Момиче не отиде на лекар дълго време от срам и щеше да загуби живота си
Жена, която считала, че бучката на езика й е полово излъчена зараза разкри по какъв начин съвсем е изгубила живота си, откакто е отказала да отиде при лекарите в продължение на седем месеца заради разстройването си. Оказало се, че младото момиче има рак.
24-годишната Оливия Уолъс, асистент в съвета от Съндърланд била единствено на 20 години когато й съобщили, че има рак на езика и лимфните възли в четвърти етап.
външна реклама
Тя за първи път забелязала нещо от вида на язвичка на езика си. Беше на 19-годишна възраст и „обичаше да излиза да пие“. Притеснявала се, че се касае за полово излъчена зараза и поради терзанието си не отишла на доктор в продължение на седем месеца.
Бучката станала по-голяма и мъчителна. Тогава лекарите я диагностицирали с рак на езика и споделиха, че в случай че е чакала още е щял да се популяризира из цялото й тяло.
За благополучие, след лъчетерапия, химиотерапия и интервенция за премахване на тумора, Оливия към този момент е изцяло здрава. Тя е минала и към по-здравословен метод на живот.
Оливия показа своята история с вярата да насърчи други хора да ревизират признаците на рак и да се свързват с медицински лица.
Спомняйки си момента, в който за първи път видя растежа, тя споделя: „ На 19 години бях като множеството тийнейджърки и обичах да излизам да пия с приятелите си. Тежах 143 кг и не водех здравословен метод на живот, само че се любувах на тийнейджърските си години.
Забелязах нещо на езика си и си помислих, че е повтаряща се язва. Не беше изключително мъчително първоначално.“
„ Започна да става все по-голям и се притеснявах, че може да е ППИ. Щеше да ме е позор от лекаря и по тази причина отложих ходенето.“
„ В последна сметка отидох на доктор на 20 години, когато бучката продължи да пораства и стана мъчителна. Лекарят ме изпрати за биопсия, само че към момента не бях обезпокоена.“
Бащата на Оливия, който е отгледал нея и брат й, беше с нея за поддръжка, когато тийнейджърката получи резултатите си.
„ Не желаех той да влиза, защото към момента мислех, че може да е ППИ “, призна Оливия. „ Когато влязох в една стая и видях доста лекари и медицински сестри да ме чакат. „ Трябва да извикате татко ми, в случай че е нещо неприятно “.
„ Бях шокиран, когато ми споделиха, че имам рак на езика и, че се е популяризирал в лимфните ми възли. Работех в палиативни грижи и се грижих за хора, умиращи от рак, само че имах вяра, че аз мога да се разболея като младеж. Попитах дали ще умра и какво би трябвало да направя, с цел да остана жива. “
„ Ако не бях отишла на доктор можеше през днешния ден да не съм тук, тъй като споделиха, че скоро е щял да се популяризира по тялото ми“, споделя младото момиче.
На Оливия беше дадена опцията да се лекува в поделение за възрастни или в отделението за младежи рак в болничното заведение Фриман. Тя избра второто, откакто разбра, че ще има лична стая и ще се лекува към други младежи.
„ Бяха ми насрочили 30 сесии на лъчетерапия и шест кръга химиотерапия “, спомня си Оливия. „ Имах потребност и от интервенция, с цел да отстранят и последната част от тумора. “
Момичето показа ужасното тестване, през което е минала по време на лекуването, страдайки от разболявания, отмалялост и рискови равнища на загуба на тегло.
„ По време на лекуването ми трябваше да ме хранят през назална стомашна сонда и страдах от гадене и отмалялост.“
„ Не можех да задържа нищо и защото тежестта ми падна доста бързо, бях покрай парализа. Бях в интензивно поделение, по-късно в отделението за млади онкоболни близо месец и половина.“
Оливия, чието тегло спадна от 140 на 100 кг, сподели, че е успокояващо да бъде измежду други хора на нейната възраст, които също са били диагностицирани с рак.
„ Първоначално се почувствах толкоз обезверена и си помислих „ за какво аз? “ само че видях, че и други младежи са били наранени “, изясни тя.
„ Срещата с тях и говоренето за общите ни паники ме накара да се усещам по-малко изолирана. Бях споделил единствено на трима другари, че съм болен, защото не желаех да подценявам нещата за хората.
„ Помогна и това, че нямаше избрани часове за визити и, че имах лична стая, тъй че татко ми и брат ми можеха да дойдат да поседят, когато пожелаят. “
Оливия приключи лекуването си през май 2016 година и за благополучие се възвърне напълно. Сега може да се похвали с по-здравословен метод на живот, откакто диагнозата й рак „ сложи нещата в вероятност “.
„ Спрях да излизам, да пия толкоз доста и започнах да отивам на фитнес “, разкри Оливия. „ Срещнах колегата си Майкъл там още първия ден и той ми беше невероятна поддръжка.
„ Сега тежа към 75 кг и съм по-здрава от всеки път. Страх ме е, че ракът може да се върне, само че не мога да разреша това да ръководи живота ми.“
Сега Оливия се е хвърлила в набирането на средства за Tienage Cancer Trust.
Тя също по този начин поддържа акцията на благотворителната организация #BestToCheck, която покачва осведомеността за петте съществени признака на рак при младежите.
Тя приканва хората, макар провокациите на пандемията или евентуалното стеснение, да се свържат с персоналния си доктор при всевъзможни терзания.
„ Бих насърчила хората да ревизират всичко, което ги тревожи “, сподели Оливия.
„ Понякога се срамуваш да излизаш и да общуваш с хора, само че лекарите са експерти, които са там, с цел да оказват помощ и могат да спасят живота ти, в случай че се окаже нещо като рак.“
24-годишната Оливия Уолъс, асистент в съвета от Съндърланд била единствено на 20 години когато й съобщили, че има рак на езика и лимфните възли в четвърти етап.
външна реклама
Тя за първи път забелязала нещо от вида на язвичка на езика си. Беше на 19-годишна възраст и „обичаше да излиза да пие“. Притеснявала се, че се касае за полово излъчена зараза и поради терзанието си не отишла на доктор в продължение на седем месеца.
Бучката станала по-голяма и мъчителна. Тогава лекарите я диагностицирали с рак на езика и споделиха, че в случай че е чакала още е щял да се популяризира из цялото й тяло.
За благополучие, след лъчетерапия, химиотерапия и интервенция за премахване на тумора, Оливия към този момент е изцяло здрава. Тя е минала и към по-здравословен метод на живот.
Оливия показа своята история с вярата да насърчи други хора да ревизират признаците на рак и да се свързват с медицински лица.
Спомняйки си момента, в който за първи път видя растежа, тя споделя: „ На 19 години бях като множеството тийнейджърки и обичах да излизам да пия с приятелите си. Тежах 143 кг и не водех здравословен метод на живот, само че се любувах на тийнейджърските си години.
Забелязах нещо на езика си и си помислих, че е повтаряща се язва. Не беше изключително мъчително първоначално.“
„ Започна да става все по-голям и се притеснявах, че може да е ППИ. Щеше да ме е позор от лекаря и по тази причина отложих ходенето.“
„ В последна сметка отидох на доктор на 20 години, когато бучката продължи да пораства и стана мъчителна. Лекарят ме изпрати за биопсия, само че към момента не бях обезпокоена.“
Бащата на Оливия, който е отгледал нея и брат й, беше с нея за поддръжка, когато тийнейджърката получи резултатите си.
„ Не желаех той да влиза, защото към момента мислех, че може да е ППИ “, призна Оливия. „ Когато влязох в една стая и видях доста лекари и медицински сестри да ме чакат. „ Трябва да извикате татко ми, в случай че е нещо неприятно “.
„ Бях шокиран, когато ми споделиха, че имам рак на езика и, че се е популяризирал в лимфните ми възли. Работех в палиативни грижи и се грижих за хора, умиращи от рак, само че имах вяра, че аз мога да се разболея като младеж. Попитах дали ще умра и какво би трябвало да направя, с цел да остана жива. “
„ Ако не бях отишла на доктор можеше през днешния ден да не съм тук, тъй като споделиха, че скоро е щял да се популяризира по тялото ми“, споделя младото момиче.
На Оливия беше дадена опцията да се лекува в поделение за възрастни или в отделението за младежи рак в болничното заведение Фриман. Тя избра второто, откакто разбра, че ще има лична стая и ще се лекува към други младежи.
„ Бяха ми насрочили 30 сесии на лъчетерапия и шест кръга химиотерапия “, спомня си Оливия. „ Имах потребност и от интервенция, с цел да отстранят и последната част от тумора. “
Момичето показа ужасното тестване, през което е минала по време на лекуването, страдайки от разболявания, отмалялост и рискови равнища на загуба на тегло.
„ По време на лекуването ми трябваше да ме хранят през назална стомашна сонда и страдах от гадене и отмалялост.“
„ Не можех да задържа нищо и защото тежестта ми падна доста бързо, бях покрай парализа. Бях в интензивно поделение, по-късно в отделението за млади онкоболни близо месец и половина.“
Оливия, чието тегло спадна от 140 на 100 кг, сподели, че е успокояващо да бъде измежду други хора на нейната възраст, които също са били диагностицирани с рак.
„ Първоначално се почувствах толкоз обезверена и си помислих „ за какво аз? “ само че видях, че и други младежи са били наранени “, изясни тя.
„ Срещата с тях и говоренето за общите ни паники ме накара да се усещам по-малко изолирана. Бях споделил единствено на трима другари, че съм болен, защото не желаех да подценявам нещата за хората.
„ Помогна и това, че нямаше избрани часове за визити и, че имах лична стая, тъй че татко ми и брат ми можеха да дойдат да поседят, когато пожелаят. “
Оливия приключи лекуването си през май 2016 година и за благополучие се възвърне напълно. Сега може да се похвали с по-здравословен метод на живот, откакто диагнозата й рак „ сложи нещата в вероятност “.
„ Спрях да излизам, да пия толкоз доста и започнах да отивам на фитнес “, разкри Оливия. „ Срещнах колегата си Майкъл там още първия ден и той ми беше невероятна поддръжка.
„ Сега тежа към 75 кг и съм по-здрава от всеки път. Страх ме е, че ракът може да се върне, само че не мога да разреша това да ръководи живота ми.“
Сега Оливия се е хвърлила в набирането на средства за Tienage Cancer Trust.
Тя също по този начин поддържа акцията на благотворителната организация #BestToCheck, която покачва осведомеността за петте съществени признака на рак при младежите.
Тя приканва хората, макар провокациите на пандемията или евентуалното стеснение, да се свържат с персоналния си доктор при всевъзможни терзания.
„ Бих насърчила хората да ревизират всичко, което ги тревожи “, сподели Оливия.
„ Понякога се срамуваш да излизаш и да общуваш с хора, само че лекарите са експерти, които са там, с цел да оказват помощ и могат да спасят живота ти, в случай че се окаже нещо като рак.“
Източник: vihrogon.bg
КОМЕНТАРИ