България След 67 години: Жена е призната за собственик по давност на общински имот
Жена дефинитивно беше приета за притежател на парцел в Пловдив, който владее от 1957 година, оповестява профилираният уебсайт lex.bg. Това се случва две години откакто Конституционният съд „ анулира “ мораториума за придобиване по отминалост на държавни и общински парцели.
Решението на Върховния касационен съд е отпреди дни, а делото и произнасянията на три правосъдни инстанции по него разкриват освен несъгласията в практиката по сходни проблеми, само че и типични правни проблеми със собствеността у нас, пише уеб сайтът.
Казусът е с жена от Пловдив, която от 1957 година владее парцел от близо 500 кв. м – дребна къща с двор, наоколо до Младежкия рид в града. Тя споделя, че през 1957 година татко ѝ е сключил прелиминарен контракт за покупката му на името на брат ѝ т частен притежател.
От тогава тя живее там и по спогодба с брат си стопанисвала еднолично парцела, имала градинки, лехи, колиба, солидна ограда, външна дворна врата, която се заключвала и не допускала никого, като демонстрирала собственическото си отношение.
Пловдивската община обаче твърди, че парцелът е общински. И това е по този начин, тъй като с влизането в действие на измененията в Закона за общинската благосъстоятелност от 2006 година застроените и незастроените имоти и имоти-частна държавна благосъстоятелност, отредени за жилищно строителство и за публични и благоустройствени мероприятия на общините, според предвижданията на настоящите подробни градоустройствени проекти, минават в благосъстоятелност на общините. Освен това през 2010 година парцелът е актуван като общински.
Районният съд в Пловдив отхвърля желае на дамата като безпочвен и необоснован.
Съдът приема, че владението ѝ е потвърдено, само че „ това фактическо положение не може да легитимира ищцата да придобие правото на благосъстоятелност въз основа на давностно притежание “.
Той акцентира, че от 1951 година до 1996 година е неразрешено придобиването на държавни и парцели по отминалост. След това показва, че след 1996 година до 1 юни 2006 година също не може да се придобие общинска частна благосъстоятелност, като се обосновава с мораториума, а след това изрежда и всичките му удължавания.
След това се стопира на решението на Конституционен съд, с което той е анулиран, като акцентира, че в него категорично е прогласено, че с оповестяването на наредбата на §1, ал.1 ЗДЗС за противоконституционна не се визира нейният доскорошен резултат.
„ Съгласно член 151, алинея 2, изр. 3 от Конституцията последствията от прекратяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на Решение № 3/24.02.2022 година в действие. Следователно, ищцата не е владяла 10 години процесния парцел след влизане в действие на Решението на Конституционен съд, защото неговото деяние не е ретроактивно и не прогласява противоконституционност на възбраната за придобиване на движимости частна държавна и общинска благосъстоятелност считано от 2006 година насам “, заключава РС-Пловдив.
Т.е. не регистрира, че от 1996 година до 2006 година към този момент са изтекли 10 години без един ден, през които е текла отминалост, а с мораториума тя единствено е спряна. Така на процедура съдът твърди, че за вероятно придобиване на държавен или общински парцел по отминалост би трябвало да се чака най-малко до 2032 година
Не по този начин разсъждава окръжният съд в града, въпреки на финала да удостоверява крайния извод на първата инстанция – че дамата не е придобила парцела до Младежкия рид по отминалост.
Виждането на окръжните съдии е, че е належащо „ да изтече един ден след прекратяване действието на прелюдия мораториум, с цел да е налице интервал от 10 години, в който, при съществуване на останалите предпоставки, въпросният аграрен парцел може да се придобие по отминалост “.
Те обаче декларират, че липсва детайлът на своене, с цел да бъде приета дамата за притежател, тъй като съгласно тях тя не се е държала като подобен по отношение на брат си и някогашния си брачен партньор.
ОС-Пловдив сочи че няма доказателства за правото на благосъстоятелност на мъжа, който през 1957 година е сключил предварителния контракт с двамата.
„ В същото време и самата продажба не е осъществена в изискуемата форма и не е налице титул за благосъстоятелност, който да потвърждава правото на благосъстоятелност върху поземления парцел на частно физическо лице. Доколкото по делото не е открито поземленият парцел да е бил благосъстоятелност на физическо лице, е налице съображение за придобиване правото на благосъстоятелност от страната, което след това да е минало в патримониума на общината. Съгласно наредбата на член 6 ЗС (отм.) страната придобива парцелите, които нямат различен притежател. Ако не се открива парцелът да е принадлежал на трето лице, наредбата на член 6 (отм.) ЗС съставлява правно съображение за придобиване на собствеността от страната, след което по силата на наредбите на Закона за общинската благосъстоятелност парцелът е минал в патримониума на общината, за което е формиран и съответният акт за частна общинска благосъстоятелност “, пишат окръжните съдии.
Върховните съдии Светлана Калинова (председател на състава), Гълъбина Генчева и Наталия Неделчева (докладчик) отхвърлят изводите на ОС-Пловдив за това, че парцелът е на общината.
Те изследват дали парцелът е бил изоставен, с цел да е добит от страната на съображение на работилата тогава редакция на член 6 от ЗС. И откриват, че по делото има извадка от указател на поземлените парцели към 1954 година, в който за притежател на парцела е бил записан продавачът по предварителния контракт, който е задраскан, а на идващия ред е записан братът на дамата по контракт за продажба от 1957 година А през 1967 година в разписния лист към плана за дворищна регулация на Младежкия рид името на брат ѝ е вписано като притежател. Т.е. парцелът не е бил изоставен и не е добит на това съображение от страната, а след това от общината.
Върховен касационен съд отхвърля изводите на втората инстанция, че от показанията на очевидците по делото, които имат мемоари от 1968 година насам, че дамата владее и стопанисва парцела, не може да се направи извод за своенето му от нея.
„ Приетото от въззивния съд, че от техните показания не може да се направи безапелационен извод, че ищцата е упражнявала притежание върху дворното място за себе си е в несъгласие с откритата в член 69 ЗС хипотеза, както и с трайно откритата и непротиворечива процедура на Върховен касационен съд, съгласно която откакто едно лице един път е открило фактическа власт върху неподвижен парцел, се допуска до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрестанно, досега, в който не се откри реализиране от трето лице на такова деяние, което очевидно и изрично препятства опцията владелецът да упражнява отсега нататък фактическата власт върху парцела “, припомнят висшите съдии.
И заключават, че от свидетелските показания се открива, че дамата е владяла парцела умерено, очевидно, дълготрайно, необезпокоявано и непрестанно в интервала най-късно от 1968 година до предявяване на желае ѝ през 2023 година, заради което се постанова изводът, че го е придобила по отминалост.
