Медицинските отпадъци на Варна няма къде да отидат без площадката край Тополи
Жителите на село Тополи край Варна се разпалиха, че краткотрайно ще се складират медицинските боклуци на региона на площадка край село Тополи. Но това са болничните боклуци на самата Варна и района и няма къде да отидат. Те не могат да бъдат сега събирани и съхранявани в друга област или град, разясниха пред ABCnews.bg представители от Министерството на здравеопазването и от Министерството на околната среда и водите. Фирмата „ Екосейф “ ООД е подала заявление за „ Обособяване на площадка за събиране и запазване на боклуци от хуманно опазване на здравето “ край Тополи. Намерението е постъпилото в РИОСВ-Варна и е оповестено в уеб страницата на Община Варна. В него е посечено, че "на съображение член 95, алинея 1 от Закона за запазване на околната среда, по отношение на член 4, алинея 2 от Наредба за изискванията и реда за осъществяване на оценка на влияние върху околната среда, Община Варна афишира следното капиталово предложение (ИП): „ Обособяване на площадка за събиране и запазване на боклуци от хуманно опазване на здравето “ в аграрен парцел с идентификатор 72709.502.67.5 по КККР на с. Тополи, м-ст „ Клисе хълм “, община Варна, област Варна, възложител „ Екосейф “ ООД, според контракт за наем. "
Площадката край село Тополи ще се употребява краткотрайно и ще е обезопасена, разяснява пред Радио Варна шефът на "Ексейф " ООД Станислава Евтимова. Причината за скупчването сега е, че следва уголемение на индустриалното хале към инсенератора на компанията в Девня. След това цялото складирано количество от боклуци ще бъде изгорено. В тази буферна площадка краткотрайно ще се съхраняват боклуци от хуманната медицина, с цел да се обезпечи непрекъсваемият развой на работата на лечебните заведения, изясни Евтимова. Тя сподели, че от началото на пандемията обработват най-вече болничен боклук, поради увеличените размери. Засега не се планува нарастване на размера на инсенератора в Девня, който е 8 тона на денонощие.
В България се получава абсурд. Населението натрупа боклуци, а сега поради пандемията има и доста медицински, само че не желае да бъдат складирани и горени. Те обаче няма къде да отидат. Болничният отпадък наложително би трябвало да бъде изгорял. Той не може просто да бъде изхвърлен и струпан на депа или зарит в земята, тъй като ще пламнат болести, разясниха от Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите.
Световната здравна организация (СЗО) също прикани да се внимава с медицинските боклуци и да бъдат изгаряни. Повече от 200 000 тона медицински боклуци, доста от които пластмасови, са се натрупали по целия свят в резултат на пандемията от COVID-19, заяви СЗО, представена от ДПА и "Ройтерс ". Съгласно изчисленията на организацията милиардите имунизации от началото на пандемията са генерирали най-малко 144 000 тона употребявани игли, спринцовки и контейнери за медицински боклуци. Освен това за интервала март 2020 година - ноември 2021 година Организация на обединените нации са доставили 87 000 тона защитно облекло.
От СЗО показват, че тестванията за COVID-19 съдържат до 2600 спомагателни тона боклуци и 731 000 литра химически боклуци. В изчисленията не са включени защитните маски за персонална приложимост. Коронавирусът накара света да се замисли за пропуските и подценяваните аспекти на потока от боклуци и метода, по който произвеждаме, използваме и изхвърляме ресурсите си за опазване на здравето през целия си живот, съобщи ръководителят на отдела за околна среда, изменение на климата и опазване на здравето в СЗО Мария Нейра.
СЗО прикани за тактики за отбрана на хората и околната среда от погрешно изхвърлени защитни дрехи, проби и такъми за имунизация. Още преди пандемията организацията предизвести, че 1/3 от лечебните заведения в света не могат да изхвърлят вярно отпадъците си.
СЗО показва, че спомагателните боклуци, генерирани поради ковид, крият риск за здравето и средата на медицинските служащи и хората, живеещи до местата, където те се изхвърлят.
Площадката край село Тополи ще се употребява краткотрайно и ще е обезопасена, разяснява пред Радио Варна шефът на "Ексейф " ООД Станислава Евтимова. Причината за скупчването сега е, че следва уголемение на индустриалното хале към инсенератора на компанията в Девня. След това цялото складирано количество от боклуци ще бъде изгорено. В тази буферна площадка краткотрайно ще се съхраняват боклуци от хуманната медицина, с цел да се обезпечи непрекъсваемият развой на работата на лечебните заведения, изясни Евтимова. Тя сподели, че от началото на пандемията обработват най-вече болничен боклук, поради увеличените размери. Засега не се планува нарастване на размера на инсенератора в Девня, който е 8 тона на денонощие.
В България се получава абсурд. Населението натрупа боклуци, а сега поради пандемията има и доста медицински, само че не желае да бъдат складирани и горени. Те обаче няма къде да отидат. Болничният отпадък наложително би трябвало да бъде изгорял. Той не може просто да бъде изхвърлен и струпан на депа или зарит в земята, тъй като ще пламнат болести, разясниха от Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите.
Световната здравна организация (СЗО) също прикани да се внимава с медицинските боклуци и да бъдат изгаряни. Повече от 200 000 тона медицински боклуци, доста от които пластмасови, са се натрупали по целия свят в резултат на пандемията от COVID-19, заяви СЗО, представена от ДПА и "Ройтерс ". Съгласно изчисленията на организацията милиардите имунизации от началото на пандемията са генерирали най-малко 144 000 тона употребявани игли, спринцовки и контейнери за медицински боклуци. Освен това за интервала март 2020 година - ноември 2021 година Организация на обединените нации са доставили 87 000 тона защитно облекло.
От СЗО показват, че тестванията за COVID-19 съдържат до 2600 спомагателни тона боклуци и 731 000 литра химически боклуци. В изчисленията не са включени защитните маски за персонална приложимост. Коронавирусът накара света да се замисли за пропуските и подценяваните аспекти на потока от боклуци и метода, по който произвеждаме, използваме и изхвърляме ресурсите си за опазване на здравето през целия си живот, съобщи ръководителят на отдела за околна среда, изменение на климата и опазване на здравето в СЗО Мария Нейра.
СЗО прикани за тактики за отбрана на хората и околната среда от погрешно изхвърлени защитни дрехи, проби и такъми за имунизация. Още преди пандемията организацията предизвести, че 1/3 от лечебните заведения в света не могат да изхвърлят вярно отпадъците си.
СЗО показва, че спомагателните боклуци, генерирани поради ковид, крият риск за здравето и средата на медицинските служащи и хората, живеещи до местата, където те се изхвърлят.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ




