Всяко дете може да стане жертва на тормоз в училище. Какво трябва да направят родителите?
Жертва на тормоз може да стане безусловно всяко дете, без значение от обществения статус, загрижеността на родителите, оправянето му в учебно заведение. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция психологът Биляна Стоянова, която е и учител в Националната художествена гимназия " Димитър Добрович " в Сливен.
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден срещу издевателството в учебно заведение, прочут като " Ден на розовата фланелка ". Стоянова счита, че е значимо да се приказва по тази тематика и е добре това да става освен в един специфичен ден или епизодично в часа на класа. Според статистиката, повече от половината възпитаници в България сред 13 и 15 години са били жертва на тормоз или принуждение в и към учебно заведение. Това значи, че съвсем всеки подрастващ се е сблъсквал с издевателството или насилието - като принудител, жертва или непряк наблюдаващ.
Според нея е изключително значимо възрастните да не оставят без внимание случаите на нападателно държание и на тормоз. Родителите би трябвало да бъдат наблюдателни, изключително в случай че детето няма другари и не е склонно да споделя, като проблемите са придружени с редица тревожни сигнали.
Психологът счита, че най-хубавото средство за битка с учебния тормоз е предварителната защита. По думите й, тормозът се демонстрира в учебно заведение, само че неговите корени не са там. Възпитанието на младежите, построяването на ценностната им система не може да се случи единствено в учебно заведение, само че и в фамилията и обществото.
Следва цялото изявление:
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден срещу издевателството в учебно заведение, прочут като " Ден на розовата фланелка ". Има ли, съгласно Вас, изгода от самодейностите в този ден?
Тормозът в учебно заведение е комплицирана и неприятна тематика, изключително за тези, които са се сблъсквали с него. Според статистиката, повече от половината възпитаници в България сред 13 и 15 години са били жертва на тормоз или принуждение в и към учебно заведение. Това значи, че съвсем всеки подрастващ се е сблъсквал с издевателството или насилието - като принудител, жертва или непряк наблюдаващ.
Ето за какво е значимо да се приказва по тази тематика и е добре това да става освен в един специфичен ден или епизодично в часа на класа.
Какво провокира експанзия у децата?
Трябва да създадем уточнението, че експанзия и тормоз са разнообразни неща. Съществува първична, здрава експанзия - тя е присъща на всяко живо създание и е обвързвана с инстинкта за оцеляване. Деструктивната, зловредна експанзия е форма на държание, ориентирана към огорчение или пострадване на друго живо създание, причинявайки болежка и страдалчество. Въпреки причиняването на болежка и страдалчество, нападателните прояви нормално са без основни продължителни последствия за жертвата заради еднократния си, случаен темперамент.
Тормозът е характерно деструктивно нападателно държание. При него има целеустременост, повторяемост, неравнопоставеност на силите, липса на възприятие за виновност.
Според фрустрационната доктрина за експанзията, когато детето изпитва фрустрация, обвързвана с трайно неодобрение от неговите физически и психически потребности, тези прекарвания могат да доведат до нападателно държание. Агресивното държание може да бъде предизвикано също от нападателни вярвания и настройки в фамилията, от неприязън в обществената среда, от неразвитите обществени умения за справяне с конфликтни обстановки, от неумението да се ръководи гневът.
Агресията има своите корени в незадоволените прочувствени потребности на детето - от безусловна обич, прочувствена сърдечност, сигурност, поддръжка, самопризнание.
Как могат родителите да схванат, че детето им е жертва на принуждение или агресор?
Отговор: Не всички деца могат и желаят да споделят на родителите си за проблемите си в учебно заведение. Колкото по-голямо е детето, толкоз по-малко евентуално е да се оплаче на родителите си за протичащото се. Затова родителите би трябвало да бъдат наблюдателни, изключително в случай че детето няма другари и не е склонно да споделя. Могат да се извърнат за помощ към учебния психолог и класния началник по отношение на метода, по който детето се държи със съучениците си.
Необходимо е да се обърне внимание, в случай че детето върви с принуда на училище; връща се от учебно заведение тъжно; плаче постоянно без забележима причина; в никакъв случай не загатва съученици; споделя прекомерно малко за учебния си живот; не знае на кого да се обади, с цел да научи уроци, или въобще отхвърля да се обади на някого; никой не го кани на посетители и то не желае да кани никого при себе си.
Тревожен сигнал е и в случай че ненадейно развие здравословни проблеми като меланхолия, бодърствуване, коремна болежка, нервност.
Каква е ролята на другите - съучениците, учителите, родителите, могат ли те да оказват помощ в битката против насилието?
Жертва на тормоз може да стане безусловно всяко дете, без значение от обществения статус, загрижеността на родителите, оправянето му в учебно заведение. Освен това тормозът има неприятни последици върху всички участници. Жертвите на тормоз стават депресивни, нерядко имат суицидни мисли. Децата - насилници имат проблеми със самооценката, постоянно самите те са жертва на експанзия или неглижиране. Свидетелите изживяват вътрешен спор сред страха да не се окажат на мястото на жертвата, който води до конформизъм, и възприятието за виновност поради пасивността си. Това прекършва способността им за емпатия. Така учебният тормоз предизвика у всички напрежение, свирепост и отчуждение.
Важно е възрастните да не оставят без внимание случаите на нападателно държание и на тормоз, тъй като неналичието на реакция, потулването на тези случаи образува у децата поверие, че са безпомощни, че околната среда е рискова, враждебна, че несправедливостта се толерира. Най-доброто средство за битка с учебния тормоз е предварителната защита. А ефикасната предварителна защита се основава на добре построената и динамично изменяща се система на педагогическа работа, психическо влияние, само че най-много - на положително взаимоотношение сред фамилията и учебното заведение.
Трябва ли учителите да минават през специфични образования, с цел да реагират съответно, когато се изправят пред този проблем?
Всяко учебно заведение съгласно потребностите и проблемите си взема решение от какви образования се нуждаят учителите. От години в учебните заведения работи одобрен от МОН Механизъм за противопоставяне на учебния тормоз. Съществуват Координационни препоръки от учители и родители, които ползват този Механизъм. Води се Дневник за случаите на тормоз. Зная от персонални наблюдения какъв брой сила и време влагат учителите, занимаващи се с тази активност.
Тормозът се демонстрира в учебно заведение, само че неговите корени не са там. Възпитанието на младежите, построяването на ценностната им система не може да се случи единствено в учебно заведение. Преди време срещнах една метафора за възпитанието - " трикрако столче ", чиито основи са фамилията, учебното заведение и обществото. Няма по какъв начин " столчето " на възпитанието да е устойчиво единствено с един или два здрави крайници. Нужно е съдействие в името на децата ни.
Как могат децата и младежите да се опълчват на своите насилници, има ли избран вид държание, метод на говорене, които да накарат агресивното дете да се откаже от издевателството?
Отговор:Има разнообразни техники, които могат да бъдат потребни при конфликт с насилници. Сред ефикасните решения са игнорирането на насилника, защото той се нуждае от внимание. Не получавайки мечтаната реакция, може просто да се откаже и да потърси друга жертва. Запазването на хладнокръвие, поддръжката от другари също могат да бъдат положителни тактики. Важно е да се приказва за казуса с възрастен - родител, преподавател, психолог. Това ще помогне за оправянето със страховете и отчаянието.
Полезно е децата да развият увереността си, като вземат участие в действия, които ще покачат самочувствието им и ще изградят постоянна самокритика.
Как обществените мрежи въздействат на този вид проблеми? Често се популяризират видеа и фотоси, унизителни за жертвата.
Интернет е световно събитие в нашия живот, той има както позитивни, по този начин и негативни страни, както всяко друго събитие от подобен мащаб. Проблемът не е в обществените мрежи сами по себе си, а в крайностите - в случай че на детето изрично се забрани да употребява електронни устройства, то ще се усеща новобранец измежду връстниците си; в случай че прекарва безотговорно доста време с тези устройства, ще възникне взаимозависимост. С други думи, не интернет е източник на рисково държание - той може единствено да го усили, да го направи по-достъпно. Интернет е обществена среда, а детето може да стане жертва на експанзия или машинация във всяка среда - действителна или виртуална, в случай че няма развити обществени умения. Социалните умения, прочувствената просветеност, както и характерът, се оформят в фамилията.
Кои са рисковете и факторите за онлайн издевателството?
Отговор: Много е говорено за профилите и фотосите на децата в обществените мрежи, за секстинга и онлайн флирта. Тук е значима намесата на родителите. Те постоянно споделят, че децата им знаят по-добре от тях по какъв начин да се оправят в тази среда без тяхна помощ. Децата имат механически умения, само че нямат нужния обществен опит, медийната просветеност. Изграждането на прочувствена просветеност и цифрова просвета е ангажимент на фамилията и учебното заведение.
По време на дистанционото образование " трансферира " ли се тормозът във виртуалното пространство?
Нямам такива наблюдения - най-малко не измежду младежите, с които се срещам в кабинета, а и в учебното заведение, в което работя. Може би тъй като децата там се занимават с изкуство. Не е без значение и фактът, че времето им е уплътнено с доста креативен задания и учебни задължения.
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден срещу издевателството в учебно заведение, прочут като " Ден на розовата фланелка ". Стоянова счита, че е значимо да се приказва по тази тематика и е добре това да става освен в един специфичен ден или епизодично в часа на класа. Според статистиката, повече от половината възпитаници в България сред 13 и 15 години са били жертва на тормоз или принуждение в и към учебно заведение. Това значи, че съвсем всеки подрастващ се е сблъсквал с издевателството или насилието - като принудител, жертва или непряк наблюдаващ.
Според нея е изключително значимо възрастните да не оставят без внимание случаите на нападателно държание и на тормоз. Родителите би трябвало да бъдат наблюдателни, изключително в случай че детето няма другари и не е склонно да споделя, като проблемите са придружени с редица тревожни сигнали.
Психологът счита, че най-хубавото средство за битка с учебния тормоз е предварителната защита. По думите й, тормозът се демонстрира в учебно заведение, само че неговите корени не са там. Възпитанието на младежите, построяването на ценностната им система не може да се случи единствено в учебно заведение, само че и в фамилията и обществото.
Следва цялото изявление:
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден срещу издевателството в учебно заведение, прочут като " Ден на розовата фланелка ". Има ли, съгласно Вас, изгода от самодейностите в този ден?
Тормозът в учебно заведение е комплицирана и неприятна тематика, изключително за тези, които са се сблъсквали с него. Според статистиката, повече от половината възпитаници в България сред 13 и 15 години са били жертва на тормоз или принуждение в и към учебно заведение. Това значи, че съвсем всеки подрастващ се е сблъсквал с издевателството или насилието - като принудител, жертва или непряк наблюдаващ.
Ето за какво е значимо да се приказва по тази тематика и е добре това да става освен в един специфичен ден или епизодично в часа на класа.
Какво провокира експанзия у децата?
Трябва да създадем уточнението, че експанзия и тормоз са разнообразни неща. Съществува първична, здрава експанзия - тя е присъща на всяко живо създание и е обвързвана с инстинкта за оцеляване. Деструктивната, зловредна експанзия е форма на държание, ориентирана към огорчение или пострадване на друго живо създание, причинявайки болежка и страдалчество. Въпреки причиняването на болежка и страдалчество, нападателните прояви нормално са без основни продължителни последствия за жертвата заради еднократния си, случаен темперамент.
Тормозът е характерно деструктивно нападателно държание. При него има целеустременост, повторяемост, неравнопоставеност на силите, липса на възприятие за виновност.
Според фрустрационната доктрина за експанзията, когато детето изпитва фрустрация, обвързвана с трайно неодобрение от неговите физически и психически потребности, тези прекарвания могат да доведат до нападателно държание. Агресивното държание може да бъде предизвикано също от нападателни вярвания и настройки в фамилията, от неприязън в обществената среда, от неразвитите обществени умения за справяне с конфликтни обстановки, от неумението да се ръководи гневът.
Агресията има своите корени в незадоволените прочувствени потребности на детето - от безусловна обич, прочувствена сърдечност, сигурност, поддръжка, самопризнание.
Как могат родителите да схванат, че детето им е жертва на принуждение или агресор?
Отговор: Не всички деца могат и желаят да споделят на родителите си за проблемите си в учебно заведение. Колкото по-голямо е детето, толкоз по-малко евентуално е да се оплаче на родителите си за протичащото се. Затова родителите би трябвало да бъдат наблюдателни, изключително в случай че детето няма другари и не е склонно да споделя. Могат да се извърнат за помощ към учебния психолог и класния началник по отношение на метода, по който детето се държи със съучениците си.
Необходимо е да се обърне внимание, в случай че детето върви с принуда на училище; връща се от учебно заведение тъжно; плаче постоянно без забележима причина; в никакъв случай не загатва съученици; споделя прекомерно малко за учебния си живот; не знае на кого да се обади, с цел да научи уроци, или въобще отхвърля да се обади на някого; никой не го кани на посетители и то не желае да кани никого при себе си.
Тревожен сигнал е и в случай че ненадейно развие здравословни проблеми като меланхолия, бодърствуване, коремна болежка, нервност.
Каква е ролята на другите - съучениците, учителите, родителите, могат ли те да оказват помощ в битката против насилието?
Жертва на тормоз може да стане безусловно всяко дете, без значение от обществения статус, загрижеността на родителите, оправянето му в учебно заведение. Освен това тормозът има неприятни последици върху всички участници. Жертвите на тормоз стават депресивни, нерядко имат суицидни мисли. Децата - насилници имат проблеми със самооценката, постоянно самите те са жертва на експанзия или неглижиране. Свидетелите изживяват вътрешен спор сред страха да не се окажат на мястото на жертвата, който води до конформизъм, и възприятието за виновност поради пасивността си. Това прекършва способността им за емпатия. Така учебният тормоз предизвика у всички напрежение, свирепост и отчуждение.
Важно е възрастните да не оставят без внимание случаите на нападателно държание и на тормоз, тъй като неналичието на реакция, потулването на тези случаи образува у децата поверие, че са безпомощни, че околната среда е рискова, враждебна, че несправедливостта се толерира. Най-доброто средство за битка с учебния тормоз е предварителната защита. А ефикасната предварителна защита се основава на добре построената и динамично изменяща се система на педагогическа работа, психическо влияние, само че най-много - на положително взаимоотношение сред фамилията и учебното заведение.
Трябва ли учителите да минават през специфични образования, с цел да реагират съответно, когато се изправят пред този проблем?
Всяко учебно заведение съгласно потребностите и проблемите си взема решение от какви образования се нуждаят учителите. От години в учебните заведения работи одобрен от МОН Механизъм за противопоставяне на учебния тормоз. Съществуват Координационни препоръки от учители и родители, които ползват този Механизъм. Води се Дневник за случаите на тормоз. Зная от персонални наблюдения какъв брой сила и време влагат учителите, занимаващи се с тази активност.
Тормозът се демонстрира в учебно заведение, само че неговите корени не са там. Възпитанието на младежите, построяването на ценностната им система не може да се случи единствено в учебно заведение. Преди време срещнах една метафора за възпитанието - " трикрако столче ", чиито основи са фамилията, учебното заведение и обществото. Няма по какъв начин " столчето " на възпитанието да е устойчиво единствено с един или два здрави крайници. Нужно е съдействие в името на децата ни.
Как могат децата и младежите да се опълчват на своите насилници, има ли избран вид държание, метод на говорене, които да накарат агресивното дете да се откаже от издевателството?
Отговор:Има разнообразни техники, които могат да бъдат потребни при конфликт с насилници. Сред ефикасните решения са игнорирането на насилника, защото той се нуждае от внимание. Не получавайки мечтаната реакция, може просто да се откаже и да потърси друга жертва. Запазването на хладнокръвие, поддръжката от другари също могат да бъдат положителни тактики. Важно е да се приказва за казуса с възрастен - родител, преподавател, психолог. Това ще помогне за оправянето със страховете и отчаянието.
Полезно е децата да развият увереността си, като вземат участие в действия, които ще покачат самочувствието им и ще изградят постоянна самокритика.
Как обществените мрежи въздействат на този вид проблеми? Често се популяризират видеа и фотоси, унизителни за жертвата.
Интернет е световно събитие в нашия живот, той има както позитивни, по този начин и негативни страни, както всяко друго събитие от подобен мащаб. Проблемът не е в обществените мрежи сами по себе си, а в крайностите - в случай че на детето изрично се забрани да употребява електронни устройства, то ще се усеща новобранец измежду връстниците си; в случай че прекарва безотговорно доста време с тези устройства, ще възникне взаимозависимост. С други думи, не интернет е източник на рисково държание - той може единствено да го усили, да го направи по-достъпно. Интернет е обществена среда, а детето може да стане жертва на експанзия или машинация във всяка среда - действителна или виртуална, в случай че няма развити обществени умения. Социалните умения, прочувствената просветеност, както и характерът, се оформят в фамилията.
Кои са рисковете и факторите за онлайн издевателството?
Отговор: Много е говорено за профилите и фотосите на децата в обществените мрежи, за секстинга и онлайн флирта. Тук е значима намесата на родителите. Те постоянно споделят, че децата им знаят по-добре от тях по какъв начин да се оправят в тази среда без тяхна помощ. Децата имат механически умения, само че нямат нужния обществен опит, медийната просветеност. Изграждането на прочувствена просветеност и цифрова просвета е ангажимент на фамилията и учебното заведение.
По време на дистанционото образование " трансферира " ли се тормозът във виртуалното пространство?
Нямам такива наблюдения - най-малко не измежду младежите, с които се срещам в кабинета, а и в учебното заведение, в което работя. Може би тъй като децата там се занимават с изкуство. Не е без значение и фактът, че времето им е уплътнено с доста креативен задания и учебни задължения.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ