Жителите на Пергам обаче били фанатични почитатели на идолите и

Жителите на Пергам обаче били фанатични фенове на идолите и прекарвали живота си в извънредно нечестие. Като следил живота им, човек в действителност оставал с усещането, че " измежду тях живее сатаната ". Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза сред тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с старание изпълнявал отговорностите си като овчар и просветител. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се извърнат към същинския Бог. Убедителните му проповеди и персоналният му благоверен живот привлекли доста езичници в лоното на Христовата черква. Езическите божества губели своите фенове, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците упреквали Антипа за това.

През това време, с позволение на император Домициан, регионалните шефове в цялата империя подхванали грубо гонение против християните. Възползвани от този удобен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го упреквали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който към този момент не им се отдава подобаващата чест.

" Каквото и да ми приказваш – споделил Антипа на шефа – аз не съм толкоз необмислен, че откакто съм доживял до напреднала възраст и съм стигнал до края на земните си дни, в този момент да изоставя същинската религия и да отстъпя от избавителната истина. Няма да измамиш моя разум, тъй като той е образован от мъдростта на Божествените книги. Ако ние се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и в случай че не повярвате в същинския Бог, ще загинете ".

Обезумялата от гняв езическа навалица не желала повече да слуша думите на благочестивия дъртак – свещеник. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало кумир: огромен бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа.

Като понасял умерено и с неотстъпчивост страшните мъчения, Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и безшумно умрял. Християните благоговейно погребали тялото на светия страдалец. Мощите му били непокътнати. Бог ги надарил с лечебна мощ.

Светецът е настойник на зъболекарите в България, които отстояват правата както на съсловието, по този начин и на пациентите и се стремят към по-добро развиване на денталната медицина в страната.