България - държавата, в която мъжете убиват жените
Жестокият разстрел на млада жена от квартал „ Надежда “, а по-късно и на едногодишно ѝ момиченце край Горни Богров, шокира всички.
Убиецът е мъжът, с който жертвата е живеела на фамилни начала, разбрахме нощес преди лягане или тази заран с първото кафе. Министерство на вътрешните работи даде конференция, с цел да обясни ужасната фамилна покруса, част от която са кавги, закани, тъжба за душевен тормоз и законно притежавано огнестрелно оръжие. Шокът е разбираем, само че не и крайните прочувствени реакции, които още веднъж първосигнално заляха обществените медии. Отново недобронамерено се вършат прибързани заключения на едро, появяват се истерични викове за и срещу Истанбулската спогодба, не липсват спекулативни и рискови изказвания, че „ всички мъже са евентуални убийци “, а „ всички дами – евентуални жертви “... Отново се вади вода от 100 кладенеца, с цел да се потвърди, че „ насилието има мъжко лице “ или че за всичко е отговорен „ разпадът на обичайното семейство “.
Но дано този път да се абстрахираме от изнасилванията и убийствата от пристрастеност. Нека излезем от общия знаменател на бруталните побои от ревнивост и от закононарушенията в графата „ принуждение против дами “. Нека не се подвеждаме по първичните си реакции, тъй като те ни отдалечават от същината на казуса.
Нещата наподобяват по-различно, стига единствено да се откажем от предразсъдъците и обобщенията за „ домашното принуждение “ и да разясняваме обстоятелствата.
Ето каква е общата картинка, която всеки криминалист вижда отдалече: за последните години в България се случват еднотипни повтарящи се модели на убийства, осъществявани с огнестрелно оръжие от мъже против техните (бивши) партньорки.
Общото сред всички тези случаи е освен методът на осъществяване на убийствата – с персонално притежавани револвери или пушки, освен методът - планувано авансово и невъзмутимо, само че и още нещо: нормално преди закононарушенията са подавани сигнали в полицията за закани. Имало е очевидни проблеми и спорове, с които са били наясно близки, родственици, другари на жертвите.
Кървавата драма в квартал „ Надежда “ не прави изключение от тази наклонност.
Затова би трябвало да сме доста деликатни върху кого стоварваме виновността за зачестилите случаи на сходно тежко принуждение. Нека не упрекваме единствено „ превъртелите мъже “, а по-скоро почтено да си кажем: полицията очевидно или неумишлено неглижира случаите, в които има недоволства за домашно принуждение. Като не си прави труда да ревизира какви са хората, който насочат сходни недоволства и техните половинки. Като не стяга процедурите за издаване на позволение за владеене на огнестрелно оръжие. Като подценява битовите спорове и недоволствата.
Така още веднъж остават подозрения, че убийството в „ Надежда “ е можело да бъде предотвратено. От информацията, дадена от Прокуратурата и Министерство на вътрешните работи на обща конференция, излиза наяве, че предишния четвъртък 26-годишният чиновник в охранителна компания Викторио Александров се е разделил със своята половинка след серия кавги. На идващия ден той е подал тъжба в Министерство на вътрешните работи за душевен тормоз от страна на някогашната си жена.
На този стадий полицията към този момент би трябвало да е наясно, че, бидейки охранител, Александров има персонално оръжие. Впоследствие е доста евентуално да се окаже, че подаването на жалбата е част от към този момент планувано ликвидиране, тъй като явно е имало закани от негова страна към жертвата. Защо другояче през уикенда бащата на младата жена ще пренощува при нея и за какво околните ѝ ще бъдат по този начин загрижени за нейното здраве, че незабавно да разбият врата на жилището, още при първото подозрение, че може да се е случило нещо неприятно?
Всичко това демонстрира, че младата жена се е страхувала – и то изцяло основателно. Министерство на вътрешните работи загатна за тази възможност по време на конференцията, само че не сподели какви са подхванатите дейности, с цел да предпазят жертвата от нейния сътрудник, който на всичкото от горната страна има оръжие.
Още по тематиката може да прочетете тук.
Убиецът е мъжът, с който жертвата е живеела на фамилни начала, разбрахме нощес преди лягане или тази заран с първото кафе. Министерство на вътрешните работи даде конференция, с цел да обясни ужасната фамилна покруса, част от която са кавги, закани, тъжба за душевен тормоз и законно притежавано огнестрелно оръжие. Шокът е разбираем, само че не и крайните прочувствени реакции, които още веднъж първосигнално заляха обществените медии. Отново недобронамерено се вършат прибързани заключения на едро, появяват се истерични викове за и срещу Истанбулската спогодба, не липсват спекулативни и рискови изказвания, че „ всички мъже са евентуални убийци “, а „ всички дами – евентуални жертви “... Отново се вади вода от 100 кладенеца, с цел да се потвърди, че „ насилието има мъжко лице “ или че за всичко е отговорен „ разпадът на обичайното семейство “.
Но дано този път да се абстрахираме от изнасилванията и убийствата от пристрастеност. Нека излезем от общия знаменател на бруталните побои от ревнивост и от закононарушенията в графата „ принуждение против дами “. Нека не се подвеждаме по първичните си реакции, тъй като те ни отдалечават от същината на казуса.
Нещата наподобяват по-различно, стига единствено да се откажем от предразсъдъците и обобщенията за „ домашното принуждение “ и да разясняваме обстоятелствата.
Ето каква е общата картинка, която всеки криминалист вижда отдалече: за последните години в България се случват еднотипни повтарящи се модели на убийства, осъществявани с огнестрелно оръжие от мъже против техните (бивши) партньорки.
Общото сред всички тези случаи е освен методът на осъществяване на убийствата – с персонално притежавани револвери или пушки, освен методът - планувано авансово и невъзмутимо, само че и още нещо: нормално преди закононарушенията са подавани сигнали в полицията за закани. Имало е очевидни проблеми и спорове, с които са били наясно близки, родственици, другари на жертвите.
Кървавата драма в квартал „ Надежда “ не прави изключение от тази наклонност.
Затова би трябвало да сме доста деликатни върху кого стоварваме виновността за зачестилите случаи на сходно тежко принуждение. Нека не упрекваме единствено „ превъртелите мъже “, а по-скоро почтено да си кажем: полицията очевидно или неумишлено неглижира случаите, в които има недоволства за домашно принуждение. Като не си прави труда да ревизира какви са хората, който насочат сходни недоволства и техните половинки. Като не стяга процедурите за издаване на позволение за владеене на огнестрелно оръжие. Като подценява битовите спорове и недоволствата.
Така още веднъж остават подозрения, че убийството в „ Надежда “ е можело да бъде предотвратено. От информацията, дадена от Прокуратурата и Министерство на вътрешните работи на обща конференция, излиза наяве, че предишния четвъртък 26-годишният чиновник в охранителна компания Викторио Александров се е разделил със своята половинка след серия кавги. На идващия ден той е подал тъжба в Министерство на вътрешните работи за душевен тормоз от страна на някогашната си жена.
На този стадий полицията към този момент би трябвало да е наясно, че, бидейки охранител, Александров има персонално оръжие. Впоследствие е доста евентуално да се окаже, че подаването на жалбата е част от към този момент планувано ликвидиране, тъй като явно е имало закани от негова страна към жертвата. Защо другояче през уикенда бащата на младата жена ще пренощува при нея и за какво околните ѝ ще бъдат по този начин загрижени за нейното здраве, че незабавно да разбият врата на жилището, още при първото подозрение, че може да се е случило нещо неприятно?
Всичко това демонстрира, че младата жена се е страхувала – и то изцяло основателно. Министерство на вътрешните работи загатна за тази възможност по време на конференцията, само че не сподели какви са подхванатите дейности, с цел да предпазят жертвата от нейния сътрудник, който на всичкото от горната страна има оръжие.
Още по тематиката може да прочетете тук.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ