква. Тя го помазала с благовонни аромати, положила го в ковчег и го пратила в Константинопол, където то било заровено с почести. От мощите му се правили доста дивни чудеса и на болните се подавали изцеления, които свети Артемий подава и през днешния ден на всички, притичащи се с религия към него.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на.
След гибелта на император Константин Велики православните християни изтърпели тежко гонение от сина му Констанций, последовател на ароаните, които отхвърлили истината за божествеността на Спасителя.
След това трябвало да изтърпят гонение от различен жанр. Наследник на Констанций бил неговият родственик Юлиан, който от младини ненавиждал християнската религия и скрито се отрекъл от нея и станал отначало богохулник. Когато се възкачил на престола, той оповестил всенародно, че служи на боговете. С всевъзможни средства използвал старания да възвърне езичеството в цялата империя. Той намерено показвал неуважение към ония християни, които били с цивилен заслуги. Лишавал ги от местата и длъжностите им. Сам правил тържествено езически обряди. Принуждавал християните със свои средства да възвръщат разрушените езически храмове.
Много християни, изповедници на правата религия, починали страдалчески.
Като се готвел за война с персите, Юлиан бил известно време в Антиохия. Тук бил мощно нервиран от мъжествената неотстъпчивост на християните. Изгоряло езическото капище. Юлиан обвинил християните в запалване на капището и почнал да ги предава на мъчения и гибел.
По това време в Автиохия се намирал египетският шеф Артемий, прочут като прочут боец още при Константин Велики. Той бил с Константин, когато на небето се появило чудосното предсказание на Христовия кръст.
При царуването на Констанций на него било поръчано да придвижи от Ахаия в Цариград мощите на светите апостоли, и. Ревностен в християнската религия, той възнегодувал намерено против императора и самоуверено благовестял истината. Разярен, Юлиан не почел в него ни предходните заслуги, ни званието му, ни преклонната му възраст. Предал го на жестоки мъчения. След това го осъдил на гибел.
Свети Артемий бил посечен с меч в 361 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Страдание на свети страдалец Артемий
За свети страдалец Артемий античните предания оповестяват, че произхождал от знатно римско семейство, бил сенатор по звание и отговарял за цялото царско имущество при император Констанций.
Артемий почнал службата си във войските на благочестивия император Константин Велики. Когато дружно с императора видял на небето чудното предсказание на светия кръст, той се утвърдил в християнската религия и станал правилен прислужник на Константин и целия му дом. След гибелта на Константин, той останал при сина му Констанций като негов най-хубав другар и царят му възлагал най-почетни поръчения. Така да вземем за пример, когато Констанций научил от един свещеник, че телата на Христовите апостоли Андрей и Лука са заровени в Ахаия, той поръчал на Артемий да придвижи тези скъпоценни съкровища в Константинопол. Изпълнявайки царското предписание той с огромни почести пренесъл мощите на светите апостоли в царстващия град и за това получил от царя покачване, за което бил изцяло заслужен - царят го направил дукс и августалий на Египет. Артемий заживял там, благоугаждайки на Бога. Разпространявайки достойнството и славата на името на Иисус Христос, в Египет той съборил и разрушил доста идоли.
Когато цар Констанций, синът на Константин Велики, умрял, властта над цялата Римска империя получил нечестивият дезертьор Юлиан, който преди скрито, а в този момент очевидно се отрекъл от нашия Господ Иисус Христос и намерено почнал да се покланя на идолите. Той разпратил по всички лимити на своето царство декрет храмовете, които при царуването на Константин Велики били отнети от езичниците и християните сложили в тях своите олтари, още веднъж да бъдат върнати на нечестивите. Заедно с това той заповядал в тях да бъдат сложени идоли, на които да се правят жертвоприношения.
Този греховен цар още веднъж възстановил многобожието, което паднало при свети цар Константин, а християните подложил на огромни терзания, като ги мъчел и убивал, разграбвал имуществото им и изригвал ругатни срещу светото име на Иисуса Христа.
Като събрал огромна армия, нечестивецът Юлиан решил да тръгне срещу персите и по време на похода си дошъл в Антиохия. Тук той почнал гонение срещу Христовата Църква и убивал вярващите.
По това време при него довели двама Антиохийски презвитери - Евгений и Макарий. Юлиан дълго спорил с тези образовани мъже за боговете, като привеждал за доказателство на нечестивите си мисли разнообразни фрази на езическите гръцки писатели, само че не могъл да принуди да замълчат богоречивите уста на мъдрите старци. Станало противоположното, той самичък бил изумен от тях, опозорен и компрометиран в нечестие. Като не понесъл срама си, Юлиан заповядал да съблекат и безпощадно да удрям светиите, и презвитерът Евгений получил петстотин удара, а Макарий - безброй.
Случило се тогава на мястото за наказване да участва и великият Артемий. Като чул, че Юлиан е заел трона и отива на поход срещу персите, и получил заповед да се причисли с войските си към него, Артемий дошъл в Антиохия и му отдал подобаващата на цар респект. Той връчил на Юлиан дарове и стоял измежду свитата му, до момента в който светите изповедници Евгений и Макарий били подложени на мъчения. Като чул по какъв начин нечестивият цар ругатни със скверните си уста Господа Иисуса Христа, свети Артемий се преизпълнил с ревнивост, доближил се до него и споделил:
- Царю, за какво по този начин безчовечно мъчиш почтените и отдадени на Бога мъже и ги принуждаваш да правят отстъпка от православната религия? Знай, че и ти си безсилен човек - даже Бог да те е сложил за цар, ти също можеш да бъдеш изкушен от дявола. Мисля, че първият провинен за злото - лукавият демон, както в миналото е изпросил разрешение от Бога да изкуси Иов и го е получил, по този начин и тебе е подигнал срещу нас, та с твоите ръце да изтреби Христовата пшеница и да посее своите бурени. Но напразни са неговите усилия и оскъдна е силата му, тъй като откогато пристигна Господ и бе въдворен кръстът, на който бе възнесен Христос, падна бесовската горделивост и бе съкрушена бесовската мощ. И по този начин, не се прелъстявай, царю, и не преследвай в сгода на бесовете защитавания от Бога християнски народ. Знай, че крепостта и силата Христови са непобедими и непреодолими.
Като чул това, Юлиан горящ от яд и високо извикал:
- Кой е този неверник, който по този начин дръзновено се обръща към нас и смее да ни оскърбява в лицето?
Приближените на царя дали отговор:
- Царю! Това е Александрийският дукс и августалий.
- Как? - възкликнал царят. - Това ли е мерзкият Артемий, който участваше в убийството на брат ми Гал?
- Да, това е той - дали отговор велможите.
Царят споделил:
- Трябва да благодаря на безсмъртните богове, а най-много на Аполон Дафнийски, че предадоха в ръцете ми тоя зложелател, който самичък пристигна тук. И по този начин, дано този непрокопсаник бъде лишен от сана си, дано смъкват пояса му и още в този момент го подложат на наказване, а на следващия ден, в случай че бъде угодно на боговете, ще произнеса присъдата си поради убийството на брат ми. Ще отмъстя за почтената кръв и ще го погубя не с едно наказване, а с мъчения, тъй като той проля не елементарна, а царска кръв.
Когато царят сподели това, оръженосците незабавно заловили Артемий, свалили военачалническия му пояс и другите отличителни знаци и го оставили гол. И светецът бил предаден на палачите, които вързали ръцете и нозете му на четири страни и толкоз дълго го били по утробата и гърба с волски жили, че се уморили и се сменили четири двойки палачи. Но светият показал в действителност свръхчовешко самообладание и като че ли бил изцяло безсърдечен - той не проронил нито тон, не застенал, не направил нито едно придвижване и не посочил, че страда, както нормално демонстрират хората, понасящи мъчения. Земята се напоявала с кръвта му, а той оставал хладнокръвен, и всички се учудвали на това, даже самичък нечестивият Юлиан. После царят заповядал да престанат да го бият и да го отведат в тюрма дружно със светите мъченици Евгений и Макарий.
Когато настъпило утрото, Юлиан Отстъпник още веднъж заповядал мъчениците да се явят в съдилището и тук без да ги подлага на разпит, ги разделил: свети Артемий оставил при себе си, а Евгений и Макарий пратил на изгнание в Оасим Аравийски. Климатът там бил извънредно вреден - духали болестотворни ветрове и никой от пребиваващите там не можел да преживее повече от година, тъй като безусловно се разболявал от тежка болест, завършваща със гибел. И по този начин, светите Евгений и Макарий след известно време достигнали блажената си кончина, а свети Артемий претърпял доста премеждия. Но изначало Юлиан добродушно, като вълк в овча кожа, като че ли съчувствайки му, почнал да приказва по този начин:
- Артемий, с безразсъдната си смелост ти ме принуди да обезчестя старините ти и да навредя на здравето ти, за което скърбя. Сега те апелирам, приближи се и принеси жертва на боговете, на първо място на Дафнийския господ Аполон, който изключително уважавам. Ако изпълниш това, ще ти простя закононарушението срещу брат ми и ще те наградя с още по-славен и почетен ранг - ще те направя висш сановник на великите богове и шеф над жреците в цялата галактика. Ще те назова собствен татко и в царството ми ще бъдеш втори след мене.
Като чул това, свети Артемий малко помълчал и след това почнал да приказва по този начин:
- Преди всичко, по отношение на брат ти ще ти кажа, царю, че не съм отговорен за гибелта му, пък и въобще нито с дело, нито с дума в никакъв случай не съм му предизвикал зло. Колкото и да разследваш, с нищо не ще докажеш, че имам виновност за гибелта му. Знаех, че той е същински християнин, благоверен и дисциплиниран на Христовия закон. Небето и земята и целият лик на светите ангели и моят Господ Иисус Христос, на Когото послужвам, знаят, че нямам виновност за убийството на брат ти и с нищо не съм съдействал на неговите убийци. Дори не бях с цар Констанций по времето, когато е ставало въпрос за брат ти: през цялата тази година бях в Египет. А на твоето предложение да се отрека от Христа, моя Спасител, ще ти отговоря с думите на тримата момци, които бяха при Навуходоносор: дано ти е известно, царю, че не послужвам на твоите богове и на златния истукан на твоя обичан Аполон няма в никакъв случай да се поклоня. Ти унизи блажения Константин и рода му, като го назова зложелател на боговете и безумец. Но той бе извърнат от вашите богове към Христа с изключително предопределение свише. Чуй от мене, очевидеца на това събитие. Когато тръгнахме на война срещу жестокия изтезател, кръвожадния Максенций, към обяд на небето се появи кръст, който сияеше по-ярко от слънцето и на него със звезди бяха изобразени латински думи, които обещаваха на Константин победа. Всички ние видяхме кръста, явил се на небето, и прочетохме написаното на него. И в този момент във войската има още доста остарели воини, които добре помнят това, което ясно видяха с очите си. Разпитай, в случай че искаш, и ще се увериш, че споделям истината. Но за какво приказвам това? Много преди пришествието Си Христос бе предупреден от пророците, както и самичък добре знаеш. Много свидетелства има за това, че Той в действителност е идвал на земята и даже самите ваши богове нерядко са предричали пришествието Му - за това приказват Сибилините книги и Виргилий.
И по-нататък светият говорел за това, по какъв начин нерядко живеещите в идолите бесове, принуждавани от силата Божия, срещу волята си са изповядвали Христа като същински Бог. А Юлиан, като не понесъл правдивите думи на Артемий, заповядал да съблекат мъченика и с нажежени пръчки да пронижат хълбоците му, а в гърба му да забият изострен тризъбец. Както и преди, като че ли не чувствайки никаква болежка, свети Артемий не извикал, не издал нито един вопъл, показвайки се дивно толерантен в страданието. След изтезанията Юлиан още веднъж го пратил в тюрма и заповядал да го изтезават с апетит и жадност.
След това мъчителят заповядал на каменоделците да разсекат един огромен камък, а след това да го съборят върху свети Артемий, който бил вързан и положен на една каменна плоча под него. Когато това било изпълнено, цялото тяло на мъченика било покрито от падналия върху него камък, който го притиснал по този начин, че счупил всичките му кости, вътрешностите му изпаднали, ставите му се строшили и очните ябълки изскочили от местата си. И какво велико знамение станало тогава! Притиснат сред камъните, светият останал жив.
Тогава Юлиан произнесъл такава присъда за мъченика:
- Артемий, който хулеше боговете и потъпка римските и нашите закони, който се призна не за римлянин, а за християнин, и се назова Галилеец вместо дукс и августалий, предаваме на гибел и заповядаме с меч да се отсече скверната му глава.
После отвели светеца на мястото за санкции и той тръгнал натам с неизказана наслада, като желаел да се освободи и да бъде с Христа. Като стигнали на мястото, където трябвало да изпълнят присъдата, той си изпросил време за молитва и като се обърнал на изток, три пъти преклонил колена и дълго се молел. После чул от небето глас, който му споделил:
- Възлез да приемеш приготвената за теб премия със светиите.
Тогава блаженият преклонил главата си и тя била отсечена. Това станало в петък, на двадесетия ден от месец октомври. Честното му и свято тяло изпросила от мъчителите една жена на име Ариста, дякониса на Антиохийската черква. Тя го помазала с благовонни аромати, положила го в ковчег и го пратила в Константинопол, където то било заровено с почести. От мощите му се правили доста дивни чудеса и на болните се подавали изцеления, които свети Артемий подава и през днешния ден на всички, притичащи се с религия към него.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ