Human Brain Mapping: Учени разкриха каква е ползата от кошмарите
Женева. Учени разкриха, че кошмарите имат освен негативна, само че и позитивна страна. Те „ упражняват “ нервната система и я готвят за реакции на всевъзможни стресови обстановки в действителния живот, написа научното списание Human Brain Mapping .
В първия стадий на опита са взели участие 18 души, Използвайки електроенцефалограф, учените измервали интензивността на разнообразни елементи на мозъка по време на сън. На главата на всеки обект са били закрепени 256 датчика. Всеки е бил събуждан по няколко пъти на нощ, с цел да каже дали сънува нещо ужасно.
„ Интересуваше ни страха: какви зони на мозъка се задействат, когато човек сънува нещо ужасно “, споделя един от създателите на плана Лампрос Перогамврос от Женевския университет. „ Анализирайки мозъчната интензивност според от отговорите на участниците в опита, ние идентифицирахме две области, които са виновни за възприятието на боязън при сън: това е централният дял и предният цингулатен кортекс. Централният лоб също взе участие в оценката на страстите при пробуждане и се задейства систематично, когато изпитваме боязън.
Що се отнася до предния цингулатен кортекс, той взе участие в подготовката на тялото да отговори на опасността. „ За първи път показахме, че същите елементи на мозъка се задействат, когато страхът се усеща по време на пробуждане и в сън “, споделя Перогамврос.
След това учените организират още един опит. Неговата цел е да се обясни, дали има връзка сред страха по време на сън и в будно положение: 89 души в течение на една седмица би трябвало всяка заран да записват в тетрадки своите сънища и претърпените страсти. След това, благодарение на магнитен резонанс, експерите съумяват да изяснят по какъв начин са реагирали участниците в опита на показаните им изображения от подиуми на принуждение или бедствия.
Оказва се, че колкото по-силен е страхът, претърпян насън, толкоз по-малко се задейства островният лоб и цингулатната кора на субектите. Така специалистите са открили, че съществува връзка сред страстите в съня и в будно положение. „ Сънищата могат да се смятат за същински подготвителни средства за бъдещите ни реакции и те евентуално могат да ни приготвят да се надигнем пред заплаха “, обобщава Перогамврос.
Учени от Женевския университет в този момент имат намерение да проучат вероятен нов вид терапия - лекуване на тревогата на пациентите благодарение на съновидения.
Превод и редакция: Иван Христов
В първия стадий на опита са взели участие 18 души, Използвайки електроенцефалограф, учените измервали интензивността на разнообразни елементи на мозъка по време на сън. На главата на всеки обект са били закрепени 256 датчика. Всеки е бил събуждан по няколко пъти на нощ, с цел да каже дали сънува нещо ужасно.
„ Интересуваше ни страха: какви зони на мозъка се задействат, когато човек сънува нещо ужасно “, споделя един от създателите на плана Лампрос Перогамврос от Женевския университет. „ Анализирайки мозъчната интензивност според от отговорите на участниците в опита, ние идентифицирахме две области, които са виновни за възприятието на боязън при сън: това е централният дял и предният цингулатен кортекс. Централният лоб също взе участие в оценката на страстите при пробуждане и се задейства систематично, когато изпитваме боязън.
Що се отнася до предния цингулатен кортекс, той взе участие в подготовката на тялото да отговори на опасността. „ За първи път показахме, че същите елементи на мозъка се задействат, когато страхът се усеща по време на пробуждане и в сън “, споделя Перогамврос.
След това учените организират още един опит. Неговата цел е да се обясни, дали има връзка сред страха по време на сън и в будно положение: 89 души в течение на една седмица би трябвало всяка заран да записват в тетрадки своите сънища и претърпените страсти. След това, благодарение на магнитен резонанс, експерите съумяват да изяснят по какъв начин са реагирали участниците в опита на показаните им изображения от подиуми на принуждение или бедствия.
Оказва се, че колкото по-силен е страхът, претърпян насън, толкоз по-малко се задейства островният лоб и цингулатната кора на субектите. Така специалистите са открили, че съществува връзка сред страстите в съня и в будно положение. „ Сънищата могат да се смятат за същински подготвителни средства за бъдещите ни реакции и те евентуално могат да ни приготвят да се надигнем пред заплаха “, обобщава Перогамврос.
Учени от Женевския университет в този момент имат намерение да проучат вероятен нов вид терапия - лекуване на тревогата на пациентите благодарение на съновидения.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ