България чу: Пенсионерка, която от 20 години живее без ток и вода, получи помощ
Жената благодари за проявената съпричастност след десетилетия живот при тежки условия
Вълна от човешка съпричастност заля 72-годишната Анета Димитрова от Стара Загора, която от 20 години живее без електричество и от 10 години без течаща вода в своя апартамент. След като историята й стана публично притежание, голям брой хора се притекоха на помощ.
Анета, която по специалност е художник, оцелява с минимална социална пенсия от 330 лв. месечно, което прави невероятно възобновяване на комуналните услуги в дома й.
" Благодаря на всички за проявената човешка обич и благосклонност към мен ", показа с неспокойствие пред камерата на Bulgaria ON AIR старата жена, откакто разбра, че положителни хора са изразили подготвеност да възстановят тока и водата в жилището й.
Двадесет години на мрачно
Тежкият живот на Анета е белязан от ежедневни провокации. За да поддържа хигиена, тя е принудена да носи туби, които цялостни на градските чешми. За готвене употребява дребна газова бутилка, а светлина получава само денем от прозорците на своя леден апартамент.
Десетилетията без ток и вода са я научили на устойчивост и примирение, само че не са съумели да пречупят духа й. Въпреки компликациите, тя резервира вяра и благодарност към положителното у хората.
Институционална реакция
След разпространяването на историята, обществените служби също реагираха на случая. Директорът на Регионална дирекция " Социално подкрепяне " - Стара Загора, Петя Чакърова, удостовери, че адресът на дамата е посетен и тя е съветвана за другите благоприятни условия за помощ по нормативните уредби.
Освен възобновяване на комуналните услуги, предстоят и медицински проучвания за определяне на здравния статус на Анета.
Съпричастност и човешка добрина
Историята на Анета Димитрова е ослепителен образец за това по какъв начин публичното внимание може да докара до позитивна смяна. След десетилетия в мрачевина, 72-годишната жена най-сетне ще получи съществени улеснения, които множеството хора одобряват за даденост.
Случаят повдига и въпроса за нуждата от по-добра обществена отбрана на възрастните хора, живеещи в крайна бедност, изключително тези без близки и родственици, които да им оказват помощ.
