Жена, родена през 1921 г., и загубила мъжа си, убит

Жена, родена през 1921 година, и изгубила мъжа си, погубен от така наречен Народен съд, е завела цивилен иск против журналиста Петър Петров Георгиев, по-известен в обществото като Петър Волгин, съобщи.

Поводът са думи на радиоводещия, прочут със свояпиетет към... ясно коя страна, написанивъв Фейсбук(между другото - американска платформа, б.а.)на 1 февруари тази година:

С дата 12 април се желае от съда да допусне авансово поръчителство на тази стойност. Иначе казано -да сезапорират 1000 лева от заплатата на Волгин от БНР.

Жената е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в " душевни болки и премеждия ", твърди тя.

" Родом съм от с. Сталийска махала, което преди 9.09.1944 година е било едно от най-проспериращите села в страната, а околия Лом е била вратата на България към Западна Европа.

Нататък описаната върху няколко страници от столетницата история извънредно - и ужасяващо! -наподобява стотици и хиляди такива. Току-що върнал се от Македония, още непорадвал се на тогава 2-годишния си наследник, дамата повече в никакъв случай невижда Георги. Само разбираот стражарина, че е претрупан на камионетка от " новата власт ".

С малко дете на ръце и сама, тя опира до техен първи братовчед - партизанин, който след това става деен герой. Търси го за информация какво е станало с Георги.

" Той се поинтересува и получи информация от другарите си, чеГеорги и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в всеобщ гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е действие от тях, като се изключи че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията ", написа столетницата висковата си молба до съда.

Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 година с протоколно определение на Ломския областен съд мъжът е разгласен за " безследно липсващ ". За датанапредполагаемата гибел е записана 6 октомври, членовете на фамилията садамгосаникато " врагове на народа ", а през 1953-та даже биваспряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица(фактически - тъст на убития)Борис Горанов.

Исковата молба против Волгин е 6страници.

" Синът ми отрасна без татко, в нищетаи в изискванията на цялостна принуда от страна на комунистиеския режим. Не беше одобряван в Димитровския комунистически юношески съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, тъй като бе охарактеризиран като " обезсърчителен " поради татко си, който той по този начин и не познаваше.

" Когато пристигнаха измененията, се надявах, че ще иманякаква правдивост за жертвите на комунизма. И в случай че не опрощение от палачите и техните наследници,то най-малко самопризнание от обществото, че това, което ни е било породено, е незаслужено, нечовешко и грубо.

Ищцата признава, че въобще не познава господин Хампарцумян(банкераЛевон Хампарцумян - бел. ред.), само че това, което не схваща, е по какъв начин е допустимо при каквито и да било обстоятелствада посочиш, че " трябвало да има Народен съд ". И дава образец -какво би се случило, в случай че в Германия индивидът с псевдоним на съветска река каже, че " единствено като погледнеш някого, разбираш за какво е трябвало да има Холокост ".

Жената декларира, че макар миналите 75 години от изгубването на брачна половинка ѝ, казаното от Волгин извънредно доста я е разстроило. Както и разказва - особено за такива каузи - положенията, които ѝ е предизвикал с думите си.

А самият размер на искаговори дали парите са задачата на идното правосъдно дело.

Засега въпросът мигрирамежду Софийския областен съд, Монтана и назад - в София.Предстои да се развие занапред.