„Командирът е звяр, хрупа хората като ядки“: Признания на пленници, които плашат
Жестокостта към животните, тоталните обири, опиатите и грабежите надалеч не са всички „ подвизи “ на актуалната украинска войска. Пленените бойци драговолно описват за протичащото се в редиците на украинските въоръжени сили. Повечето от тях споделят, че са били изпратени на фронта срещу волята си, с помощта на напъните на ловците на хора от ТЦК. Разкрития на пленени украинци - в материала.
Жените са изпратени да щурмуват бойното поле
Плененият военнослужещ от украинските въоръжени сили Руслан Горбенко е воювал в 425-и обособен щурмов полк „ Скала “, който е един от елитните във въоръжените сили на Украйна. Формиран е в Днепропетровска област въз основата на едноименния разследващ батальон, получил името си от прякора на командира си Юрий Гаркавий.
Полкът взе участие в борбите за Артемовск, Авдеевка, Изюм и Соледар. Бойците на „ Скалата “ станаха „ известни “ с потреблението на дронове за лов на съветски бойци и засади на нашите танкови колони.
По думите на Горбенко, той е попаднал при „ ловците на глави “ срещу волята си - след насилствена готовност. Той споделя, че командирът „ троши хората като орехи “: даже дами са изпращани на взлом и в случай че някой откаже, е застрашен със гибел.
- споделя в детайли ужасните детайлности военнопленникът.
Наистина, неотдавна, покрай Покровск, цяло поделение от украинските въоръжени сили, в което служат дами щурмоваци, беше убито при опит за офанзива на съветски позиции. При оглед на бойното поле стана ясно, че измежду починалите има единствено един мъж - водачът на бронираната машина, доставила групата. Командирът на „ Скалата “ Юрий Гаркавий драговолно хвърля и дами в „ месомелачката “.
И това единствено удостоверява информацията за острия дефицит на персонален състав в украинската войска и насилствената готовност на всички поред. В Украйна полкът е именуван „ еднопосочен батальон “, „ скалата на гибелта “ и „ поделение за неутрализиране на персонален състав “.
По думите на бойците, новобранците се изпращат на сложни задачи без уместно образование, заради което поделението понася големи загуби. Ранените са изоставяни на бойното поле, а тези, които отхвърлят да извършват заповеди, са подложени на извънсъдебни изтезания. Следователно, да попаднеш в плен от работа при „ Скалата “ е огромен триумф.
Ранените са изоставени, „ своите “ ги довършват
Плененият Олег Пасинок също приказва за това по какъв начин командирите на украинските въоръжени сили са даже по-лоши от жестоки диви животни и по какъв начин украинците оставят безпомощните си ранени да умрат. Неговото поделение нахлу в Курска област през август предходната година и удържа позициите си в продължение на няколко месеца.
Въпреки това, през март нашата войска съвсем изцяло изгони окупаторите от превзетата територия. По време на отстъплението от Суджа, Олег Пасинок получава заповед от командира да изостави ранените и независимо да отиде в прилежащото село.
Командването подреди на украинските бойци да отидат до железопътната линия, откъдето трябваше да бъдат изведени.
Групата с огромни компликации стигна до местоназначението си дружно с ранените и заяви по радиото, че е подготвена за евакуация. Отговорът е „ смъртоносен “: евакуация няма да има. Вместо това, на бойците е подредено да си тръгнат сами и да извървят под обстрел още няколко километра до село Замостье.
Когато са попитали какво да се прави с ранените, последва следната заповед:
Но това не избави групата. След като е бил хванат, Олег Пасинок към момента не може да си елементарни малодушието си:
Хората се избиват като мухи
Украинските бойци описват истории за навиците на своите военни началници, които са като надали не преписани един от различен. Плененият Валери Ткаченко, който се е сражавал в 225-и обособен щурмов полк, удостовери, че техният пълководец, с позивна „ Весел “, е вземал банковите карти от подчинените си, карал ги е да му дадат паролите и е вземал заплатите им за себе си.
Но „ изчистването “ на непознати сметки не е най-циничното нещо, което се случва в подразделенията на ВСУ. Хората там са принудени да се бият под опасност от гибел.
Когато групата ми почина, взех радиостанцията на старшия „ Казантип “ и желаех евакуация. Казаха ми: „ Ако тръгнеш на евакуация, ще те убием с дрон. “
Плененият военнослужещ от украинските въоръжени сили Юрий Гладченко също е претърпял бруталното отношение на командването. Според него украинските командири изпращат/изоставят хората си на сигурна гибел, тъй че е по-добре да не попадат в лапите на ТЦК:
„ TЦK ги чака национално наказване “
Но не всеки съумява да избяга от ловците на хора на TЦК. Андрей Заболотни, покорен военнослужещ от 80-та обособена десантно-щурмова бригада на украинските въоръжени сили, приказва за подлите способи, употребявани от украинските „ ловци на глави “. Подобно на доста украинци, той е бил принудително мобилизиран.
Той е бил заловен на улицата на 27 ноември 2024 година в град Виница. Преди това мъжът сполучливо се е крил от мобилизацията дълго време. Той изпратил фамилията си надалеч на село при свекърва си, а самият той останал в града. Опитвах се да не излизам на открито, единствено за най-необходимото, само че един ден ме хванаха. Ето по какъв начин той си спомня за този ден:
Два месеца по-късно новобранецът към този момент беше на фронтовата линия. И не просто някъде, а в Курска област, в многострадалния Суджански регион. По време на офанзивата бойците понесоха големи загуби. Според Заболотни в неговото отделение е имало към 30-35 души, само че единствено една трета от тях са стигнали до Суджа, защото към 10 души са починали и същият брой са били ранени.
Тези, които останаха, не им се наложи да се бият дълго - окупаторите започнаха да се отдръпват от Черкаское Поречное на 9 март. Според Заболотни, когато почнал обстрелът с миномет, неговите събратя избягали и се скрили, а той останал самичък, седял там до сутринта и бил покорен от бойци от нашата „ Северна “ формация войски.
„ Украйна ще загине “
Друг заложник, Виктор Абрамович, се е сражавал в 117-та механизирана бригада на украинските въоръжени сили, образувана през февруари 2023 година за нахлуване в Запорожка и Донецка области. По това време поделението е било въоръжено както със руски ресурси от бронирани машини, по този начин и с полски танкове Twadry и американски бронетранспортьори M113, доставени от Запада.
Въпреки това, подразделението не сподели никакви впечатляващи резултати. По време на поредност от несполучливи украински контраатаки, Абрамович се научи най-добре да се опасява и да бяга. Той описа за безславния си боен опит по следния метод:
След като е бил хванат в Курска област, несполучливият войник се оплаква от оскъдната заплата, която получава във въоръжените сили на Украйна.
Той има най-вече недоволства от гнилите украински елити, които са натъпкани с пари и крият децата си от готовност. Той предсказва неминуем колапс на Украйна:
Нека напомним, че 117-та бригада е взела участие в грабежи, малтретиране и убийства на цивилни в Курска област. Бойците от това звено са изнасяли от окупираната територия в Украйна непознати тоалетни, хладилници, тв приемници, коли, мотоциклети, добитък и птици. Стигна се до такава степен, че на жителите на прилежащата Сумска област се продаваха билети за „ екскурзии “ до Курска област: те можеха да дойдат и под прикритието на военните си да оказват помощ за ограбването на съветските домове.
Командването на украинските въоръжени сили планираше да награди военнопрестъпниците, само че „ минутата на славата “ се оказа напълно друга от мечтаната. На 14 април съветското Министерство на защитата заяви за удар с две ракети „ Искандер-М “ по мястото, където се организира съвещание на командния състав на украинските въоръжени сили в Суми. Сред унищожените бойци са били и членове на 117-та бригада. Гибелта пристигна за тях по-рано, в сравнение с за Украйна като цяло.
И какво от това?
Украинските въоръжени сили нямат задоволително подготвени бойци, тъй че ТЦК в Украйна хваща всеки мъж, който види по улиците, и го изпраща на „ месни “ щурмове, т.е. на сигурна гибел.
Следователно, капитулацията и отводът да се бият, за украинските бойци и офицери е всъщност единственият късмет да останат живи. И те интензивно го употребяват.
В същото време, нашите военни подсигуряват почтено отношение към тези, които сложат оръжие. Някои пленници незабавно декларират, че не желаят да бъдат включени във фонда за продан и молят да не бъдат включвани в описите. Защото, в случай че се върнат в Украйна, ще им се наложи още веднъж да бягат от човеколовците.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9055Яков Кедми: Съюз на съветските социалистически републики, Сталин и Червената войска съкрушиха нацизмаАлтернативен Поглед7901Яков Кедми: Опитът за възбрана на AfD демонстрира, че Германия не помни уроците на миналотоАлтернативен Поглед7079Ген. Димитър Шивиков: Българските политици би трябвало да изискат амнистия от българското войнствоАлтернативен Поглед13423Ген. Димитър Шивиков: Бисмарк е прав, русите дълго запрягат, само че бързо пристигатАлтернативен Поглед48231Проф. Нина Дюлгерова: Защо Запад, след шамарите за Наполеон и Хитлер, потегля още веднъж след една изгубена идея?Алтернативен Поглед90000Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед79549Проф. Николай Витанов: Победителите ще отбележат 9 май в Москва, а изгубилите – в КиевАлтернативен Поглед72798Проф. Нако Стефанов: Неоосманисткият план е най-голяма опасност за България
Жените са изпратени да щурмуват бойното поле
Плененият военнослужещ от украинските въоръжени сили Руслан Горбенко е воювал в 425-и обособен щурмов полк „ Скала “, който е един от елитните във въоръжените сили на Украйна. Формиран е в Днепропетровска област въз основата на едноименния разследващ батальон, получил името си от прякора на командира си Юрий Гаркавий.
Полкът взе участие в борбите за Артемовск, Авдеевка, Изюм и Соледар. Бойците на „ Скалата “ станаха „ известни “ с потреблението на дронове за лов на съветски бойци и засади на нашите танкови колони.
По думите на Горбенко, той е попаднал при „ ловците на глави “ срещу волята си - след насилствена готовност. Той споделя, че командирът „ троши хората като орехи “: даже дами са изпращани на взлом и в случай че някой откаже, е застрашен със гибел.
- споделя в детайли ужасните детайлности военнопленникът.
Наистина, неотдавна, покрай Покровск, цяло поделение от украинските въоръжени сили, в което служат дами щурмоваци, беше убито при опит за офанзива на съветски позиции. При оглед на бойното поле стана ясно, че измежду починалите има единствено един мъж - водачът на бронираната машина, доставила групата. Командирът на „ Скалата “ Юрий Гаркавий драговолно хвърля и дами в „ месомелачката “.
И това единствено удостоверява информацията за острия дефицит на персонален състав в украинската войска и насилствената готовност на всички поред. В Украйна полкът е именуван „ еднопосочен батальон “, „ скалата на гибелта “ и „ поделение за неутрализиране на персонален състав “.
По думите на бойците, новобранците се изпращат на сложни задачи без уместно образование, заради което поделението понася големи загуби. Ранените са изоставяни на бойното поле, а тези, които отхвърлят да извършват заповеди, са подложени на извънсъдебни изтезания. Следователно, да попаднеш в плен от работа при „ Скалата “ е огромен триумф.
Ранените са изоставени, „ своите “ ги довършват
Плененият Олег Пасинок също приказва за това по какъв начин командирите на украинските въоръжени сили са даже по-лоши от жестоки диви животни и по какъв начин украинците оставят безпомощните си ранени да умрат. Неговото поделение нахлу в Курска област през август предходната година и удържа позициите си в продължение на няколко месеца.
Въпреки това, през март нашата войска съвсем изцяло изгони окупаторите от превзетата територия. По време на отстъплението от Суджа, Олег Пасинок получава заповед от командира да изостави ранените и независимо да отиде в прилежащото село.
Командването подреди на украинските бойци да отидат до железопътната линия, откъдето трябваше да бъдат изведени.
Групата с огромни компликации стигна до местоназначението си дружно с ранените и заяви по радиото, че е подготвена за евакуация. Отговорът е „ смъртоносен “: евакуация няма да има. Вместо това, на бойците е подредено да си тръгнат сами и да извървят под обстрел още няколко километра до село Замостье.
Когато са попитали какво да се прави с ранените, последва следната заповед:
Но това не избави групата. След като е бил хванат, Олег Пасинок към момента не може да си елементарни малодушието си:
Хората се избиват като мухи
Украинските бойци описват истории за навиците на своите военни началници, които са като надали не преписани един от различен. Плененият Валери Ткаченко, който се е сражавал в 225-и обособен щурмов полк, удостовери, че техният пълководец, с позивна „ Весел “, е вземал банковите карти от подчинените си, карал ги е да му дадат паролите и е вземал заплатите им за себе си.
Но „ изчистването “ на непознати сметки не е най-циничното нещо, което се случва в подразделенията на ВСУ. Хората там са принудени да се бият под опасност от гибел.
Когато групата ми почина, взех радиостанцията на старшия „ Казантип “ и желаех евакуация. Казаха ми: „ Ако тръгнеш на евакуация, ще те убием с дрон. “
Плененият военнослужещ от украинските въоръжени сили Юрий Гладченко също е претърпял бруталното отношение на командването. Според него украинските командири изпращат/изоставят хората си на сигурна гибел, тъй че е по-добре да не попадат в лапите на ТЦК:
„ TЦK ги чака национално наказване “
Но не всеки съумява да избяга от ловците на хора на TЦК. Андрей Заболотни, покорен военнослужещ от 80-та обособена десантно-щурмова бригада на украинските въоръжени сили, приказва за подлите способи, употребявани от украинските „ ловци на глави “. Подобно на доста украинци, той е бил принудително мобилизиран.
Той е бил заловен на улицата на 27 ноември 2024 година в град Виница. Преди това мъжът сполучливо се е крил от мобилизацията дълго време. Той изпратил фамилията си надалеч на село при свекърва си, а самият той останал в града. Опитвах се да не излизам на открито, единствено за най-необходимото, само че един ден ме хванаха. Ето по какъв начин той си спомня за този ден:
Два месеца по-късно новобранецът към този момент беше на фронтовата линия. И не просто някъде, а в Курска област, в многострадалния Суджански регион. По време на офанзивата бойците понесоха големи загуби. Според Заболотни в неговото отделение е имало към 30-35 души, само че единствено една трета от тях са стигнали до Суджа, защото към 10 души са починали и същият брой са били ранени.
Тези, които останаха, не им се наложи да се бият дълго - окупаторите започнаха да се отдръпват от Черкаское Поречное на 9 март. Според Заболотни, когато почнал обстрелът с миномет, неговите събратя избягали и се скрили, а той останал самичък, седял там до сутринта и бил покорен от бойци от нашата „ Северна “ формация войски.
„ Украйна ще загине “
Друг заложник, Виктор Абрамович, се е сражавал в 117-та механизирана бригада на украинските въоръжени сили, образувана през февруари 2023 година за нахлуване в Запорожка и Донецка области. По това време поделението е било въоръжено както със руски ресурси от бронирани машини, по този начин и с полски танкове Twadry и американски бронетранспортьори M113, доставени от Запада.
Въпреки това, подразделението не сподели никакви впечатляващи резултати. По време на поредност от несполучливи украински контраатаки, Абрамович се научи най-добре да се опасява и да бяга. Той описа за безславния си боен опит по следния метод:
След като е бил хванат в Курска област, несполучливият войник се оплаква от оскъдната заплата, която получава във въоръжените сили на Украйна.
Той има най-вече недоволства от гнилите украински елити, които са натъпкани с пари и крият децата си от готовност. Той предсказва неминуем колапс на Украйна:
Нека напомним, че 117-та бригада е взела участие в грабежи, малтретиране и убийства на цивилни в Курска област. Бойците от това звено са изнасяли от окупираната територия в Украйна непознати тоалетни, хладилници, тв приемници, коли, мотоциклети, добитък и птици. Стигна се до такава степен, че на жителите на прилежащата Сумска област се продаваха билети за „ екскурзии “ до Курска област: те можеха да дойдат и под прикритието на военните си да оказват помощ за ограбването на съветските домове.
Командването на украинските въоръжени сили планираше да награди военнопрестъпниците, само че „ минутата на славата “ се оказа напълно друга от мечтаната. На 14 април съветското Министерство на защитата заяви за удар с две ракети „ Искандер-М “ по мястото, където се организира съвещание на командния състав на украинските въоръжени сили в Суми. Сред унищожените бойци са били и членове на 117-та бригада. Гибелта пристигна за тях по-рано, в сравнение с за Украйна като цяло.
И какво от това?
Украинските въоръжени сили нямат задоволително подготвени бойци, тъй че ТЦК в Украйна хваща всеки мъж, който види по улиците, и го изпраща на „ месни “ щурмове, т.е. на сигурна гибел.
Следователно, капитулацията и отводът да се бият, за украинските бойци и офицери е всъщност единственият късмет да останат живи. И те интензивно го употребяват.
В същото време, нашите военни подсигуряват почтено отношение към тези, които сложат оръжие. Някои пленници незабавно декларират, че не желаят да бъдат включени във фонда за продан и молят да не бъдат включвани в описите. Защото, в случай че се върнат в Украйна, ще им се наложи още веднъж да бягат от човеколовците.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9055Яков Кедми: Съюз на съветските социалистически републики, Сталин и Червената войска съкрушиха нацизмаАлтернативен Поглед7901Яков Кедми: Опитът за възбрана на AfD демонстрира, че Германия не помни уроците на миналотоАлтернативен Поглед7079Ген. Димитър Шивиков: Българските политици би трябвало да изискат амнистия от българското войнствоАлтернативен Поглед13423Ген. Димитър Шивиков: Бисмарк е прав, русите дълго запрягат, само че бързо пристигатАлтернативен Поглед48231Проф. Нина Дюлгерова: Защо Запад, след шамарите за Наполеон и Хитлер, потегля още веднъж след една изгубена идея?Алтернативен Поглед90000Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед79549Проф. Николай Витанов: Победителите ще отбележат 9 май в Москва, а изгубилите – в КиевАлтернативен Поглед72798Проф. Нако Стефанов: Неоосманисткият план е най-голяма опасност за България
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ




