102-годишна съди Петър Волгин заради думите му - да се върне Народният съд
Жена, родена през 1921 година, и изгубила мъжа си, погубен от така наречен Народен съд, е завела цивилен иск против журналиста Петър Петров Георгиев, по-известен в обществото като Петър Волгин.
Поводът са думи на радиовощения, прочут със своя пиетет към... ясно коя страна, написани във Фейсбук (между другото - американска платформа, б.а.) на 1 февруари тази година:
" Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд. "
Сред изключителната му фейсбук " акция " имаше даже митинги пред БНР (както и контрапротести в негова подкрепа).
Искът е за непозволено увреждане по Закона на отговорностите и договорите, отчасти 1000 лева. от бъдещи 5001 лева А ищцата признава, че може да си разреши държавната такса 4% единствено върху 1000 лева
С дата 12 април се желае от съда да допусне авансово поръчителство на тази стойност. Иначе казано - да се запорират 1000 лева от заплатата на Волгин от БНР.
Жената е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в " душевни болки и премеждия ", твърди тя.
" Родом съм от с. Сталийска махала, което преди 9.09.1944 година е било едно от най-проспериращите села в страната, а околия Лом е била вратата на България към Западна Европа.
През 1939 година се ожених за любовта на моя живот Георги Иванов Горанов, който беше шеф на учебното заведение... Мъжът ми беше запасен офицер, разпределен в Охрид, днешна Северна Македония ", стартира невероятната си изповед дамата.
Детенцето им се ражда на 3 юни 1942 година
" На 5 октомври 1944 година (непосредствено след нахлуването на Съветската войска в Република България и установяването на държавното управление на Отечествения фронт) мъжът ми, дружно с още десетима първенци от селото е извикан по здрач в кметството от новата власт " за информация ". Георги отиде, тъй като си намерения, че го викат, с цел да върне униформата... "
Нататък описаната върху няколко страници от столетницата история извънредно - и ужасяващо! - наподобява стотици и хиляди такива. Току-що върнал се от Македония, още непорадвал се на тогава 2-годишния си наследник, дамата повече в никакъв случай не вижда Георги. Само схваща от стражарина, че е претрупан на камионетка от " новата власт ".
С малко дете на ръце и сама, тя опира до техен първи братовчед - партизанин, който след това става деен герой. Търси го за информация какво е станало с Георги.
" Той се поинтересува и получи информация от другарите си, че Георги и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в всеобщ гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е действие от тях, като се изключи че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията ", написа столетницата в исковата си молба до съда.
Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 година с протоколно определение на Ломския областен съд мъжът е разгласен за " безследно липсващ ". За дата на предполагаемата гибел е записана 6 октомври, членовете на фамилията са дамгосани като " врагове на народа ", а през 1953-та даже бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица (фактически - тъст на убития) Борис Горанов.
Исковата молба против Волгин е 6 страници.
" Синът ми отрасна без татко, в нищета и в изискванията на цялостна принуда от страна на комунистиеския режим. Не беше одобряван в Димитровския комунистически юношески съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, тъй като бе охарактеризиран като " обезсърчителен " поради татко си, който той по този начин и не познаваше.
Аз и фамилията ми бяхме следени от Държавна сигурност, като не желая да влизам в детайлности за това, тъй като се смущавам още повече (дори когато го описвам на юриста си) ", написа дамата във връзка на времената, които си мечтае да върне Волгин.
Днешната баба споделя, че даже се били събрали със сина си на 1 февруари, т.г. - деня на респект на жертвите на комунистическия режим, когато я срещнал с поста на радиожурналиста във фейсбук.
" Когато пристигнаха измененията, се надявах, че ще има някаква правдивост за жертвите на комунизма. И в случай че не опрощение от палачите и техните наследници, то най-малко самопризнание от обществото, че това, което ни е било породено, е незаслужено, нечовешко и грубо.
За страдание, в обществото са налице противоположни отзиви, като все по-гласовити стават някои жители, които освен, че не признават незаконния темперамент на комунистическия режим, само че даже го и възхваляват.
Един от тези хора е ответникът по бъдещия иск - Петър Петров Георгиев ", споделя столетницата.
Ищцата признава, че въобще не познава господин Хампарцумян (банкерът Левон Хампарцумян - бел. ред.), само че това, което не схваща е по какъв начин е допустимо при каквито и да било условия, да посочиш, че " трябвало да има Народен съд ". И дава образец - какво би се случило, в случай че в Германия индивидът с псевдоним на съветска река каже, че " единствено като погледнеш някого, разбираш за какво е трябвало да има Холокост ".
Жената декларира, че макар миналите 75 години от изгубването на брачна половинка ѝ, казаното от Волгин извънредно доста я е разстроило. Както и разказва - особено за такива каузи - положенията, които ѝ е предизвикал с думите си.
А самият размер на иска говори дали парите са задачата на идното правосъдно дело.
Засега въпросът мигрира между Софийския областен съд, Монтана и назад - в София. Предстои да се развие занапред.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Поводът са думи на радиовощения, прочут със своя пиетет към... ясно коя страна, написани във Фейсбук (между другото - американска платформа, б.а.) на 1 февруари тази година:
" Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд. "
Сред изключителната му фейсбук " акция " имаше даже митинги пред БНР (както и контрапротести в негова подкрепа).
Искът е за непозволено увреждане по Закона на отговорностите и договорите, отчасти 1000 лева. от бъдещи 5001 лева А ищцата признава, че може да си разреши държавната такса 4% единствено върху 1000 лева
С дата 12 април се желае от съда да допусне авансово поръчителство на тази стойност. Иначе казано - да се запорират 1000 лева от заплатата на Волгин от БНР.
Жената е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в " душевни болки и премеждия ", твърди тя.
" Родом съм от с. Сталийска махала, което преди 9.09.1944 година е било едно от най-проспериращите села в страната, а околия Лом е била вратата на България към Западна Европа.
През 1939 година се ожених за любовта на моя живот Георги Иванов Горанов, който беше шеф на учебното заведение... Мъжът ми беше запасен офицер, разпределен в Охрид, днешна Северна Македония ", стартира невероятната си изповед дамата.
Детенцето им се ражда на 3 юни 1942 година
" На 5 октомври 1944 година (непосредствено след нахлуването на Съветската войска в Република България и установяването на държавното управление на Отечествения фронт) мъжът ми, дружно с още десетима първенци от селото е извикан по здрач в кметството от новата власт " за информация ". Георги отиде, тъй като си намерения, че го викат, с цел да върне униформата... "
Нататък описаната върху няколко страници от столетницата история извънредно - и ужасяващо! - наподобява стотици и хиляди такива. Току-що върнал се от Македония, още непорадвал се на тогава 2-годишния си наследник, дамата повече в никакъв случай не вижда Георги. Само схваща от стражарина, че е претрупан на камионетка от " новата власт ".
С малко дете на ръце и сама, тя опира до техен първи братовчед - партизанин, който след това става деен герой. Търси го за информация какво е станало с Георги.
" Той се поинтересува и получи информация от другарите си, че Георги и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в всеобщ гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е действие от тях, като се изключи че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията ", написа столетницата в исковата си молба до съда.
Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 година с протоколно определение на Ломския областен съд мъжът е разгласен за " безследно липсващ ". За дата на предполагаемата гибел е записана 6 октомври, членовете на фамилията са дамгосани като " врагове на народа ", а през 1953-та даже бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица (фактически - тъст на убития) Борис Горанов.
Исковата молба против Волгин е 6 страници.
" Синът ми отрасна без татко, в нищета и в изискванията на цялостна принуда от страна на комунистиеския режим. Не беше одобряван в Димитровския комунистически юношески съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, тъй като бе охарактеризиран като " обезсърчителен " поради татко си, който той по този начин и не познаваше.
Аз и фамилията ми бяхме следени от Държавна сигурност, като не желая да влизам в детайлности за това, тъй като се смущавам още повече (дори когато го описвам на юриста си) ", написа дамата във връзка на времената, които си мечтае да върне Волгин.
Днешната баба споделя, че даже се били събрали със сина си на 1 февруари, т.г. - деня на респект на жертвите на комунистическия режим, когато я срещнал с поста на радиожурналиста във фейсбук.
" Когато пристигнаха измененията, се надявах, че ще има някаква правдивост за жертвите на комунизма. И в случай че не опрощение от палачите и техните наследници, то най-малко самопризнание от обществото, че това, което ни е било породено, е незаслужено, нечовешко и грубо.
За страдание, в обществото са налице противоположни отзиви, като все по-гласовити стават някои жители, които освен, че не признават незаконния темперамент на комунистическия режим, само че даже го и възхваляват.
Един от тези хора е ответникът по бъдещия иск - Петър Петров Георгиев ", споделя столетницата.
Ищцата признава, че въобще не познава господин Хампарцумян (банкерът Левон Хампарцумян - бел. ред.), само че това, което не схваща е по какъв начин е допустимо при каквито и да било условия, да посочиш, че " трябвало да има Народен съд ". И дава образец - какво би се случило, в случай че в Германия индивидът с псевдоним на съветска река каже, че " единствено като погледнеш някого, разбираш за какво е трябвало да има Холокост ".
Жената декларира, че макар миналите 75 години от изгубването на брачна половинка ѝ, казаното от Волгин извънредно доста я е разстроило. Както и разказва - особено за такива каузи - положенията, които ѝ е предизвикал с думите си.
А самият размер на иска говори дали парите са задачата на идното правосъдно дело.
Засега въпросът мигрира между Софийския областен съд, Монтана и назад - в София. Предстои да се развие занапред.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ