„Ода за женските сълзи“, Мадлен Алгафари
Жената е тайнственост, душата ѝ е океан от секрети, цялото ѝ създание е страст. Жената е мистичност, пристрастеност, деликатност и мощ. Жените постоянно плачат, само че не, защото са слаби и безсилни, а тъй като обичат прекомерно доста.
Женските сълзи са чисти и горещи и са заслужили да им се посвети стихотворение. Стиховете на Мадлен Алгафари сигурно ще ви разчувстван:
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до лудост в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, тъй като го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болежка.
Не мислеше за какво, ни питаше и още какъв брой.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, отново плачеше – щастлива.
И скрито, безшумно плачеше, когато си отиват.
А след това плака гордо, когато стана баба.
От болежка – че ставаше по – немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи сподели на сина си:
– Е, сине, поплачи си, само че знай: Аз съм доста щастлива жена,
защото съм имала шанса да рева за всичко това!
Инфо:
