Св. мчци Галактион и Епистима
Житие и страдалчество на светите преподобномъченици Галактион и Епистима
Във Финикия, в град Емес, живеел човек на име Клитофон - доблестен, благороден и богат. Неговата жена Левкипия, щерка на епарха Мемнон, била неплодна и мощно скърбяла за това, защото постоянно слушала упреци от мъжа си поради своето неплодородие, а от време на време даже понасяла и побои. Те двамата били езичници, държали се о елинското нечестие и изключително почитали богинята Артемида.
В същото време градът се управлявал от Секунд Сириец, който се отнасял изключително безпощадно и грубо към вярващите в Христа. Той измислил голям брой разнообразни оръдия ча мъчения и ги сложил измежду града, с цел да плаши християните. Мнозина от вярващите, боейки се от жестоките мъчения, се скрили. А други, самоуверено изповядвайки Христа, сами се предавали в ръцете на мъчителите и умирали за името на своя Господ. Там сред останалите бил и един духовник на име Онуфрий, който, с цел да не се разбере, че е християнин, скрил монашеството си, като облякъл бедняшко рубище и странствал от място на място, просейки по домовете по парченце самун като нищ, а в съ-щото време, където можел, учел на същинската религия и обръщал към Бога човешките души. По подобен метод той пристигнал и до дома на Клитофон и като застанал на вратата, помолил да му дадат малко самун. Когато видяла индивида, облечен в рубище и просещ самун, Левкипия заповядала на една от робините си да затвори вратата пред него. В този ден тя била ядосана, тъй като мъжът й отново я бил поради нейното бездетство. Но монахът траял, както е всекидневно за нищите, да стои до вратата и да проси лепта. Скоро Левкипия се смилила над него, наредила да пуснат стареца в двора и му дала всичко нужно. Старецът, до момента в който приемал милостинята, чул тежката сърдечна въздишка на Левкипия и я попитал:
- Каква е скръбта ти, господарки моя, за какво по този начин тежко въздишаш?
Тя му дала отговор:
- Аз нямам деца, старче, тъй като съм безплодна и по тази причина моят мъж ме тормози и ме гони. Много злато пръснах по лекари и чародеи, с цел да ми оказват помощ и да ме избавят от моето неплодородие, само че не получих помощ от тях, а единствено падам във все по-голямо отчаяние.
Старецът попитал:
- На кой Бог служиш?
- Аз послужвам на великата богиня Артемида - дала отговор тя.
- Затова и си безплодна, тъй като не се уповаваш на Бога, Който може да даде плод па твоята вътрешност - дал отговор старецът.
- Но на кой господ би трябвало да се надявам, който да ми даде такава берекет да се нарека майка? - попитала Левкипия.
- Уповавай се на същинския Бог - Иисус Христос - дал отговор старецът - и вярвай в Него и в Безначалния Негов Отец и в Светия Единосъщен и Животворящ Дух.
Левкипия попитала:
- Не за този Бог ли ми приказваш, на Когото служат галилеяните?
- Именно за Него - отвърнал старецът, - защого Той е сътворил небето, основал е земята и е основал индивида и всяко живо създание.
- Аз се багра - дала отговор на това Левкипия - да не би да узнае за тази моя религия началникът на региона Секунд и да ме съобщи на гибел, както направи и с мнозина други. Той убива безмилостно всички, които имат вяра в Този Бог, за Когото ти приказваш.
- Ако се боиш от началника на региона - споделил старецът, - тогава можеш скрито да служиш на Светата Троица. Ето и аз, като се багра от мъчителя, скрито послужвам на моя Бог и се надявам да получа избавление по Неговата берекет. Защото, както виждаш, аз, който съм християнин, духовник и духовник, промених типа си, с цел да не бъда разпознат. Според външността си аз съм един от просяците, а в реалност - раб Христов. Така и ти, като служиш на Христа скрито, не ще се лишиш заради това от спасението.
Родило им се дете от мъжки пол и те извикали своя нравствен отец, който го кръстил, при което му било обещано име Галактион. При това светият дъртак изрекъл за него следното знамение:
- Това дете ще възлюби небесния живот повече от земния.
Когато Галактион пораснал, родителите му се погрижили за неговото образование и с Божия помощ той бързо преуспявал във всички науки, които изучавал. Когато навършил 24 години, към този момент след гибелта на майка му, неговият татко поискал той да встъпи в брак и откакто намерил една прелестна по лице девственица, на име Епистима, сгодил сина си за нея. Тъй като бракът бил отсрочен за известно време, Галактион постоянно посещавал невестата си в нейния дом. Но той в никакъв случай не я поздравявал - както имало бит - с целование, тъй като тя не била кръстена. Епистима била доста опечалена от това. Нейният татко, като видял скръбта й и разбрал повода, споделил на Галактион:
- Защо, младежо, не поздравяваш с нормалното целование моята щерка, която е твоя избраница? Ако не я обичаш, тогава за какво се сгоди за нея?
Галактион нищо не му дал отговор, а отишъл при девицата и и споделил уединено:
- Емистима! Знаеш ли за какво не те приветствам с целувка? Тя дала отговор:
- Не зная, господарю мой, и доста оплаквам за това. Галактион споделил:
- Тъй като ти не си християнка и си осквернена от нечистотата на езическата религия, аз не желая да се допирам до твоята нечистотия, с цел да не оскърбя Божия Дух. Но в случай че искаш да спечелиш моята обич, отречи се от идолите, повярвай в Бога, в Когото имам вяра аз, и приеми свето Кръщение. Тогава аз ще ти давам целование, ще те обичам като самия себе си, ще те нарека моя брачна половинка и ние до края ще живеем неразлъчно в обич.
Епистима дала отговор:
- Ще направя всичко, което ми наредиш, господарю мой. Аз имам вяра в твоя Бог и искам да се кръстя.
Той споделил:
- Добре, мъдра девице, в този момент в действителност стартирам да те обиквам. Но тъй като няма никой, който да може да те кръсти, тъй като християнското благочестие се подмятна на грубо гонение, а от презвитерите и клириците едни са избити, а другите избягаха в пустинята, постанова се самият аз да те кръстя. И по този начин, вземи със себе си бели одежди и иди на реката Кифос, все едно че отиваш да се къпеш. А аз ще изляза от вкъщи си, все едно, че отивам да се разходя в полето. После ще дойда на реката и ще те кръстя.
Епистима отишла на реката. Дошъл и Галактион и кръстил своята избраница в името на Отца и Сина и Светия Дух. После я научил и по какъв начин да се моли. След това те се разделили, без никой да узнае за тяхната загадка. По същото време Галактион обърнал в същинската религия един от прислужниците на своя тъст и го кръстил по същия метод. Този прислужник на име Евтолмий по-късно станал духовник и написал актуалното житие.
След кръщението си Епистима траяла да живее в родителския си дом, упражнявайки се в богомислие и в молитва, която тя правила скрито, тъй като криела от татко си своята християнска религия.
Когато на осмия ден след кръщението Галактион пристигнал при нея, тя му споделила:
- Искам да ти открия дивно нещо, господарю мой. Откакто одобрих свето Кръщение, постоянно виждам прелестни чертози и и тях три пеещи множества: първият лик е формиран от черно ризци, другият - от прелестни девици, а третият - от някак ни крилати и огнени благообразни индивиди. И от това чудно привидение и от сладкозвучното пение на ликовете сърцето ми се ш пълва с невероятна наслада.
Галактион се замислил за видяното от Епистима и й споделил:
- Черноризците са тия, които са оставили своите благосъстояния, дами и другари и са последвали Христа, вървейки в мизерия, непорочност и самообладание по тесния и прискръбен витален път, Прекрасните деви са тези, които са оставили своите женихи и родители и всяка международна хубост - луксозните облекла, богат ства и всякаква друга суетност, с цел да следват Христа. А крилатите мъже са ангели Божии, дружно с които тези деви се радват и ликуват на небесата, славейки Бога с хвалебни песни.
- О, в случай че Бог сподобеше и нас да ликуваме дружно с тях! -възкликнала Епистима.
- Ако запазим девството си - споделил Галактион - и сходно на тях се отречем от света, всеблагият Бог ще удостои и нас с такава премия.
- Ако си склонен - дала отговор Епистима, - аз съм готоиа да вардя своето девство. Но не искам да се деля с тебе, само че неже в случай че се разделим, по какъв начин ще можем да споделяме един с дру| насладата си?
- Дай ми дума - споделил Галактион, - че ще опазиш девството си и че ще приемеш дружно с мене отшелнически облик, и аз няма да се разделя с тебе нито в този, нито в бъдещия век.
Епистима му дала желаното заричане, като споделила:
- Както непоколебимо имам вяра в нашия Господ Иисус Христос, по този начин и давам обещание пред тебе да извърша твоето предпочитание и да те вървя след, където и да отидеш!
Галактион споделил:
- Да благодарим на нашия Бог за това, че Той е милосърден към нас и чу нашите молебствия! Нека Той да утвърди и да резервира ненакърним до дъно нашия контракт! Сега ще отида в дома си и ще се подготвя за път. Направи и ти същото: раздай на бедните всичко, което имаш, както ще направя и аз. А след това ще тръгнем, накъдето Бог ни поведе. Вземи със себе си и прислужникът Ев-толмий. Той е благоверен човек и ще одобри монашество дружно с нас.
След като се уговорили по този начин, светите Галактион и Епистима, се разделили и скрито раздали на бедните всичко, което имали. После се приготвили за път, излезли през нощта от своите домове, както се били уговорили, и тръгнали дружно. С тях бил и прислужникът Евтолмий.
След 10 дни те стигнали до планината, наричана Пуплион. Там имало манастир, в който се спасявали 10 монаси. На известно разстояние от него се намирал незначителен женски манастир, в който живеели четири престарели постници. Ръководела ги една дякониса, чиста и свята по живот. Галактион, Епистима и Евтолмий влезнали в мъжкия манастир, поклонили се на игумена и му разкрили своето желание да одобряват монашество в това място. Игуменът, като прозрял, че те са призва- ни от Бога, ги приел и ги постригал в монашеския чин. Той изпратил Епистима в женския манастир при четирите свети постници, Галактион и Евтолмий оставил в своя манастир, където те под неговото управление трябвало да преминат всички оби чайни манастирски послушания. Преподобният Галактион напълно подчинил себе си на игумена и братята и ревниво служел на Бога.
А гонението против християните не се прекратявало. Те били принуждавани да принасят жертви на идолите и тези, които отказвали да създадат това, били подхвърляни на мъчения. Някои от езичниците, които знаели за спасяващите се в планината монаси, донесли за тях на началника на региона - Уpc. Той незабавно заповядал на бойците си да заловят всички монаси и да ги доведат на съд при него.
Всички монаси се разбягали и се скрили в пустинята и планините, а в манастира останал единствено преподобни Галактион. Войниците го заловили, откакто го заварили да чете словото Божие в килията си. По същия метод избягали от килиите си и се скрили и светите постници дружно с Епистима. Единствено свети Галактион повлекли „ като овца... на кръвопролитие ", при Урс на съд и мътния. Но преподобна Епистима, която се укривала с другите ден ственици в една пещера, когато разбрала, че нейният младоженец и брат е хванат от езичниците и отведен на мъчения, с рев пад нала в нозете на дяконисата и я молела:
- Умолявам те, госпожо моя, пусни ме, с цел да мога да послед вам моя стопанин Галактион. Защото чух, че са го заловили бойците и са го повели на изтезание при началника на региона. Аз не мога да заставам надалеч от него, сърцето ми ме боли по него и искам дружно с него да умра за Христа, нашия Господ.
Дяконисата, като видяла сълзите й и нейната пламенна обич към Бога и към годеника й, споделила:
- Бъди благословена от Господа, дъще моя, и да бъде блажен целият твой път! Да завършиш своя мъченически героизъм сходно на блажената Текла. И по този начин - поеми по този благословен път и укрепяващата Господня ръка да бъде с тебе!
След това блажената Епистима се дала прошка със светата дякониса - нейната духовна майка - и с всички сестри и побързала да последва своя обичан брат.
Съпровождащите преподобния Галактион бойци се хвърлили към Епистима и я заловили. Като я видял, той по този начин се зарадвал на твърдото й решение да пострада за Христа, че се просълзил. От цялото си сърце благодарил на Бога, Който дал на неговата сестра такава неотстъпчивост и такава пламенна любон към Господа. Тайно се молел за нея - Господ да я укрепи да претърпи до дъно подвига на страданието и да не се уплаши от жестоките мъчения.
Войниците я завързали дружно с Галактион, с който тя от дълго време към този момент била обвързвана посредством съюза на духовната любои. После ги повели при началника на региона. Насреща на бойците излязъл един прислужник и им споделил, че началникът е заповядал да пазят християните до сутринта. Затова бойците цяла нощ държали светиите завързани.
На сутринта Урс се явил в съда. Когато довели пред него Галактион и Епистима, той ги погледнал и споделил:
- Кои сте вие, черните? Свети Галактион дал отговор:
- Ние сме християни и черноризци. Урс попитал:
- А кой е Христос?
- Христос е същинският Бог, Който е сътворил небето и земята и всичко, което е в тях - дал отговор светият.
- Ако вашият Христос е сътворил всичко - траял Урс, - то тогава какво са нашите богове и какво са сътворили те?
- Вашите богове - отвърнал свети Галактион - са камък и дърво. Те са тленни предмети и нищо не са основали, само че самите те са основани от човешка ръка. А вие се покланяте на изделието на човешките ръце и почитате като богове тия, които самите вие сте създали от разнообразни субстанции.
Урс се разгневил и заповядал на присъстващите на разпита да го съблекат и грубо да го бият с жили, задето хулел боговете.
Докато биели Галактион, света Епистима плачела и уко- рявала началника:
- Немилостиви мъчителю! - говорела тя. - Не се ли срамуваш от това да измъчваш в нищо невиновния Божий раб и да нараняваш така и така изсушеното от пост негово тяло?
А Урс споделил:
- Съблечете и нея и я бийте още по-силно.
Когато безсрамните прислужници свалили от нея монашеските одежди и стигнали до власеницата, светата споделила на мъчителя:
- Бъди прокълнат, безсрамни мъчителю! От детството ми никой не е виждал моята голота, а ти заповядваш да ме съблекат пред всички. Нека да ослепеят вашите греховни очи, с цел да не видите моята девическа голота!
Едва светата изрекла това, и князът и всички, които го обкръжавали, в същия момент ослепели. Всеки пипайки търсел с ръцете си опора и лидер, само че никой не виждал светлината. Всички изпаднали в смут и извикали към светата:
- Спаси ни от тази мрачевина, Христова рабиньо, и ние ще повярваме в твоя Бог!
Тогава светата се помолила на Бога и всички още веднъж възвърнали зрението си. А петдесет и трима души от присъстващите фактически повярвали в Христа. Но Урс, въпреки че прогледнал с телесните си очи, само че с духовните си ослепял още повече. Защото, подучван от дявола, той приписал това знамение не на Господа Иисуса Христа, а на своите лъжливи богове.
„ Ние похулихме - мислел си той - в мозъците си нашите велики богове и те се разгневиха и ни наказаха за това, с цел да бъдем по-внимателни и да не се осмеляваме да мислим за тях с пренебрежение. Затова да не щадим тия очевидни хулители и да отмъстим на тия, които безчестят нашите богове! "
Урс наредил да забият под ноктите на ръцете и нозете па мъчениците остри игли. Светиите мъжествено търпяли стра-
данията и възклицавали:
- Служим на Христа - Единия Истинен Бог, а лъжливите богове отхвърляме!
След това Урс заповядал да им отсекат ръцете. Те възкликнали:
- Благословен Господ, Който учи ръцете ни на пердах и пръстите ни на война, наша благосклонност и наша ограда, наше при-бежище и наш избавител1, Който ни избавя от ръцете на нашите врагове!
Тогава Урс заповядал да им отрежат и нозете. А мъчениците запели:
- Възкресни, Господи, помогни ни и ни избави поради Твоето име! Ти знаеш, Владико, че горейки от обич към Тебе, ние Те последвахме и тръгнахме по пътя на страданията! А в този момент изведи ни във безконечния покой и да стъпят нашите нозе в небесните Твои обители, където предстоят пред Тебе всички, които са Ти благоугодили!
И отново извикали със мощен глас:
- Да бъдат проклети езическите богове и всички, които им служат!
Тогава Урс споделил:
- Тия нечестивци към момента не престават да хулят боговете ни! Отрежете им езиците, с цел да не могат повече да произнасят ругатни!
Отрязали езиците на светиите. Но макар че устата на Христовите изповедници замлъкнали, сърцата им не преставали да приканват Бога. Накрая мъчителят заповядал да им отсекат главите. Отнесли ги зад оградата на двора, отсекли главите им и захвърлили телата им, без да ги погребат. Но Евтолмий - прислужникът на тъста на свети Галактион и съмишленик на двамата светии, ги бил последвал отдалече, когато те били хванати и отведени на съд. Той сменил монашеските си облекла с мирски, с цел да не бъде разпознат. Евтолмий станал очевидец па страданията и гибелта на светите Галактион и Епистима и като взел скрито светите им мощи, ги оплакал и с чест ги погребал Именно той и съставил тяхното житие и описал страданията им за изгода на четящите и слушащите, и за популярност на Бога и Света Троица - Отец и Син и Свети Дух, прославян во веки! Амин.
Във Финикия, в град Емес, живеел човек на име Клитофон - доблестен, благороден и богат. Неговата жена Левкипия, щерка на епарха Мемнон, била неплодна и мощно скърбяла за това, защото постоянно слушала упреци от мъжа си поради своето неплодородие, а от време на време даже понасяла и побои. Те двамата били езичници, държали се о елинското нечестие и изключително почитали богинята Артемида.
В същото време градът се управлявал от Секунд Сириец, който се отнасял изключително безпощадно и грубо към вярващите в Христа. Той измислил голям брой разнообразни оръдия ча мъчения и ги сложил измежду града, с цел да плаши християните. Мнозина от вярващите, боейки се от жестоките мъчения, се скрили. А други, самоуверено изповядвайки Христа, сами се предавали в ръцете на мъчителите и умирали за името на своя Господ. Там сред останалите бил и един духовник на име Онуфрий, който, с цел да не се разбере, че е християнин, скрил монашеството си, като облякъл бедняшко рубище и странствал от място на място, просейки по домовете по парченце самун като нищ, а в съ-щото време, където можел, учел на същинската религия и обръщал към Бога човешките души. По подобен метод той пристигнал и до дома на Клитофон и като застанал на вратата, помолил да му дадат малко самун. Когато видяла индивида, облечен в рубище и просещ самун, Левкипия заповядала на една от робините си да затвори вратата пред него. В този ден тя била ядосана, тъй като мъжът й отново я бил поради нейното бездетство. Но монахът траял, както е всекидневно за нищите, да стои до вратата и да проси лепта. Скоро Левкипия се смилила над него, наредила да пуснат стареца в двора и му дала всичко нужно. Старецът, до момента в който приемал милостинята, чул тежката сърдечна въздишка на Левкипия и я попитал:
- Каква е скръбта ти, господарки моя, за какво по този начин тежко въздишаш?
Тя му дала отговор:
- Аз нямам деца, старче, тъй като съм безплодна и по тази причина моят мъж ме тормози и ме гони. Много злато пръснах по лекари и чародеи, с цел да ми оказват помощ и да ме избавят от моето неплодородие, само че не получих помощ от тях, а единствено падам във все по-голямо отчаяние.
Старецът попитал:
- На кой Бог служиш?
- Аз послужвам на великата богиня Артемида - дала отговор тя.
- Затова и си безплодна, тъй като не се уповаваш на Бога, Който може да даде плод па твоята вътрешност - дал отговор старецът.
- Но на кой господ би трябвало да се надявам, който да ми даде такава берекет да се нарека майка? - попитала Левкипия.
- Уповавай се на същинския Бог - Иисус Христос - дал отговор старецът - и вярвай в Него и в Безначалния Негов Отец и в Светия Единосъщен и Животворящ Дух.
Левкипия попитала:
- Не за този Бог ли ми приказваш, на Когото служат галилеяните?
- Именно за Него - отвърнал старецът, - защого Той е сътворил небето, основал е земята и е основал индивида и всяко живо създание.
- Аз се багра - дала отговор на това Левкипия - да не би да узнае за тази моя религия началникът на региона Секунд и да ме съобщи на гибел, както направи и с мнозина други. Той убива безмилостно всички, които имат вяра в Този Бог, за Когото ти приказваш.
- Ако се боиш от началника на региона - споделил старецът, - тогава можеш скрито да служиш на Светата Троица. Ето и аз, като се багра от мъчителя, скрито послужвам на моя Бог и се надявам да получа избавление по Неговата берекет. Защото, както виждаш, аз, който съм християнин, духовник и духовник, промених типа си, с цел да не бъда разпознат. Според външността си аз съм един от просяците, а в реалност - раб Христов. Така и ти, като служиш на Христа скрито, не ще се лишиш заради това от спасението.
Родило им се дете от мъжки пол и те извикали своя нравствен отец, който го кръстил, при което му било обещано име Галактион. При това светият дъртак изрекъл за него следното знамение:
- Това дете ще възлюби небесния живот повече от земния.
Когато Галактион пораснал, родителите му се погрижили за неговото образование и с Божия помощ той бързо преуспявал във всички науки, които изучавал. Когато навършил 24 години, към този момент след гибелта на майка му, неговият татко поискал той да встъпи в брак и откакто намерил една прелестна по лице девственица, на име Епистима, сгодил сина си за нея. Тъй като бракът бил отсрочен за известно време, Галактион постоянно посещавал невестата си в нейния дом. Но той в никакъв случай не я поздравявал - както имало бит - с целование, тъй като тя не била кръстена. Епистима била доста опечалена от това. Нейният татко, като видял скръбта й и разбрал повода, споделил на Галактион:
- Защо, младежо, не поздравяваш с нормалното целование моята щерка, която е твоя избраница? Ако не я обичаш, тогава за какво се сгоди за нея?
Галактион нищо не му дал отговор, а отишъл при девицата и и споделил уединено:
- Емистима! Знаеш ли за какво не те приветствам с целувка? Тя дала отговор:
- Не зная, господарю мой, и доста оплаквам за това. Галактион споделил:
- Тъй като ти не си християнка и си осквернена от нечистотата на езическата религия, аз не желая да се допирам до твоята нечистотия, с цел да не оскърбя Божия Дух. Но в случай че искаш да спечелиш моята обич, отречи се от идолите, повярвай в Бога, в Когото имам вяра аз, и приеми свето Кръщение. Тогава аз ще ти давам целование, ще те обичам като самия себе си, ще те нарека моя брачна половинка и ние до края ще живеем неразлъчно в обич.
Епистима дала отговор:
- Ще направя всичко, което ми наредиш, господарю мой. Аз имам вяра в твоя Бог и искам да се кръстя.
Той споделил:
- Добре, мъдра девице, в този момент в действителност стартирам да те обиквам. Но тъй като няма никой, който да може да те кръсти, тъй като християнското благочестие се подмятна на грубо гонение, а от презвитерите и клириците едни са избити, а другите избягаха в пустинята, постанова се самият аз да те кръстя. И по този начин, вземи със себе си бели одежди и иди на реката Кифос, все едно че отиваш да се къпеш. А аз ще изляза от вкъщи си, все едно, че отивам да се разходя в полето. После ще дойда на реката и ще те кръстя.
Епистима отишла на реката. Дошъл и Галактион и кръстил своята избраница в името на Отца и Сина и Светия Дух. После я научил и по какъв начин да се моли. След това те се разделили, без никой да узнае за тяхната загадка. По същото време Галактион обърнал в същинската религия един от прислужниците на своя тъст и го кръстил по същия метод. Този прислужник на име Евтолмий по-късно станал духовник и написал актуалното житие.
След кръщението си Епистима траяла да живее в родителския си дом, упражнявайки се в богомислие и в молитва, която тя правила скрито, тъй като криела от татко си своята християнска религия.
Когато на осмия ден след кръщението Галактион пристигнал при нея, тя му споделила:
- Искам да ти открия дивно нещо, господарю мой. Откакто одобрих свето Кръщение, постоянно виждам прелестни чертози и и тях три пеещи множества: първият лик е формиран от черно ризци, другият - от прелестни девици, а третият - от някак ни крилати и огнени благообразни индивиди. И от това чудно привидение и от сладкозвучното пение на ликовете сърцето ми се ш пълва с невероятна наслада.
Галактион се замислил за видяното от Епистима и й споделил:
- Черноризците са тия, които са оставили своите благосъстояния, дами и другари и са последвали Христа, вървейки в мизерия, непорочност и самообладание по тесния и прискръбен витален път, Прекрасните деви са тези, които са оставили своите женихи и родители и всяка международна хубост - луксозните облекла, богат ства и всякаква друга суетност, с цел да следват Христа. А крилатите мъже са ангели Божии, дружно с които тези деви се радват и ликуват на небесата, славейки Бога с хвалебни песни.
- О, в случай че Бог сподобеше и нас да ликуваме дружно с тях! -възкликнала Епистима.
- Ако запазим девството си - споделил Галактион - и сходно на тях се отречем от света, всеблагият Бог ще удостои и нас с такава премия.
- Ако си склонен - дала отговор Епистима, - аз съм готоиа да вардя своето девство. Но не искам да се деля с тебе, само че неже в случай че се разделим, по какъв начин ще можем да споделяме един с дру| насладата си?
- Дай ми дума - споделил Галактион, - че ще опазиш девството си и че ще приемеш дружно с мене отшелнически облик, и аз няма да се разделя с тебе нито в този, нито в бъдещия век.
Епистима му дала желаното заричане, като споделила:
- Както непоколебимо имам вяра в нашия Господ Иисус Христос, по този начин и давам обещание пред тебе да извърша твоето предпочитание и да те вървя след, където и да отидеш!
Галактион споделил:
- Да благодарим на нашия Бог за това, че Той е милосърден към нас и чу нашите молебствия! Нека Той да утвърди и да резервира ненакърним до дъно нашия контракт! Сега ще отида в дома си и ще се подготвя за път. Направи и ти същото: раздай на бедните всичко, което имаш, както ще направя и аз. А след това ще тръгнем, накъдето Бог ни поведе. Вземи със себе си и прислужникът Ев-толмий. Той е благоверен човек и ще одобри монашество дружно с нас.
След като се уговорили по този начин, светите Галактион и Епистима, се разделили и скрито раздали на бедните всичко, което имали. После се приготвили за път, излезли през нощта от своите домове, както се били уговорили, и тръгнали дружно. С тях бил и прислужникът Евтолмий.
След 10 дни те стигнали до планината, наричана Пуплион. Там имало манастир, в който се спасявали 10 монаси. На известно разстояние от него се намирал незначителен женски манастир, в който живеели четири престарели постници. Ръководела ги една дякониса, чиста и свята по живот. Галактион, Епистима и Евтолмий влезнали в мъжкия манастир, поклонили се на игумена и му разкрили своето желание да одобряват монашество в това място. Игуменът, като прозрял, че те са призва- ни от Бога, ги приел и ги постригал в монашеския чин. Той изпратил Епистима в женския манастир при четирите свети постници, Галактион и Евтолмий оставил в своя манастир, където те под неговото управление трябвало да преминат всички оби чайни манастирски послушания. Преподобният Галактион напълно подчинил себе си на игумена и братята и ревниво служел на Бога.
А гонението против християните не се прекратявало. Те били принуждавани да принасят жертви на идолите и тези, които отказвали да създадат това, били подхвърляни на мъчения. Някои от езичниците, които знаели за спасяващите се в планината монаси, донесли за тях на началника на региона - Уpc. Той незабавно заповядал на бойците си да заловят всички монаси и да ги доведат на съд при него.
Всички монаси се разбягали и се скрили в пустинята и планините, а в манастира останал единствено преподобни Галактион. Войниците го заловили, откакто го заварили да чете словото Божие в килията си. По същия метод избягали от килиите си и се скрили и светите постници дружно с Епистима. Единствено свети Галактион повлекли „ като овца... на кръвопролитие ", при Урс на съд и мътния. Но преподобна Епистима, която се укривала с другите ден ственици в една пещера, когато разбрала, че нейният младоженец и брат е хванат от езичниците и отведен на мъчения, с рев пад нала в нозете на дяконисата и я молела:
- Умолявам те, госпожо моя, пусни ме, с цел да мога да послед вам моя стопанин Галактион. Защото чух, че са го заловили бойците и са го повели на изтезание при началника на региона. Аз не мога да заставам надалеч от него, сърцето ми ме боли по него и искам дружно с него да умра за Христа, нашия Господ.
Дяконисата, като видяла сълзите й и нейната пламенна обич към Бога и към годеника й, споделила:
- Бъди благословена от Господа, дъще моя, и да бъде блажен целият твой път! Да завършиш своя мъченически героизъм сходно на блажената Текла. И по този начин - поеми по този благословен път и укрепяващата Господня ръка да бъде с тебе!
След това блажената Епистима се дала прошка със светата дякониса - нейната духовна майка - и с всички сестри и побързала да последва своя обичан брат.
Съпровождащите преподобния Галактион бойци се хвърлили към Епистима и я заловили. Като я видял, той по този начин се зарадвал на твърдото й решение да пострада за Христа, че се просълзил. От цялото си сърце благодарил на Бога, Който дал на неговата сестра такава неотстъпчивост и такава пламенна любон към Господа. Тайно се молел за нея - Господ да я укрепи да претърпи до дъно подвига на страданието и да не се уплаши от жестоките мъчения.
Войниците я завързали дружно с Галактион, с който тя от дълго време към този момент била обвързвана посредством съюза на духовната любои. После ги повели при началника на региона. Насреща на бойците излязъл един прислужник и им споделил, че началникът е заповядал да пазят християните до сутринта. Затова бойците цяла нощ държали светиите завързани.
На сутринта Урс се явил в съда. Когато довели пред него Галактион и Епистима, той ги погледнал и споделил:
- Кои сте вие, черните? Свети Галактион дал отговор:
- Ние сме християни и черноризци. Урс попитал:
- А кой е Христос?
- Христос е същинският Бог, Който е сътворил небето и земята и всичко, което е в тях - дал отговор светият.
- Ако вашият Христос е сътворил всичко - траял Урс, - то тогава какво са нашите богове и какво са сътворили те?
- Вашите богове - отвърнал свети Галактион - са камък и дърво. Те са тленни предмети и нищо не са основали, само че самите те са основани от човешка ръка. А вие се покланяте на изделието на човешките ръце и почитате като богове тия, които самите вие сте създали от разнообразни субстанции.
Урс се разгневил и заповядал на присъстващите на разпита да го съблекат и грубо да го бият с жили, задето хулел боговете.
Докато биели Галактион, света Епистима плачела и уко- рявала началника:
- Немилостиви мъчителю! - говорела тя. - Не се ли срамуваш от това да измъчваш в нищо невиновния Божий раб и да нараняваш така и така изсушеното от пост негово тяло?
А Урс споделил:
- Съблечете и нея и я бийте още по-силно.
Когато безсрамните прислужници свалили от нея монашеските одежди и стигнали до власеницата, светата споделила на мъчителя:
- Бъди прокълнат, безсрамни мъчителю! От детството ми никой не е виждал моята голота, а ти заповядваш да ме съблекат пред всички. Нека да ослепеят вашите греховни очи, с цел да не видите моята девическа голота!
Едва светата изрекла това, и князът и всички, които го обкръжавали, в същия момент ослепели. Всеки пипайки търсел с ръцете си опора и лидер, само че никой не виждал светлината. Всички изпаднали в смут и извикали към светата:
- Спаси ни от тази мрачевина, Христова рабиньо, и ние ще повярваме в твоя Бог!
Тогава светата се помолила на Бога и всички още веднъж възвърнали зрението си. А петдесет и трима души от присъстващите фактически повярвали в Христа. Но Урс, въпреки че прогледнал с телесните си очи, само че с духовните си ослепял още повече. Защото, подучван от дявола, той приписал това знамение не на Господа Иисуса Христа, а на своите лъжливи богове.
„ Ние похулихме - мислел си той - в мозъците си нашите велики богове и те се разгневиха и ни наказаха за това, с цел да бъдем по-внимателни и да не се осмеляваме да мислим за тях с пренебрежение. Затова да не щадим тия очевидни хулители и да отмъстим на тия, които безчестят нашите богове! "
Урс наредил да забият под ноктите на ръцете и нозете па мъчениците остри игли. Светиите мъжествено търпяли стра-
данията и възклицавали:
- Служим на Христа - Единия Истинен Бог, а лъжливите богове отхвърляме!
След това Урс заповядал да им отсекат ръцете. Те възкликнали:
- Благословен Господ, Който учи ръцете ни на пердах и пръстите ни на война, наша благосклонност и наша ограда, наше при-бежище и наш избавител1, Който ни избавя от ръцете на нашите врагове!
Тогава Урс заповядал да им отрежат и нозете. А мъчениците запели:
- Възкресни, Господи, помогни ни и ни избави поради Твоето име! Ти знаеш, Владико, че горейки от обич към Тебе, ние Те последвахме и тръгнахме по пътя на страданията! А в този момент изведи ни във безконечния покой и да стъпят нашите нозе в небесните Твои обители, където предстоят пред Тебе всички, които са Ти благоугодили!
И отново извикали със мощен глас:
- Да бъдат проклети езическите богове и всички, които им служат!
Тогава Урс споделил:
- Тия нечестивци към момента не престават да хулят боговете ни! Отрежете им езиците, с цел да не могат повече да произнасят ругатни!
Отрязали езиците на светиите. Но макар че устата на Христовите изповедници замлъкнали, сърцата им не преставали да приканват Бога. Накрая мъчителят заповядал да им отсекат главите. Отнесли ги зад оградата на двора, отсекли главите им и захвърлили телата им, без да ги погребат. Но Евтолмий - прислужникът на тъста на свети Галактион и съмишленик на двамата светии, ги бил последвал отдалече, когато те били хванати и отведени на съд. Той сменил монашеските си облекла с мирски, с цел да не бъде разпознат. Евтолмий станал очевидец па страданията и гибелта на светите Галактион и Епистима и като взел скрито светите им мощи, ги оплакал и с чест ги погребал Именно той и съставил тяхното житие и описал страданията им за изгода на четящите и слушащите, и за популярност на Бога и Света Троица - Отец и Син и Свети Дух, прославян во веки! Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ