Искам развод, но съм свикнала съпругът ми да е личен шофьор и майстор вкъщи По женски
" Женени сме от шест години, имаме щерка, която скоро ще навърши четири. Все по-често мисля за бракоразвод. Съпругът ми пътува за работа за по седмица и се прибира единствено през почивните дни. Каква непосредственост може да има освен това състояние?
Самата аз не разбирам дали изпитвам усеща към него. Всичко, което е останало, е страдание. Той е единствен наследник, няма други родственици с изключение на мен и щерка ни. Изпитвам жалост и към себе си: по какъв начин ще се оправя без него? Ще би трябвало да изляза от познатата си зона на комфорт – без водач на разположение, без мъж, който да прави нещата из къщи.
Не изпитвам наслада от срещите ни. Нямам предпочитание да беседвам – нито по телефона, нито персонално. Общуваме единствено всъщност. Липсват топлите, откровени беседи, леките и занимателни диалози, каквито би трябвало да има сред съпрузи. Във връзката ни няма комизъм, няма позитивизъм, а по-често звучи рецензия или просто виси безмълвие. Съпругът ми ме твърди, че всичко е наред, споделя, че ме обича. А аз… съм безразлична.
Има и други аргументи, заради които желая бракоразвод, само че от дълго време съм привикнала с това положение, с този живот, и не знам по какъв начин да се реша. А толкоз доста ми се желае да имам здрави и положителни връзки. "
Руфина, 34 години Психологът дава отговор:
Руфина, във вашия въпрос има два съществени съставния елемент. Първият е терзанието по какъв начин ще живеете сама, а вторият – неналичието или загубата на наслада и непосредственост в връзките. От една страна, съжалявате, че връзката ви не е изпълнена с усеща, а от друга – се страхувате да я загубите.
Може ли фактът, че брачният партньор ви „ вози и прави работа по къщата “, да се схваща като грижа или демонстрация на обич, за каквато той самият приказва?
Самотата може би поражда подозрения, безпокойствие и съмнение. Може би в това се крие повода за загубата на непосредственост, в случай че такава е имало. Все отново по някаква причина сте се омъжили за този човек и сте родили щерка. Може да се допусна, че в миналото е имало усеща. Тогава може би ви задържат освен битовите улеснения, само че и спомените за тази непосредственост. По някаква причина възприятията ви са изчезнали. Появило се е равнодушие.
Пишете, че има и други фактори, поради които желаете бракоразвод.
Тъй като в описаното от вас има две страни, можете да действате в две посоки: 1. Опитайте се да върнете близостта, насладата и доверието в връзките. Тук е належащо желанието и на двама ви. Затова следва почтен и прям диалог със брачна половинка ви. Не „ всъщност “, а за усеща. Кажете му всичко, което написахте тук: за своята самотност, за неналичието на топлота, за това, че се отдалечавате. Без да го обвинявате, а говорейки от първо лице: „ Боли ме и ми е самотно. Чувствам, че сме станали непознати. Липсват ми предходните ни връзки. “ Неговата реакция ще бъде доста показателна. Ако ви чуе и изиска да се промени (например да смени работата си, с цел да бъде по-близо, да стартира да работи върху връзката), може би има късмет. Ако обаче още веднъж каже „ всичко е наред “ и пренебрегне болката ви – това също е отговор.
2. Подгответе се за независим живот. В думите ви, с изключение на горест, се долавя и боязън. Страх да не загубите удобството, поддръжката, сигурността. Тук е нужно тъкмо схващане по какъв начин ще се справяте сама в областите, в които сте привикнали да разчитате на брачна половинка си. Нека разсъждаваме:
- „ Личен водач “. Това е разрешимо. Такси, споделено пътешестване, градски превоз, шофьорски курсове (ако нямате книжка). Да, това ще коства пари и време, само че това е цената за вашата независимост и прочувствено благоденствие. За пътуванията с щерка ви можете да планирате маршрутите авансово.
- „ Домашен занаятчия “. Това също е разрешимо. Намерете тествани компании за битови услуги, частни майстори по рекомендация, научете се да употребявате видеоуроци за дребни поправки. Много неща се оказват по-прости, в сравнение с наподобяват. Отново, това е въпрос на финанси и организация.
- Финансова самостоятелност. Ако не работите, това е основен миг. Започнете да мислите по какъв начин да осигурите себе си и щерка си. Дори дребна спомагателна работа от у дома е стъпка към убеденост.
- Издръжка. След развода бащата ще резервира своите права и отговорности. Можете да се договорите той да взима щерка ви през почивните дни, да я води на градина/кръжоци в своите дни. Това не е единствено ваша отговорност.
Цялата тази стратегия изисква увереност, само че най-вероятно е по силите ви, в случай че желаете да продължите напред. Защото наподобява, че актуалното състояние не ви удовлетворява.
Безразличието умъртвява душата. Не оставайте в това положение. Опитайте се да извършите тези връзки със наличие, като се опирате освен на съжалението, само че и на възприятието за признателност за всичко, което брачният партньор ви е съдействал в живота ви. Или отворете нова страница в своя независим живот. Снимки: Freepik
Самата аз не разбирам дали изпитвам усеща към него. Всичко, което е останало, е страдание. Той е единствен наследник, няма други родственици с изключение на мен и щерка ни. Изпитвам жалост и към себе си: по какъв начин ще се оправя без него? Ще би трябвало да изляза от познатата си зона на комфорт – без водач на разположение, без мъж, който да прави нещата из къщи.
Не изпитвам наслада от срещите ни. Нямам предпочитание да беседвам – нито по телефона, нито персонално. Общуваме единствено всъщност. Липсват топлите, откровени беседи, леките и занимателни диалози, каквито би трябвало да има сред съпрузи. Във връзката ни няма комизъм, няма позитивизъм, а по-често звучи рецензия или просто виси безмълвие. Съпругът ми ме твърди, че всичко е наред, споделя, че ме обича. А аз… съм безразлична.
Има и други аргументи, заради които желая бракоразвод, само че от дълго време съм привикнала с това положение, с този живот, и не знам по какъв начин да се реша. А толкоз доста ми се желае да имам здрави и положителни връзки. "
Руфина, 34 години Психологът дава отговор:
Руфина, във вашия въпрос има два съществени съставния елемент. Първият е терзанието по какъв начин ще живеете сама, а вторият – неналичието или загубата на наслада и непосредственост в връзките. От една страна, съжалявате, че връзката ви не е изпълнена с усеща, а от друга – се страхувате да я загубите.
Може ли фактът, че брачният партньор ви „ вози и прави работа по къщата “, да се схваща като грижа или демонстрация на обич, за каквато той самият приказва?
Самотата може би поражда подозрения, безпокойствие и съмнение. Може би в това се крие повода за загубата на непосредственост, в случай че такава е имало. Все отново по някаква причина сте се омъжили за този човек и сте родили щерка. Може да се допусна, че в миналото е имало усеща. Тогава може би ви задържат освен битовите улеснения, само че и спомените за тази непосредственост. По някаква причина възприятията ви са изчезнали. Появило се е равнодушие.
Пишете, че има и други фактори, поради които желаете бракоразвод.
Тъй като в описаното от вас има две страни, можете да действате в две посоки: 1. Опитайте се да върнете близостта, насладата и доверието в връзките. Тук е належащо желанието и на двама ви. Затова следва почтен и прям диалог със брачна половинка ви. Не „ всъщност “, а за усеща. Кажете му всичко, което написахте тук: за своята самотност, за неналичието на топлота, за това, че се отдалечавате. Без да го обвинявате, а говорейки от първо лице: „ Боли ме и ми е самотно. Чувствам, че сме станали непознати. Липсват ми предходните ни връзки. “ Неговата реакция ще бъде доста показателна. Ако ви чуе и изиска да се промени (например да смени работата си, с цел да бъде по-близо, да стартира да работи върху връзката), може би има късмет. Ако обаче още веднъж каже „ всичко е наред “ и пренебрегне болката ви – това също е отговор.
2. Подгответе се за независим живот. В думите ви, с изключение на горест, се долавя и боязън. Страх да не загубите удобството, поддръжката, сигурността. Тук е нужно тъкмо схващане по какъв начин ще се справяте сама в областите, в които сте привикнали да разчитате на брачна половинка си. Нека разсъждаваме:
- „ Личен водач “. Това е разрешимо. Такси, споделено пътешестване, градски превоз, шофьорски курсове (ако нямате книжка). Да, това ще коства пари и време, само че това е цената за вашата независимост и прочувствено благоденствие. За пътуванията с щерка ви можете да планирате маршрутите авансово.
- „ Домашен занаятчия “. Това също е разрешимо. Намерете тествани компании за битови услуги, частни майстори по рекомендация, научете се да употребявате видеоуроци за дребни поправки. Много неща се оказват по-прости, в сравнение с наподобяват. Отново, това е въпрос на финанси и организация.
- Финансова самостоятелност. Ако не работите, това е основен миг. Започнете да мислите по какъв начин да осигурите себе си и щерка си. Дори дребна спомагателна работа от у дома е стъпка към убеденост.
- Издръжка. След развода бащата ще резервира своите права и отговорности. Можете да се договорите той да взима щерка ви през почивните дни, да я води на градина/кръжоци в своите дни. Това не е единствено ваша отговорност.
Цялата тази стратегия изисква увереност, само че най-вероятно е по силите ви, в случай че желаете да продължите напред. Защото наподобява, че актуалното състояние не ви удовлетворява.
Безразличието умъртвява душата. Не оставайте в това положение. Опитайте се да извършите тези връзки със наличие, като се опирате освен на съжалението, само че и на възприятието за признателност за всичко, което брачният партньор ви е съдействал в живота ви. Или отворете нова страница в своя независим живот. Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ




