Мъжете са все по-високи от жените. Как се случва промяната?
Жените в международен мащаб би трябвало все по-често да гледат нагоре към мъжете. Данните сочат, че междинната разлика в растежа сред двата пола е 12 сантиметра, а в Германия тя доближава 14.
Докато средностатистическият немец е висок 180 см, германките са със междинен растеж от 166 см.
Ново интернационално изследване, оповестено в научното списание Biology Letters на английската Кралска академия на науките, демонстрира, че като цяло мъжете стават все по-високи, а дамите не порастват със същия ритъм.
„ Там, където изискванията на живот се усъвършенстват и стресовите фактори на околната среда понижават, нарастването на растежа и тежестта при мъжете е два пъти по-голямо спрямо дамите “, написа екипът на Луис Халси от Университета на Роухемптън.
Учените са анализирали данни от Световната здравна организация, интернационалните организации и английски отчети от началото на 20-и век., с цел да обяснят аргументите за разликите в растежа сред половете.
Ръстът в ера на благополучие
Хората стават по-високи по време на стопански напредък.
Освен гените, които въздействат на растежа на човек, значима роля играят фактори като положително хранене и навременно лекуване на заболявания, които другояче могат да лимитират растежа.
Неслучайно германците са на 19-о място в света по растеж, като през последните 150 години са „ пораснали “ с към 15 сантиметра.
Между 1550 и 1850 година обаче съвсем не е имало смяна във височината им.
Във Англия наклонността е сходна. През първата половина на 20-и век междинният растеж на мъжете се е нараснал от 170 на 177 сантиметра, или с 4%.
Жените са пораснали единствено с 1,9% – от 159 на 162 сантиметра. „ За да го сложим в вероятност “, изяснява Халси пред The Guardian, „ към една от четири дами, родени през 1905 година, е била по-висока от средностатистическия мъж за същата година. През 1958 година това към този момент е годно единствено за една от осем дами. “
Какво движи разликата в растежа сред половете?
„ Наблюдава се една и съща наклонност в международен мащаб “, споделя икономистът Йорг Батен, който учи смяната в човешкия растеж за интервал от 8000 години в Университета в Тюбинген. В интервали на стопански напредък и обществена непоклатимост се раждат все по-високи мъже. Тенденцията е с по-бързи темпове, в сравнение с дамите. При неподходящи условия обаче растежът им и понижава по-бързо спрямо противоположния пол. Това кара учените да създадат умозаключение, че мъжкото тяло е по-податливо на изискванията на живот спрямо женското.
„ Разликите сред половете се усилват с икономическия напредък през 20-и век, само че това не може да бъде обяснено единствено с промени в храненето и здравето “, споделят обаче специалистите за данните от проучването.
Екипът на Халси допуска, че половото привличане също е мотор на промени в растежа на двата пола.
Жените еволюционно избират високи и яки мъже, тъй като тези черти се свързват със здраве, богатство и дарба за справяне с провокации.
Според тях високите мъже имат преимущество. Обратно - растежът на дамите не е по този начин определящ за желанията на мъжете като цяло.
Йорг Батен обаче е песимистичен към тази доктрина.
„ Големите разлики в растежа сред половете са в действителност естествени, “ споделя той. При австралопитека, да вземем за пример, разликата е била 40 сантиметра, макар че те са били приблизително високи единствено 130 сантиметра ", споделя ученият. Той показва, че еволюционните механизми не могат да окажат доста въздействие в границите на едно столетие. Условията на живот обаче могат.
Колко високи са българите?
В резултат на рецесиите след 80-те години на предишния век в България междинният растеж понижава с към 1 см. „ Същото събитие се следи в цяла Източна Европа ", декларира антропологът доцент Рачо Стоев.
„ Най-ниските стойности в България са достигнати при родените към 1996 и 1997 година Това закъснение в растежа поради неприятните условия по време на така наречен „ Виденова зима “ най-вероятно няма да бъде наваксано ", добавя антропологът.
Според проучване, оповестено през 2016 година, междинният растеж на българските мъже през 2014 година е бил 178,2 см, а на дамите – 164,8 см.
По-скорошни данни от 2023 година сочат, че междинният растеж на мъжете в България е 174.2 см, а на дамите – 164.6 см.
Тези разлики могат да се дължат на методологически разлики в изследванията и/или на промени в популацията през годините и надлежно на извадката, на база на кояято се прави анализът.
През 20-и век обаче междинният растеж на българите доста се е нараснал. Днес се нареждаме измежду междинните по височина народи в Европа, само че наклонността на " порастване " се е забавила.
Докато средностатистическият немец е висок 180 см, германките са със междинен растеж от 166 см.
Ново интернационално изследване, оповестено в научното списание Biology Letters на английската Кралска академия на науките, демонстрира, че като цяло мъжете стават все по-високи, а дамите не порастват със същия ритъм.
„ Там, където изискванията на живот се усъвършенстват и стресовите фактори на околната среда понижават, нарастването на растежа и тежестта при мъжете е два пъти по-голямо спрямо дамите “, написа екипът на Луис Халси от Университета на Роухемптън.
Учените са анализирали данни от Световната здравна организация, интернационалните организации и английски отчети от началото на 20-и век., с цел да обяснят аргументите за разликите в растежа сред половете.
Ръстът в ера на благополучие
Хората стават по-високи по време на стопански напредък.
Освен гените, които въздействат на растежа на човек, значима роля играят фактори като положително хранене и навременно лекуване на заболявания, които другояче могат да лимитират растежа.
Неслучайно германците са на 19-о място в света по растеж, като през последните 150 години са „ пораснали “ с към 15 сантиметра.
Между 1550 и 1850 година обаче съвсем не е имало смяна във височината им.
Във Англия наклонността е сходна. През първата половина на 20-и век междинният растеж на мъжете се е нараснал от 170 на 177 сантиметра, или с 4%.
Жените са пораснали единствено с 1,9% – от 159 на 162 сантиметра. „ За да го сложим в вероятност “, изяснява Халси пред The Guardian, „ към една от четири дами, родени през 1905 година, е била по-висока от средностатистическия мъж за същата година. През 1958 година това към този момент е годно единствено за една от осем дами. “
Какво движи разликата в растежа сред половете?
„ Наблюдава се една и съща наклонност в международен мащаб “, споделя икономистът Йорг Батен, който учи смяната в човешкия растеж за интервал от 8000 години в Университета в Тюбинген. В интервали на стопански напредък и обществена непоклатимост се раждат все по-високи мъже. Тенденцията е с по-бързи темпове, в сравнение с дамите. При неподходящи условия обаче растежът им и понижава по-бързо спрямо противоположния пол. Това кара учените да създадат умозаключение, че мъжкото тяло е по-податливо на изискванията на живот спрямо женското.
„ Разликите сред половете се усилват с икономическия напредък през 20-и век, само че това не може да бъде обяснено единствено с промени в храненето и здравето “, споделят обаче специалистите за данните от проучването.
Екипът на Халси допуска, че половото привличане също е мотор на промени в растежа на двата пола.
Жените еволюционно избират високи и яки мъже, тъй като тези черти се свързват със здраве, богатство и дарба за справяне с провокации.
Според тях високите мъже имат преимущество. Обратно - растежът на дамите не е по този начин определящ за желанията на мъжете като цяло.
Йорг Батен обаче е песимистичен към тази доктрина.
„ Големите разлики в растежа сред половете са в действителност естествени, “ споделя той. При австралопитека, да вземем за пример, разликата е била 40 сантиметра, макар че те са били приблизително високи единствено 130 сантиметра ", споделя ученият. Той показва, че еволюционните механизми не могат да окажат доста въздействие в границите на едно столетие. Условията на живот обаче могат.
Колко високи са българите?
В резултат на рецесиите след 80-те години на предишния век в България междинният растеж понижава с към 1 см. „ Същото събитие се следи в цяла Източна Европа ", декларира антропологът доцент Рачо Стоев.
„ Най-ниските стойности в България са достигнати при родените към 1996 и 1997 година Това закъснение в растежа поради неприятните условия по време на така наречен „ Виденова зима “ най-вероятно няма да бъде наваксано ", добавя антропологът.
Според проучване, оповестено през 2016 година, междинният растеж на българските мъже през 2014 година е бил 178,2 см, а на дамите – 164,8 см.
По-скорошни данни от 2023 година сочат, че междинният растеж на мъжете в България е 174.2 см, а на дамите – 164.6 см.
Тези разлики могат да се дължат на методологически разлики в изследванията и/или на промени в популацията през годините и надлежно на извадката, на база на кояято се прави анализът.
През 20-и век обаче междинният растеж на българите доста се е нараснал. Днес се нареждаме измежду междинните по височина народи в Европа, само че наклонността на " порастване " се е забавила.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ