Св. мчк Трифон
Житие на св. страдалец Трифон
Св. Трифон Зарезан. Стенопис в Рилския манастир " Св. Иоан Рилски " Свети страдалец Трифон се родил към 225 година в с. Комсада, покрай гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били надълбоко вярващи християни и овреме се потрудили над своето чадо да разгорят в сърцето му обич и лоялност към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, само че не преследвал почитателите на Иисус. И Бог му сторил благосклонност за това. Той имал щерка Гордиана - интелигентна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в същото време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от тъга. Идвали най-способни лечители, само че накрай родителите й се убедили, че за заболяването й няма лек. Тя обаче непрекъснато повтаряла едно и също: " Никой не може да ме излекува, с изключение на Трифон. " Тия думи отдавали на душевното й страдалчество и ги отминавали без внимание. Но когато нямало към този момент какво да вършат, императорът наредил да се ревизира на всички места из империята има ли подобен човек Трифон, който лекува заболели, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И тъй като Бог таман посредством него дал излекуване на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и същинският Бог, в Когото имат вяра християните, е излекувал девойката, била явна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се извършил с наслада. Благоволението на императора към християните станало толкоз очевидно, че към този момент го считали за скришен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с признателност го изпратил вкъщи му. Но сърцето на юношата било непознато за благосъстоянието, по тази причина той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Свети страдалец Трифон Когато римският императорски трон бил ангажиран от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се принуждават да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време шеф на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел всякакви хитрини за лечение на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал заболели и подмамвал тях и околните им да стават християни; че намерено осмивал великите богове на римляните. Аквилин незабавно наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят отговорния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на ръководството. Светецът бил елементарно открит, тъй като за ревността му по Бога, за многочислените му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него доста по-рано от самата стража. Св. Трифон имал премного време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до идването на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя пристигнала, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният правосъден чиновник, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, показан на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият отсреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята татковина и своята орис, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в покрайнините на град Апамия. Съдба у нас няма, тъй като имаме вяра, че всичко става по Божи промисъл, а не по орис и придвижване на звездите, нито пък инцидентно, както вие вярвате. По живот не съм плебей, а свободен. Единствено на Христа послужвам. Христос е моята религия. Христос е моята популярност и хвалба.
- Мисля - споделил шефът, - че до момента не си чул за царската заповед - всеки човек, който се назовава християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на гибел. Опомни се впрочем и се отречи от твоята измамлива религия, с цел да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, в случай че бих се сподобил посредством огън и посредством всички страдания на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, поучавам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по разум и не ми се желае зле да свършиш.
- Зрял по разсъдък ще бъда, в случай че принеса напълно вероизповедание на моя Бог, в случай че опазя като доста скъпо богатство непроменяемо благочестивата в Него религия, и в случай че стана жертва за принеслия в жертва Себе Си поради мене.
- Ще предам - заплашил шефът - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предизвестявам вас, неповярвалите, за заплахата от безконечен огън, който не се гаси. Отстъпи впрочем от суетите и познай същинския Бог, с цел да не се разкайваш, когато се намериш във безконечния огън!
Аквилин изгубил самообладанието си, което си налагал поради своето достолепие, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат облеклата му, да го окачат на едно дърво и да го бият, до момента в който се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, незабавно почнал да се съблича.
Цели три часа грубо били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той освен не се отрекъл, само че и вопъл даже не издал. Острите болки от многочислените рани потъвали в дълбоката му любов и безпределна лоялност към Бога.
Управителят наредил още веднъж да го затворят и отпътувал на обиколка из региона. Като се завърнал, той го извикал отново на съд.
- Наказа ли те задоволително - запитал той - дългият ти престой в пандиза, с цел да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто послужвам с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да вардя вярата си в Него. На Него впрочем, същинският цар и Бог, се подчинявам и пред Него падам на колене!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и необут да го развеждат из заснежените градски улици, като непрекъснато го бият. След това изтезание, на което целият град станал очевидец, той още веднъж бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на тъгите? Докога не ще те допира лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но на вятъра. На Аквилин не оставало нищо друго, с изключение на да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе отвън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с страдалчески венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и умрял. Не станало потребност палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, само че мъченикът им се явил насъне и изискал да го погребат в родното му село. Те постъпили съгласно волята му.
Страдание на свети страдалец Трифон
Свети Трифон се е родил във фригийската страна, покрай град Апамея. Още от ранна възраст върху него почивала Божията берекет и Господ му дарувал мощ на чудотворство, с цел да Си стъкми хвалба освен от устата на този младенец, само че и от чудесните му каузи. Във Великите Чети-Минеи доста се споделя за изцеленията от всевъзможни заболявания, осъществявани от светия отрок Трифон, и за изгонването на бесове от хората, обръщащи се към него. Ние на първо време ще разкажем за едно от многото негови чудеса, свидетелстващи за огромната Божия берекет, почиваща върху него, а по-късно и за страданията му за Христовата религия.
В двеста тридесет и осма година на римския трон се възкачил император Гордиан, който, макар че бил идолопоклонник, не преследвал християните. Този цар имал огромна щерка на име Гордиана - девственица, отличаваща се с разум и хубост, тъй че доста велики и славни князе желаели да я вземат за жена за своите синове. Но тази девственица, а дружно с нея и цялото й семейство, я постигнало огромно злощастие: по Божие допущение в нея влезнал дяволът, който грубо я мъчел, хвърляйки я в огън и във вода; водените при болната девственица лекари, известни със своята мъдрост, не могли да й оказват помощ. Но ето, обитаващият в девицата мръсен дух самичък, по Божия заповед, проговорил:
- Никой не може да ме изгони отсам, с изключение на юношата Трифон.
Царят незабавно изпратил на всички места да го търсят. При царя били водени доста хора, носещи това име, само че нито един от тях не могъл да изгони беса от царската щерка. Накрая довели светия младеж, който намерили във Фригия, в село Кампсада, където пасял гъски край едно езеро - тогава той бил на седемнадесет години. Когато светецът наближил Рим, дяволът, узнавайки за идването му, почнал още по-силно да мъчи девицата и мощно завикал:
- Не мога повече да пребивавам тук, тъй като се доближава Трифон и на третия ден ще пристигна тук, не мога повече да понасям.
Като изкрещял по този начин, нечистият дух излязъл от девицата.
На третия ден в града дошъл свети Трифон и незабавно бил доведен в царските покои, където бил признат доста общително от царя, тъй като в него царят познал юношата, за който споменавал дяволът, излизайки от девицата. Но с цел да се убеди по-добре в това, че точно той е изцелил щерка му, царят го умолявал да му покаже дявола персонално, тъй че той да може да го види с телесните си очи. Светецът приел молбата на царя и шест дни прекарал в пост и молитва, след което получил свише още по-голяма и мощна власт над нечистите духове. На седмия ден, при изгрев слънце, царят пристигнал при блажения с целия си синклит, желаейки да види дявола. Тогава свети Трифон, изпълнен със Светия Дух, и гледайки с духовните си очи към невидимия дух на злобата, му споделил:
- На тебе споделям, душе нечисти, н името на моя Господ Иисус Христос, яви се персонално пред намиращите се тук, покажи им мерзкия си и нахален облик, и им яви своята отпадналост.
И дяволът тутакси застанал пред всички в облика на черно куче, което имало огнени очи и влачело главата си по земята. Светецът се обърнал към него с въпроса:
- Кой те изпрати тук, демоне, с цел да влезеш в девицата, и по какъв начин дръзна да влезеш в основаната само че облик Божий, самичък бидейки толкоз възмутителен и безсилен и изпълнен с всякаква низост?
Дяволът дал отговор:
- Аз съм изпратен тук от моя татко - сатаната, шеф на всяко зло, пребиваващ в пъкъла, от който съм получил заповед да мъча тази девственица.
Тогава светецът още веднъж го попитал:
- Кой ви е дал власт да посягате на Божието творение? Демонът, въпреки и срещу желанието си, само че принуждаван от невидимата Божия мощ, трябвало да каже истината.
- Ние нямаме власт над тези - споделил той, - които познават Бога и имат вяра в Неговия Единороден Син - Христос, за Когото Петър и Павел умряха тук - от тези хора ние бягаме със боязън и единствено когато ни бъде позволено, им предизвикваме леки изкушения извън. А които не имат вяра в Бога и Божия Син и бидейки послушни на своите похоти, правят угодни на нас каузи - над такива получаваме цялостна власт, с цел да ги мъчим. Угодни на нас каузи са: идолопоклонство, нападка, блудничество, вълшебство, злоба, ликвидиране, гордост; в такива и сходни на тях каузи хората се оплитат като в мрежи, отчуждават се от Бога, своя Създател, своеволно стават наши другари и дружно с нас получават безконечни страдания.
Като чули това, царят и обкръжаващите го били изумени от огромен боязън и се изпълнили с ужас; и мнозина, оставяйки нечестието, повярвали в Христа; а вярващите още повече се утвърдили във вярата си и популяризирали Бога.
Царят обилно обдарил светеца и го отпуснал с мир, само че светецът раздал всичко, което получил, по пътя на бедните; а самичък, като се върнал в отечеството си, се отдал на нормалните си каузи, изцелявайки недъгавите и благоугаждайки на Бога със свят и непокварен живот.
След Гордиан римския трон заел Филип, който царувал малко, бидейки погубен от своите войници; а след него се възцарил свирепият Деций, който повдигнал грубо гонение против християните; по време на това гонение били убити безбройно голям брой християни, при което доста от боязливите, страхувайки се от ужасните страдания, се отрекли от Христа и се склонили към идолопоклонство. Този цар издал заповед на своите епарси и игемони на всички места да преследват християните и да ги убиват безпощадно. На изток по това време бил епарх някой си Акилин; на него било донесено, че Трифон изповядва Христовата религия и обхождайки разнообразни страни, лекува болните като доста умел доктор, и в това време учи всички да имат вяра в Христа и с това прелъстява мнозина; че не слуша царските заповеди и се надсмива над всички богове. Веднага били изпратени бойци да го търсят и скоро го намерили: тъй като не може да се укрие светилник, пламнал от рей пост по Бога и светещ с религия и положителни каузи. Но и самичък светецът, като разбрал, че го търсят, не бягал в пустинята и не се криел само че планини и земни пропасти, само че въоръжил се с молитвата и кръстното предсказание, самоуверено излязъл при търсещите го, самичък се предал в ръцете им и с наслада се отправил към епарха Акилин, който по това време се намирал в Никея. Когато Акилин, заобиколен от оръженосци, началници, прислужници и голям брой народ, седнал в съда, Помпиан, скринарий с висок чин, му споделил:
- Ето, юношата от град Апамея, изпратен при твое величество, следва пред светлия съд на твоята власт.
Акилин споделил:
- Предстоящият дано ни каже своето име, родно място и коя е богинята на ориста му.
Светецът дал отговор:
- Името ми е Трифон, отечеството ми - село Кампсада, покрай град Апамея, богиня на ориста или фортуна, както вие казвате, не признаваме, тъй като имаме вяра, че всичко става по Божия промисъл и Неговата неизказана премъдрост, а не от фортуна, и не зависи нито от придвижването на звездите, нито от случая, както вярвате вие. В живота си се управлявам от своята свободна воля, служейки само на Христа. Христос е моята религия, Христос е моята хвалба и венец на моята популярност.
На това епархът споделил:
- Вероятно ти и до ден-днешен не си чул за царската заповед, съгласно която всеки, който назовава себе си християнин и не се покланя на боговете, би трябвало да почине от жестока смърт; и по този начин, вразуми се и остави своята лъжлива религия, с цел да не бъдеш хвърлен в огъня.
Но светецът възкликнал:
- О, в случай че мога да се удостоя посредством огън и всевъзможни страдания да приема гибел за името на Иисуса Христа, моя Господ и Бог!
Епархът траял:
- Трифоне, поучавам те да принесеш жертва на боговете, тъй като виждам, че ти, въпреки и да си млад по тяло, имаш идеален разсъдък и не искам да умреш със зла гибел!
- Ще имам идеален разсъдък - дал отговор светецът, - когато принеса на моя Бог напълно изповядване, и в случай че запазя неизменима, като многоценно богатство, благочестивата религия в Него, и стана жертва за Този, Който Сам принесе Себе Си в жертва поради мене.
Тогава епархът, заплашвайки, с яд изкрещял:
- Ще предам тялото ти на огън, а душата ти ще укротя с най-жестоки санкции.
След това епархът Акилин, подготвяйки се да отиде на лов, наредил да вземат и свети Трифон, като заповядал да го завържат за коня и да го водят с него. Наложило се светецът да понесе още по-големи мъчения: пръстите на краката му се откъсвали, тъй като при мощния мраз нозете му били боси, а конят ги настъпвал и тъпчел с краката си - и стъпалата му се пропукали, само че мъченикът, устремил погледа си към Бога, и пламтейки от обич към Него, не считал тези мъчения за нищо.
Епархът заповядал да отведат снетеца в тъмница; а самичък отишъл в околните лимити на страната, оставайки там известно време. След завръщането си в Никся епархът се явил в съдилището, още веднъж го извикал и му качал:
- Продължителното престояване вьв вериги не те ли на учи да се подчиняваш на царската заповед и да се обърнеш към боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос - дал отговор светецът, - на Когото послужвам с чист разум, Който ме е поучил и утвърдил, с цел да мога непроменяемо и непоколебимо да запазя вярата в Него: по тази причина на Него, Единия истинен Цар и Бог, се покорявам и към Него притичвам, а твоята царска горделивост ненавиждам и от почитаните от вас богове се гнуся.
Епархът мощно се озлобил и закрещял на прислужниците:
- Забийте остри гвоздеи в нозете му, водете го из града и го бийте.
Слугите незабавно изпълнили заповедта на мъчителя. Започнали да водят, или по-точно, да го влачат из града, подлагайки го на изтезания, и той понасял ужасни премеждия както от забитите в нозете му гвоздеи, по този начин и от мощния мраз, заради суровата зима. Но великият мъченик, имайки пред духовните си очи Христа и гледайки към бъдещата премия, понасял всичко с велико самообладание и наслада. Тогава, горящ от още по-силна завист, мъчителят заповядал още веднъж да го окачат на дърво и безпощадно да го бият с желязо, а хълбоците му да обгарят със свещи. Слугите изпълнили това с огромно старание; само че ненадейно небесна светлина озарила светеца и над главата му се спуснал прелестен венец от небето; изумени от това привидение, мъчителите от боязън паднали на земята.
След това мъчителят, като заповядал да развържат светеца и го повикал при себе си, почнал с хвалебствие да го утешава, казвайки:
- Трифоне, принеси жертва на великия Зевс и се поклони па царския облик и ще те пусна.
Но светият с усмивка му дал отговор:
- Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, белким ще се поклоня на неговия безчувствен облик? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се сьчиняват за прикриване на гнусните им каузи, като ползват имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и разнообразни безнравствени традиции и човешки пристрастености, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната пристрастеност са нарекли Венера. И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата галактика с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и освен сами, бидейки лишени от здрав разсъдък и отклонили се от пътя на истината, стремително падате в душегубна бездна, само че и нас се стремите да увлечете в нея, с цел да ни извършите участници във вашата погибел, само че, вие, ласкатели, няма да имате никакъв триумф! Защото в никакъв случай няма да съумеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог.
Като изслушал тези думи, Акилин се удивил на дръзновението на светеца и, ядосан, заповядал да го бият най-немилостиво; бойците го изтезавали в продължение на доста часове по най-жесток метод.
Накрая мъчителят, като видял, че не може да го разколебае и да го отклони от Христа, произнесъл следната дефинитивна присъда:
- Трифон Апамейски, противящ се на царската заповед, и след доста и разнообразни страдания не поискал да принесе жертва на боговете, би трябвало да бъде осъден с отрязване на главата.
И бойците незабавно извели мъченика отвън града на мястото на посичането. Още преди бойците да съумеят да отсекат главата му, Господ взел душата му; а честното тяло на светеца останало мъртво на земята. Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащаници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за отбрана на своя град. Но светецът им се явил във привидение и им заповядал да пренесат мощите му в село Кампсада, неговото отечество - и тази заповед била изпълнена.
Така свети Трифон, от ранна възраст отдаден на Бога, привел голям брой хора към Христа и изцелил мнозина от заболяванията им, след огромни мъчения, които претърпял за истината, бил увенчан с нетленен венец от Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото прилича популярност во веки. Амин.
Св. Трифон Зарезан. Стенопис в Рилския манастир " Св. Иоан Рилски " Свети страдалец Трифон се родил към 225 година в с. Комсада, покрай гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били надълбоко вярващи християни и овреме се потрудили над своето чадо да разгорят в сърцето му обич и лоялност към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, само че не преследвал почитателите на Иисус. И Бог му сторил благосклонност за това. Той имал щерка Гордиана - интелигентна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в същото време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от тъга. Идвали най-способни лечители, само че накрай родителите й се убедили, че за заболяването й няма лек. Тя обаче непрекъснато повтаряла едно и също: " Никой не може да ме излекува, с изключение на Трифон. " Тия думи отдавали на душевното й страдалчество и ги отминавали без внимание. Но когато нямало към този момент какво да вършат, императорът наредил да се ревизира на всички места из империята има ли подобен човек Трифон, който лекува заболели, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И тъй като Бог таман посредством него дал излекуване на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и същинският Бог, в Когото имат вяра християните, е излекувал девойката, била явна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се извършил с наслада. Благоволението на императора към християните станало толкоз очевидно, че към този момент го считали за скришен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с признателност го изпратил вкъщи му. Но сърцето на юношата било непознато за благосъстоянието, по тази причина той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Свети страдалец Трифон Когато римският императорски трон бил ангажиран от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се принуждават да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време шеф на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел всякакви хитрини за лечение на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал заболели и подмамвал тях и околните им да стават християни; че намерено осмивал великите богове на римляните. Аквилин незабавно наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят отговорния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на ръководството. Светецът бил елементарно открит, тъй като за ревността му по Бога, за многочислените му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него доста по-рано от самата стража. Св. Трифон имал премного време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до идването на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя пристигнала, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният правосъден чиновник, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, показан на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият отсреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята татковина и своята орис, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в покрайнините на град Апамия. Съдба у нас няма, тъй като имаме вяра, че всичко става по Божи промисъл, а не по орис и придвижване на звездите, нито пък инцидентно, както вие вярвате. По живот не съм плебей, а свободен. Единствено на Христа послужвам. Христос е моята религия. Христос е моята популярност и хвалба.
- Мисля - споделил шефът, - че до момента не си чул за царската заповед - всеки човек, който се назовава християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на гибел. Опомни се впрочем и се отречи от твоята измамлива религия, с цел да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, в случай че бих се сподобил посредством огън и посредством всички страдания на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, поучавам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по разум и не ми се желае зле да свършиш.
- Зрял по разсъдък ще бъда, в случай че принеса напълно вероизповедание на моя Бог, в случай че опазя като доста скъпо богатство непроменяемо благочестивата в Него религия, и в случай че стана жертва за принеслия в жертва Себе Си поради мене.
- Ще предам - заплашил шефът - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предизвестявам вас, неповярвалите, за заплахата от безконечен огън, който не се гаси. Отстъпи впрочем от суетите и познай същинския Бог, с цел да не се разкайваш, когато се намериш във безконечния огън!
Аквилин изгубил самообладанието си, което си налагал поради своето достолепие, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат облеклата му, да го окачат на едно дърво и да го бият, до момента в който се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, незабавно почнал да се съблича.
Цели три часа грубо били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той освен не се отрекъл, само че и вопъл даже не издал. Острите болки от многочислените рани потъвали в дълбоката му любов и безпределна лоялност към Бога.
Управителят наредил още веднъж да го затворят и отпътувал на обиколка из региона. Като се завърнал, той го извикал отново на съд.
- Наказа ли те задоволително - запитал той - дългият ти престой в пандиза, с цел да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто послужвам с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да вардя вярата си в Него. На Него впрочем, същинският цар и Бог, се подчинявам и пред Него падам на колене!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и необут да го развеждат из заснежените градски улици, като непрекъснато го бият. След това изтезание, на което целият град станал очевидец, той още веднъж бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на тъгите? Докога не ще те допира лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но на вятъра. На Аквилин не оставало нищо друго, с изключение на да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе отвън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с страдалчески венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и умрял. Не станало потребност палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, само че мъченикът им се явил насъне и изискал да го погребат в родното му село. Те постъпили съгласно волята му.
Страдание на свети страдалец Трифон
Свети Трифон се е родил във фригийската страна, покрай град Апамея. Още от ранна възраст върху него почивала Божията берекет и Господ му дарувал мощ на чудотворство, с цел да Си стъкми хвалба освен от устата на този младенец, само че и от чудесните му каузи. Във Великите Чети-Минеи доста се споделя за изцеленията от всевъзможни заболявания, осъществявани от светия отрок Трифон, и за изгонването на бесове от хората, обръщащи се към него. Ние на първо време ще разкажем за едно от многото негови чудеса, свидетелстващи за огромната Божия берекет, почиваща върху него, а по-късно и за страданията му за Христовата религия.
В двеста тридесет и осма година на римския трон се възкачил император Гордиан, който, макар че бил идолопоклонник, не преследвал християните. Този цар имал огромна щерка на име Гордиана - девственица, отличаваща се с разум и хубост, тъй че доста велики и славни князе желаели да я вземат за жена за своите синове. Но тази девственица, а дружно с нея и цялото й семейство, я постигнало огромно злощастие: по Божие допущение в нея влезнал дяволът, който грубо я мъчел, хвърляйки я в огън и във вода; водените при болната девственица лекари, известни със своята мъдрост, не могли да й оказват помощ. Но ето, обитаващият в девицата мръсен дух самичък, по Божия заповед, проговорил:
- Никой не може да ме изгони отсам, с изключение на юношата Трифон.
Царят незабавно изпратил на всички места да го търсят. При царя били водени доста хора, носещи това име, само че нито един от тях не могъл да изгони беса от царската щерка. Накрая довели светия младеж, който намерили във Фригия, в село Кампсада, където пасял гъски край едно езеро - тогава той бил на седемнадесет години. Когато светецът наближил Рим, дяволът, узнавайки за идването му, почнал още по-силно да мъчи девицата и мощно завикал:
- Не мога повече да пребивавам тук, тъй като се доближава Трифон и на третия ден ще пристигна тук, не мога повече да понасям.
Като изкрещял по този начин, нечистият дух излязъл от девицата.
На третия ден в града дошъл свети Трифон и незабавно бил доведен в царските покои, където бил признат доста общително от царя, тъй като в него царят познал юношата, за който споменавал дяволът, излизайки от девицата. Но с цел да се убеди по-добре в това, че точно той е изцелил щерка му, царят го умолявал да му покаже дявола персонално, тъй че той да може да го види с телесните си очи. Светецът приел молбата на царя и шест дни прекарал в пост и молитва, след което получил свише още по-голяма и мощна власт над нечистите духове. На седмия ден, при изгрев слънце, царят пристигнал при блажения с целия си синклит, желаейки да види дявола. Тогава свети Трифон, изпълнен със Светия Дух, и гледайки с духовните си очи към невидимия дух на злобата, му споделил:
- На тебе споделям, душе нечисти, н името на моя Господ Иисус Христос, яви се персонално пред намиращите се тук, покажи им мерзкия си и нахален облик, и им яви своята отпадналост.
И дяволът тутакси застанал пред всички в облика на черно куче, което имало огнени очи и влачело главата си по земята. Светецът се обърнал към него с въпроса:
- Кой те изпрати тук, демоне, с цел да влезеш в девицата, и по какъв начин дръзна да влезеш в основаната само че облик Божий, самичък бидейки толкоз възмутителен и безсилен и изпълнен с всякаква низост?
Дяволът дал отговор:
- Аз съм изпратен тук от моя татко - сатаната, шеф на всяко зло, пребиваващ в пъкъла, от който съм получил заповед да мъча тази девственица.
Тогава светецът още веднъж го попитал:
- Кой ви е дал власт да посягате на Божието творение? Демонът, въпреки и срещу желанието си, само че принуждаван от невидимата Божия мощ, трябвало да каже истината.
- Ние нямаме власт над тези - споделил той, - които познават Бога и имат вяра в Неговия Единороден Син - Христос, за Когото Петър и Павел умряха тук - от тези хора ние бягаме със боязън и единствено когато ни бъде позволено, им предизвикваме леки изкушения извън. А които не имат вяра в Бога и Божия Син и бидейки послушни на своите похоти, правят угодни на нас каузи - над такива получаваме цялостна власт, с цел да ги мъчим. Угодни на нас каузи са: идолопоклонство, нападка, блудничество, вълшебство, злоба, ликвидиране, гордост; в такива и сходни на тях каузи хората се оплитат като в мрежи, отчуждават се от Бога, своя Създател, своеволно стават наши другари и дружно с нас получават безконечни страдания.
Като чули това, царят и обкръжаващите го били изумени от огромен боязън и се изпълнили с ужас; и мнозина, оставяйки нечестието, повярвали в Христа; а вярващите още повече се утвърдили във вярата си и популяризирали Бога.
Царят обилно обдарил светеца и го отпуснал с мир, само че светецът раздал всичко, което получил, по пътя на бедните; а самичък, като се върнал в отечеството си, се отдал на нормалните си каузи, изцелявайки недъгавите и благоугаждайки на Бога със свят и непокварен живот.
След Гордиан римския трон заел Филип, който царувал малко, бидейки погубен от своите войници; а след него се възцарил свирепият Деций, който повдигнал грубо гонение против християните; по време на това гонение били убити безбройно голям брой християни, при което доста от боязливите, страхувайки се от ужасните страдания, се отрекли от Христа и се склонили към идолопоклонство. Този цар издал заповед на своите епарси и игемони на всички места да преследват християните и да ги убиват безпощадно. На изток по това време бил епарх някой си Акилин; на него било донесено, че Трифон изповядва Христовата религия и обхождайки разнообразни страни, лекува болните като доста умел доктор, и в това време учи всички да имат вяра в Христа и с това прелъстява мнозина; че не слуша царските заповеди и се надсмива над всички богове. Веднага били изпратени бойци да го търсят и скоро го намерили: тъй като не може да се укрие светилник, пламнал от рей пост по Бога и светещ с религия и положителни каузи. Но и самичък светецът, като разбрал, че го търсят, не бягал в пустинята и не се криел само че планини и земни пропасти, само че въоръжил се с молитвата и кръстното предсказание, самоуверено излязъл при търсещите го, самичък се предал в ръцете им и с наслада се отправил към епарха Акилин, който по това време се намирал в Никея. Когато Акилин, заобиколен от оръженосци, началници, прислужници и голям брой народ, седнал в съда, Помпиан, скринарий с висок чин, му споделил:
- Ето, юношата от град Апамея, изпратен при твое величество, следва пред светлия съд на твоята власт.
Акилин споделил:
- Предстоящият дано ни каже своето име, родно място и коя е богинята на ориста му.
Светецът дал отговор:
- Името ми е Трифон, отечеството ми - село Кампсада, покрай град Апамея, богиня на ориста или фортуна, както вие казвате, не признаваме, тъй като имаме вяра, че всичко става по Божия промисъл и Неговата неизказана премъдрост, а не от фортуна, и не зависи нито от придвижването на звездите, нито от случая, както вярвате вие. В живота си се управлявам от своята свободна воля, служейки само на Христа. Христос е моята религия, Христос е моята хвалба и венец на моята популярност.
На това епархът споделил:
- Вероятно ти и до ден-днешен не си чул за царската заповед, съгласно която всеки, който назовава себе си християнин и не се покланя на боговете, би трябвало да почине от жестока смърт; и по този начин, вразуми се и остави своята лъжлива религия, с цел да не бъдеш хвърлен в огъня.
Но светецът възкликнал:
- О, в случай че мога да се удостоя посредством огън и всевъзможни страдания да приема гибел за името на Иисуса Христа, моя Господ и Бог!
Епархът траял:
- Трифоне, поучавам те да принесеш жертва на боговете, тъй като виждам, че ти, въпреки и да си млад по тяло, имаш идеален разсъдък и не искам да умреш със зла гибел!
- Ще имам идеален разсъдък - дал отговор светецът, - когато принеса на моя Бог напълно изповядване, и в случай че запазя неизменима, като многоценно богатство, благочестивата религия в Него, и стана жертва за Този, Който Сам принесе Себе Си в жертва поради мене.
Тогава епархът, заплашвайки, с яд изкрещял:
- Ще предам тялото ти на огън, а душата ти ще укротя с най-жестоки санкции.
След това епархът Акилин, подготвяйки се да отиде на лов, наредил да вземат и свети Трифон, като заповядал да го завържат за коня и да го водят с него. Наложило се светецът да понесе още по-големи мъчения: пръстите на краката му се откъсвали, тъй като при мощния мраз нозете му били боси, а конят ги настъпвал и тъпчел с краката си - и стъпалата му се пропукали, само че мъченикът, устремил погледа си към Бога, и пламтейки от обич към Него, не считал тези мъчения за нищо.
Епархът заповядал да отведат снетеца в тъмница; а самичък отишъл в околните лимити на страната, оставайки там известно време. След завръщането си в Никся епархът се явил в съдилището, още веднъж го извикал и му качал:
- Продължителното престояване вьв вериги не те ли на учи да се подчиняваш на царската заповед и да се обърнеш към боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос - дал отговор светецът, - на Когото послужвам с чист разум, Който ме е поучил и утвърдил, с цел да мога непроменяемо и непоколебимо да запазя вярата в Него: по тази причина на Него, Единия истинен Цар и Бог, се покорявам и към Него притичвам, а твоята царска горделивост ненавиждам и от почитаните от вас богове се гнуся.
Епархът мощно се озлобил и закрещял на прислужниците:
- Забийте остри гвоздеи в нозете му, водете го из града и го бийте.
Слугите незабавно изпълнили заповедта на мъчителя. Започнали да водят, или по-точно, да го влачат из града, подлагайки го на изтезания, и той понасял ужасни премеждия както от забитите в нозете му гвоздеи, по този начин и от мощния мраз, заради суровата зима. Но великият мъченик, имайки пред духовните си очи Христа и гледайки към бъдещата премия, понасял всичко с велико самообладание и наслада. Тогава, горящ от още по-силна завист, мъчителят заповядал още веднъж да го окачат на дърво и безпощадно да го бият с желязо, а хълбоците му да обгарят със свещи. Слугите изпълнили това с огромно старание; само че ненадейно небесна светлина озарила светеца и над главата му се спуснал прелестен венец от небето; изумени от това привидение, мъчителите от боязън паднали на земята.
След това мъчителят, като заповядал да развържат светеца и го повикал при себе си, почнал с хвалебствие да го утешава, казвайки:
- Трифоне, принеси жертва на великия Зевс и се поклони па царския облик и ще те пусна.
Но светият с усмивка му дал отговор:
- Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, белким ще се поклоня на неговия безчувствен облик? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се сьчиняват за прикриване на гнусните им каузи, като ползват имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и разнообразни безнравствени традиции и човешки пристрастености, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната пристрастеност са нарекли Венера. И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата галактика с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и освен сами, бидейки лишени от здрав разсъдък и отклонили се от пътя на истината, стремително падате в душегубна бездна, само че и нас се стремите да увлечете в нея, с цел да ни извършите участници във вашата погибел, само че, вие, ласкатели, няма да имате никакъв триумф! Защото в никакъв случай няма да съумеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог.
Като изслушал тези думи, Акилин се удивил на дръзновението на светеца и, ядосан, заповядал да го бият най-немилостиво; бойците го изтезавали в продължение на доста часове по най-жесток метод.
Накрая мъчителят, като видял, че не може да го разколебае и да го отклони от Христа, произнесъл следната дефинитивна присъда:
- Трифон Апамейски, противящ се на царската заповед, и след доста и разнообразни страдания не поискал да принесе жертва на боговете, би трябвало да бъде осъден с отрязване на главата.
И бойците незабавно извели мъченика отвън града на мястото на посичането. Още преди бойците да съумеят да отсекат главата му, Господ взел душата му; а честното тяло на светеца останало мъртво на земята. Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащаници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за отбрана на своя град. Но светецът им се явил във привидение и им заповядал да пренесат мощите му в село Кампсада, неговото отечество - и тази заповед била изпълнена.
Така свети Трифон, от ранна възраст отдаден на Бога, привел голям брой хора към Христа и изцелил мнозина от заболяванията им, след огромни мъчения, които претърпял за истината, бил увенчан с нетленен венец от Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото прилича популярност во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ