Жената до Боян Петров: Следващата му цел беше Еверест
Жената до Боян Петров, Радослава Ненова, даде изявление пред NOVA, в което описа повече детайлности за алпиниста, както и какъв е животът й без него.
Тази седмица - на 7 февруари, беше рожденият ден на Боян Петров.
" Не мога да приема това, че той няма да си пристигна в никакъв случай. Нямам чувството за край. Боян в никакъв случай не умира ”, споделя тя.
Радослава е майка на сина на Боян. Още не е минала година от изгубването на алпиниста в Хималаите. По мотив рождения ден на Боян, Радослава провежда премиера на книга. Това е сборника на Райнхолд Меснер. В " Убийство на невъзможното ” е и последният текст на българина. Издиктувал го е преди да замине да покорява Короната.
Авторът, който е първият планинар, покорил Еверест без О2 и десетилетия, водил борба с обвиняванията за гибелта на брат му в планината, среща Радослава след загубата й.
Два дни преди датата, на която Боян Петров трябваше да навърши 46 години, на алпиниста тя споделя: " Неговият съвет беше аз да не пребивавам с виновност. Имам обвинявания: " Защо не го спря? ” Не можеш да живееш с тази виновност. Не си го спрял, тъй като той го желае ”.
Боян не съумява да изживее насладата от покоряването на Шиша Пангма. След невиждана интервенция по издирването му, той не е открит. Радослава получава движимостите му. Плакала е доста до момента в който четяла дневника му.
" Сателитният телефон, фотоси, неща, които е писал като дневник. Това, което ми направи усещане като видях по-личните му мемоари е, че той напълно се е фокусирал върху покоряването на Еверест – последваща цел. Явно по подигравка е решил, че този връх няма да съставлява компликация по пътя му към Еверест ”, сподели тя.
Да бъде свръхчовек за него беше огромна отговорност, споделя Радослава: " Той самият в един миг може би се обърка кой е. Дали е това, което обществото желае от него или е в действителност той. В един миг всеки искаше да е съвършеният, този, който постоянно оцелява, не се огъва, не можеше да си разреши да има недостатъци. Като отговорност му беше, само че имаше и позитиви. Любовта на децата заболели от диабет, на хора с рак - черпеха сила от него ”.
Тази седмица - на 7 февруари, беше рожденият ден на Боян Петров.
" Не мога да приема това, че той няма да си пристигна в никакъв случай. Нямам чувството за край. Боян в никакъв случай не умира ”, споделя тя.
Радослава е майка на сина на Боян. Още не е минала година от изгубването на алпиниста в Хималаите. По мотив рождения ден на Боян, Радослава провежда премиера на книга. Това е сборника на Райнхолд Меснер. В " Убийство на невъзможното ” е и последният текст на българина. Издиктувал го е преди да замине да покорява Короната.
Авторът, който е първият планинар, покорил Еверест без О2 и десетилетия, водил борба с обвиняванията за гибелта на брат му в планината, среща Радослава след загубата й.
Два дни преди датата, на която Боян Петров трябваше да навърши 46 години, на алпиниста тя споделя: " Неговият съвет беше аз да не пребивавам с виновност. Имам обвинявания: " Защо не го спря? ” Не можеш да живееш с тази виновност. Не си го спрял, тъй като той го желае ”.
Боян не съумява да изживее насладата от покоряването на Шиша Пангма. След невиждана интервенция по издирването му, той не е открит. Радослава получава движимостите му. Плакала е доста до момента в който четяла дневника му.
" Сателитният телефон, фотоси, неща, които е писал като дневник. Това, което ми направи усещане като видях по-личните му мемоари е, че той напълно се е фокусирал върху покоряването на Еверест – последваща цел. Явно по подигравка е решил, че този връх няма да съставлява компликация по пътя му към Еверест ”, сподели тя.
Да бъде свръхчовек за него беше огромна отговорност, споделя Радослава: " Той самият в един миг може би се обърка кой е. Дали е това, което обществото желае от него или е в действителност той. В един миг всеки искаше да е съвършеният, този, който постоянно оцелява, не се огъва, не можеше да си разреши да има недостатъци. Като отговорност му беше, само че имаше и позитиви. Любовта на децата заболели от диабет, на хора с рак - черпеха сила от него ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ