Жените и децата с психосоциални и интелектуални увреждания стават жертва

...
Жените и децата с психосоциални и интелектуални увреждания стават жертва
Коментари Харесай

Хората с увреждания по-рядко получават помощ срещу насилието

Жените и децата с психосоциални и интелектуални увреждания стават жертва на принуждение доста по-често и доста по-рядко получават помощ. Това е изводът в отчет на няколко правозащитни организации след обзор на голям брой случаи на принуждение, правосъдните практики и реакцията на системите за протекция.

Практиката у нас демонстрира, че макар законодателните промени които уреждат правата на жертвите на принуждение и тези на хората с уреждания, системата за протекция се основава на остарели практики и схващания, в които липсва експертност и инфраструктура.



" За първи път се срещнах с домашно принуждение когато бях на 5-годишна възраст. Баща ми се опита да удуши с ръце майка ми пред мен ".

Това е единствено началото от дългия път на Таня Петкова, белязан от голям брой принуждение и изтощение на системата да я разпознае като жертва и да ѝ помогне.

" Насилие онлайн, полово доста. Караха ме да се самонаранявам. Иначе психическо принуждение и в учебно заведение и от други класове, девойки ".

" В случая на Таня особеното е, че във всичките тези години, в които тя е търпяла разнообразни форми на принуждение, редом, по едно и също време с това нещо тя е била лекувана като психиатричен клиент на голям брой психиатрични лечебни заведения. И в никакъв случай никой не е адресирал контузията ѝ от насилието ", изясни Анета Генова от фондация " Кера ".



20 години от живота на Таня е безпорядък от страдалчество, принуждение, неверни диагнози и лекуване.

" Грешните диагнози започнаха: параноидна шизофрения в " Александровска ", след 10 години потвърдиха, че не е шизофрения. Решиха, че е биполярен синдром. След още 10 години като пое терапевтката, която ме избавя от булимията, сподели, че такова нещо няма, ами просто контузии, доста контузии ".

Никой - и в обществената, и в здравната система не е разпознал насилието. Вместо помощ, получава диагноза. А тя още повече задълбочава проблемите, нейната накърнимост и насилието. Тя е единствено една от стотиците в България.

" Те са една от най уязвимите групи хора и доста, доста постоянно стават жертви на принуждение. Има един подобен дисбаланс, те стават доста по-често жертви на принуждение, само че доста по-рядко получават достъп до правдивост, т.е. до правосъден развой. Много по-рядко получават достъп до рехабилитация, т.е. до възстановителни процедури. Много по-рядко имат достъп до услуги. Услугите са ориентирани към отбрана на жертви на принуждение ", сподели Анета Генова.



Случаят на Таня е индикативен за всички пороци в системата, които задълбочават проблемите с насилието. Сега те са ясно дефинирани и няколко неправителствени организации с изключение на рекомендации за нужните промени, са изтогвили методология, по какъв начин системата за протекция да разпознава и реагира против насилието измежду тази характерна уязвима група.

" Никой да не се отхвърля - напред и нататък. Падаш, ставаш и отново заминаваш ", уточни Таня Петкова.

С помощ, Таня съумява да изплува от дълбините на отчаянието. Сега тя е цялостна с увереност да оказва помощ и като образец и с експертност. Учи първи курс право.


Последвайте ни във и

Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР