Св. мчци Карп и Папила
Житие на св. мъченици Карп и Папила и потърпевшите с тях
Светите мъченици Карп и Папила живели в края на втория и първата половина на третия век. Родили се в Пергам, град в Мала Азия. Още от млади години били християни. За всички поданици на града и покрайнината представлявали образец на християнски добродетели. Като гледали техния правоверен живот, мнозина се обръщали към същинския Бог и ставали християни.
По-късно Карп бил определен за свещеник на град Тиатир. А Папила приел чин дякон при него.
В средата на третия век, при император Деций Траян, настонало грубо гонение срещу християните. Императорът пратил в Мала Азия един от преданите си чиновници на име Валерий, да принуждава християните да се отхвърлят от вярата си, а тия, които се противят, да погубва.
В Тиатир било устроено празненство в чест на идолите. Валерий заповядал на всички поданици да вземат присъединяване в него. Карп и Папила не се явили на празника. Валерий ги извикал при себе си и ги запитал за повода на отсъствието им. Те обяснили, че имат вяра в същинския Бог и че по тази причина не могат да вземат присъединяване в езическото жертвоприношение.
Императорският делегат заповядал да бъдат развеждани във вериги из града за подбив на езичниците. Мислел по тоя метод да опозори епископа и неговия дякон. Но това не смутило духовниците. Те считали за позорни единствено обезчестните каузи. Наказанието поради истината смятали за чест.
След това Валерий ги повикал при себе си и почнал да прави опит да ги убеди да се откажат от сановете си и да се поклонят на боговете.
- Ако не бях видял, че сте умни и разсъдливи хора - споделил им той, - не щях да се грижа да ви спася. Просто бил ви предал на гибел. Но жалост ми е за вас. Желая ви положителното.
По-нататък Валерий почнал да хвали могъществото и мъдростта на боговете. Той приписвал благоденствието на страната на тях, както и огромните победи на римляните над техните врагове.
Епископът и дяконът храбро опровергали думите му, като потвърдили безсилието и лъжливостта на идолите. Вдъхновено възвестили истината заживия Бог, Създателя на вселената и Спасителя на индивидите.
Озлобен против тях, Валерий наредил да разграбят домовете им, а тях да изпратят в Сарди, където и самичък мислел да отиде.
Мъчениците били привързани към конете на яздещите мъчители и така отведени в Сарди, без да им е била дадена по пътя отмора.
Тичайки след конете, епископът и дяконът намирали разтуха в молитвата. През всичкото време задъхани те се молели. Бог посредством чудно привидение ги укрепил в сложния героизъм.
Пристигнал в Сарди, Валерий още веднъж повикал при себе си двамата изповедници. И отново почнал да ги убеждава да се отрекат от вярата си. Но се почувствал опозорен от твърдия им отговор.
Скоро пристигнал в Сарди и правилният църковен чиновник Агатодор, който бил безгранично лоялен на епископа и дякона.
Валерий повикал и него при себе си. И почнал също да го разпитва и убеждава. След това го предал на жестоки мъчения. Под ударите на мъчителите правилният Агатодор предал душата си на Бога.
Императорският делегат заповядал да оставят тялото му без заравяне. Но през нощта християните го погребали.
На другия ден Валерий споделил на Карп и Папила:
- Вашият безразсъден прислужник понесе наказването, което заслужи със своето твърдоглавие. Но вие сте хора умни и образовани. Нима не разбирате какво е за вас потребно? Нима и вие желаете да загинете, както той почина?
- Ти го наричаш безразсъден - декларирал свещеник Карп, - а ние облажаваме неговата гибел. Като него желаем да умрем за Христа.
Същото удостоверил и дякон Папила.
Валерий заповядал да откарат духовниците-изповедници в Пергам. Господ Бог им внушил непрестанно неотстъпчивост и самообладание.
Пратеникът на императора повикал епископа и му споделил:
- Боговете жалят за твоята напреднала възраст. Дават ти мощ. И така, бъди признателен и им въздай нужната чест. Аз уважавам старостта ти и ти давам добър съвет. Ако обаче продължиш да упорстваш, това повече аз не ще мога да понасям!
Карп дал отговор добродушно и внушително:
- Не мога да смятам добър оня съвет, който води от светлина към мрачевина, от живот към гибел. Ти казваш, че почиташ старостта ми. Ако това е истина, повярвай на думите ми. Аз повече скърбя за твоята крах, в сравнение с ти за моите премеждия. Жал ми е да виждам по какъв начин ти суетно се надяваш на боговете. Те не могат да избавят душата ти от безконечните страдания, тъй като сами са безсилни.
Тия думи на епископа били изпълнени с безгранична обич. Но сърцето на Валерий останало безчувствено, студено. Той заповядал да бият и да мъчат грубо светителя. Карп понасял всичко с непоколебима неотстъпчивост. Дори се усмихвал измежду страданията.
- На какво се усмихваш? - попитал го озлобено Валерий.
- Радвам се, че ми е дадена берекет от моя Бог - дал отговор Карп. Радвам се, тъй като виждам отворени небесата и измежду тях - моя Господ в славата Си!
Тъй измежду тежките премеждия Господ утешавал и насърчавал Своя правилен чиновник. Мъченикът не чувствал своите рани. Мислел за Божията благосклонност, за небесните богатства.
След като бил грубо изтезаван, Крап бил отведен в тъмницата. Повикан бил Папила, дяконът. Със същата неотстъпчивост и той изповядал вярата си. Не се смутил нито от заканите, нито от увещанията на Валерий. Господ го поддържал с чудната Си мощ. Дал му власт да прави чудеса. В името Божие Папила излекувал един кьорав.
Прогледналият и дружно с него очевидците на това знамение почнали да популяризират Господа, като непрестанно повтаряли:
- Наистина е велика силата на Христа. Той е същинският Бог!
Пратеникът на императора се оказал и кьорав, и ням за истината. Той заповядал да подложат Папила на най-ужасни мъчения. Но никакви премеждия не били в положение да разколебаят неговата неотстъпчивост. Бог очевидно му помагал.
Бил доведен и Карп.
Валерий предал двамата по едно и също време на разнообразни мъчения. Напразни се оказвали и тия му старания. Най-после заповядал палачи да им отсекат главите с меч.
Доведени на мястото, несъмнено за осъществяване на присъдата, светите мъченици дигнали ръце към небето и се помолили за своите мъчители. След това навели глави. Палачът извършил заповедта.
Заедно с тия двама свещеномъченици била обезглавена и сестрата на дякон Папила - света Агатоника.
В един ден - 13 октомври - светата Църква празнува паметта на светите Карп, Папила, Агатодор и Агатоника.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Страдание на светите мъченици Карп, Папила, Агатодор и Агатоника
Много е потребно да си спомняме за тези, които са страдали поради Христа, тъй като самото възпоменание за техните мъчения може да разсъни в душата ни обич към Бога и като че ли да даде крила на нашия блян към добродетелите, та поради бъдещото въздаяние въображаемо да претърпим същите премеждия, които мъчениците са понесли с плътта си. Към сонма на поелите страдалчески подвизи в този живот принадлежат и светите Карп и Папила - велики стълбове и учредения на Църквата.
И двамата били родени в славния град Пергам от благочестиви родители и със своя благодетелен живот показали добродетелта на родилите ги, тъй като светата клонка пораства от свят корен, положителният плод демонстрира положителното дърво и чистият поток популяризира извора си. И двамата се задоволявали единствено с най-необходимата храна и пиво, като отхвърляли всичко, което води до многообразие и излишество. Пък и от нужното те употребявали толкоз малко, че се различавали от ангелите единствено по плът, тъй че поради огромното си самоограничение изглеждали съвсем безплътни. Когато посредством подобен живот достигнали съвършенство в добродетелта, те били сметнати за почтени да им бъде поверено църковното ръководство. Свети Карп бил подложен за свещеник и проповядвал Божието слово на жителите на Тиатира, а Папила, който Карп уважил с дяконски ранг, според званието си показвал ревнивост в сходни писания.
Славата на светите Карп и Папила се популяризирала по всички прилежащи страни, тъй като добродетелта не може да се скрие, само че постоянно става очевидна. Затова и при тези свети мъже почнали да прииждат доста хора, които слушали старателно учението им и се обръщали към християнството. Като видял това, ненавистникът на всичко положително - дяволът, не можал да остане спокоен. Той намерил усърдни чиновници на своята завист и им внушил да наклеветят светиите пред нечестивия цар Деций. И не щеш ли му било донесено, че те освен не се покланят на боговете, само че даже ги проклинат и следват християнското обучение. Като чул за това, Деций доста се разгневил и пратил в Азия съветника си Валерий - нечовечен и ревнив богохулник. Царят му съобщил всичко, което знаел за светиите, и му дал цялостна власт над тях. Щом получил заповедта, Валерий побързал да тръгне на път и когато стигнал до мястото, където живеели те, изискал да принесе жертва на боговете си. Той незабавно разпратил заповед по всички краища на Тиатирската страна жителите й неотложно да се съберат на мястото за жертвоприношения за поклонение на боговете. Нечестивият самичък бил ревнив обожател на езическите богове, само че и другите желал да склони към същото. Когато хората се събрали на мястото за жертвоприношения, двамата християни Карп и Папила не били измежду тях, тъй като на друго място принасяли на Истинския Бог същинска жертва - молитвата. Като не ги намерил измежду събралите се, мъчителят заповядал да ги открият, а когато ги довели при него, високомерно попитал:
- Защо не се явихте дружно с другите да принесете жертва на боговете? - и след това добавил: - Побързайте да поправите провинението си пред мен, та ненавистта на клеветниците ви да се обърне върху тях, а вашата популярност да се умножи повече от преди.
А светците, без да се опасяват и да търсят човешка популярност, мъжествено дали отговор:
- Не прилича да гневим нашия Бог и да бъдем неблагодарни за Неговите благодеяния към нас! Дори животните биха станали изобличители на нашата непризнателност, тъй като и те познават господаря си, а ние бихме се посочили непознаващи Създателя си, в случай че почетем лъжливите богове и оставим нашия Истински Господ.
Докато изричали това, Бог удостоверил думите им със предсказание - ненадейно станало мощно земетресение и всички идоли паднали и се разсипали на прахуляк. Но злобата на Валерий била мощна и непреклонна. Вместо да се изуми пред неизречената Божия мощ и да се надсмее над нищожността на лъжливите богове, той се оказал още по-безумен и безсмислен. Засрамен от благородството и кротостта на тези мъже, той се въздържал да им аргументи още тогава тежки страдания и заповядал да оковат шиите им в стоманени вериги и да ги преведат голи през града. Така доблестните подвижници, почтени за високи почести, били водени по улиците с непочтеност, достойните за неизчислими похвали били осмени и поругани.
След това дали имуществото на светиите за плячкосване от клеветниците, а тях самите наредил да вържат за коне, които да подгонят към Сардис. И прислужниците подгонили конете с вързаните за тях светии, тъй че бързо и без отдих за един ден да стигнат от Тиатира в Сардис. Тежък бил този път за доблестните страдалци, тъй като не можели да бягат наедно с конете и били влачени по земята, понасяйки доста премеждия. Следвал ги и робът на светите мъченици, блаженият Агатодор, измъчен и съчувстващ на господарите си. Когато стигнали Сардис, те не се отдали на отдих след тежкия път, а прекарали по-голямата част от нощта в молебствия и Божествено пение. Когато за малко заспали, Божии ангели ги утешавали във привидение и ги укрепявали за самообладание в мъченията. Щом се събудили от сън, те разказали един другиму видяното и доста се зарадвали, благодарейки на Бога за утешението в тъгата и за обещанието за помощ в страданията, и енергично желаели да пострадат за Христа.
Валерий дошъл в Сардис с вярата, че след претърпяното по пътя по-лесно ще склони мъчениците към безбожието. Беззаконникът не знаел, че те още повече са се укрепили към героизъм с Божията берекет, явена във видението. Когато видял, че лицата им са по-светли от преди, че духом са крепки и в сърцата им няма боязън, той изгубил вяра да ги победи с мъчения и още веднъж се обърнал към лукавството, желаейки да прелъсти и улови твърдата им религия в Христа с благи думи и разнообразни ласкателства.
Като видял, че нищо няма да реализира, мъчителят решил да постъпи иначе. Той затворил под стража светите Карп и Папила, а славния Агатодор, прислужникът на мъчениците, който и самичък бил идеален страдалец и поради любовта си към тях се оказал техен другар и съмишленик в страданията, заповядал да хвърлят на земята и безпощадно да бият с волски жили.
Докато го биели, от него като от извор изтичали потоци кръв, плътта му падала, посочили се вътрешностите, членовете му се отделяли от ставите и доблестният мъж в действителност понесъл огромно страдалчество. Но той търпял всичко с такава неотстъпчивост, като че въобще не усещал болежка.
Христос, гледайки от небесата неговия героизъм и приготвяйки премия, поради доблестното самообладание призовал при Себе си Своя раб, с цел да откри покой след трудовете си. Агатодор незабавно предал духа си в ръцете на своя Господ, оставяйки мъртвото си тяло на мъчителите. По заповед на Валерий то било оставено непогребано, за храна на зверовете и птиците, само че когато настъпила нощта, някои правилни взели тялото и го погребали скрито.
После Валерий призовал светите Карп и Папила и им споделил:
- Вашият безразсъден прислужник одобри подобаваща за делата си гибел, тъй като не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове. Защо вие, мъдрите мъже, не изберете потребното за вас, а желаете да се уподобите на един злощастник, който безумно избра мъчителна гибел пред живота и насладата?
Като чули това, светиите изобличили Валерий и го нарекли безумец. Те въздали хвала на свети Агатодор поради мъжеството, с което посрещнал гибелта и споделили, че желаят и за себе си същата гибел поради Христа.
Тогава мъчителят горящ от яд и още веднъж наредил да вържат светиите за коне и да ги карат от Сардия в Пергам. Те още веднъж били влачени по пътя и претърпявали огромни страдания и премеждия.
Но след тежкия път светиите оставали да бодърстват, като цяла нощ възнасяли към Бога молебствия. И Господ още веднъж благоволил да ги посети: явил им се ангел Господен, изцелил раните и извършил сърцата им с Божествена наслада, като ги укрепил за още по-голям героизъм. Когато настъпила сутринта, мъчителят си мислел, че светците няма да могат да стъпят след вчерашния път, и заповядал да ги донесат при него, с цел да види страданията им. Но като видял, че те са здрави, нозете им са невредими, а лицата - светли и радостни, сметнал това за чудо и още повече нараснал страданията им. Той оковал телата им в тежки стоманени окови, а след това ги подкарал на още по-далечен път. По пътя спрял на едно място, принесъл жертва на идолите и седнал в съдилището.
Валерий не можал повече да понесе безчестието на боговете си и заповядал на палачите да заловен свети Карп, да го вържат и грубо да го бият с тръни. Цялото тяло на светеца било покрито с рани и елементи от плътта му падали под ударите. Но това не стигало на мъчителя и той призовал други палачи. Едни от тях горели ребрата на мъченика със свещи, а други сипвали в раните му сол, тъй че земята се оросявала с кръвта му, жилите му се късали и му причинявали мощна болежка. Но колкото по-силно било мъчението му, толкоз по-силно се укрепявал той в търпението и любовта си към Бога.
Палачите го измъчвали, до момента в който не се изморили. После го хвърлили в тюрма, а той благодарял на Бога, Който го сподобил да пострада поради Него.
Когато Валерий не знаел какво още да измисли, той решил да приключи мъченията, тъй като се надявал, че в случай че до време остави светиите, болката от раните ще усили страданията им и ще ги направи по-слаби за идното тестване. Но мъчениците, които имали за собствен доктор Христа, поради Когото непринудено приемали рани, били изцелени освен от болките, само че и от язвите си, тъй че от тях не се виждала и диря, което доста раздразнило безумния изтезател. Колкото повече се облекчавали страданията им, толкоз повече се измъчвало сърцето на Валерий и горяло в гняв като в огън.
След известно време той още веднъж седнал в съдилището, налегнат от свирепост и гняв. А светите мъченици застанали пред него със ярък взор и радостен лик, като че били извикани на угощение. Беззаконикът желал да ги уплаши с яростта си, само че от безстрашните им сърца и дръзновени уста чул такива думи: - Защо, мъчителю, обременяваш себе си и прислужниците си, като постоянно ни викаш на съд, а след това ни отвеждаш, като ни мъчиш и не произнасяш нашата последна присъда? Надяваш се да ни отвърнеш от Христа и от истината? По-скоро ще ни видиш мъртви, в сравнение с да се подчиним на твоето безбожно предпочитание.
След тези думи Валерий заповядал по земята да бъдат разсипани части от глинени съдове и стоманени гвоздеи. Положили мъчениците голи върху тях и почнали да ги влачат и да им нанасят жестоки удари. Но и измежду тези мъчения Господ не оставил рабите си. Той побързал да им яви помощта Си, като се повдигнал като унищожител и лишил оскърблението им, и ненадейно чирепите и гвоздеите изчезнали безследно, а светците останали невредими. Това провокирало още по-големия яд на съдията и той заповядал да режат хълбоците им с бръсначи, само че славейки Бога, те доблестно търпели всичко.
После Валерий събрал люти зверове и устроил представление. Довели мъчениците и пуснали срещу тях една мечка. Всички мислели, че тя незабавно ще ги раздра, само че звярът не показал кръвожадния си манталитет и като че ли почитайки светците, лежащ в нозете им. После пуснали лъв, който освен се оказал мирен като мечката, само че Божията мощ се показала в него още по-дивно, тъй като ревейки, той проговорил с човешки глас, порицавайки гонителите и упоритата им свирепост. А те запушили ушите си и сметнали това за чудо. Тогава съдията заповядал да хвърлят светите мъченици в една яма с вар. На безумецът се трудел на вятъра, като се противял на Бога, Който навсякъде пазел рабите Си невредими. Светиите престояли в ямата три дни и излезли невредими.
Колкото повече се убеждавал Валерий, че не може да победи светиите, толкоз повече се разгарял с яд против тях. Той ги обул в стоманени ботуши, цялостни с остри гвоздеи, и ги предиздвикал да бягат, само че и с това не могъл да победи непобедимите Христови воини. После нагорещил мощно една пещ и ги хвърлил в нея. Заедно с мъчениците в пламъка влезнала и блажената Агатоника, сестрата на свети Папила, тъй като поискала да взе участие в същите подвизи и да почине поради Христа. Огнената пещ освен не ги изгорила, само че с Христовата мощ се трансформирала в хладина, тъй като се изсипал проливен дъжд, угасил огъня и охладил пещта. Когато светците излезли невредими, още веднъж били хвърлени в тъмницата и там пеели към Бога, като че били в черква. Като не знаел какво още да стори и се срамувал от провалянето си, мъчителят произнесъл окончателната си присъда и заповядал да бъдат посечени с меч. Когато отвеждали светиите и Агатоника на мястото за наказване, те се радвали и въздигали ръцете си към небето, като се молели освен за себе си, само че и за палачите си, и приключили подвига си, посечени с меч. Светите им тела били безчестно захвърлени и неохранявани. Вярващите ги взели скрито, погребали ги с почести, славейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух чест и поклонение вовеки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Светите мъченици Карп и Папила живели в края на втория и първата половина на третия век. Родили се в Пергам, град в Мала Азия. Още от млади години били християни. За всички поданици на града и покрайнината представлявали образец на християнски добродетели. Като гледали техния правоверен живот, мнозина се обръщали към същинския Бог и ставали християни.
По-късно Карп бил определен за свещеник на град Тиатир. А Папила приел чин дякон при него.
В средата на третия век, при император Деций Траян, настонало грубо гонение срещу християните. Императорът пратил в Мала Азия един от преданите си чиновници на име Валерий, да принуждава християните да се отхвърлят от вярата си, а тия, които се противят, да погубва.
В Тиатир било устроено празненство в чест на идолите. Валерий заповядал на всички поданици да вземат присъединяване в него. Карп и Папила не се явили на празника. Валерий ги извикал при себе си и ги запитал за повода на отсъствието им. Те обяснили, че имат вяра в същинския Бог и че по тази причина не могат да вземат присъединяване в езическото жертвоприношение.
Императорският делегат заповядал да бъдат развеждани във вериги из града за подбив на езичниците. Мислел по тоя метод да опозори епископа и неговия дякон. Но това не смутило духовниците. Те считали за позорни единствено обезчестните каузи. Наказанието поради истината смятали за чест.
След това Валерий ги повикал при себе си и почнал да прави опит да ги убеди да се откажат от сановете си и да се поклонят на боговете.
- Ако не бях видял, че сте умни и разсъдливи хора - споделил им той, - не щях да се грижа да ви спася. Просто бил ви предал на гибел. Но жалост ми е за вас. Желая ви положителното.
По-нататък Валерий почнал да хвали могъществото и мъдростта на боговете. Той приписвал благоденствието на страната на тях, както и огромните победи на римляните над техните врагове.
Епископът и дяконът храбро опровергали думите му, като потвърдили безсилието и лъжливостта на идолите. Вдъхновено възвестили истината заживия Бог, Създателя на вселената и Спасителя на индивидите.
Озлобен против тях, Валерий наредил да разграбят домовете им, а тях да изпратят в Сарди, където и самичък мислел да отиде.
Мъчениците били привързани към конете на яздещите мъчители и така отведени в Сарди, без да им е била дадена по пътя отмора.
Тичайки след конете, епископът и дяконът намирали разтуха в молитвата. През всичкото време задъхани те се молели. Бог посредством чудно привидение ги укрепил в сложния героизъм.
Пристигнал в Сарди, Валерий още веднъж повикал при себе си двамата изповедници. И отново почнал да ги убеждава да се отрекат от вярата си. Но се почувствал опозорен от твърдия им отговор.
Скоро пристигнал в Сарди и правилният църковен чиновник Агатодор, който бил безгранично лоялен на епископа и дякона.
Валерий повикал и него при себе си. И почнал също да го разпитва и убеждава. След това го предал на жестоки мъчения. Под ударите на мъчителите правилният Агатодор предал душата си на Бога.
Императорският делегат заповядал да оставят тялото му без заравяне. Но през нощта християните го погребали.
На другия ден Валерий споделил на Карп и Папила:
- Вашият безразсъден прислужник понесе наказването, което заслужи със своето твърдоглавие. Но вие сте хора умни и образовани. Нима не разбирате какво е за вас потребно? Нима и вие желаете да загинете, както той почина?
- Ти го наричаш безразсъден - декларирал свещеник Карп, - а ние облажаваме неговата гибел. Като него желаем да умрем за Христа.
Същото удостоверил и дякон Папила.
Валерий заповядал да откарат духовниците-изповедници в Пергам. Господ Бог им внушил непрестанно неотстъпчивост и самообладание.
Пратеникът на императора повикал епископа и му споделил:
- Боговете жалят за твоята напреднала възраст. Дават ти мощ. И така, бъди признателен и им въздай нужната чест. Аз уважавам старостта ти и ти давам добър съвет. Ако обаче продължиш да упорстваш, това повече аз не ще мога да понасям!
Карп дал отговор добродушно и внушително:
- Не мога да смятам добър оня съвет, който води от светлина към мрачевина, от живот към гибел. Ти казваш, че почиташ старостта ми. Ако това е истина, повярвай на думите ми. Аз повече скърбя за твоята крах, в сравнение с ти за моите премеждия. Жал ми е да виждам по какъв начин ти суетно се надяваш на боговете. Те не могат да избавят душата ти от безконечните страдания, тъй като сами са безсилни.
Тия думи на епископа били изпълнени с безгранична обич. Но сърцето на Валерий останало безчувствено, студено. Той заповядал да бият и да мъчат грубо светителя. Карп понасял всичко с непоколебима неотстъпчивост. Дори се усмихвал измежду страданията.
- На какво се усмихваш? - попитал го озлобено Валерий.
- Радвам се, че ми е дадена берекет от моя Бог - дал отговор Карп. Радвам се, тъй като виждам отворени небесата и измежду тях - моя Господ в славата Си!
Тъй измежду тежките премеждия Господ утешавал и насърчавал Своя правилен чиновник. Мъченикът не чувствал своите рани. Мислел за Божията благосклонност, за небесните богатства.
След като бил грубо изтезаван, Крап бил отведен в тъмницата. Повикан бил Папила, дяконът. Със същата неотстъпчивост и той изповядал вярата си. Не се смутил нито от заканите, нито от увещанията на Валерий. Господ го поддържал с чудната Си мощ. Дал му власт да прави чудеса. В името Божие Папила излекувал един кьорав.
Прогледналият и дружно с него очевидците на това знамение почнали да популяризират Господа, като непрестанно повтаряли:
- Наистина е велика силата на Христа. Той е същинският Бог!
Пратеникът на императора се оказал и кьорав, и ням за истината. Той заповядал да подложат Папила на най-ужасни мъчения. Но никакви премеждия не били в положение да разколебаят неговата неотстъпчивост. Бог очевидно му помагал.
Бил доведен и Карп.
Валерий предал двамата по едно и също време на разнообразни мъчения. Напразни се оказвали и тия му старания. Най-после заповядал палачи да им отсекат главите с меч.
Доведени на мястото, несъмнено за осъществяване на присъдата, светите мъченици дигнали ръце към небето и се помолили за своите мъчители. След това навели глави. Палачът извършил заповедта.
Заедно с тия двама свещеномъченици била обезглавена и сестрата на дякон Папила - света Агатоника.
В един ден - 13 октомври - светата Църква празнува паметта на светите Карп, Папила, Агатодор и Агатоника.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Страдание на светите мъченици Карп, Папила, Агатодор и Агатоника
Много е потребно да си спомняме за тези, които са страдали поради Христа, тъй като самото възпоменание за техните мъчения може да разсъни в душата ни обич към Бога и като че ли да даде крила на нашия блян към добродетелите, та поради бъдещото въздаяние въображаемо да претърпим същите премеждия, които мъчениците са понесли с плътта си. Към сонма на поелите страдалчески подвизи в този живот принадлежат и светите Карп и Папила - велики стълбове и учредения на Църквата.
И двамата били родени в славния град Пергам от благочестиви родители и със своя благодетелен живот показали добродетелта на родилите ги, тъй като светата клонка пораства от свят корен, положителният плод демонстрира положителното дърво и чистият поток популяризира извора си. И двамата се задоволявали единствено с най-необходимата храна и пиво, като отхвърляли всичко, което води до многообразие и излишество. Пък и от нужното те употребявали толкоз малко, че се различавали от ангелите единствено по плът, тъй че поради огромното си самоограничение изглеждали съвсем безплътни. Когато посредством подобен живот достигнали съвършенство в добродетелта, те били сметнати за почтени да им бъде поверено църковното ръководство. Свети Карп бил подложен за свещеник и проповядвал Божието слово на жителите на Тиатира, а Папила, който Карп уважил с дяконски ранг, според званието си показвал ревнивост в сходни писания.
Славата на светите Карп и Папила се популяризирала по всички прилежащи страни, тъй като добродетелта не може да се скрие, само че постоянно става очевидна. Затова и при тези свети мъже почнали да прииждат доста хора, които слушали старателно учението им и се обръщали към християнството. Като видял това, ненавистникът на всичко положително - дяволът, не можал да остане спокоен. Той намерил усърдни чиновници на своята завист и им внушил да наклеветят светиите пред нечестивия цар Деций. И не щеш ли му било донесено, че те освен не се покланят на боговете, само че даже ги проклинат и следват християнското обучение. Като чул за това, Деций доста се разгневил и пратил в Азия съветника си Валерий - нечовечен и ревнив богохулник. Царят му съобщил всичко, което знаел за светиите, и му дал цялостна власт над тях. Щом получил заповедта, Валерий побързал да тръгне на път и когато стигнал до мястото, където живеели те, изискал да принесе жертва на боговете си. Той незабавно разпратил заповед по всички краища на Тиатирската страна жителите й неотложно да се съберат на мястото за жертвоприношения за поклонение на боговете. Нечестивият самичък бил ревнив обожател на езическите богове, само че и другите желал да склони към същото. Когато хората се събрали на мястото за жертвоприношения, двамата християни Карп и Папила не били измежду тях, тъй като на друго място принасяли на Истинския Бог същинска жертва - молитвата. Като не ги намерил измежду събралите се, мъчителят заповядал да ги открият, а когато ги довели при него, високомерно попитал:
- Защо не се явихте дружно с другите да принесете жертва на боговете? - и след това добавил: - Побързайте да поправите провинението си пред мен, та ненавистта на клеветниците ви да се обърне върху тях, а вашата популярност да се умножи повече от преди.
А светците, без да се опасяват и да търсят човешка популярност, мъжествено дали отговор:
- Не прилича да гневим нашия Бог и да бъдем неблагодарни за Неговите благодеяния към нас! Дори животните биха станали изобличители на нашата непризнателност, тъй като и те познават господаря си, а ние бихме се посочили непознаващи Създателя си, в случай че почетем лъжливите богове и оставим нашия Истински Господ.
Докато изричали това, Бог удостоверил думите им със предсказание - ненадейно станало мощно земетресение и всички идоли паднали и се разсипали на прахуляк. Но злобата на Валерий била мощна и непреклонна. Вместо да се изуми пред неизречената Божия мощ и да се надсмее над нищожността на лъжливите богове, той се оказал още по-безумен и безсмислен. Засрамен от благородството и кротостта на тези мъже, той се въздържал да им аргументи още тогава тежки страдания и заповядал да оковат шиите им в стоманени вериги и да ги преведат голи през града. Така доблестните подвижници, почтени за високи почести, били водени по улиците с непочтеност, достойните за неизчислими похвали били осмени и поругани.
След това дали имуществото на светиите за плячкосване от клеветниците, а тях самите наредил да вържат за коне, които да подгонят към Сардис. И прислужниците подгонили конете с вързаните за тях светии, тъй че бързо и без отдих за един ден да стигнат от Тиатира в Сардис. Тежък бил този път за доблестните страдалци, тъй като не можели да бягат наедно с конете и били влачени по земята, понасяйки доста премеждия. Следвал ги и робът на светите мъченици, блаженият Агатодор, измъчен и съчувстващ на господарите си. Когато стигнали Сардис, те не се отдали на отдих след тежкия път, а прекарали по-голямата част от нощта в молебствия и Божествено пение. Когато за малко заспали, Божии ангели ги утешавали във привидение и ги укрепявали за самообладание в мъченията. Щом се събудили от сън, те разказали един другиму видяното и доста се зарадвали, благодарейки на Бога за утешението в тъгата и за обещанието за помощ в страданията, и енергично желаели да пострадат за Христа.
Валерий дошъл в Сардис с вярата, че след претърпяното по пътя по-лесно ще склони мъчениците към безбожието. Беззаконникът не знаел, че те още повече са се укрепили към героизъм с Божията берекет, явена във видението. Когато видял, че лицата им са по-светли от преди, че духом са крепки и в сърцата им няма боязън, той изгубил вяра да ги победи с мъчения и още веднъж се обърнал към лукавството, желаейки да прелъсти и улови твърдата им религия в Христа с благи думи и разнообразни ласкателства.
Като видял, че нищо няма да реализира, мъчителят решил да постъпи иначе. Той затворил под стража светите Карп и Папила, а славния Агатодор, прислужникът на мъчениците, който и самичък бил идеален страдалец и поради любовта си към тях се оказал техен другар и съмишленик в страданията, заповядал да хвърлят на земята и безпощадно да бият с волски жили.
Докато го биели, от него като от извор изтичали потоци кръв, плътта му падала, посочили се вътрешностите, членовете му се отделяли от ставите и доблестният мъж в действителност понесъл огромно страдалчество. Но той търпял всичко с такава неотстъпчивост, като че въобще не усещал болежка.
Христос, гледайки от небесата неговия героизъм и приготвяйки премия, поради доблестното самообладание призовал при Себе си Своя раб, с цел да откри покой след трудовете си. Агатодор незабавно предал духа си в ръцете на своя Господ, оставяйки мъртвото си тяло на мъчителите. По заповед на Валерий то било оставено непогребано, за храна на зверовете и птиците, само че когато настъпила нощта, някои правилни взели тялото и го погребали скрито.
После Валерий призовал светите Карп и Папила и им споделил:
- Вашият безразсъден прислужник одобри подобаваща за делата си гибел, тъй като не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове. Защо вие, мъдрите мъже, не изберете потребното за вас, а желаете да се уподобите на един злощастник, който безумно избра мъчителна гибел пред живота и насладата?
Като чули това, светиите изобличили Валерий и го нарекли безумец. Те въздали хвала на свети Агатодор поради мъжеството, с което посрещнал гибелта и споделили, че желаят и за себе си същата гибел поради Христа.
Тогава мъчителят горящ от яд и още веднъж наредил да вържат светиите за коне и да ги карат от Сардия в Пергам. Те още веднъж били влачени по пътя и претърпявали огромни страдания и премеждия.
Но след тежкия път светиите оставали да бодърстват, като цяла нощ възнасяли към Бога молебствия. И Господ още веднъж благоволил да ги посети: явил им се ангел Господен, изцелил раните и извършил сърцата им с Божествена наслада, като ги укрепил за още по-голям героизъм. Когато настъпила сутринта, мъчителят си мислел, че светците няма да могат да стъпят след вчерашния път, и заповядал да ги донесат при него, с цел да види страданията им. Но като видял, че те са здрави, нозете им са невредими, а лицата - светли и радостни, сметнал това за чудо и още повече нараснал страданията им. Той оковал телата им в тежки стоманени окови, а след това ги подкарал на още по-далечен път. По пътя спрял на едно място, принесъл жертва на идолите и седнал в съдилището.
Валерий не можал повече да понесе безчестието на боговете си и заповядал на палачите да заловен свети Карп, да го вържат и грубо да го бият с тръни. Цялото тяло на светеца било покрито с рани и елементи от плътта му падали под ударите. Но това не стигало на мъчителя и той призовал други палачи. Едни от тях горели ребрата на мъченика със свещи, а други сипвали в раните му сол, тъй че земята се оросявала с кръвта му, жилите му се късали и му причинявали мощна болежка. Но колкото по-силно било мъчението му, толкоз по-силно се укрепявал той в търпението и любовта си към Бога.
Палачите го измъчвали, до момента в който не се изморили. После го хвърлили в тюрма, а той благодарял на Бога, Който го сподобил да пострада поради Него.
Когато Валерий не знаел какво още да измисли, той решил да приключи мъченията, тъй като се надявал, че в случай че до време остави светиите, болката от раните ще усили страданията им и ще ги направи по-слаби за идното тестване. Но мъчениците, които имали за собствен доктор Христа, поради Когото непринудено приемали рани, били изцелени освен от болките, само че и от язвите си, тъй че от тях не се виждала и диря, което доста раздразнило безумния изтезател. Колкото повече се облекчавали страданията им, толкоз повече се измъчвало сърцето на Валерий и горяло в гняв като в огън.
След известно време той още веднъж седнал в съдилището, налегнат от свирепост и гняв. А светите мъченици застанали пред него със ярък взор и радостен лик, като че били извикани на угощение. Беззаконикът желал да ги уплаши с яростта си, само че от безстрашните им сърца и дръзновени уста чул такива думи: - Защо, мъчителю, обременяваш себе си и прислужниците си, като постоянно ни викаш на съд, а след това ни отвеждаш, като ни мъчиш и не произнасяш нашата последна присъда? Надяваш се да ни отвърнеш от Христа и от истината? По-скоро ще ни видиш мъртви, в сравнение с да се подчиним на твоето безбожно предпочитание.
След тези думи Валерий заповядал по земята да бъдат разсипани части от глинени съдове и стоманени гвоздеи. Положили мъчениците голи върху тях и почнали да ги влачат и да им нанасят жестоки удари. Но и измежду тези мъчения Господ не оставил рабите си. Той побързал да им яви помощта Си, като се повдигнал като унищожител и лишил оскърблението им, и ненадейно чирепите и гвоздеите изчезнали безследно, а светците останали невредими. Това провокирало още по-големия яд на съдията и той заповядал да режат хълбоците им с бръсначи, само че славейки Бога, те доблестно търпели всичко.
После Валерий събрал люти зверове и устроил представление. Довели мъчениците и пуснали срещу тях една мечка. Всички мислели, че тя незабавно ще ги раздра, само че звярът не показал кръвожадния си манталитет и като че ли почитайки светците, лежащ в нозете им. После пуснали лъв, който освен се оказал мирен като мечката, само че Божията мощ се показала в него още по-дивно, тъй като ревейки, той проговорил с човешки глас, порицавайки гонителите и упоритата им свирепост. А те запушили ушите си и сметнали това за чудо. Тогава съдията заповядал да хвърлят светите мъченици в една яма с вар. На безумецът се трудел на вятъра, като се противял на Бога, Който навсякъде пазел рабите Си невредими. Светиите престояли в ямата три дни и излезли невредими.
Колкото повече се убеждавал Валерий, че не може да победи светиите, толкоз повече се разгарял с яд против тях. Той ги обул в стоманени ботуши, цялостни с остри гвоздеи, и ги предиздвикал да бягат, само че и с това не могъл да победи непобедимите Христови воини. После нагорещил мощно една пещ и ги хвърлил в нея. Заедно с мъчениците в пламъка влезнала и блажената Агатоника, сестрата на свети Папила, тъй като поискала да взе участие в същите подвизи и да почине поради Христа. Огнената пещ освен не ги изгорила, само че с Христовата мощ се трансформирала в хладина, тъй като се изсипал проливен дъжд, угасил огъня и охладил пещта. Когато светците излезли невредими, още веднъж били хвърлени в тъмницата и там пеели към Бога, като че били в черква. Като не знаел какво още да стори и се срамувал от провалянето си, мъчителят произнесъл окончателната си присъда и заповядал да бъдат посечени с меч. Когато отвеждали светиите и Агатоника на мястото за наказване, те се радвали и въздигали ръцете си към небето, като се молели освен за себе си, само че и за палачите си, и приключили подвига си, посечени с меч. Светите им тела били безчестно захвърлени и неохранявани. Вярващите ги взели скрито, погребали ги с почести, славейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух чест и поклонение вовеки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ