Киселова: Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в историята като символ на борбата за свобода
Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като знак на опозиция и битка за независимост, който въодушевява бъдещите генерации. Това съобщи ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова на възпоменателното честване на 122-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в историческата околност Петрова равнища.
Въпреки преждевременното експлоадиране на въстанието обезверената всеотдайност на участниците в него принуждава, освен Турската империя, а и Великите сили да чуят този „ Безумно дръзновен военен вик към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените отвъд Рила и Родопите; Зов за човешко състрадание и за истина към целия цивилизован свят... ", акцентира Наталия Киселова. Тя напомни героичните дни от лятото на 1903 година, когато по Илинден, на Преображение и на Кръстовден в Македония и Тракия са образувани чети. На тези Светли християнски празници нашите предшественици отхвърлят властта на Османската империя и самоуверено пазят идеалите си за независимост и присъединение към Родината, уточни ръководителят на Народното събрание. За да потвърдят своя избор, те не се бояха да водят борба с превъзхождащите ги неведнъж войски на империята, добави Наталия Киселова.
Тук, в местността Петрова равнища, е призован историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след решенията на Солунския конгрес за оповестяване на всеобщо въстание в Странджанския регион, уточни ръководителят на Народното събрание. На него след бурни полемики, с единогласие, е признат проект за въстанието и въстанически щаб, в който влизат Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров, уточни Наталия Киселова. Тя акцентира, че стремежът за национално обединяване постанова съпоставяне на събранието от Петрова равнища със Събранието в Оборище и Априлското въстание.
Наталия Киселова означи, че в подготовката на въстанието през 1903 година се включват всички, без оглед на обществения им статус, а бележитият български бунтовник, стихотворец, историк и деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войводата Христо Силянов, написа в „ Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 ", че във въстанието, с изключение на българи, са вземат участие и гърци. Масовият темперамент на въстанието е повода малко откакто стартират първите въоръжени конфликти в Одринска Тракия и в Странджа, да бъдат освободени обилни територии, обитаеми с българи, акцентира ръководителят на Народното събрание. На освободените територии е оповестена, така наречената Странджанска република, което е най-категоричната поръчка за отменяне на султанската власт, уточни Наталия Киселова. Тя добави, че въпреки тази „ република " да просъществува по-малко от месец, тя остава вечно в летописите на славната българска история.
В честването, което е под патронажа на президента, участваха президентът Румен Радев и вицепремиерът Атанас Зафиров, потомци на въстаниците и доста жители. Те участваха на възпоменателната литургия в параклиса „ Св. Петка " в местността Петрова равнища, отслужена от сливенския митрополит Арсений.
Въпреки преждевременното експлоадиране на въстанието обезверената всеотдайност на участниците в него принуждава, освен Турската империя, а и Великите сили да чуят този „ Безумно дръзновен военен вик към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените отвъд Рила и Родопите; Зов за човешко състрадание и за истина към целия цивилизован свят... ", акцентира Наталия Киселова. Тя напомни героичните дни от лятото на 1903 година, когато по Илинден, на Преображение и на Кръстовден в Македония и Тракия са образувани чети. На тези Светли християнски празници нашите предшественици отхвърлят властта на Османската империя и самоуверено пазят идеалите си за независимост и присъединение към Родината, уточни ръководителят на Народното събрание. За да потвърдят своя избор, те не се бояха да водят борба с превъзхождащите ги неведнъж войски на империята, добави Наталия Киселова.
Тук, в местността Петрова равнища, е призован историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след решенията на Солунския конгрес за оповестяване на всеобщо въстание в Странджанския регион, уточни ръководителят на Народното събрание. На него след бурни полемики, с единогласие, е признат проект за въстанието и въстанически щаб, в който влизат Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров, уточни Наталия Киселова. Тя акцентира, че стремежът за национално обединяване постанова съпоставяне на събранието от Петрова равнища със Събранието в Оборище и Априлското въстание.
Наталия Киселова означи, че в подготовката на въстанието през 1903 година се включват всички, без оглед на обществения им статус, а бележитият български бунтовник, стихотворец, историк и деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войводата Христо Силянов, написа в „ Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 ", че във въстанието, с изключение на българи, са вземат участие и гърци. Масовият темперамент на въстанието е повода малко откакто стартират първите въоръжени конфликти в Одринска Тракия и в Странджа, да бъдат освободени обилни територии, обитаеми с българи, акцентира ръководителят на Народното събрание. На освободените територии е оповестена, така наречената Странджанска република, което е най-категоричната поръчка за отменяне на султанската власт, уточни Наталия Киселова. Тя добави, че въпреки тази „ република " да просъществува по-малко от месец, тя остава вечно в летописите на славната българска история.
В честването, което е под патронажа на президента, участваха президентът Румен Радев и вицепремиерът Атанас Зафиров, потомци на въстаниците и доста жители. Те участваха на възпоменателната литургия в параклиса „ Св. Петка " в местността Петрова равнища, отслужена от сливенския митрополит Арсений.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ