5 Неделя след Петдесетница. Св. апли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен. Чудотворна икона на св. Богородица – Зографска Акатистна
Житие на св. апостоли Прохор, Никанор, Тимон и Пармен
Св. Йоан Богослов и св. Прохор на остров Патмос Тези св. апостоли от 70-те били определени за дякони със Стефан, Фипип и Николай, когато в обществото вярващи зародило някакво неодобрение от метода, по който тогава били раздавани всекидневните дажби в йерусалимската черква. Там било поверено да раздават помощи на нуждаещите се. Освен това те деятелно се занимавали с проповядване на Словото Божие и съвсем всички умрели от мъченическа гибел. Ние описваме за св. първомъченик Стефан (27 декември) и за св. дякон Филип (11 октомври). Дякон Николай не влиза в цифрата на светците.
Св. Прохор придружавал известно време деятел Петър. Сетне станал сателит на св. Йоан Богослов и с него делил и писания, и изгнание в Патмос. Св. Прохор записвал боговдъхновените откровения, които св. Йоан Богослов получил. По-късно той бил свещеник в Никодимия. Загинал е страдалчески, погубен от езичниците.
Св. Никанор бил погубен от юдеите, когато след мъченическата гибел на архидякон Стефан почнало огромно гонение срещу Божията черква.
Св. Тимон бил - както се допуска - свещеник в един аравийски град. Той понесъл жестоки страдания и починал разпнат на кръст.
Св. Пармен изпълнявал правилно и старателно повереното му служение. Завършил живота си безшумно пред очите на апостолите. Някои обаче допускат, че починал страдалчески.
Сказание за чудотворната икона на Божията Майка, наречена " Акатистна ", намираща се в Зографския манастир
За събитието, заради което тази света икона е приета за чудотворна и е наречена по този начин, в свещения манастир " Зограф " е написано следното: Още преди несполучливия Флорентински събор Западът се опитвал да притегли към своята уния разтърсваната от политически разтърсвания Гърция. Сам византийският император Михаил Палеолог след ослепяването на законния император Иоан Ласкарис и след заграбването на царския му трон в осъществяване на своята клетва, дадена на папа Григорий Х, съдействал на Запада за постигането на неговата цел.
Това се случило през ХIII век. Иоан Век, който заемал тогава патриаршеския трон, работил според незаконната воля и планове на императора и на втория Лионски събор щял да подчини Източната Църква на римския трон. Това имало изключително гибелни последици за Православието. Латинците убеждавали православните да влязат в уния не посредством силата на евангелското слово, а с изваден меч и с всевъзможни изстъпления. Хиляди жертви падали под меча им за чистотата на Източното Православие.
Но защото Света Гора постоянно е оставала и остава цитадела на страдащата черква на Изток, то с цел да прекършат този главен дирек на Православието, латинците нахлули там и почнали да убеждават с думи, да примамват със злато и обещания, да принуждават със закани и даже с най-мъчителни изтезания светогорците да признаят властта на римския папа над тях. Но единствено малко на брой слаби по дух се увлекли от силата на тези увещания или заради боязън от гибелта се отрекли от Православието на отците си. А по-голямата част от тях запечатали с кръвта си своето вероизповедание и с неотстъпчивост изобличавали папата за това, че светотатствено си присвоява справедливост да бъде наместник на Иисус Христос, и храбро изповядвали, че единствено Той е бил, е и ще бъде Глава на Своята света Църква.
Измежду всички светогорски манастири тогава единствено нещастните Лавра и " Ксиропотам " тъпо се отклонили от своето отеческо обучение и приели с чест и раболепен боязън западните посетители - приели ги повече заради това, че самичък императорът съдействал на латинците в отклонение на монасите от Света Гора към римския католицизъм. Но Бог в справедливия Си яд, с цел да утвърди другите във вярата, санкционирал " Ксиропотам ". Когато нещастните му монаси почнали да служат литургия дружно със западните съгласно техния римски правилник и нововъведения, стените на Ксиропотамския манастир се раздрусали радикално и се разпаднали, тъй че по-голямата част от латинците и от отпадналите монаси починали под руините им по време на литургията. Останалите латинци се втурнали към корабите си и избягали от Света Гора.
През тази ужасна за Света Гора година покрай свещения Зографски манастир насаме се подвизавал един дъртак, който имал светия табиет да прочита по няколко пъти дневно акатиста на Божията Майка пред намиращата се при него в келията божествена Нейна икона. Веднъж, когато в старческите му уста звучал незамлъкващият привет към Пресвета Дева Мария - " Радвай се! ", ненадейно чул и от Нейната света икона думите:
- Радвай се и ти, старче Божий!
Старецът се разтреперил от нерешителност.
- Не пердах се - добродушно траял Богомайчиният глас от светата икона, - а иди по-скоро в манастира и заяви на братята и на игумена, че враговете Ми и враговете на Моя Син са към този момент близо. Който е слаб духом, дано се скрие, до момента в който изкушението отмине. А искащите мъченически венец, дано да останат. Побързай!
Послушен на волята и гласа на Пренепорочната Владичица, старецът на мига напуснал келията и с всички сили побягнал към манастира, с цел да даде на братята опция и време да се приготвят духом и всеки да размишления за идната заплаха. Но едвам престъпил манастирските врати, той видял, че неговата икона на Божията Майка, пред която преди малко чел акатиста и която останала в келията, към този момент била при портите на манастира. С умилително страхопочитание паднал пред иконата и се явил дружно с нея при игумена. Вестта за близката заплаха мощно разтревожила братята. Слабите всред тях неотложно се скрили по възвишения и пропасти, а двадесет и двама монаси, измежду които и игуменът, и четирима миряни останали в манастира и се заключили в кулата в очакване на враговете си и на мъченически венец. Латинците не се забавили. Отначало с цялата мощ на западното сладкодумство те убеждавали монасите да отворят портите на манастира и да признаят папата за глава на Вселенската Църква, като обещавали неговата благосклонност и планини от злато...
- А кой ви е споделил, че вашият папа е глава на Църквата? - ги попитали монасите. - Откъде се е взело при вас сходно обучение? При нас Главата на Църквата е Христос! По-скоро ще умрем, в сравнение с да позволим да оскверните светосттана това място с вашето принуждение. Няма да отворим манастира! Махайте се отсам!
- Тогава умрете! - закрещели гневно пришълците и като натрупали към кулата съчки и дърва, ги запалили. Огнените езици се издигнали високо във въздуха. Но монасите не изгубили наличие на духа. Благославяйки Господа, с молитва за враговете си те безшумно Му предали чистите си души. Това станало на 10 октомври 1276 година. В Зографския Поменик и в българския месецослов са посочени и имената на страдалците. Иконата, от която старецът чул гласа на Божията Майка и която предизвестила зографските монаси за приближаването на враговете, останала в кулата при страдалците. Но след това я намерили неповредена под руините и пепелта на пожарището.
В памет на това дивно събитие сложили тази икона в църквата " Успение на Пресвета Богородица " и неугасимо кандило безшумно разлива пред лика на зарадваната Дева-Майка своята мека, в никакъв случай неугасваща светлина. Иконата на Божията Майка е много тъмна и наподобява, в този момент към този момент е в освежен тип. При българите тя е по-известна с простодушното име " Херово " (от гръцки - χαιρε - радвай се). Мястото, където старецът получил чудесното признание от светата икона, и до в този момент също се споделя Херово. Иконата се назовава още и " Предвъзвестителка ". В делнични дни на литургии в църквата " Успение на Пресвета Богородица " българите вместо причастен стих четат акатист пред тази чудотворна Нейна икона.
Неотдавна във вътрешните здания на Зографския манастир избухнал пожар, който незабавно щом почнали да пеят молебен на Божията Майка пред тази чудотворна Нейна икона, неотложно утихнал... В памет на това събитие зографските старци са постановили годишно на 28 юли да се прави всенощно бдение и литийно шествие към манастира в чест на Божията Майка.
Св. Йоан Богослов и св. Прохор на остров Патмос Тези св. апостоли от 70-те били определени за дякони със Стефан, Фипип и Николай, когато в обществото вярващи зародило някакво неодобрение от метода, по който тогава били раздавани всекидневните дажби в йерусалимската черква. Там било поверено да раздават помощи на нуждаещите се. Освен това те деятелно се занимавали с проповядване на Словото Божие и съвсем всички умрели от мъченическа гибел. Ние описваме за св. първомъченик Стефан (27 декември) и за св. дякон Филип (11 октомври). Дякон Николай не влиза в цифрата на светците.
Св. Прохор придружавал известно време деятел Петър. Сетне станал сателит на св. Йоан Богослов и с него делил и писания, и изгнание в Патмос. Св. Прохор записвал боговдъхновените откровения, които св. Йоан Богослов получил. По-късно той бил свещеник в Никодимия. Загинал е страдалчески, погубен от езичниците.
Св. Никанор бил погубен от юдеите, когато след мъченическата гибел на архидякон Стефан почнало огромно гонение срещу Божията черква.
Св. Тимон бил - както се допуска - свещеник в един аравийски град. Той понесъл жестоки страдания и починал разпнат на кръст.
Св. Пармен изпълнявал правилно и старателно повереното му служение. Завършил живота си безшумно пред очите на апостолите. Някои обаче допускат, че починал страдалчески.
Сказание за чудотворната икона на Божията Майка, наречена " Акатистна ", намираща се в Зографския манастир
За събитието, заради което тази света икона е приета за чудотворна и е наречена по този начин, в свещения манастир " Зограф " е написано следното: Още преди несполучливия Флорентински събор Западът се опитвал да притегли към своята уния разтърсваната от политически разтърсвания Гърция. Сам византийският император Михаил Палеолог след ослепяването на законния император Иоан Ласкарис и след заграбването на царския му трон в осъществяване на своята клетва, дадена на папа Григорий Х, съдействал на Запада за постигането на неговата цел.
Това се случило през ХIII век. Иоан Век, който заемал тогава патриаршеския трон, работил според незаконната воля и планове на императора и на втория Лионски събор щял да подчини Източната Църква на римския трон. Това имало изключително гибелни последици за Православието. Латинците убеждавали православните да влязат в уния не посредством силата на евангелското слово, а с изваден меч и с всевъзможни изстъпления. Хиляди жертви падали под меча им за чистотата на Източното Православие.
Но защото Света Гора постоянно е оставала и остава цитадела на страдащата черква на Изток, то с цел да прекършат този главен дирек на Православието, латинците нахлули там и почнали да убеждават с думи, да примамват със злато и обещания, да принуждават със закани и даже с най-мъчителни изтезания светогорците да признаят властта на римския папа над тях. Но единствено малко на брой слаби по дух се увлекли от силата на тези увещания или заради боязън от гибелта се отрекли от Православието на отците си. А по-голямата част от тях запечатали с кръвта си своето вероизповедание и с неотстъпчивост изобличавали папата за това, че светотатствено си присвоява справедливост да бъде наместник на Иисус Христос, и храбро изповядвали, че единствено Той е бил, е и ще бъде Глава на Своята света Църква.
Измежду всички светогорски манастири тогава единствено нещастните Лавра и " Ксиропотам " тъпо се отклонили от своето отеческо обучение и приели с чест и раболепен боязън западните посетители - приели ги повече заради това, че самичък императорът съдействал на латинците в отклонение на монасите от Света Гора към римския католицизъм. Но Бог в справедливия Си яд, с цел да утвърди другите във вярата, санкционирал " Ксиропотам ". Когато нещастните му монаси почнали да служат литургия дружно със западните съгласно техния римски правилник и нововъведения, стените на Ксиропотамския манастир се раздрусали радикално и се разпаднали, тъй че по-голямата част от латинците и от отпадналите монаси починали под руините им по време на литургията. Останалите латинци се втурнали към корабите си и избягали от Света Гора.
През тази ужасна за Света Гора година покрай свещения Зографски манастир насаме се подвизавал един дъртак, който имал светия табиет да прочита по няколко пъти дневно акатиста на Божията Майка пред намиращата се при него в келията божествена Нейна икона. Веднъж, когато в старческите му уста звучал незамлъкващият привет към Пресвета Дева Мария - " Радвай се! ", ненадейно чул и от Нейната света икона думите:
- Радвай се и ти, старче Божий!
Старецът се разтреперил от нерешителност.
- Не пердах се - добродушно траял Богомайчиният глас от светата икона, - а иди по-скоро в манастира и заяви на братята и на игумена, че враговете Ми и враговете на Моя Син са към този момент близо. Който е слаб духом, дано се скрие, до момента в който изкушението отмине. А искащите мъченически венец, дано да останат. Побързай!
Послушен на волята и гласа на Пренепорочната Владичица, старецът на мига напуснал келията и с всички сили побягнал към манастира, с цел да даде на братята опция и време да се приготвят духом и всеки да размишления за идната заплаха. Но едвам престъпил манастирските врати, той видял, че неговата икона на Божията Майка, пред която преди малко чел акатиста и която останала в келията, към този момент била при портите на манастира. С умилително страхопочитание паднал пред иконата и се явил дружно с нея при игумена. Вестта за близката заплаха мощно разтревожила братята. Слабите всред тях неотложно се скрили по възвишения и пропасти, а двадесет и двама монаси, измежду които и игуменът, и четирима миряни останали в манастира и се заключили в кулата в очакване на враговете си и на мъченически венец. Латинците не се забавили. Отначало с цялата мощ на западното сладкодумство те убеждавали монасите да отворят портите на манастира и да признаят папата за глава на Вселенската Църква, като обещавали неговата благосклонност и планини от злато...
- А кой ви е споделил, че вашият папа е глава на Църквата? - ги попитали монасите. - Откъде се е взело при вас сходно обучение? При нас Главата на Църквата е Христос! По-скоро ще умрем, в сравнение с да позволим да оскверните светосттана това място с вашето принуждение. Няма да отворим манастира! Махайте се отсам!
- Тогава умрете! - закрещели гневно пришълците и като натрупали към кулата съчки и дърва, ги запалили. Огнените езици се издигнали високо във въздуха. Но монасите не изгубили наличие на духа. Благославяйки Господа, с молитва за враговете си те безшумно Му предали чистите си души. Това станало на 10 октомври 1276 година. В Зографския Поменик и в българския месецослов са посочени и имената на страдалците. Иконата, от която старецът чул гласа на Божията Майка и която предизвестила зографските монаси за приближаването на враговете, останала в кулата при страдалците. Но след това я намерили неповредена под руините и пепелта на пожарището.
В памет на това дивно събитие сложили тази икона в църквата " Успение на Пресвета Богородица " и неугасимо кандило безшумно разлива пред лика на зарадваната Дева-Майка своята мека, в никакъв случай неугасваща светлина. Иконата на Божията Майка е много тъмна и наподобява, в този момент към този момент е в освежен тип. При българите тя е по-известна с простодушното име " Херово " (от гръцки - χαιρε - радвай се). Мястото, където старецът получил чудесното признание от светата икона, и до в този момент също се споделя Херово. Иконата се назовава още и " Предвъзвестителка ". В делнични дни на литургии в църквата " Успение на Пресвета Богородица " българите вместо причастен стих четат акатист пред тази чудотворна Нейна икона.
Неотдавна във вътрешните здания на Зографския манастир избухнал пожар, който незабавно щом почнали да пеят молебен на Божията Майка пред тази чудотворна Нейна икона, неотложно утихнал... В памет на това събитие зографските старци са постановили годишно на 28 юли да се прави всенощно бдение и литийно шествие към манастира в чест на Божията Майка.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ