Жените и Съединението: Българките, които промениха историята през...
Жените в обществото преди 1885 година
Още в годините преди Съединението българските дами вземат участие интензивно в просветното придвижване. Те основават и управляват девически учебни заведения – Мария Луиза Грекова и Анастасия Димитрова са измежду първите българки учителки, чиито възпитанички в Пловдив, Стара Загора и Търново по-късно вземат участие в националните битки.
Женските сдружения като „ Милосърдие “ в Пловдив или „ Добродетел “ в Русе подкрепят небогати, провеждат дарителски акции и приготвят основата за социална интензивност, която ще се прояви с особена мощ през есента на 1885 година
Жените в Пловдив и Южна България
По време на подготовката на Съединението в Пловдив доста дами умишлено поддържат комитетите. Захари Стоянов в своите „ Записки по българските въстания “ загатва, че в съзаклятията е имало „ будни пловдивски домакини “, които предават сведения, укриват материали или обезпечават срещи.
Пловдивското дамско сдружение „ Майка “ провежда дарителски събития, а някои учителки като Недялка Шилева от Чирпан и Екатерина Каравелова в Русе обществено декларират поддръжка за концепцията за национално единение. Макар и да не държат речи пред събралите се мъже, дамите вземат участие в манифестации и шествия след оповестяването на Съединението.
Недялка Шилева и Екатерина Каравелова
Недялка Шилева (1856–1932) е една от дейните български учителки в края на XIX век, родом от Чирпан. Тя принадлежи към това потомство образовани дами, които свързват просветното дело с националните дела.
През 80-те години на XIX век Шилева работи като учителка и вкарва тематиката за единството на България в уроците си с девойки – нещо самоуверено за времето, когато женското обучение към момента е лимитирано основно до домашен и религиозни познания. В навечерието на Съединението тя е измежду първите, които провеждат ученички и локални дами в Чирпан да подкрепят комитетите с дарения и материали.
По време на Сръбско-българската война през ноември 1885 година група от нейни ученички и съмишленички дават спестяванията си, с цел да бъдат закупени превързочни материали за ранените. Това трансформира Шилева в знак на новото потомство български дами – такива, които не остават единствено в ролята на майки и домакини, а умишлено се включват в националните процеси.
Екатерина Каравелова (1860–1947) е една от най-образованите и авторитетни българки в края на XIX и началото на XX век. Родена в град Русе, тя приключва образованието си във Виена, владее няколко езика и още млада стартира социална и културна активност. През 1881 година се омъжва за политика Петко Каравелов, предстоящ министър-председател, само че не остава в неговата сянка – в противен случай, бързо се трансформира в независим глас в публичния живот.
През есента на 1885 година, по време на Съединението, Каравелова е в Русе, където се включва в организирането на благотворителни начинания. Тя събира средства и материали за поддръжка на бойците, а след началото на Сръбско-българската война оказва помощ за изпращането на храни, облекла и превързочни материали на фронта. Историците акцентират, че тя е една от дребното дами в този интервал, които обществено заемат позиция по основни политически въпроси и се стремят да трансфорат женската щедрост в трайна организация.
По-късно Каравелова става съосновател и дългогодишна председателка на Българския женски съюз (основан през 1901 г.), който сплотява женски сдружения от цялата страна. Тя развива дейна публицистична активност, написа публикации, превежда и изнася лекции за ролята на дамите в обществото.
Известна е и с интернационалната си активност – като част от придвижването за мир и за правата на дамите, тя съставлява България на интернационалните конгреси.
През целия си живот Каравелова остава вярна на убеждението, че дамите не трябва да се лимитират единствено до фамилията, а би трябвало да вземат участие в културния и политическия живот на страната.
Жените и Сръбско-българската война
Скоро след Съединението България би трябвало да пази постигнатото с оръжие. Сръбско-българската война от ноември 1885 година е и моментът, когато дамите излизат от рамките на дома и учебното заведение и се трансформират в директна опора на армията. В Пловдив, София и Видин се провеждат женски комитети, които събират облекла, храна и превързочни материали.
Учителки стават доброволки в лазарети. Известна е и историята на учителката и общественичка Екатерина Каравелова, която дружно с други дами от Русе провежда помощи за фронта. Вестник „ Свобода “ от ноември 1885 година оповестява за „ дамите от София, които денонощно шият униформи и долни дрехи за войската “.
Забравени ли са дамите от Съединението?
В публицистиката от епохата дамата постоянно е изобразявана като „ майка-родина “, която изпраща синовете си на пердах. В стихове, оповестени във в. „ Съединение “, дамата е оплакваща, само че и горда – тя търпи загубите, с цел да живее България. Една анонимна публикация от 1886 година написа: „ Българката даде освен мъжа и сина си, само че и труда си за дреха и самун на боеца “. Това е символна роля, която съчетава майчината жертвоготовност и гражданската отговорност.
Дълго време историята за Съединението и войната от 1885 година се написа през имената на мъжете. Жените остават „ под линия “. През последните години обаче проучвания на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките и начинания на музеи в Пловдив и София слагат акцент върху техния принос.
Публикации като сборника „ Жените в българската история “ (БАН, 2011) демонстрират, че дамите освен поддържат мъжете си, само че и независимо вземат участие в публичните процеси.
ФрогНюз
Още в годините преди Съединението българските дами вземат участие интензивно в просветното придвижване. Те основават и управляват девически учебни заведения – Мария Луиза Грекова и Анастасия Димитрова са измежду първите българки учителки, чиито възпитанички в Пловдив, Стара Загора и Търново по-късно вземат участие в националните битки.
Женските сдружения като „ Милосърдие “ в Пловдив или „ Добродетел “ в Русе подкрепят небогати, провеждат дарителски акции и приготвят основата за социална интензивност, която ще се прояви с особена мощ през есента на 1885 година
Жените в Пловдив и Южна България
По време на подготовката на Съединението в Пловдив доста дами умишлено поддържат комитетите. Захари Стоянов в своите „ Записки по българските въстания “ загатва, че в съзаклятията е имало „ будни пловдивски домакини “, които предават сведения, укриват материали или обезпечават срещи.
Пловдивското дамско сдружение „ Майка “ провежда дарителски събития, а някои учителки като Недялка Шилева от Чирпан и Екатерина Каравелова в Русе обществено декларират поддръжка за концепцията за национално единение. Макар и да не държат речи пред събралите се мъже, дамите вземат участие в манифестации и шествия след оповестяването на Съединението.
Недялка Шилева и Екатерина Каравелова
Недялка Шилева (1856–1932) е една от дейните български учителки в края на XIX век, родом от Чирпан. Тя принадлежи към това потомство образовани дами, които свързват просветното дело с националните дела.
През 80-те години на XIX век Шилева работи като учителка и вкарва тематиката за единството на България в уроците си с девойки – нещо самоуверено за времето, когато женското обучение към момента е лимитирано основно до домашен и религиозни познания. В навечерието на Съединението тя е измежду първите, които провеждат ученички и локални дами в Чирпан да подкрепят комитетите с дарения и материали.
По време на Сръбско-българската война през ноември 1885 година група от нейни ученички и съмишленички дават спестяванията си, с цел да бъдат закупени превързочни материали за ранените. Това трансформира Шилева в знак на новото потомство български дами – такива, които не остават единствено в ролята на майки и домакини, а умишлено се включват в националните процеси.
Екатерина Каравелова (1860–1947) е една от най-образованите и авторитетни българки в края на XIX и началото на XX век. Родена в град Русе, тя приключва образованието си във Виена, владее няколко езика и още млада стартира социална и културна активност. През 1881 година се омъжва за политика Петко Каравелов, предстоящ министър-председател, само че не остава в неговата сянка – в противен случай, бързо се трансформира в независим глас в публичния живот.
През есента на 1885 година, по време на Съединението, Каравелова е в Русе, където се включва в организирането на благотворителни начинания. Тя събира средства и материали за поддръжка на бойците, а след началото на Сръбско-българската война оказва помощ за изпращането на храни, облекла и превързочни материали на фронта. Историците акцентират, че тя е една от дребното дами в този интервал, които обществено заемат позиция по основни политически въпроси и се стремят да трансфорат женската щедрост в трайна организация.
По-късно Каравелова става съосновател и дългогодишна председателка на Българския женски съюз (основан през 1901 г.), който сплотява женски сдружения от цялата страна. Тя развива дейна публицистична активност, написа публикации, превежда и изнася лекции за ролята на дамите в обществото.
Известна е и с интернационалната си активност – като част от придвижването за мир и за правата на дамите, тя съставлява България на интернационалните конгреси.
През целия си живот Каравелова остава вярна на убеждението, че дамите не трябва да се лимитират единствено до фамилията, а би трябвало да вземат участие в културния и политическия живот на страната.
Жените и Сръбско-българската война
Скоро след Съединението България би трябвало да пази постигнатото с оръжие. Сръбско-българската война от ноември 1885 година е и моментът, когато дамите излизат от рамките на дома и учебното заведение и се трансформират в директна опора на армията. В Пловдив, София и Видин се провеждат женски комитети, които събират облекла, храна и превързочни материали.
Учителки стават доброволки в лазарети. Известна е и историята на учителката и общественичка Екатерина Каравелова, която дружно с други дами от Русе провежда помощи за фронта. Вестник „ Свобода “ от ноември 1885 година оповестява за „ дамите от София, които денонощно шият униформи и долни дрехи за войската “.
Забравени ли са дамите от Съединението?
В публицистиката от епохата дамата постоянно е изобразявана като „ майка-родина “, която изпраща синовете си на пердах. В стихове, оповестени във в. „ Съединение “, дамата е оплакваща, само че и горда – тя търпи загубите, с цел да живее България. Една анонимна публикация от 1886 година написа: „ Българката даде освен мъжа и сина си, само че и труда си за дреха и самун на боеца “. Това е символна роля, която съчетава майчината жертвоготовност и гражданската отговорност.
Дълго време историята за Съединението и войната от 1885 година се написа през имената на мъжете. Жените остават „ под линия “. През последните години обаче проучвания на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките и начинания на музеи в Пловдив и София слагат акцент върху техния принос.
Публикации като сборника „ Жените в българската история “ (БАН, 2011) демонстрират, че дамите освен поддържат мъжете си, само че и независимо вземат участие в публичните процеси.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ