Ние или неандерталците: Нов метод за извличане на древна ДНК прокарва чертата
Жена от каменната епоха, обвързвана с ловци събирачи, е носила като колие зъб на лос, открит в сибирска пещера. Интригуващият артефакт, изработен преди към 20 хиляди години, беше употребен от учените за нов способ за добиване на антична ДНК.
Костената висулка от Денисовата пещера разпознава античния притежател на украшението - жена от каменната епоха, тясно обвързвана с популация от ловци събирачи, за които се знае, че са живели в част от Сибир на изток от пещерата в подножието на планините Алтай в Русия.
Методът може да изолира ДНК, която участва в клетките на кожата, потта или други телесни течности и е била всмукана от избрани типове шуплест материал, в това число кости, зъби и бивни, с които е било боравено преди хиляди години.
Предмети, употребявани като принадлежности или за персонална декорация - висулки, колиета, гривни, пръстени и други, могат да предложат визия за предишното държание и просвета, макар че нашето схващане е лимитирано от неспособността ни да свържем съответен предмет с съответен човек.
" Намирам тези предмети, направени в далечното минало, за извънредно очарователни, защото ни разрешават да отворим дребен прозорец, през който да пътуваме обратно във времето и да надникнем в живота на тези хора ", споделя молекулярният биолог Елена Есел от Института за еволюционна антропология " Макс Планк " в Германия, водещ създател на проучването, оповестено в списание " Нейчър ".
" Абсолютно необикновено "
Изследователите, които са разкрили висулката, датирана отпреди 19 хиляди - 25 хиляди години, са употребявали ръкавици и маски за лице, когато са изкопавали и боравели с нея, с цел да избегнат замърсяване със модерна ДНК. Така стана допустимо украшението да се трансформира в първия праисторически артефакт, обвързван посредством генетично търсене с съответен човек. Не е известно дали дамата е направила бижуто, или единствено го е носила.
Реконструкция на откритата костена висулка
" Докато гледах предмета, в съзнанието ми изплуваха куп въпроси. Кой е бил индивидът, който го е направил? Предаван ли е от едно потомство на друго, от майка на щерка или от татко на наследник? Това, че можем да стартираме да се занимаваме с тези въпроси благодарение на генетични принадлежности, към момента е безусловно необикновено за мен ", прибавя Есел.
Създателят на медальона е пробил дупка в зъба, с цел да бъде висящ той някакъв тип към този момент изгубена шнур. Възможно е зъбът да е бил част от лента за глава или от гривна.
Съжителства
Нашият тип Homo sapiens за първи път поражда преди повече от 300 хиляди години в Африка, като по-късно се разселва по целия свят. Най-старите известни предмети, употребявани като персонални декорации, датират отпреди към 100 хиляди години от Африка съгласно Мари Сореси от университета в Лайден, старши археолог на проучването.
Денисовата пещера
Денисовата пещера е била населявана по друго време от изчезналия човешки тип, наименуван Денисов човек (Homo denisova), от неандерталци и от нашия тип. Пещерата през годините е дала забележителни находки, в това число първите известни остатъци от денисови хора и употребявани от тях предмети.
Като пране на блуза
Новата щадяща изследователска техника, употребена в лаборатория " чиста стая " в Лайпциг. Артефактът се потапя в течност, която освобождава ДНК-то от него, както пералнята подвига нечистотия от блуза.
Неандерталци са рисували в пещера в Испания още преди homo sapiens
Чрез свързването на предмети с избрани хора техниката може да хвърли светлина върху праисторическите обществени функции и разделянето на труда сред половете или да обясни дали даден предмет даже е бил изработен от нашия тип. Някои артефакти са открити тук-там, за които е известно, че са били населявани да вземем за пример по едно и също време от Homo sapiens и от неандерталци.
" Това изследване отваря големи благоприятни условия за по-добро реконструиране на ролята на хората в предишното съгласно техния пол и генезис ", уверен е Сореси.
Костената висулка от Денисовата пещера разпознава античния притежател на украшението - жена от каменната епоха, тясно обвързвана с популация от ловци събирачи, за които се знае, че са живели в част от Сибир на изток от пещерата в подножието на планините Алтай в Русия.
Методът може да изолира ДНК, която участва в клетките на кожата, потта или други телесни течности и е била всмукана от избрани типове шуплест материал, в това число кости, зъби и бивни, с които е било боравено преди хиляди години.
Предмети, употребявани като принадлежности или за персонална декорация - висулки, колиета, гривни, пръстени и други, могат да предложат визия за предишното държание и просвета, макар че нашето схващане е лимитирано от неспособността ни да свържем съответен предмет с съответен човек.
" Намирам тези предмети, направени в далечното минало, за извънредно очарователни, защото ни разрешават да отворим дребен прозорец, през който да пътуваме обратно във времето и да надникнем в живота на тези хора ", споделя молекулярният биолог Елена Есел от Института за еволюционна антропология " Макс Планк " в Германия, водещ създател на проучването, оповестено в списание " Нейчър ".
" Абсолютно необикновено "
Изследователите, които са разкрили висулката, датирана отпреди 19 хиляди - 25 хиляди години, са употребявали ръкавици и маски за лице, когато са изкопавали и боравели с нея, с цел да избегнат замърсяване със модерна ДНК. Така стана допустимо украшението да се трансформира в първия праисторически артефакт, обвързван посредством генетично търсене с съответен човек. Не е известно дали дамата е направила бижуто, или единствено го е носила.
Реконструкция на откритата костена висулка
" Докато гледах предмета, в съзнанието ми изплуваха куп въпроси. Кой е бил индивидът, който го е направил? Предаван ли е от едно потомство на друго, от майка на щерка или от татко на наследник? Това, че можем да стартираме да се занимаваме с тези въпроси благодарение на генетични принадлежности, към момента е безусловно необикновено за мен ", прибавя Есел.
Създателят на медальона е пробил дупка в зъба, с цел да бъде висящ той някакъв тип към този момент изгубена шнур. Възможно е зъбът да е бил част от лента за глава или от гривна.
Съжителства
Нашият тип Homo sapiens за първи път поражда преди повече от 300 хиляди години в Африка, като по-късно се разселва по целия свят. Най-старите известни предмети, употребявани като персонални декорации, датират отпреди към 100 хиляди години от Африка съгласно Мари Сореси от университета в Лайден, старши археолог на проучването.
Денисовата пещера
Денисовата пещера е била населявана по друго време от изчезналия човешки тип, наименуван Денисов човек (Homo denisova), от неандерталци и от нашия тип. Пещерата през годините е дала забележителни находки, в това число първите известни остатъци от денисови хора и употребявани от тях предмети.
Като пране на блуза
Новата щадяща изследователска техника, употребена в лаборатория " чиста стая " в Лайпциг. Артефактът се потапя в течност, която освобождава ДНК-то от него, както пералнята подвига нечистотия от блуза.
Неандерталци са рисували в пещера в Испания още преди homo sapiens Чрез свързването на предмети с избрани хора техниката може да хвърли светлина върху праисторическите обществени функции и разделянето на труда сред половете или да обясни дали даден предмет даже е бил изработен от нашия тип. Някои артефакти са открити тук-там, за които е известно, че са били населявани да вземем за пример по едно и също време от Homo sapiens и от неандерталци.
" Това изследване отваря големи благоприятни условия за по-добро реконструиране на ролята на хората в предишното съгласно техния пол и генезис ", уверен е Сореси.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ