Домът ми е разрушен и мама вече я няма. Остана ми само омраза
Жена от Киев показа персоналната си покруса, поради съветските военни дейности. Майка ѝ умира вследствие на опустошителния обстрел на Ирпен.
Катерина Илченко разгласява писмо, в което споделя за унищожаването на бащиния ѝ дом.
Илченко написа описа си на съветски, само че за последно.
Ето какво споделя тя:
„ Това ще бъде последната ми обява на съветски, има няколко аргументи за това.
Това е къщата на родителите ми в Ирпен. Построена е от неговия татко със личните му ръце. Случи се по този начин, че след института той се озова в Русия и дълги години се опитваше да се върне в Украйна. Тогава не беше толкоз елементарно. От Стерлитамак до Волгоград, от Волгоград до Кишинев и от Кишинев до Киев.
Майка ми е рускиня. Родена в Челябинск, както и аз. Все още имаме родственици, които живеят там. В неотдавнашен диалог няколко седмици преди войната брата на майка ми сподели, че харесва Путин, макар че не е склонен с всичките му решения. Мама изпсува и се възмути: по какъв начин можеш да кажеш това? Той е палач!
Когато избухна войната, брат ѝ не се обади. Беше доста обезпокоен и отиде на черква да възпламени свещ за мир.
През нощта на 8 март снаряд падна в къщата ни. Мама беше в нея.
Къща, където постоянно имаше доста посетители. Дълги години приятелите ми помнеха масите, които майка ми приготвяше за тях. В тази къща пристигнаха родственици от Русия. Хареса им чистият иглолистен мирис на Ирпен, гостоприемството ни.
Оцелелия прозорец в горния ляв ъгъл е моята стая. Имаше огромна библиотека, където баба ми събираше моите академични книги и фотоси. Точно под него е всекидневната. Там постоянно подреждаме масата с нашите маркови бели и златни принадлежности, немски комплект, който татко ми купи на ревю в Москва през 70-те години, и на който хората към момента се удивляват. От персоналната ми история не е останало нищо. Нито един предмет, нито една фотография. И най-важното – майка ми. Остана единствено ненавист.
Катерина Илченко разгласява писмо, в което споделя за унищожаването на бащиния ѝ дом.
Илченко написа описа си на съветски, само че за последно.
Ето какво споделя тя:
„ Това ще бъде последната ми обява на съветски, има няколко аргументи за това.
Това е къщата на родителите ми в Ирпен. Построена е от неговия татко със личните му ръце. Случи се по този начин, че след института той се озова в Русия и дълги години се опитваше да се върне в Украйна. Тогава не беше толкоз елементарно. От Стерлитамак до Волгоград, от Волгоград до Кишинев и от Кишинев до Киев.
Майка ми е рускиня. Родена в Челябинск, както и аз. Все още имаме родственици, които живеят там. В неотдавнашен диалог няколко седмици преди войната брата на майка ми сподели, че харесва Путин, макар че не е склонен с всичките му решения. Мама изпсува и се възмути: по какъв начин можеш да кажеш това? Той е палач!
Когато избухна войната, брат ѝ не се обади. Беше доста обезпокоен и отиде на черква да възпламени свещ за мир.
През нощта на 8 март снаряд падна в къщата ни. Мама беше в нея.
Къща, където постоянно имаше доста посетители. Дълги години приятелите ми помнеха масите, които майка ми приготвяше за тях. В тази къща пристигнаха родственици от Русия. Хареса им чистият иглолистен мирис на Ирпен, гостоприемството ни.
Оцелелия прозорец в горния ляв ъгъл е моята стая. Имаше огромна библиотека, където баба ми събираше моите академични книги и фотоси. Точно под него е всекидневната. Там постоянно подреждаме масата с нашите маркови бели и златни принадлежности, немски комплект, който татко ми купи на ревю в Москва през 70-те години, и на който хората към момента се удивляват. От персоналната ми история не е останало нищо. Нито един предмет, нито една фотография. И най-важното – майка ми. Остана единствено ненавист.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ