Сами сме си виновни, момичета
“Жена ми, в случай че не ми постави зимнина, да си върви при майка си да я гледа! ” Обръщам се да го видя кой е тоя хрантутник, дето би трябвало да МУ се поставя зимнина, и с изненада откривам, че е трийсетина годишен здрав, прав пич.
Изявлението му е метнато като тежък камък върху масата, към която има още трима като него с все девойките им.
Жената, дето е обречена да прави консерви в несвяст, щото другояче ще си върви при мама, е хубаво създание също на към трийсет, с огромни и добре гримирани очи, чинно втренчени в чашата с пъстър коктейл пред нея.
Понеже не реагира на опасността, мъжът до нея се усеща задължен да получи удостоверение за смирение и шумно пита:
“Нали по този начин, мацо?! Щото батко ще цялостни резервоара на нисанчето, в случай че има зимнинка! Буркан лютеница – литър бензинче! Ха-ха… а, мацо? ”…
Маца се кикоти тихичко и утвърдително кима с глава.
Другите мъже обръщат очи към своите маци с взор, в който се чете разбиране, че и те по този начин, нали, ще се грижат за тях, щото другояче и на тях я бензинеца, я дневните пари могат да им секнат и ще си вървят при майките “да ги гледат ”.
И маците, къде на смешка, къде не напълно, раздрусват главици и смукват жадно от дългите си, тънки цигари.
“Кво си ги задърпала тия токсини, я да я махаш тая цигара, че сутринта филията, дето ми я наряза, на пепелник ми мирише! ”, изревава едното от момчетата и с едно придвижване дръпва цигарата от устата на приятелката си.
“Бе, Светлозаре, беееее! ”, реагира момичето, нацупва се и безмълвно се захваща с телефона си.
Нататък не се случва нищо по-различно.
Някак естествено масата се разделя на женска и мъжка половина, в която се завъждат съответните диалози на сексуален принцип – мъжката част си приказва за бизнес, далавери, коли и спорт, а женската – за козметика, мода, петна, приятелки и книги за надомна логика на психиката.
След време, когато към тези типични български двойки се появят и деца, тематиката с памперсите, учебното заведение, готвенето и свекървите ще “обогати ” женската половина, а в мъжката евентуално ще се появят по този начин значимите политически диалози и тези за дамите отвън фамилното огнище. Знаете ги тия неща, няма какво да ги разказвам.
Общият портрет на една модерна българска двойка е толкоз традиционен в най-лошия смисъл на това разбиране, че от време на време имам възприятието, че сме се върнали едни петдесет, шейсет години обратно.
И за това, девойки, сме си отговорни сами.
В моето детство дамите работеха наедно с мъжете. Такъв беше социалистическият модел – труженичка, която непретенциозно и почтено понася тежестите на живота и се оправя с многочислените си функции.
Дъни, благата, през целия ден зад стана, струга, на полето или в администрацията, пък по-късно запълва условията на българската традиция да е стопанка и майка.
Майка ти да не работи и да си стои вкъщи беше огромен позор в учебно заведение. На децата, чиито майки попадаха в дневниците като домакини, им се смееха. С годините и с типичния за социализма безконечен недостиг в фамилиите се възпита едно изключително разделяне на домашните задания.
Децата помагаха с цялостна мощ от дребни – оправяха си леглата, чистеха, пазариха, подреждаха.
Съпрузите участваха в фамилното седмично почистване, тупаха килими, простираха, пазариха и постоянно готвеха. Не всички, несъмнено, само че една задоволително представителна маст.
Начинът на живот постановяваше в фамилията работата да се разпределя, по тази причина и класическият български традиционен модел на дамата слугиня бавно се разбиваше.
Хич не ми се желае да го призная, само че е реалност, че точно социалистическият “морал ” беше на път да префасонира мачизма, като го претопи под фигурата на наложително работещата жена героиня.
Да, това ново схващане беше наложено принудително, само че в последна сметка с годините свърши добра работа – момичето не беше безусловно одобрявано като ненужно гърло към домашната софра, на което би трябвало да се търси ново семейство, с цел да се задоми и нации деца (по опция повечко мъжки), които да работят и да не престават рода.
Когато в края на осемдесетте социализмът си отиде, бях уверена, че сексизмът ще е последното нещо, което ще се върне в обществото ни.
Партиархалният модел беше на едни трийсет години в предишното, а правото на дамите да бъдат третирани наедно с мъжете ми се струваше постоянно и неизбежно идващо от към този момент работещите демократични модели на ръководство в западния свят.
Така и потеглиха нещата – девойки в международните университети, дами на управителни постове и в бизнеса, дами в политиката…
Оказва се обаче, че редом с тази неизбежна политика на пълноправие сред половете, у нас нещата имат и друго лице.
Тихо и добродушно, апропо, провинциално и домашно, най-грозното от патриархалното българско образование се завърна.
И което е още по-страшно, настани се в мисленето на най-младите.
Отглеждането на децата някак априори се приема като женска работа, тъй че доста дами си останаха вкъщи да дундуркат хлапета доста по-дълго от плануваното от закона майчинство.
На мъжете, които що годе изкарват някакви пари за домашния бюджет, това им хареса – децата отгледани, манджата сготвена, салатата нарязана и ракията изстудена – какво да желае повече, дет се вика?!
На доста дами това също им се услади, изключително, когато “шефът ” в фамилията отпуска по някой и различен лев за кафенце с приятелки или персонално подаръче.
Да, готвиш и чистиш, переш и гладиш, но пък в случай че позабогатеете, ще вземете домашна помощница и тогава умерено ще си спиш до късно, ще си разполагаш с времето и ще си вървиш на разкрасителни процедури и шопинг!
Е, това със зимнината може и да ти се наложи да го правиш напълно сама, но ще извикаш мама да ти помогне, какво толкоз?
Нали и тя у дома съвсем напълно сама се оправя, пък и като не работиш нищо и не изкарваш пари, няма какво да мрънкаш, че току виж ти лишили и джобните или ти взели пежото, нисанчето или аудито, дето ти го подариха за рождения ден.
И слушаш, изпълняваш и мълчиш.
Във време, в което е напряко срамно да приемаш дамата като слугиня или придатък, у нас това от ден на ден е процедура.
Съвсем неотдавна в един другарски кръг млада, хубава и добре осъществена жена взе да изяснява по какъв начин постоянно си е мечтала да срещне някого, който да я устоя, пък тя да не прави нищо.
Мечтаеше за това съществено – “той да работи, да носи пари, пък аз ще му сготвям и ще го чувам ”, споделяше.
В диалога, който се развихри около това изказване, в последна сметка повече от половината дами се оказаха с сходни фантазии. И което е още по-страшно – с сходни упования.
Да попаднат на мъж, който да ги устоя. Да не се постанова да работят или да работят за наслаждение нещо си там. Да получават пари от него, не да си ги изкарват без значение. На всичкото от горната страна въобще не им се струваше неправилно да бъдат “гледани ”, “обгрижвани ” и “поддържани ”, освен това единствено, тъй като са дами.
Говореха за това по какъв начин мъжът е “длъжен ” като “глава на фамилията ” да работи, като че ли фамилията е някаква компания с йерархична конструкция, в която те са нещо като изпълнителен шеф.
Тогава си дадох сметка, че в доста огромна степен за връщането на патриархалния модел на мъжа началник и дамата слугиня сме виновни ние, самите дами.
Защото няма по какъв начин сама да се поставяш в позицията на момиче за всичко, пък след това да пищиш, че някой ти е лишил правата.
Те, правата, се отстояват непрестанно – правото да си финансово самостоятелна се пази с работа, която ти носи съответни финанси и позиция в партньорството.
Правото да разпределяш времето си по този начин, че да вършиш нещата, които са ти значими, се пази с преразпределение на домашните отговорности на всички.
Правото да бъдеш уважавана като персона се пази първо със самоуважение и самодисциплина.
И най-важното – с цел да бъдеш одобрявана като равна на мъжете в едно кардинално толериращо мъжкото начало общество, не би трябвало да имаш никакви упования то да се грижи за теб.
Да, по-трудно е, само че е единственият метод да изискваш да си одобрявана като персона, а не като представител на един пол, обичайно определян като слаб.
Та, сами сме си отговорни, девойки.
Докато тези млади дами към масата си стоят в позицията на втренчени в цветните си коктейли нечии собствености и чакат някой да им отпусне дневна сума за маникюр, цигари или парфюмче, ще е по този начин.
Мъжете шумно ще изискват “полагащата ” им се зимнинка, тъй като другояче ще те отпращат “при майкини ”. Пък дамите ще се оплакват между тях какъв тъпанар е “моичкият ” и ще си споделят женските несгоди от своята страна на масата.
Ма какво ли съм седнала да се отвращавам и аз в страна, в която към момента обществено се приказва за “мъжка ” и “женска ” работа, а настроенията на дамската половина от популацията се дефинират съгласно хипотетичния секс или съществуване на месечен цикъл…
Автор: Мария Касимова
