Църквата почита на 19 юни св. ап. Юда, брат Господен. Преп. Паисий Хилендарски. Св. мчк Зосима Созополски. Св. Йоан Шанхайски
Житие на свети деятел Юда, брат Господен по плът
Св. ап. Юда, който наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил наследник на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и по тази причина се назовава - както и брат му Яков - " брат Господен ". Преданието приказва, че той се занимавал със земеделие. Името му се загатва няколко пъти в Евангелието.
След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил доста страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с деятел Сила той бил пратен в Антиохия да оказва помощ на Павел и Варнава; " Юда и Сила, бидейки сами пророци - приказва се в Деяния апостолски - с дълга тирада увещаваха братята си и ги утвърдиха. "
Юда се върнал краткотрайно в Йерусалим и по-късно подхванал нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа гибел в Армения, на планината Арарат, както приказва преданието. Бил разпнат на кръст и пронизан със стрела към 80-а година след рождението на Христа. Арменците изключително почитат паметта на св. ап. Юда и го назовават собствен деятел.
В Новия завет се намира едно съборно обръщение от св. ап. Юда, с което той се стреми да защищити християните от лъжеученията и припомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки виновник, който не се старае да поправи живота си.
След като написва " История славянобългарска ", Паисий Хилендарски потегля да я разнася по българската земя /> Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 година Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил свещеник в Хилендарския манастир, а другият - Вълчо, бил великодушен донор на църкви и манастири, Паисий постъпил за послушник на първо време в близкия Рилски манастир. Малко по-късно, в 1745 година, към този момент на 23-годишна възраст, отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и приел монашество.
В манастира Паисий имал опция да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски делегат (таксидиот) обикалял села и градове, с цел да събира помощи и да притегля поклонници за манастира. При този непосреден допир с народа Паисий най-добре видял тежкото състояние на българския народ под гръцко-турското иго. В атонските манастири пък видял и самичък претърпял надменното и пренебрежително отношение на другородци към българите - че били елементарни и груби, че нямали история. Паисий с болежка виждал разслабващото обезсърчение на народа, надълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на доста българи, които се влачели след непознати традиции и след непознат език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревнивост, плод на която се явява въодушевената " История славянобългарска " (1762 г.).
След като я написал, тръгнал да я разнася по българската земя, с цел да я четат и преписват. И в тази усърдна активност той умира незнайно где. Денят и годината на гибелта му са незнайни.
Св. ап. Юда, който наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил наследник на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и по тази причина се назовава - както и брат му Яков - " брат Господен ". Преданието приказва, че той се занимавал със земеделие. Името му се загатва няколко пъти в Евангелието.
След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил доста страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с деятел Сила той бил пратен в Антиохия да оказва помощ на Павел и Варнава; " Юда и Сила, бидейки сами пророци - приказва се в Деяния апостолски - с дълга тирада увещаваха братята си и ги утвърдиха. "
Юда се върнал краткотрайно в Йерусалим и по-късно подхванал нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа гибел в Армения, на планината Арарат, както приказва преданието. Бил разпнат на кръст и пронизан със стрела към 80-а година след рождението на Христа. Арменците изключително почитат паметта на св. ап. Юда и го назовават собствен деятел.
В Новия завет се намира едно съборно обръщение от св. ап. Юда, с което той се стреми да защищити християните от лъжеученията и припомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки виновник, който не се старае да поправи живота си.
След като написва " История славянобългарска ", Паисий Хилендарски потегля да я разнася по българската земя /> Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 година Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил свещеник в Хилендарския манастир, а другият - Вълчо, бил великодушен донор на църкви и манастири, Паисий постъпил за послушник на първо време в близкия Рилски манастир. Малко по-късно, в 1745 година, към този момент на 23-годишна възраст, отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и приел монашество.
В манастира Паисий имал опция да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски делегат (таксидиот) обикалял села и градове, с цел да събира помощи и да притегля поклонници за манастира. При този непосреден допир с народа Паисий най-добре видял тежкото състояние на българския народ под гръцко-турското иго. В атонските манастири пък видял и самичък претърпял надменното и пренебрежително отношение на другородци към българите - че били елементарни и груби, че нямали история. Паисий с болежка виждал разслабващото обезсърчение на народа, надълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на доста българи, които се влачели след непознати традиции и след непознат език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревнивост, плод на която се явява въодушевената " История славянобългарска " (1762 г.).
След като я написал, тръгнал да я разнася по българската земя, с цел да я четат и преписват. И в тази усърдна активност той умира незнайно где. Денят и годината на гибелта му са незнайни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ