Преп. Висарион Чудотворец. Преп. Иларион Нови
Житие на преподобния наш отец Висарион
Кондак: На безплътните си подражавал, преподобни, като птица си живял, не запомнил краткотрайното, воден от непрекъснато предпочитание към небесните богатства на Христа Царя до момента в който си Го достигнал, Висарионе: моли непрекъснато за всички нас.
Великият всред нашите отци Висарион бил роден и учтив в Египет. От млади години той възлюбил Бога и светлината на Божията берекет възсияла в неговото сърце. Той пазел себе си чист от всяка греховна сквернота, стараейки се да не опорочи духовната одежда, в която се облякъл в светото Кръщение.
Свети Висарион подхванал странствуване до светите места в Иерусалим. Тук той видял преподобни Герасим[1], който прекарвал постнически и пустиннически живот при река Иордан и на който служел един лъв. Видял също и доста други подвижници, живеещи там в разнообразни места и които след това просияли със своите добродетели. Беседвайки с тях, свети Висарион получил огромна изгода за своята душа.
Когато се върнал в отечеството си, Висарион намерил нравствен отец в лицето на Исидор Пелусиотски[2]. Като идвал постоянно при него, той се поучавал в добродетелта и се поощрявал към непоколебим живот. Накрая, откакто раздал на бедните и на манастирите оставеното му от неговите родители имущество, Висарион се отрекъл от света и приел монашеско пострижение.
Като се уединил в пустинно място, Висарион приел върху себе си обета на безмълвието. Изнурявайки себе си с многочислени писания и умъртвявайки плътта си с постнически подвизи, той, бидейки в плът, станал сходен на безплътните ангели. Неговият пост бил безподобен: от време на време по цяла седмица не вкусвал нищо, а от време на време не приемал храна и пиво в продължение на 40 дни. Веднъж, като застанал на едно намерено място, обрасло с тръни, той въздигнал към небето ръцете и очите си, а също обърнал и мозъка си към него и по този начин прекарал 40 дни и нощи в молитва, стоешком неподвижно. В продължение на тези четиридесет дни той не се помръднал от мястото си, нищо не вкусил, не споделил нищо никому, не бил оборен от сънливост, не изпаднал в изнемога от естествена уязвимост, за нищо земно не помислил с мозъка си, само че целият - сходно на безплътните - бил устремил своите духовни очи към Бога. Затова и светият бил сподобен от Бога с огромна берекет: Бог му дал дара на чудотворството, тъй че той се уподобил на античните свети пророци. Така той станал сходен на Моисей[3]: както Моисей в миналото в античност посредством посочената му от Бога дървена сопа трансформирал горчивата вода в пустинята в сладка, с цел да напои жадния Израил[4], по този начин и преподобни Висарион с молитвата си и с кръстния знак направил сладка солената морска вода, с цел да напои изнемогващия от жадност собствен възпитаник. Това станало по този начин: един път, когато светият и неговият възпитаник ходели по пустинния морски бряг, ученикът се изнурил от мощния зной и като почуствал огромна жадност, споделил на преподобния:
- Отче, доста съм жаден.
Преподобният, откакто се помолил и осенил с кръстния знак морето, споделил:
- В името на Господа, вземи и пий.
Ученикът почерпил вода от морето в един дребен съд, който носел със себе си. Като отпил от водата, тя му се сторила доста сладка и прохладна, като да е почерпана от извор. След като се напил задоволително и се разхладил, ученикът налял още вода в съда за път. Старецът забелязал това и споделил на ученика:
- Защо изпълни съда с вода?
Ученикът отвърнал:
- Прости ме, отче! Взех вода, с цел да не се изтезавам още веднъж от жадност.
А старецът споделил:
- Бог, Който участва на това място, участва и на всяко друго, както тук, по този начин и на всяко друго място Той може да даде вода на жадния.
А името на този възпитаник било Дула.
Преподобни Висарион се уподобил и на Иисус Навин[5]: както той, при победната борба с аморейците[6], спрял придвижването на слънцето[7]; по този начин направил и този Божий ласкател. Когато един път отивал дружно с ученика си при един дъртак, слънцето към този момент почнало да клони на запад, а оставало още доста път. Тогава старецът се обърнал към Бога с молитва:
- Моля Те, Господи, заповядай на слънцето да спре, до момента в който не дойде при Твоя раб!
И по този начин и станало: слънцето не залязло до тогава, до момента в който преподобният не дошъл при стареца.
Свети Висарион се уподобил и на Божия оракул Илия[8]. Както по време на суша той направил да се излее от небето изобилен дъжд[9], по този начин нееднократно и два пъти направил и преподобният.
Светият се уподобил и на оракул Елисей[10]: както той, като разделил водата с дрехата на Илия, минал река Иордан[11], по този начин и преподобният със своята молитва превръщал водата в път и минавал по нея. Той минал като по изсъхнало река Нил и по този начин прекосявал всички реки, които срещал по пътя си.
Веднъж, когато преподобният бил в скита, в храма довели един бесноват човек. Започнали да правят молебствия за него в църквата, с цел да се избави от нечистия дух. Но бесът все не излизал от него, защото бил доста злобен и яростен. Клириците почнали да се питат:
- Какво да вършим с този бесноват?
А някои споделили:
- Никой не може да изгони тоя бяс с изключение на отец Висарион. Но в случай че ние го помолим за това, той няма да пристигна в храма. Затова да създадем по този начин: на идващия ден сутринта той ще пристигна в храма пръв, само че ние ще дойдем още по-рано от него и ще сложим бесноватия да седне на неговото място, а по-късно ще кажем на стареца: " Събуди спящия. "
Клириците по този начин и създали.
Когато преподобният влезнал в храма, забелязал този човек, който седял на неговото място. Като не желаел да го прогони отсам, той застанал покрай него. Щом почнало да се чете църковното предписание, клириците споделили на стареца:
- Отче, разбуди спящия.
Висарион, като се доближил до индивида, го побутнал и споделил:
- Стани и си иди отсам.
И бесът, изпъден от думата на светия, незабавно излязъл от болния. Човекът се изправил и почнал да благодари на Бога за това, че го е избавил от беснуването. И от този момент той бил изцяло здрав.
По подобен метод клириците подтикнали светия да извърши чудото и да изгони беса, защото този преподобен отец не желаел да прави чудеса очевидно, с цел да не бъде прочут от хората. Бидейки преклонен и смятайки себе си за неверен, той бягал от човешките похвали.
Случило се, че един брат от скита паднал в някакво провинение, заради което свещеникът му заповядал да излезе от храма, като неподобаващ да бъде дружно с братята. Тогава и преподобни Висарион излязъл дружно със съгрешилия, като споделил:
- И аз съм неверен.
Такова било смирението на светия.
Неговите възпитаници оповестяват за него, че той в продължение на 40 години не бил лягал върху постелка, с цел да отдъхне. Той си разрешавал да дремне единствено за малко, стоешком или седейки. Преподобният постоянно увещавал своите възпитаници да бодърстват и всячески да се пазят от вражеските изкушения. Той казвал:
- Монахът би трябвало да бъде целият като око, сходно на херувимите и серафимите. И в случай че някой живее спокойно, без да има изкушения, той още повече би трябвало да бодърства и да смирява себе си пред Бога, с цел да не би някак да се възгордее и да падне в някое още по-голямо съгрешение. Защото, заради гордостта, мнозина са падали в битка с дявола. Понякога Бог заради нашата отпадналост не ни изпраща тествания, с цел да не погинем напълно.
По живота си този свят отец бил сходен на небесна птица, тъй като не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е леговище. Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите сходно на заблудил се пасажер. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си. Върху тялото си носел единствено оскъдно облекло, което едвам прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че денем го изгарял слънчевият задух, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв заслон. Бродел по планините, като птица, търсейки усамотение, въздигайки мозъка си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл само и единствено в Него. Сълзите непрекъснато извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всеки път плачейки и ридаейки. Достигнал до дълбока напреднала възраст, той се преставил във безконечния живот[12] и минал от рева във безконечното забавление, дружно с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото се отдава популярност во веки. Амин.
В памет на преподобния наш отец Иларион Нови
Кондак: В живоносната ограда на твоите пасбища си опазил невредимо стадото си и си бил популярен с висотата на делата си, Нови Иларионе, понесъл доста скърби и премеждия за благочестието: по тази причина, вселил се във всерадостния живот на Горния Сион, моли за нас, преподобни.
Блажени Иларион бил наследник на Петър Кападокиец[13], който прислужвал на царската софра, и на Теодосия - хора благочестиви и богобоязливи. На млади години той бил добре подготвен в Свещеното Писание. Когато станал на 20 години, управителен от евангелските думи[14], той оставил татко и майка, дом и благосъстояние и станал духовник в Исихиевата обител, покрай град Византия. После отишъл в Далматската обител[15], приел великия благ облик и станал възпитаник на свети Григорий Декаполит[16], който по това време живеел тук. Свети Иларион се подвизавал в смирение, безмълвие и велико примирение. Неговата работа била в манастирската градина и той се трудил в това смирение в продължение на 10 години. Като прочел историята на добродетелния и богоугоден живот на своя адаш преподобни Иларион Велики[17], той се стараел съгласно опциите си да се уподобява на този Божи ласкател - в поста, във всенощната молитва и във всички останали отшелнически подвизи, заради което и бил наименуван Иларион Нови. Като очистил и просветил душата си, сходно на слънце, той получил от Бога власт над нечистите духове и можел да ги прогонва.
Игуменът на тази обител, срещу желанието му, го направил духовник, когато свети Григорий Декаполит бил отпътувал отсам. След няколко години, когато игуменът умрял, преподобни Иларион, като разбрал, че братята желаят да го слагат за свещеник, решил да избяга. С това желание през нощта той излязъл скрито от обителта и отишъл в град Византия, с вярата да открие своя преподавател, само че Григорий бил отплавал за Рим и откакто се върнал оттова, се заселил на Олимпийската планина[18]. А Иларион отишъл в един манастир до град Византия. Монасите от Далматската обител като разбрали за това, почнали да умоляват светейшия патриарх Никифор[19] да им сложи за свещеник Иларион, без значение от неговото предпочитание. Патриархът съобщил за това на императора. Царят и патриархът извикали при себе си Иларион и почнали да го увещават да одобри игуменството над Далматския манастир. Като не смеел да се противи на царската и на патриаршеската воля, Иларион приел властта на свещеник и с старание водил поверените му словесни овци в продължение на осем години. След това скиптъра на гръцкото царство приел звероподобният изтезател Лъв Арменец[20], който почнал да смущава Христовата Църква посредством иконоборческата ерес[21], принуждавайки и скланяйки мнозина към своето еретическо умуване. А тези, които не му се подчинявали, той или подлагал на мъчения, или прогонвал в далечни страни. По негова заповед довели преподобни Иларион при него. Царят почнал да го принуждава да одобри еретическото обучение. Добрият Христов боец освен не се подчинил на императора разколник, само че даже дръзновено го изобличил, нарекъл го атеист и нарушител и с това провокирал против себе си лютия яд на царя. Блаженият претърпял доста рани и разнообразни мъчения от нечестивия цар, а по-късно бил затворен от него в тюрма. След известно време царят още веднъж го извикал при себе си и го подложил на доста страдания, само че откакто нищо не постигнал, го предал на своя единомишленик патриарх Теодот[22], по название Каситер, който приел престола след изгонването на светейшия Никифор. Този лъжепатриарх постъпил с преподобния по същия метод както царят: затворил свети Иларион в мрачна тюрма и доста дни го измъчвал с апетит и жадност, като заповядал да не му дават нито самун, нито вода. Монасите от манастира, на който преподобният бил свещеник, пристигнали при царя и почнали да го умоляват:
- Царю, върни ни нашия отец; ние обещаваме да се подчиняваме на твоята воля.
Царят се зарадвал на това заричане и им върнал игумена.
Светият се завърнал в обителта и претърпял тук една година. Успял за малко да отдъхне от мъченията и глада, светият още веднъж обрекъл себе си на мъчения, защото царят, като очаквал монасите да изпълнят обещанието си, схванал, че са го измамили[23]. Затова той изпратил бойци в обителта и санкционирал монасите, а преподобния още веднъж хвърлил в тюрма. После го изпратил във Фанеевата обител[24] и наредил да затворят светия в най-тясната тюрма. В тази тюрма светият се мъчил шест месеца, като понасял всевъзможни скърби и терзания от жестокия свещеник на тази обител. След това по царско разпореждане той още веднъж бил доведен в Константинопол. Пак се пробвали да го склонят с всякакви лъстиви увещания към иконоборческата разкол. Но защото Христовият мъченик не се подчинил на еретиците, царят го изпратил в друга обител, която се наричала Кикловеева[25]. Тук той прекарал две години и 6 месеца, тлеейки в тясна тюрма и понасяйки най-различни мъчения. Оттук светият още веднъж бил отведен при царя и откакто му нанесли нечовечен побой, го заточили в Протилския град[26].
Злочестивият цар, който погубил мнозина, самичък умрял по нечовечен метод: той бил посечен от своите бойци в храма - на същото това място, където за пръв път се поругал над светата Христова икона и я изхвърлил. Така нечестивият зле погубил своята окаяна душа.
Михаил Травъл[27], който приел царството след него, заповядал да освободят от тъмниците и от изгнание всички правоверни. Заедно с останалите и преподобни Иларион бил освободен от тъмницата, само че не отишъл в своята обител, защото иконоборческата разкол още не била победена и архиерейските престоли се заемали от еретици - лъжеучители и лъжепастири. Той отишъл да живее при една вярна и благочестива жена, която му дала насаме място в своя парцел, построила му килия с градина и го снабдявала с всичко потребно.
В това време се завърнал от изгнание и се преселил при Господа преподобният Теодор Студит[28], който също понесъл за правата религия доста премеждия от еретиците. Преподобни Иларион, както е разказано за това и в житието на Теодор, видял ангели да възнасят неговата свята душа на небето. В деня, в който се показал свети Теодор Студит, блажени Иларион, до момента в който ходел из градината си, занимавайки се с работа и пеейки Давидовите псалми, внезапно чул някакви невидими чудни гласове и почувствал дивно благовоние. Той се спрял изумен, като желал да разбере от кое място идва всичко това. Поглеждайки нагоре, видял голям брой ангели в бели одежди и със сияещи светли лица, които се отправяли да посрещнат някого. Като видял това, блажени Иларион, обзет от огромен боязън и боязън, паднал на земята и тогава чул глас, който споделил:
- Това е душата на Теодор, игумена на Студийския манастир, който пострада до кръв за светите икони и беше непоколебимо неустрашим в страданията, а в този момент умря и тържествено възхожда на небесата, посрещан от небесните сили.
Сподобил се с такова чудно привидение, преподобни Иларион се извършил с велико успокоение и духовна наслада. В продължение на доста дни той духом се радвал и неговото лице сияело от наслада по този начин, че било сходно на лицето на ангел.
Преподобният претърпял при упоменатата жена повече от седем години. А когато след Михаил Травъл на престола се възкачил неговият наследник Теофил[29], той събрал всички изповедници и почнал да ги принуждава още веднъж, по образеца на предходните злочестиви царе, да се склонят към иконоборството, а тези, които не му се подчинявали, измъчвал грубо. В това време бил доведен при царя и преподобният Иларион. Като бил принуждаван да се съгласи с иконоборството, той не се подчинил на царската заповед и изобличил императора, като злочестив законопрестъпник, който потъпква истинните догмати на вярата. За това свети Иларион получил 100 и седемдесет удара по гърба и след това бил заточен на остров Афусия[30]. Значително облекчение за светия било това, че тук той не бил затворен в тюрма и в окови, а живеел в килия, въпреки - и много тясна. В тази килия претърпял до гибелта на Теофил. А когато този греховен цар починал, кралица Теодора събрала всички изповедници в престолния град, възстановила православната религия и заповядала да внесат светите икони в храмовете. Тогава бил пуснат на независимост и преподобни Иларион. Той още веднъж приел игуменството в своята Далматска обител и се популяризирал с доста чудеса. След като претърпял още три години и душеспасително управлявал своите възпитаници, той се преселил при Господа[31]. Неговата почтена и свята душа, сходно на видяната от него душа на Теодор, била отнесена от ангели на небето и в този момент следва в лика на светите изповедници пред престола на славата на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото прилича популярност во веки. Амин.
Кондак: На безплътните си подражавал, преподобни, като птица си живял, не запомнил краткотрайното, воден от непрекъснато предпочитание към небесните богатства на Христа Царя до момента в който си Го достигнал, Висарионе: моли непрекъснато за всички нас.
Великият всред нашите отци Висарион бил роден и учтив в Египет. От млади години той възлюбил Бога и светлината на Божията берекет възсияла в неговото сърце. Той пазел себе си чист от всяка греховна сквернота, стараейки се да не опорочи духовната одежда, в която се облякъл в светото Кръщение.
Свети Висарион подхванал странствуване до светите места в Иерусалим. Тук той видял преподобни Герасим[1], който прекарвал постнически и пустиннически живот при река Иордан и на който служел един лъв. Видял също и доста други подвижници, живеещи там в разнообразни места и които след това просияли със своите добродетели. Беседвайки с тях, свети Висарион получил огромна изгода за своята душа.
Когато се върнал в отечеството си, Висарион намерил нравствен отец в лицето на Исидор Пелусиотски[2]. Като идвал постоянно при него, той се поучавал в добродетелта и се поощрявал към непоколебим живот. Накрая, откакто раздал на бедните и на манастирите оставеното му от неговите родители имущество, Висарион се отрекъл от света и приел монашеско пострижение.
Като се уединил в пустинно място, Висарион приел върху себе си обета на безмълвието. Изнурявайки себе си с многочислени писания и умъртвявайки плътта си с постнически подвизи, той, бидейки в плът, станал сходен на безплътните ангели. Неговият пост бил безподобен: от време на време по цяла седмица не вкусвал нищо, а от време на време не приемал храна и пиво в продължение на 40 дни. Веднъж, като застанал на едно намерено място, обрасло с тръни, той въздигнал към небето ръцете и очите си, а също обърнал и мозъка си към него и по този начин прекарал 40 дни и нощи в молитва, стоешком неподвижно. В продължение на тези четиридесет дни той не се помръднал от мястото си, нищо не вкусил, не споделил нищо никому, не бил оборен от сънливост, не изпаднал в изнемога от естествена уязвимост, за нищо земно не помислил с мозъка си, само че целият - сходно на безплътните - бил устремил своите духовни очи към Бога. Затова и светият бил сподобен от Бога с огромна берекет: Бог му дал дара на чудотворството, тъй че той се уподобил на античните свети пророци. Така той станал сходен на Моисей[3]: както Моисей в миналото в античност посредством посочената му от Бога дървена сопа трансформирал горчивата вода в пустинята в сладка, с цел да напои жадния Израил[4], по този начин и преподобни Висарион с молитвата си и с кръстния знак направил сладка солената морска вода, с цел да напои изнемогващия от жадност собствен възпитаник. Това станало по този начин: един път, когато светият и неговият възпитаник ходели по пустинния морски бряг, ученикът се изнурил от мощния зной и като почуствал огромна жадност, споделил на преподобния:
- Отче, доста съм жаден.
Преподобният, откакто се помолил и осенил с кръстния знак морето, споделил:
- В името на Господа, вземи и пий.
Ученикът почерпил вода от морето в един дребен съд, който носел със себе си. Като отпил от водата, тя му се сторила доста сладка и прохладна, като да е почерпана от извор. След като се напил задоволително и се разхладил, ученикът налял още вода в съда за път. Старецът забелязал това и споделил на ученика:
- Защо изпълни съда с вода?
Ученикът отвърнал:
- Прости ме, отче! Взех вода, с цел да не се изтезавам още веднъж от жадност.
А старецът споделил:
- Бог, Който участва на това място, участва и на всяко друго, както тук, по този начин и на всяко друго място Той може да даде вода на жадния.
А името на този възпитаник било Дула.
Преподобни Висарион се уподобил и на Иисус Навин[5]: както той, при победната борба с аморейците[6], спрял придвижването на слънцето[7]; по този начин направил и този Божий ласкател. Когато един път отивал дружно с ученика си при един дъртак, слънцето към този момент почнало да клони на запад, а оставало още доста път. Тогава старецът се обърнал към Бога с молитва:
- Моля Те, Господи, заповядай на слънцето да спре, до момента в който не дойде при Твоя раб!
И по този начин и станало: слънцето не залязло до тогава, до момента в който преподобният не дошъл при стареца.
Свети Висарион се уподобил и на Божия оракул Илия[8]. Както по време на суша той направил да се излее от небето изобилен дъжд[9], по този начин нееднократно и два пъти направил и преподобният.
Светият се уподобил и на оракул Елисей[10]: както той, като разделил водата с дрехата на Илия, минал река Иордан[11], по този начин и преподобният със своята молитва превръщал водата в път и минавал по нея. Той минал като по изсъхнало река Нил и по този начин прекосявал всички реки, които срещал по пътя си.
Веднъж, когато преподобният бил в скита, в храма довели един бесноват човек. Започнали да правят молебствия за него в църквата, с цел да се избави от нечистия дух. Но бесът все не излизал от него, защото бил доста злобен и яростен. Клириците почнали да се питат:
- Какво да вършим с този бесноват?
А някои споделили:
- Никой не може да изгони тоя бяс с изключение на отец Висарион. Но в случай че ние го помолим за това, той няма да пристигна в храма. Затова да създадем по този начин: на идващия ден сутринта той ще пристигна в храма пръв, само че ние ще дойдем още по-рано от него и ще сложим бесноватия да седне на неговото място, а по-късно ще кажем на стареца: " Събуди спящия. "
Клириците по този начин и създали.
Когато преподобният влезнал в храма, забелязал този човек, който седял на неговото място. Като не желаел да го прогони отсам, той застанал покрай него. Щом почнало да се чете църковното предписание, клириците споделили на стареца:
- Отче, разбуди спящия.
Висарион, като се доближил до индивида, го побутнал и споделил:
- Стани и си иди отсам.
И бесът, изпъден от думата на светия, незабавно излязъл от болния. Човекът се изправил и почнал да благодари на Бога за това, че го е избавил от беснуването. И от този момент той бил изцяло здрав.
По подобен метод клириците подтикнали светия да извърши чудото и да изгони беса, защото този преподобен отец не желаел да прави чудеса очевидно, с цел да не бъде прочут от хората. Бидейки преклонен и смятайки себе си за неверен, той бягал от човешките похвали.
Случило се, че един брат от скита паднал в някакво провинение, заради което свещеникът му заповядал да излезе от храма, като неподобаващ да бъде дружно с братята. Тогава и преподобни Висарион излязъл дружно със съгрешилия, като споделил:
- И аз съм неверен.
Такова било смирението на светия.
Неговите възпитаници оповестяват за него, че той в продължение на 40 години не бил лягал върху постелка, с цел да отдъхне. Той си разрешавал да дремне единствено за малко, стоешком или седейки. Преподобният постоянно увещавал своите възпитаници да бодърстват и всячески да се пазят от вражеските изкушения. Той казвал:
- Монахът би трябвало да бъде целият като око, сходно на херувимите и серафимите. И в случай че някой живее спокойно, без да има изкушения, той още повече би трябвало да бодърства и да смирява себе си пред Бога, с цел да не би някак да се възгордее и да падне в някое още по-голямо съгрешение. Защото, заради гордостта, мнозина са падали в битка с дявола. Понякога Бог заради нашата отпадналост не ни изпраща тествания, с цел да не погинем напълно.
По живота си този свят отец бил сходен на небесна птица, тъй като не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е леговище. Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите сходно на заблудил се пасажер. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си. Върху тялото си носел единствено оскъдно облекло, което едвам прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че денем го изгарял слънчевият задух, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв заслон. Бродел по планините, като птица, търсейки усамотение, въздигайки мозъка си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл само и единствено в Него. Сълзите непрекъснато извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всеки път плачейки и ридаейки. Достигнал до дълбока напреднала възраст, той се преставил във безконечния живот[12] и минал от рева във безконечното забавление, дружно с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото се отдава популярност во веки. Амин.
В памет на преподобния наш отец Иларион Нови
Кондак: В живоносната ограда на твоите пасбища си опазил невредимо стадото си и си бил популярен с висотата на делата си, Нови Иларионе, понесъл доста скърби и премеждия за благочестието: по тази причина, вселил се във всерадостния живот на Горния Сион, моли за нас, преподобни.
Блажени Иларион бил наследник на Петър Кападокиец[13], който прислужвал на царската софра, и на Теодосия - хора благочестиви и богобоязливи. На млади години той бил добре подготвен в Свещеното Писание. Когато станал на 20 години, управителен от евангелските думи[14], той оставил татко и майка, дом и благосъстояние и станал духовник в Исихиевата обител, покрай град Византия. После отишъл в Далматската обител[15], приел великия благ облик и станал възпитаник на свети Григорий Декаполит[16], който по това време живеел тук. Свети Иларион се подвизавал в смирение, безмълвие и велико примирение. Неговата работа била в манастирската градина и той се трудил в това смирение в продължение на 10 години. Като прочел историята на добродетелния и богоугоден живот на своя адаш преподобни Иларион Велики[17], той се стараел съгласно опциите си да се уподобява на този Божи ласкател - в поста, във всенощната молитва и във всички останали отшелнически подвизи, заради което и бил наименуван Иларион Нови. Като очистил и просветил душата си, сходно на слънце, той получил от Бога власт над нечистите духове и можел да ги прогонва.
Игуменът на тази обител, срещу желанието му, го направил духовник, когато свети Григорий Декаполит бил отпътувал отсам. След няколко години, когато игуменът умрял, преподобни Иларион, като разбрал, че братята желаят да го слагат за свещеник, решил да избяга. С това желание през нощта той излязъл скрито от обителта и отишъл в град Византия, с вярата да открие своя преподавател, само че Григорий бил отплавал за Рим и откакто се върнал оттова, се заселил на Олимпийската планина[18]. А Иларион отишъл в един манастир до град Византия. Монасите от Далматската обител като разбрали за това, почнали да умоляват светейшия патриарх Никифор[19] да им сложи за свещеник Иларион, без значение от неговото предпочитание. Патриархът съобщил за това на императора. Царят и патриархът извикали при себе си Иларион и почнали да го увещават да одобри игуменството над Далматския манастир. Като не смеел да се противи на царската и на патриаршеската воля, Иларион приел властта на свещеник и с старание водил поверените му словесни овци в продължение на осем години. След това скиптъра на гръцкото царство приел звероподобният изтезател Лъв Арменец[20], който почнал да смущава Христовата Църква посредством иконоборческата ерес[21], принуждавайки и скланяйки мнозина към своето еретическо умуване. А тези, които не му се подчинявали, той или подлагал на мъчения, или прогонвал в далечни страни. По негова заповед довели преподобни Иларион при него. Царят почнал да го принуждава да одобри еретическото обучение. Добрият Христов боец освен не се подчинил на императора разколник, само че даже дръзновено го изобличил, нарекъл го атеист и нарушител и с това провокирал против себе си лютия яд на царя. Блаженият претърпял доста рани и разнообразни мъчения от нечестивия цар, а по-късно бил затворен от него в тюрма. След известно време царят още веднъж го извикал при себе си и го подложил на доста страдания, само че откакто нищо не постигнал, го предал на своя единомишленик патриарх Теодот[22], по название Каситер, който приел престола след изгонването на светейшия Никифор. Този лъжепатриарх постъпил с преподобния по същия метод както царят: затворил свети Иларион в мрачна тюрма и доста дни го измъчвал с апетит и жадност, като заповядал да не му дават нито самун, нито вода. Монасите от манастира, на който преподобният бил свещеник, пристигнали при царя и почнали да го умоляват:
- Царю, върни ни нашия отец; ние обещаваме да се подчиняваме на твоята воля.
Царят се зарадвал на това заричане и им върнал игумена.
Светият се завърнал в обителта и претърпял тук една година. Успял за малко да отдъхне от мъченията и глада, светият още веднъж обрекъл себе си на мъчения, защото царят, като очаквал монасите да изпълнят обещанието си, схванал, че са го измамили[23]. Затова той изпратил бойци в обителта и санкционирал монасите, а преподобния още веднъж хвърлил в тюрма. После го изпратил във Фанеевата обител[24] и наредил да затворят светия в най-тясната тюрма. В тази тюрма светият се мъчил шест месеца, като понасял всевъзможни скърби и терзания от жестокия свещеник на тази обител. След това по царско разпореждане той още веднъж бил доведен в Константинопол. Пак се пробвали да го склонят с всякакви лъстиви увещания към иконоборческата разкол. Но защото Христовият мъченик не се подчинил на еретиците, царят го изпратил в друга обител, която се наричала Кикловеева[25]. Тук той прекарал две години и 6 месеца, тлеейки в тясна тюрма и понасяйки най-различни мъчения. Оттук светият още веднъж бил отведен при царя и откакто му нанесли нечовечен побой, го заточили в Протилския град[26].
Злочестивият цар, който погубил мнозина, самичък умрял по нечовечен метод: той бил посечен от своите бойци в храма - на същото това място, където за пръв път се поругал над светата Христова икона и я изхвърлил. Така нечестивият зле погубил своята окаяна душа.
Михаил Травъл[27], който приел царството след него, заповядал да освободят от тъмниците и от изгнание всички правоверни. Заедно с останалите и преподобни Иларион бил освободен от тъмницата, само че не отишъл в своята обител, защото иконоборческата разкол още не била победена и архиерейските престоли се заемали от еретици - лъжеучители и лъжепастири. Той отишъл да живее при една вярна и благочестива жена, която му дала насаме място в своя парцел, построила му килия с градина и го снабдявала с всичко потребно.
В това време се завърнал от изгнание и се преселил при Господа преподобният Теодор Студит[28], който също понесъл за правата религия доста премеждия от еретиците. Преподобни Иларион, както е разказано за това и в житието на Теодор, видял ангели да възнасят неговата свята душа на небето. В деня, в който се показал свети Теодор Студит, блажени Иларион, до момента в който ходел из градината си, занимавайки се с работа и пеейки Давидовите псалми, внезапно чул някакви невидими чудни гласове и почувствал дивно благовоние. Той се спрял изумен, като желал да разбере от кое място идва всичко това. Поглеждайки нагоре, видял голям брой ангели в бели одежди и със сияещи светли лица, които се отправяли да посрещнат някого. Като видял това, блажени Иларион, обзет от огромен боязън и боязън, паднал на земята и тогава чул глас, който споделил:
- Това е душата на Теодор, игумена на Студийския манастир, който пострада до кръв за светите икони и беше непоколебимо неустрашим в страданията, а в този момент умря и тържествено възхожда на небесата, посрещан от небесните сили.
Сподобил се с такова чудно привидение, преподобни Иларион се извършил с велико успокоение и духовна наслада. В продължение на доста дни той духом се радвал и неговото лице сияело от наслада по този начин, че било сходно на лицето на ангел.
Преподобният претърпял при упоменатата жена повече от седем години. А когато след Михаил Травъл на престола се възкачил неговият наследник Теофил[29], той събрал всички изповедници и почнал да ги принуждава още веднъж, по образеца на предходните злочестиви царе, да се склонят към иконоборството, а тези, които не му се подчинявали, измъчвал грубо. В това време бил доведен при царя и преподобният Иларион. Като бил принуждаван да се съгласи с иконоборството, той не се подчинил на царската заповед и изобличил императора, като злочестив законопрестъпник, който потъпква истинните догмати на вярата. За това свети Иларион получил 100 и седемдесет удара по гърба и след това бил заточен на остров Афусия[30]. Значително облекчение за светия било това, че тук той не бил затворен в тюрма и в окови, а живеел в килия, въпреки - и много тясна. В тази килия претърпял до гибелта на Теофил. А когато този греховен цар починал, кралица Теодора събрала всички изповедници в престолния град, възстановила православната религия и заповядала да внесат светите икони в храмовете. Тогава бил пуснат на независимост и преподобни Иларион. Той още веднъж приел игуменството в своята Далматска обител и се популяризирал с доста чудеса. След като претърпял още три години и душеспасително управлявал своите възпитаници, той се преселил при Господа[31]. Неговата почтена и свята душа, сходно на видяната от него душа на Теодор, била отнесена от ангели на небето и в този момент следва в лика на светите изповедници пред престола на славата на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото прилича популярност во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ