Майка и син дадоха страхотен пример
Жителка на остарялата ни столица изуми с постъпката си. Тя се дефинира като позитивен човек и с такова въодушевление разказа една обикновена на пръв взор преживелица. Вероника показа, че до момента в който е вървяла със сина си по бул. в града, се натъкват на две прилежно сложени до дърво торби с отпадък. Дори с вързани дръжки. Майката не се поколебала и отнесла до най-близкия панер за отпадък отпадъците. С помощта на сина ѝ, изхвърля откритото. Действието не остава неусетно. Тя даже се усъмни дали не е станала обект на скрита камера.
Вижте цялата ѝ история:
„ Положителен човек съм. И оптимист. Ей по тази причина през днешния ден, вървейки със сина си - третокласник - по бул. " България " (който за мен си е улица " Димитър Иванов " ) - се натъкнах на гледката от фотографията вляво: две почтително пристегнати найлонови торбички с битов отпадък, прилежно подредени до ствола.
Огледахме се за непосредствен панер или гюм - не видяхме, само че ги подвигнах и продължихме.
Положително и оптимистично. Втората фотография, на която виждате коша, се оказа единствено на десетина метра разстояние в края на храстовидната мантинела. С типичното си позитивно отношение и още по-засилен оптимизъм аз одобрих предлагането на сина си да не тъпча цветния изоставен отпадък през процепа, а да изчакам младежът да надигне кръглата железна пластина от горната страна, та да ме улесни.
Когато си бършехме с мокри кърпички ръцете, срещнах смаяните погледи на преминаващите, евентуално следили ни и останали надали толкоз положително-оптимистично настроени към обстановката.
Склонна съм да приема, че съм била обект на " Скрита камера " (сещате се).
Друг е въпросът, че не намирам опрощение или опрощение, в случай че никой не си е направил сходна смешка.
Приемете оптимистичните ми позитивни поздрави и си хвърляйте боклука на избраните за задачата места!
Че позитивните оптимисти като мен са на приключване. “
„ Преди време на тази същата улица имаше изхвърлен остарял дюшек /подпрян на дървото/, някои хора несъмнено намират това за обикновено, “ разяснява жена.
Снимка: Вероника Михайлова
Вижте цялата ѝ история:
„ Положителен човек съм. И оптимист. Ей по тази причина през днешния ден, вървейки със сина си - третокласник - по бул. " България " (който за мен си е улица " Димитър Иванов " ) - се натъкнах на гледката от фотографията вляво: две почтително пристегнати найлонови торбички с битов отпадък, прилежно подредени до ствола.
Огледахме се за непосредствен панер или гюм - не видяхме, само че ги подвигнах и продължихме.
Положително и оптимистично. Втората фотография, на която виждате коша, се оказа единствено на десетина метра разстояние в края на храстовидната мантинела. С типичното си позитивно отношение и още по-засилен оптимизъм аз одобрих предлагането на сина си да не тъпча цветния изоставен отпадък през процепа, а да изчакам младежът да надигне кръглата железна пластина от горната страна, та да ме улесни.
Когато си бършехме с мокри кърпички ръцете, срещнах смаяните погледи на преминаващите, евентуално следили ни и останали надали толкоз положително-оптимистично настроени към обстановката.
Склонна съм да приема, че съм била обект на " Скрита камера " (сещате се).
Друг е въпросът, че не намирам опрощение или опрощение, в случай че никой не си е направил сходна смешка.
Приемете оптимистичните ми позитивни поздрави и си хвърляйте боклука на избраните за задачата места!
Че позитивните оптимисти като мен са на приключване. “
„ Преди време на тази същата улица имаше изхвърлен остарял дюшек /подпрян на дървото/, някои хора несъмнено намират това за обикновено, “ разяснява жена.
Снимка: Вероника Михайлова
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ