Първата любов на Христо Смирненски къса писмата му, за да го забрави
Женя Дюстабанова
Твърде малко обаче се знае за интимния живот на поета. През 1919 година той написа стихотворението „ Черешката “, което посвещава на едно красиво момиче от Павликени – Елена Попова, в която поетът е бясно влюбен. В свободните си часове и почивните си дни, Христо не стопира да я задиря. Стига се до такава степен, че хората от Павликени си мислят, че двамата млади скоро ще сключат брак.
Родителите на Елена обаче не й позволяват да се омъжи за „ чужденец “. Смирненски й изпраща стотици писма и стихотворения, цялостни с нежни въздишки. Тя ги събира и ги пази на скрито място. Баща й на бърза ръка я омъжва за локално момче, с цел да престане да мисли за него.
Елена незабавно къса писмата и ги изгаря, с цел да не бъдат видени от мъжа й. по-късно съжалява за постъпката си и споделя на своите внуци за създателя на писмата.
Две години след раздялата си с нея, Христо Смирненски се среща с красивата и елегантна Женя, която е едвам 16-годишна гимназистка. Двамата непрестанно се ревнуват и отравят всекидневието си с натрапчиви мисли. Връзката им не е безоблачна, защото си подвигат кавги за дребни неща.
Женя му признава, че в нея е влюбен един от най-хубавите му другари Матвей Вълев, който му сътрудничи в редактираните списания. На 20 години той към този момент е прочут хуморист и доста по-дързък от Христо в връзките с нежния пол. Смирненски обаче знае доста добре, че Матвей е влюбен в Женя и по тази причина я поучава да бъде великодушна към него.
Когато през април 1923 година, Смирненски научава, че е попаднал под ударите на нелечимата милиардна туберкулоза, не съжалява за наближаващия му край. Женя Дюстабанова за разлика от Елена пази неговите писма. След кончината му тя остава вечно със загатна за своя Христо и в никакъв случай повече не среща огромната обич.
Източник: Уикенд
