Жена ми съвсем ми писна. Търпях я през цялото това

Жена ми напълно ми писна. Търпях я през цялото това време, тъй като ми беше жалост за фамилията, тъй като имаме две деца. Но едвам в този момент осъзнах, че през целия ми живот тя ловко ме е манипулирала.

Когато срещнах Светлана, бях на 22 години. Тогава бях състезател, не пиех, не пушех, бях друг от връстниците си. Освен това той наследи жилището от дядо си. Тогава даже не мислех за брак – учех в университета, правех проекти за бъдещето.

Но по някакъв метод в компания от другари срещнах Светлана. Тя беше четири години по-голяма от мен и ясно знаеше какво желае от живота. Преди да се усетя, започнахме да излизаме. Приятелите бяха сюрпризирани.

– Защо ти би трябвало? Тя има ужасяващ темперамент, тя ще ви докара до лудницата или ще се пропиеш.

– Кой от нас е ангелът?

Не слушах никого, очевидно бях влюбен. И Светлана постоянно вземаше всичко в свои ръце, командваше и това ме устройваше. Скоро тя разгласи, че е бременна и ние подписахме. Живеехме в моя апартамент. Опитах се да угодя на жена си: печелех положителни пари, гледах детето и помагах в къщата. Но в никакъв случай не съм чувал признателност. Напротив, тя единствено ме упрекваше.

– За нищо не ставаш! Виж брачният партньор на Мария! Вече е купил нов, огромен тв приемник и е обновил кухнята. Ти даже не можеш да ремонтираш старите неща.

– Ще купим и тв приемник. Въпреки че нашият е много добър.

– Млъкни към този момент! Срам и срам!

Най-много ме подразни, когато пред приятелите ми Светлана стартира да се оплаква от мен, а от време на време даже да ми се подиграва, казвайки, че ръцете ми порастват от неверното място. По някое време бях подготвен да си потегли. Въпреки че обичах сина си, не можех да устоявам повече. И тогава Светлана още веднъж забременя.

Така протече фамилният ни живот. Работих доста, а тя, без да има потребност от нищо, ме унижаваше от самото начало. И тогава преди няколко години се пенсионирах. Не напуснах работата си, само че нещо се промени в главата ми. Това се случи, откакто моят другар ненадейно умря от инфаркт. Тогава разбрах, че животът може да свърши всеки миг.

И по някакъв метод се случи по този начин, че през този интервал срещнах Марина. Тя е доктор, отлична стопанка, спокойна и грижовна – тъкмо противоположното на жена ми. Тя е на 52 години, разведена, живее с щерка си и шурей си. Започнахме да се срещаме скрито. И преди няколко месеца взех решение да трансформира живота си и споделих всичко на Светлана.

– Искам да се разведа. Децата към този момент са порасноли. И с теб съм трагичен!

– Мислиш ли, че аз съм щастлива? Цял живот те повличам! Да, ти не струваш нищо без мен!

– Имам друга жена.

– Не те ли е позор да тичаш след дами на 63 години? Без пари никой даже няма да те огледа.

– Ще забележим по-късно…

– Или ти реши да се измъкнеш от жилището? Нямам самообладание!

След това събрах най-необходимото и си потеглих. Оставих всичко на някогашната си: Апартамента и всичко, което съм спечелил с почтен труд. Беше ужасно, тъй като нищо не ми остана. Отидох  при Марина и почтено споделих:

– Нямам нищо.

– Знаеш ли, имам концепция. Да отидем да живеем на вилата. Малко е надалеч, несъмнено, само че превоз има, ще се захванем за работа. И тогава ще разберем.

Щастлив съм, че се взех решение на тази стъпка! Никога не съм предполагал, че животът може да се развие по този начин. Но едно нещо ме тормози: децата са афектирани и не желаят да поддържат връзка с мен. Надявам се след време да схванат и да простят.

Бихте ли се решили на такава стъпка след 60 години? Мислите ли, че това е вярно?