Жертвоготовността винаги е разрушителна. Важно е първо да се погрижите

Жертвоготовността постоянно е разрушителна. Важно е първо да се погрижите за себе си. Дори в случай че вашата цел сама по себе си е да помагате на другите. Поколения мъже и дами са израснали с такова отношение. И са уверени, че „ жертвата за другите е методът да бъдеш заслужен “. Но за какво сходен подвиг не работи в всекидневието? Обяснява психологът Виктория Кейлин.

Защо не би трябвало да бъдете жертвоготовни

Животът не е филм, в него героизмът и патриотизмът работят по друг метод. Когато постоянно се жертвате за другите, пренебрегвайки личните си стремежи и потребности, ще си спечелите не монумент в центъра на града, а невроза и неприятен темперамент. Защо? Защото постулатът „ дай и ще бъдеш заплатен “ е изначално неверен. Не можете постоянно да сте в положение на „ по-късно ще бъда по-добре “. Ресурсът за живот не идва отникъде и не отива на никое място - всичко в света е взаимосвързано. Не е допустимо безпределно да хабиш силата си, без да получаваш нищо в подмяна. И да живееш само с вярата за нереална премия в края на пътуването. Никой не знае какво се случва с праведните след гибелта.

Психолозите са по-близо до концепцията за живота Тук и Сега, тъй като единствено щастливият човек може да сътвори удобна среда към себе си. Среда, където и той, и хората към него ще се усещат добре. Простото предписание на самолетните компании, тествано от живота: „ Сложете кислородната маска първо върху себе си “, работи и в подтекста на взаимоотношенията с външния свят.

Човек, който не може да се грижи за себе си, постоянно провокира страдание или неспокойствие у другите.

Жертвоготовността коства скъпо за хората към вас

Хората, които се жертват за другите, постоянно живеят от прочувствена „ лепта “, безусловно изсмуквайки запаси от хората към себе си. Със сигурност сте забелязали повече от един път, че такава „ помощ “ от време на време ви коства повече от закупуването на услуга в границите на стоково-паричните връзки. Съседът, който е поливал цветята ви, изисква в допълнение внимание. Приятел, който ви е давал колата си назаем, моли за помощ в във вилата. Бабите, които се грижат за децата ви, стартират да постановат свои лични правила и изискват категорично самопризнание на властта им.

Какво се случва с жертвоготовния?

Първоначално той се усеща нужен и важен. Защото помагайки на някого, даже и в своя щета, той още веднъж и още веднъж потвърждава на света своята „ добрина “, като по този метод „ купува “ правото си на обич. И съзнателно или подсъзнателно чака премия. За страдание, светът е организиран по подобен метод, че „ достойната премия “ рядко намира своя воин. И едно нищожно „ благодаря “ доста бързо става незадоволително. Жертването е директен път към триъгълника на Карпман: Първо се появява възмущение - „ по какъв начин по този начин давам всичко от себе си (работя изключително, извозвам уикендите в помощ на другари, вземам решение проблеми на роднини), а хората единствено се възползват от мен. “ След това идва раздразнението: („ като дребни деца са, те не могат да създадат крачка без мен “). И най-после гневът: („ стига, стига към този момент, ще пребивавам за себе си! “). Но е прекомерно късно, клопката е щракнал. Хората са привикнали да чакат от вас героични каузи, а в този момент опитът ви да поставите най-малко някакви избавителни граници е посрещнат враждебно. „ Как по този начин не вървиш на вилата? Какво имаш поради, като казваш, че си заета? Винаги помагаше, само че в този момент си надменна? “ И ето го парадоксът: вместо монумент в центъра на града, те са подготвени да ви побият на дирек.

Как разбирате, че живеете в името на другите?

Дори в случай че сте доброволец в благотворителна фондация или реаниматор, работещ непрекъснато в болница, към момента би трябвало да имате задоволително време за личния си живот. Трябва да имате ползи, другари, занимания.

Ако чувствате, че хората към вас непрекъснато нарушават вашите граници, че през множеството време решавате проблеми, които не са ваши, че сте принудени да се откажете от персоналните си ползи в името на другите, може би не живеете живота си. И би трябвало да спрете, да се огледате и да си поставите цели. Вие би трябвало да сте в центъра на живота си. Само като се грижите за себе си, можете да помогнете и на другите.

Това значи ли, че би трябвало да сте лакомец? В прочут смисъл да. Здравословният нарцисизъм е пътят към построяването на градивни взаимоотношения с външния свят, където вашите ползи са в центъра. Защото единствено здрав, благополучен, кадърен човек е в положение да донесе забележителна изгода на обществото, която ще бъде оценена.

Нормално е да искаш обич и приемане. Така детето деликатно връзва връзките на обувките си и оправя леглото, тъй че майка му да го забележи и да го похвали. Ако обаче майката не вижда или, още по-лошо, се присмива на погрешно сгънато одеяло, детето трансферира този „ неприличен неуспех “ върху себе си и своята персона: известието „ Аз съм неприятен “ се чува и записва в подкорието му. Следователно такова дете или ще се затвори в себе си, или ще се пробва, до момента в който посинее, оправяйки леглата на другите деца, почиствайки след котката и по всевъзможен вероятен метод да си „ заслужи “ да бъде видяно. И най-после да получи по този начин жадуваната премия – майчиното самопризнание.

В света на възрастните нищо не се трансформира. Все още желаеме обич и самопризнание от значими за нас хора. И мнозина са подготвени да „ се стараят “, жертвайки себе си и изцяло разтваряйки се в другите, с цел да бъдат видяни. За страдание това е път за на никое място. Това води единствено до отчаяние и до чувството, че времето е изгубено. Трябва да инвестирате в себе си – в знанието, в своята уникалност, персона. Само осъществен човек може да показа нещо значимо, единствено убеден човек ще бъде видян.

Жертването постоянно е разрушително. Запомнете: първо се погрижете за себе си. Дори в случай че задачата на целия ви живот е да помагате на другите. Иначе просто животът ви няма да се получи.

Източник: b17.ru