Жителите на остров Мадагаскар са едни от най-големите потърпевши на

Жителите на остров Мадагаскар са едни от най-големите пострадали на " цивилизования " свят. Те разпродават дребното, което имат, с цел да си купят от безбожно скъпите храни в магазините. Животните и растенията, които са ставали за ястие, към този момент са свършили. Някои поставят нещо в устата си един път на три дни, други дават всичко на децата си

Наскоро Организация на обединените нации сподели отчет със злокобна статистика: единствено на остров Мадагаскар един милион души нямат какво да ядат, а Гватемала е страната в Латинска Америка с най-висока детска смъртност, дължаща се на липса на храна. За близо година (остават по-малко от четири седмици до края на 2021 г.) умрелите от апетит са 7 милиона (малко повече от популацията на България, макар че формалните данни от преброяването още не са излезли). За съпоставяне, умрелите от КОВИД-19 за същия интервал са единствено един милион. Но коронавирусът може да е причина да се удвои гладът в международен мащаб. Затворените граници и интернационалните търговски пътища нарушават доставките на жизненоважната помощ. Това оказва въздействие върху здравето на милиони деца по света.

Около 155 милиона души в 55 страни по света изпитват продоволствена рецесия от апетит. Ръстът по отношение на 2019 година не е за подценяване - 20 милиона! Много хора ще кажат, че това са просто цифри и статистиката може елементарно да бъде манипулирана. Но бедстващите не манипулират, те демонстрират суровата реалност.

***

Да, има нещо доста по-страшно от ковид, с чиито нови разновидности ежедневно ни облъчват медиите. Непрекъснато загатват в коя страна какъв брой са умряли за денонощие от болестта, само че в никакъв случай не дават данни за хората, които не поставят и залък в устата си. Вероятно, тъй като това се случва в бедните страни, а не трябва да забравяме, че при започване на пандемията вирусът бе разгласен за " заболяването на богатите ", тъй като единствено те могат да си разрешат да пътуват и да го придвижват.

Като стана въпрос за пътешестване и за капризни туристи, ще дам образец с Гватемала. За разлика от доста други страни, които са основни дестинации, тази централноамериканска страна не е. Затова, когато човек отиде там, не го посрещат с храна, която може да бъде открита на всички места. Напротив - оферират от локалната кухня. Проблемът е, че в множеството случаи ястията биват връщани съвсем незабавно, което наскърбява освен готвача, само че и милионите деца, които си лягат с празен корем.

Парадоксът в Гватемала е, че локалните са принудени да продават храна на хора, които не я правят оценка и я подминават, до момента в който самите производители са с празни стомаси

Снимка Авторката

Покрай КОВИД-пандемията доста хора останаха без работа и в Аржентина. Днес улиците са изпълнени с просещи деца, тъй като няма от кое място родителите им да намерят пари най-малко за самун. А в същото време заведенията за хранене, които са отворени, изхвърлят тонове храна, останала неизядена или върната, тъй като към този момент е изстинала.

Към всичко това прибавяме и семействата, които не ядат два пъти поред една и съща гозба и избират да изхвърлят остатъка, вместо да " се подложат на унижението " някой комшия да види, че на масата се сервира едно и също нещо.

Волтер има мъдра мисъл, която ще преразказвам - цивилизацията не е подтиснала варварството; в противен случай - усъвършенствала го е. Направила го е по-жестоко и по-варварско.

Днес всичките тези страни, подложени на безчовечен апетит и мизерни условия, в миналото са били богати земи, задоволяващи потребностите на популацията. По-късно, след зверско експлоатиране от колониалните упоритости на белите хора, са оставени изцяло ограбени.

Сега дано се замислим какъв брой храна се изхвърля годишно в " развитите " страни. Защото е въпрос на " авторитет ", на високо място в обществото да се разхищават средства, с цел да се внушава обществена принадлежност. А единственото, което в реалност се внушава, е огромна незначителност и комплексарщина.

" Всичко е разследване от климатичните промени " се пробват да ни убедят международните водачи, които установяват обстоятелството, дават обещание да вземат ограничения и... защото те не са директно наранени, трапезите им постоянно са цялостни с всевъзможни скъпи и екзотични блюда, на процедура нищо не се случва.

Дори някогашният американски президент Доналд Тръмп беше споделил по адрес на сегашния държавен глава Джо Байдън, че в случай че в действителност е бил толкоз угрижен за климатичните промени, е нямало да пропътува толкоз километри с държавния аероплан и да замърсява въздуха. Особено по време на пандемия, когато множеството срещи са виртуални и, както постъпиха сътрудниците му от Китай и Русия - участваха онлайн.

България също не е добър образец

Според последните изследвания в страната ни 1,5 милиона българи живеят под прага на бедността, а в това време 680 тона храна отива на боклука. Как е допустимо да се допусне такова нещо? Това е въпрос, който има доста отговори, само че нито един не се харесва на ръководещите. Защото главната виновност е тяхна, главният образец е техният.

В Дания да вземем за пример, с цел да не се изхвърлят плодове, в множеството случаи - ябълки, притежателите ги оставят в найлонови торбички и ги завързват за оградата. Така, който има потребност, отива и си взема торбичката. Съвсем гратис. В Южна Испания, където по улиците е цялостно с портокалови дръвчета, от общината назначават сезонни служащи, които да ги оберат и занесат във фабрика за правене на мармалади. А при нас? Шипките са оставени да гният, а биха могли да се берат за мармалад или чай. Колко сливи, круши и какви ли не плодови дръвчета раждат всяка година, а плодовете се оставят да падат и никой не желае " да се унижава " да прави тази " срамна " работа, тъй като може да мине някой прочут и да го види. Т.е. още веднъж стигаме до комплексите.

А същинският позор е, че по света умират всеки ден толкоз почтени хора, толкоз деца, цялостни с фантазии и предпочитание за живот. Вероятно и климатичните промени имат своя дял, като сушата или наводненията, само че природата мъчно може да се управлява. Това, което можем да направляваме и подобряваме, са навиците и методът на мислене. За страдание, като че ли това е по-трудна задача от битката с климата.