Жените, като достоен представител на нежния пол, имат по-критично отношение

Жените, като заслужен представител на нежния пол, имат по-критично отношение към външния си тип, а включително и към здравословното си положения, за разлика от мъжете. Що се касае до външната хубост, за младата жена трите най-критични казуса всекидневно са: нараснало тегло, засилено окосмяване по тялото и лицето, косопад, а в някои случаи и акне по лицето.

Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) може да се прояви с всички от изброените проблеми или единствено с някои от тях. В по-рядък % от случаите може да се касае за различен тип заболяване, което постанова провеждането на спомагателни проучвания.

Повишеното окосмяване (хирзутизъм), акнето и косопадът доста по-често са резултат от нараснали равнища на андрогените (хиперандрогенемия). Андрогените са така наречен мъжки полови хормони, които обикновено се образуват в тялото на дамата и играят значима физиологична роля. Те се създават от яйчниците и надбъбречните жлези.

Кратки физиологични данни

Синтезираните в яйчниците андрогени под деяние на хипофизарните хормони – фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон, се трансформират в естрогени. Яйчниковите андрогени са:

тестостерон – към 25% от общото циркулиращо равнище в кръвообращението, андростендион (50%) и дехидроепиандростерон (ДХЕА) в по-малък %.

Надбъбречните жлези секретират всички от синтезиращите се в яйчниците хормони + дехидроепиандростерон-сулфат (ДХЕАС), който е напълно от надбъбречен генезис.

При синдрома на поликистозните яйчници се счита, че е налице нарушаване на синтезата на андрогени най-вече на равнище яйчник. При една част от дамите се следи доминиращ надбъбречен андрогенен ексцес. Така да вземем за пример се открива, че серумните равнища на (ДХЕАС) са нараснали при 20-50% от дамите със СПЯ.

Наличието на хирзутизъм във всяка една възраст постанова проучване на серумните равнища на андрогените. Акнето в пубертетна възраст би могло да се пренебрегне като клинична демонстрация на хиперандрогенията, заради честата му изява в този интервал от развиването на младата жена. Алопецията е по-рядко срещащо се недоволство, което може да се дължи на доста фактори, само че и то постанова изключване на адрогенен ексцес.

Първата стъпка в диагностичния развой е проучване на серумните равнища на общия тестостерон в ранните утринни часове.

Нивата му могат да се изследват когато и да е на месечния цикъл.

В международните рекомендации за уточняване на хиперандрогененмията доста значимо място се залага на проучването на така наречен свободни равнища на тестостерона (т.е. несвързани с белтъци) като по-чувствителен маркер. Поради компликациите в разбора на този тип маркер, той към момента не е заложен у нас в рутинната

процедура. Нивата му в допълнение могат да бъдат изчислявани чрез профилирани формули, ползвайки общите равнища на тестостерона и секс-хормон свързващия глобулин (СХСГ) – белтък, главен транспортен протеин на тестостерона.

Изследването на другите два по-важни андрогена – ДХЕАС и андростендион , намират по-ограничено приложение в

диагностиката на синдрома на поликистозните яйчници. Те се употребяват по-рядко в рутинната процедура, само че могат да бъдат надеждни маркери за хиперандрогенемията даже при леки форми на нараснало окосмяване.

Въпреки многочислените изследвания през последните години, връзката сред серумните равнища на андрогените и тежестта на клиничните прояви на хиперандрогенемията остава недоизяснена.

Има ли случаи на нараснало окосмяване без обективизиране на андрогенен ексцес?

Отговорът е „ Да” и това всекидневно се дължи на самостоятелната сензитивност на космения фоликул към андрогените. На периферно равнище

циркулиращите андрогени се трансформират в по-мощни андрогени – тестостеронът и андростендионът се трансформират в дихидротестостерон. Негов метаболит е 3-алфа-андростендиол глюкуронид . Има данни в литературата, че равнищата му са нараснали при дами с нараснало окосмяване или акне и че те по-точно отразяват тежестта на хирзутизма. Нивата им са нараснали както при дами със СПЯ, по този начин и при дами с идиопатичен хирзутизъм, при който не се обективизира друга причина за нарасналото окосмяване.
Допълнителни проучвания за уточняване на източника на хиперандрогенемията могат да бъдат: проучване на 17-хидроксипрогестерон – нарасналите му равнища допускат съществуването на вродена надбъбречна хиперплазия и постанова спомагателни тестове; КАТ на стомах при подозрение за надбъбречен тумор; ултразвуково проучване на дребния таз , за изключване на яйчников израстък.
(4416)