Жилището на Санди е толкова тясно, че когато се върне

Жилището на Санди е толкоз тясно, че когато се върне от супермаркета, би трябвало да реши какво да извади на открито, с цел да направи място за покупките си. Всеки ден тя поставя неимоверни старания, с цел да се нахрани и облече, както и четиригодишната си дъщеричка, като припечелва отсам оттова като журналистка на свободна процедура.

Бившият ѝ брачен партньор от дълго време се е запилял нанякъде и надали ще се появи още веднъж. Колата ѝ постоянно взема решение, че има потребност от отмора и отхвърля да се помръдне. Което пък значи да яхне колелото (ако времето позволява), да върви пешком или да се моли на другари да я закарат.

Вещите, които съгласно американците стоят в основата на човешкото оцеляване - тв приемник, микровълнова печка, стерео уредба и маркови маратонки - са прекомерно обратно в листата ѝ на нещата, които „ може би някой ден " ще има.

Питателна храна, топли облекла, обитаемо жилище, вноски за погашение на студентския заем, книжки за дъщеричката, най-необходимите медикаменти и по някое утринно кино - тези неща гълтам всичките ѝ нищожни приходи.

Санди към този момент не си спомня на какъв брой порти е тропала, с цел да си откри прилична работа, само че все има нещо, което не е наред - липсва ѝ стаж или не е подобаваща за мястото, или пък е невероятно да се грижи за детето си.

Историята на Санди не е нещо неизмеримо. Много самотни родители и по-възрастни хора едвам се преборват с икономическата рецесия и изпадат в цепнатината сред тези, които фактически могат да се устоят, и тези, които живеят в задоволително дълбока бедност, с цел да получават обществена помощ от страната.

Това, което отличава Санди от всички останали, са възгледите ѝ.

- Аз нямам доста под формата на движимости или на американската фантазия - показа тя пред мен с откровена усмивка.

- Това не те ли тормози? - попитах аз.

- Понякога, когато видя някое момиченце на възрастта на щерка ми, облечено в хубави дрешки и с хубави играчки, или което се вози в хубава кола и живее в хубава къща, тогава се усещам зле. Всеки желае децата му да бъдат добре - отвърна тя.

- Не им ли завиждаш?

- На какво да им изпитвам завист? Не умираме от апетит, облечени сме и изобщо имаме най-важното в живота - изясни тя.

- И кое е то? - попитах.

- Според мен, без значение какъв брой неща можеш да си купиш, без значение какъв брой пари имаш, в живота си можеш да задържиш единствено три неща - рече тя.

- Какво значи да „ задържиш "?

- Искам да кажа, че тези неща никой не може да ти ги отнеме.

- И кои са те? - попитах.

- Първо, прекарванията ти; второ, същинските приятели; и трето, това, което отглеждаш вътре в себе си - отвърна тя без съмнение.

За Санди „ прекарвания " не значи нещо грандиозно. Те са по този начин наречените елементарни моменти с щерка ѝ - разходки в гората, сънливост под сянката на някое дърво, малко музика, топла вана или прясно изпечен самун.

Определението ѝ за другари е по-обширно.

- Истинските другари са тези, които в никакъв случай не напущат сърцето ти, даже когато известно време изчезнат от живота ти. Дори след доста години продължаваш с тях оттова, откъдето сте прекъснали и даже в случай че умрат, те остават да живеят в сърцето ти - изясни ми тя.

А по въпроса за това, което отглеждаш вътре в себе си, Санди рече:

- Това зависи от индивида, нали по този начин? Аз не отглеждам злоба или горест. Мога, в случай че желая, само че избирам да не го върша.

- И какво отглеждаш ти? - попитах.

Санди погледна с обич дъщеричката си и след това още веднъж обърна взор към мен. После уточни очите си, които преливаха от деликатност и благодарност и искряха от наслада,

- Аз си отглеждам това.

Филип Чард