Житие и страдания на свети апостол Вартоломей Апостол Вартоломей - стенопис

Житие и премеждия на свети деятел Вартоломей

Апостол Вартоломей - стенна живопис от И. И. Ланский в храм-паметник " Александър Невски " в СофияСвети деятел Вартоломей бил един от дванадесетте Христови апостоли. След като апостолите приели Светия Дух, слязъл върху тях като огнени езици, на свети Вартоломей се паднал жребият дружно с деятел Филип да проповядва Евангелието в Сирия и Мала Азия. Двамата тръгнали натам и проповядвали от време на време дружно или поемали към разнообразни градове, а след това се събирали още веднъж, с цел да проповядват избавление посредством вярата в Иисуса Христа.

В Мала Азия деятел Филип за известно време се отделил от Вартоломей и обърнал към Христа дивите и непокорни поданици на Лидия и Мизия. По това време деятел Вартоломей, който проповядвал Христа в прилежащи градове, имал предписание от Господа да се притече в помощ на Филип. Вартоломей се включил към него и единомислещо се подвизавал с него в апостолските писания и подвизи. Филип бил последван от сестра си - девицата Мариам, и всички дружно служели на делото за избавление на човешкия жанр. Посещавайки градовете на Сирия и Мизия и благовестейки Божието слово, те претърпявали от погрешните голям брой беди, гонения и скърби, били хвърляни в тюрма, бити с камъни, само че макар гоненията с Божията берекет останали живи за идните писания по разпространението на Христовата религия.

В едно лидийско населено място срещнали възлюбения възпитаник Христов Йоан Богослов и дружно с него тръгнали към Фригийската страна. Те влезнали в град Иерапол и проповядвали Христа. Този град бил надвишаващ с идоли, на които се покланяли жителите му; сред другите лъжливи божества имало и една грамадна ехидна, за която бил издигнат специфичен храм; там й носели храна и правили многочислени и разнородни жертвоприношения; безумците почитали също и други влечуги и змии. Апостол Филип дружно със сестра си и с Йоан Богослов се въоръжил с молитва срещу ехидната и със силата Христова я умъртвили. След това Йоан ги оставил да проповядват Божието слово в Иерапол, а самичък тръгнал към други градове, разпространявайки навсякъде светото благовестие. А Филип с Вартоломей и Мариам останали в Иерапол, като старателно се борели против идолопоклонството и се трудели денонощно, поучавайки погрешните в словото Божие, вразумявайки неразумните и наставяйки заблудените на същинския път.

В същия град живеел един човек, на име Стахий, който бил кьорав от четиридесет години. Със силата на молитвата светите апостоли просветили телесните му очи, а с Христовата проповед - душевната му слепота. След като кръстили Стахий, светите апостоли останали в дома му. По целия град се разнесла мълвата, че слепецът Стахий е прогледнал. Пред къщата му почнали да се стичат тълпи народ. Светите апостоли поучавали идващите при тях във вярата в Иисуса Христа. Довеждали и доста заболели и те ги изцелявали със силата на молитвата и прогонвали бесовете, тъй че мнозина повярвали в Христа и се кръстили.

Жената на градоначалника, на име Никанора, била ухапана от змия и лежала на смъртен одър. Като чула, че светите апостоли от Стахиевия дом с една дума изцеляват всевъзможни заболявания, до момента в който мъжът й отсъствал, заповядала на робите да я занесат при тях и получила двойно излекуване: телесно - от ухапването на змията, и душевно - от бесовското обезчестяване, тъй като, поучена от светите апостоли, тя повярвала в Христа. Когато градоначалникът се завърнал у дома, робите му предали, че жена му е научена от някакви чуждоземци, живеещи в дома на Стахий, да има вяра в Христа. Страшно ядосан, Никанор заповядал незабавно да заловен апостолите, а дома на Стахий да изгорят, и това било изпълнено неотложно. Събрали се доста хора, повлекли с побоища светите апостоли и светата дева Мариам през града, като ги поругавали, и най-после ги хвърлили в тюрма. След това началникът седнал на съдийското място да съди Христовите проповедници. При него се събрали всички идолски жреци и жреците на умъртвената ехидна, които се оплаквали от светите апостоли и казвали:

- Началнико! Отмъсти за безчестието на нашите богове, тъй като, откогато се появиха тия чуждоземци, в града ни запустяха олтарите на великите богове и народът не помни да им принася нормалните жертви. Знаменитата ни богиня ехидна почина и градът се извърши с безвластие. Предай на гибел тия влъхви!

Тогава градоначалникът наредил да смъкват облеклата на Филип, като мислел, че в тях се заключава силата на магьосничеството, само че не намерил нищо. Така създали и със свети Вартоломей - и в неговите облекла не разкрили нищо. Когато със същото желание се доближили към Мариам, с цел да смъкват облеклата й и да открият девическото й тяло, пред очите им тя ненадейно се трансформирала в огнен пламък и нечестивците в боязън побягнали от нея. А началникът осъдил светите апостоли на разпятие.

Пръв потърпевш свети Филип. Мъчителите пробили ходилата му и промушили през тях въжета, разпънали го пред портите на ехидниното капище на кръст надолу с главата и го замервали с камъни. После разпънали и деятел Вартоломей пред стените на храма. Тогава ненадейно станало огромно земетресение: земята се пропукала и погълнала градоначалника дружно с всички жреци и голям брой неверници. Останалите живи - и вярващи, и езичници - изпаднали в огромен боязън и с ридания молели светите апостоли да се смилят над тях и да измолят от Единия Истински Бог земята да не ги погълне, както другите. Хвърлили се да снемат от кръстовете разпънатите апостоли. Свети Вартоломей бил разпънат не доста високо и скоро го свалили. Но Филип не могли скоро да смъкват, тъй като бил повесен нависоко, и най-много по тази причина, че по особеното Божие произволение апостолът посредством тия премеждия и кръстната гибел трябвало да премине от земята на небето, накъдето през целия му живот бил ориентиран взорът му. Свети Филип молел Бога да елементарни греховете на враговете му и да просветли разсъдъка им. Господ чул молитвите му и в този час заповядал на земята да върне живи погълнатите жертви, като се изключи градоначалника и жреците на ехидната. Тогава всички със мощен глас изповядали и популяризирали Христовата мощ и поискали да се кръстят. Когато поискали да смъкват от кръста свети Филип, видели, че той е предал на Бога святата си душа, и го свалили към този момент мъртъв. Родната му сестра Мариам, която от самото начало гледала страданията и гибелта на брата си, с обич прегърнала и целунала тялото му и се радвала, че Филип се е сподобил да пострада за Христа. Свети Вартоломей кръстил всички, повярвали в Господа, и им сложил за свещеник Стахий. Новокръстените с чест погребали тялото на деятел Филип. На мястото, където изтекла кръвта на светия деятел, след три дни пораснала лоза като предсказание за това, че поради пролятата за Христа кръв деятел Филип се любува на постоянно самодоволство със своя Господ в Неговото Царство.

След погребението на деятел Филип, свети Вартоломей и блажената Мариам останали няколко дни в Иерапол, утвърждавайки във вярата новооснованата черква, а след това се отправили всеки по своя път. Мариам тръгнала към Ликаония и тук, благовестейки словото Божие, спокойно отминала при Господа. А свети деятел Вартоломей отишъл в индийските страни, където останал дълготрайно време, трудейки се за благовестието на Иисуса Христа, посещавайки градове и селища и изцелявайки заболели с Неговото име. Като просветлил с проповедта си голям брой езичници и устроил църкви, той превел на техния език Евангелието от Матея, което носел със себе си, и им го предал. Оставил при тях и Евангелието, писано на еврейски език, което след 100 години било донесено в Александрия от християнския мъдрец Пантен. От Индия свети Вартоломей се насочил към Велика Армения. Когато се появил тук, идолите, или по-точно казано - бесовете, обитаващи в тях, замлъкнали, откакто извикали високо последните си думи, че Вартоломей ги мъчи и скоро ще ги прогони. И в действителност, единствено с приближаването на апостола нечистите духове бивали прогонвани освен от идолите, само че и от хората, и заради това мнозина се обръщали към Христа.

Царят на тая страна Полимий имал бесновата щерка, посредством чиято уста бесът викал:

- Вартоломее, и отсам ни прогонваш!

Като чул за това, царят заповядал неотложно да намерят Вартоломей. И когато Христовият деятел пристигнал при бесноватата, бесът незабавно побягнал и царската щерка получила излекуване. След това царят поискал да благодари на светеца и му пратил камили, натоварени със злато, сребро, бисери и други скъпоценни блага. А апостолът, надвишаващ с духовна мизерия, не приел нищо от пратеното, а върнал всичко с думите:

- Не тия неща получавам, а диря човешки души. Ако тях придобия и ги въведа в небесните селения, ще бъда добър търговец пред Господа.

Умилен от тия думи, цар Полимий повярвал в Христа дружно с целия си дом и приел от самия деятел свето Кръщение дружно с царицата и изцелената си щерка и с голям брой велможи и хора от народа; тъй като повече от 10 града по неговия образец приели свето Кръщение.

Но като гледали това, идолските жреци възнегодували срещу апостола и скърбели, че боговете им биват унищожавани, идолослужението изчезва и запустяват капищата, откъдето получават прехранване. Те подучили брата на царя - Астиаг, да погуби Вартоломей и да му отмъсти за боговете им. Той, като намерил комфортно време, хванал светия деятел и в град Албан го разпънал на кръст с главата надолу. Светият деятел с наслада страдал поради Христа и даже на кръста не преставал да възвестява словото Божие - утвърдявал във вярата вярващите, а невярващите увещавал да познаят истината и да се извърнат от бесовската мрачевина към Христовата светлина. Но мъчителят не могъл да изтърпи това и заповядал да одерат кожата на апостола. Понасяйки тия страдания с велико самообладание, светецът не замлъквал, поучавайки всички за Бога и славословейки Го. Накрая мъчителят заповядал да отсекат главата му. Тогава богоречивите уста замлъкнали, а тялото останало да виси на кръста, като нозете му били обърнати нагоре, като че ли знаменувайки шествието на апостола към небето. Така след доста премеждия и писания Христовият деятел Вартоломей минал в безболезнения покой, в насладата на своя Господ. Вярващите, които участвали при кончината на светия деятел, свалили от кръста тялото, главата и кожата му и ги положили в оловен ковчег, който погребали в същия град във Велика Армения. И от светите мощи на апостола се подавали чудни изцеления за болните, заради което мнозина невярващи се обръщали към Христовата Църква.

Изминало много време и омрачените от идолобесието жестоки гонители, завладели тая страна, като чували от другите и сами виждали чудесата, които вършели мощите на светеца, не поискали да познаят Божията мощ, само че взели оловния ковчег със светите мощи и го хвърлили в морето. А ковчегът, плавайки само че водата сходно на лека ладия, стигнал остров Липара. Местният свещеник Агатон разбрал в признание насън, че светите мощи са пристанали на техния остров и излязъл с клира и с целия народ на морския бряг. Като видели мощите на светия деятел, епископът и всички присъстващи доста се учудили по какъв начин оловният ковчег не е потопен и е минал дългия морски път. И всички популяризирали Бога, извършващ толкоз дивни и чудни каузи. Те взели ковчега със светите мощи и с огромна наслада и псалмопения го пренесли в своята черква.

Не би трябвало да се премълчи и следният роман за деятел Вартоломей, който се намира в житието на преподобния Йосиф Песнописец.

Когато един път бил в Тесалия, преподобният Йосиф получил от един прочут благодетелен мъж част от мощите на свети деятел Вартоломей. Донесъл ги в своята обител, покрай Константинопол, и построил там черква в името на свети деятел Вартоломей, а светите му мощи с почести положил в нея. Изпитвайки огромна обич и религия към светия деятел, той постоянно се удостоявал да го вижда насън и по тази причина поискал да украси празника му с хвалебни песнопения. Но не се решавал да направи това, като се съмнявал дали делото ще бъде угодно на светия деятел. Затова старателно молел Бога и Божия деятел да му открият това и да му даруват премъдрост да сътвори почтени за свети Вартоломей хвалебни стихове. Преподобният Йосиф се молел с пост и сълзи четиридесет дни и в навечерието на празненството на апостола той видял, че от олтара излязъл свети Вартоломей, облечен в бели облекла, и разтворил олтарната завеса, зовейки го при себе си. Когато преподобният Йосиф се доближил, светият деятел взел от престола светото евангелие и го поставил върху гърдите на Иосифа с думите:

- Да те благослови Десницата на всемогъщия Бог и от езика ти да потекат водите на небесната премъдрост: сърцето ти да стане храм на Светия Дух и песните ти да усладят вселената.

Светият деятел споделил това и станал незабележим, а преподобният Йосиф, усетил благодатта на премъдростта в себе си, се извършил с неизразима наслада и признателност. Оттогава той почнал да написа църковни химни и догми, с които украсил освен празника на деятел Вартоломей, само че и на доста светии, и изключително уважил с голям брой догми Пречистата Божия Майка и свети Николай. Изобилно украсил светата Църква с песнопения, поради което и получил името Песнописец. За всичко това популярност на Христа, нашия Спасител, с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.

***

Житие на свети деятел Варнава

Св. деятел Варнава, който първом се наричал Йосиф или Йосия, се родил в остров Кипър. Родителите му били богати евреи от Левиевото свещеническо коляно. Те пратили младия си наследник в Йерусалим да се учи у популярния тогава законоучител Гамалиил. Заедно с него се учел различен млад евреин на име Савел, с който Йосиф се сприятелил.

В същото време Спасителят започвал Своята проповед. Той бил пристигнал от Галилея в Йерусалим и голям брой народ вървял след Него, желаейки да чуе Неговото слово и да види чудесата Му. Йосиф видял Спасителя, слушал Неговите божествени слова, обикнал Христа от цялото си сърце и станал един от неговите възпитаници.

Преданието приказва, че Йосиф бил пристигнал при сродницата си Мария (майка на Йоан, именуван Марко - един от Седемдесетте ученици) и й споделил:

- Дойди и виж Оня, Когото нашите татковци желаели да видят! Пророкът Иисус от Назарет Галилейски учи в храма и прави огромни чудеса, и мнозина мислят, че Той е предстоящият Месия.

Мария бързо станала и отишла в храма, където Иисус проповядвал на народа. Тя паднала в нозете Му и споделила:

- Господи, в случай че съм намерила благосклонност у Тебе, дойди в дома на Твоята рабиня и със своето дохождане благослови домашните ми!

Господ Иисус, като видял вярата й, влезнал в нейния дом и благословил всички, които се намирали там.

***
Възнесение Господне.Оттогава младият Йосиф към този момент непрекъснато вървял след Иисуса Христа. Когато Господ избрал Седемдесетте възпитаници и им поръчал да проповядват Неговото Слово, Йосиф бил в тяхното число и апостолите почнали да го назовават Варнава, което значи наследник на утехата.

След Възнесение Господне, когато апостолите, изпълнени със Светия Дух, живеели дружно в Йерусалим в единогласие и обич, Варнава продал парцела си, донесъл парите на апостолите и дружно с тях проповядвал Словото Божие.

В това време - както приказва преданието - той постоянно се срещал с предходния си приятел Савел, който ненавиждал Христовата религия и преследвал вярващите. Мъчно било на Варнава за ожесточението на Савел и се стремял да го завоюва за Господа Иисуса Христа. Често Варнава тъгувал за упорството на някогашния си приятел, който той нежно обичал и молел Бога да просвети душата му със светлината на истината. Варнава бил благополучен да срещне Савел, който от гонител на Христовите почитатели, станал ревнив просветител и рапространител на новото обучение.

***
Словото Божие бързо се разпространявало. Самото гонение допринасяло за това, тъй като повярвалите се разпръснали по всякакви градове и на всички места проповядвали Евангелието. Някои кипърци и киринейци почнали да проповядват и на елините (езичниците) в Антиохия Сирийска. Господ им помагал и мнозина от жителите на Антиохия повярвали. Като разбрали за това, апостолите изпратили Варнава, с цел да утвърди новообърнатите във вярата, тъй като - както приказва Писанието - Варнава бил мъж благодетелен и изпълнен с Дух Светий и религия. Господ благословил трудовете му и вярващите се умножавали всеки ден. Варнава повикал при себе си за асистент своя приятел Савел. Те се трудели дружно и прекарали една година в Антиохия, където повярвалите почнали първи да се назовават християни. В това време се появил апетит в Юдея. Антиохийските християни събрали средства и пратили Варнава и Савел с тая помощ при страдащите братя. След като изпълнили поръчението, се върнали в Антиохия като взели със себе си племенника на Варнава - Йоан - Марко.

Апостолите Варнава и Павел проповядвали Божието слово в доста градове на Мала Азия. Като прекарали повторно известно време в Антиохия Сирийска, светите апостоли подхванали нови пътешествия. Павел дружно със своя възпитаник Сила се отправил в Дервил и Листра, а Варнава взел Марко и отпътувал в Кипър. Там Варнава продължавал наченатото дело. После той посетил Италия, бил в Рим и турил начало на християнската Църква в град Милано.

След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, основен град на острова, проповедта му извикала завист у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще одобри мъченическа гибел. Той се дал прошка с вярващите и се отправил в събранието на евреите, с цел да им проповядва. Те гневно се нахвърлили върху него и го умъртвили с камъни. След това поискали да изгорят тялото му, само че то останало невредимо в огъня и било заровено от Марко.

Мощите на св. Варнава били открити в края на V век. На остров Кипър бил издигнат храм в негова чест.