Желязната маска
" Желязната маска " - зад нея се крие една от най-големите загадки във френската история. И до през днешния ден не се знае кой е мистериозният пандизчия, който умира в Бастилията по времето на Луи XIV . Ето най-популярните версии:
Никой не е имал право да види лицето му. И по тази причина същинската му еднаквост си остава неразкрита и до през днешния ден. Според една от версиите, най-вероятно през 1669 в Дюнкерк е арестуван мъж, прочут под вероятно подправеното име Юсташ Доже, който умира в Бастилията през 1703 година . И който през цялото си затворничество носи маска, прикриваща лицето му. „ Желязната маска " въодушевява многочислени романи и филми, измежду които едноименната холивудска продукция с Леонардо Ди Каприо и фамозният разказ на Александър Дюма „ Виконт дьо Бражелон ", последната част от мускетарската му трилогия.
Брат близнак на Луи XIV?
Във версията на Дюма историята, несъмнено, е много фантасмагорична. Там загадъчният пандизчия се явява - ни повече, ни по-малко - брат-близнак на крал Луи XIV . Според сюжета на романа, след раждането на двете момчета през септември 1638 кралица Ана Австрийска преднамерено укрива съществуването на втория брат, с цел да предотврати заплахата от разногласия за трона. Но този сюжет Дюма „ взима назаем " от Волтер. Докато самичък лежи в Бастилията през 1717 година, огромният просветник стартира да изследва оскъдните сведения за именития пандизчия с маската. Към наученото по-късно той прибавя пикантната версия с близнаците - навярно в желанието си да дискредитира монархията.
Волтер превръща историята в легенда, посвещавайки на индивида с желязната маска една част от глава XXV на „ Векът на Луи XIV " . Твърдейки, че
той е затворен през 1661 - годината, в която умира кардинал Мазарини, Волтер пръв загатва една детайлност, която разбужда въображението на читателя - долната част на маската на пандизчията била снабдена със стоманени пружини, които му разрешавали да се храни без да я смъква. И прибавя, че на тъмничарите им било подредено да го убият, в случай че разкрие самоличността си. Волтер написа още, че към пандизчията се отнасяли с извънреден почит, особено изпълнявали музика в килията и му доставяли долни дрехи от най-фина дантела. През 1752 година, при преиздаването на „ Векът на Луи XIV “, Волтер включва и историята със сребърната паница, върху която пандизчията написал името си и я хвърлил от прозореца на килията си. Намерил я необразован риболовец, който я отнесъл на коменданта. След като се уверил, че рибарят в действителност не може да чете, комендантът му споделил: „ Вървете си, Вие сте щастливец, че не умеете да четете “. Но доказателства за версията си Волтер не показва. Вместо това трансформира действителната кадифена маска в желязна. Независимо от обстоятелството, че с такава структура на главата човек надали би могъл дълго да оцелее, в това число и заради огромната заплаха от инфекции.
Guliver/Getty Images
Въпреки това версията на Волтер с близнаците, модифицирана в романа на Дюма, продължава да се върти и през идващите епохи. През 1965 година в книгата си „ Желязната маска " Марсел Паньол твърди например, че персонално кардинал Ришельо е наредил вторият брат да бъде отхвърлен и прикрит в Англия. И че таман в Англия този брат научава през 1669 година за същинския си генезис. Във версията на Паньол близнакът взема решение да предяви законните си искания към френския трон, само че този опит е преустановен още при идването му на пристанището в Дюнкерк, където незабавно го арестуват и го пращат зад решетките. И никой няма право повече да види лицето му, тъй като приликата с Луи XIV е удивителна.
Популярната версия за брата-близнак куца най-много заради обстоятелството, че по това време раждането на престолонаследник е обществено събитие, на което участва огромна част от кралския двор. Тоест, раждането на близнаци няма по какъв начин да е останало неусетно.
Над 50 разнообразни версии
В хода на столетията пораждат, несъмнено, и над 50 други версии за самоличността на загадъчния пандизчия. Колкото и да са разнообразни, тези версии разделят публиката на два лагера. Единият лагер счита, че мистичната персона би трябвало по някакъв метод да е обвързвана с обстоятелството, че крал Луи ХIII и неговата брачна половинка Ана Австрийска в продължение на цели 23 години до раждането на Луи XIV остават бездетни. Защо тогава да не се допусна, че индивидът с маската може да е бил противозаконен наследник на кралицата? Примерно от кардинал Мазарини или пък от Бъкингамския херцог, както загатва енциклопедията „ Майерс " от 19-ти век. А за какво да не е било тъкмо противоположното: зад маската да се е криел същинският татко на Луи XIV? Другият лагер пък счита, че пандизчията е бил персона, изпаднала в недружелюбност, в случай че не и съзаклятник против краля. Тук най-често се загатва финансовият министър Никола Фуке, присвоил си държавни пари, който е бил затворен в крепостта Пинероло. Но Фуке умира още през 1680 година - най-вероятно токсичен. Или пък е ставало дума за рицаря Дьо Хармоаз, провел в Испанска Нидерландия скрит план против краля?
Изследователят Джон Нун допуска, че зад „ Желязната маска " се крие прислужникът на някой почитан благородник, станал несъзнателно очевидец на конспирация с присъединяване на министъра на войната Дьо Лувоа. И като доказателство привежда трайния интерес на министъра към ориста на пандизчията. Срещу тази версия обаче приказва фактът, че пандизчията се е радвал на необикновен комфорт, какъвто не би се полагал на един елементарен прислужник. Така че несъмнено още дълго ще би трябвало да чакаме появяването на оня откривател, който най-сетне ще смъкне маската от лицето на загадъчния мъж и по този начин ще разкрие същинската му еднаквост.
Никой не е имал право да види лицето му. И по тази причина същинската му еднаквост си остава неразкрита и до през днешния ден. Според една от версиите, най-вероятно през 1669 в Дюнкерк е арестуван мъж, прочут под вероятно подправеното име Юсташ Доже, който умира в Бастилията през 1703 година . И който през цялото си затворничество носи маска, прикриваща лицето му. „ Желязната маска " въодушевява многочислени романи и филми, измежду които едноименната холивудска продукция с Леонардо Ди Каприо и фамозният разказ на Александър Дюма „ Виконт дьо Бражелон ", последната част от мускетарската му трилогия.
Брат близнак на Луи XIV?
Във версията на Дюма историята, несъмнено, е много фантасмагорична. Там загадъчният пандизчия се явява - ни повече, ни по-малко - брат-близнак на крал Луи XIV . Според сюжета на романа, след раждането на двете момчета през септември 1638 кралица Ана Австрийска преднамерено укрива съществуването на втория брат, с цел да предотврати заплахата от разногласия за трона. Но този сюжет Дюма „ взима назаем " от Волтер. Докато самичък лежи в Бастилията през 1717 година, огромният просветник стартира да изследва оскъдните сведения за именития пандизчия с маската. Към наученото по-късно той прибавя пикантната версия с близнаците - навярно в желанието си да дискредитира монархията.
Волтер превръща историята в легенда, посвещавайки на индивида с желязната маска една част от глава XXV на „ Векът на Луи XIV " . Твърдейки, че
той е затворен през 1661 - годината, в която умира кардинал Мазарини, Волтер пръв загатва една детайлност, която разбужда въображението на читателя - долната част на маската на пандизчията била снабдена със стоманени пружини, които му разрешавали да се храни без да я смъква. И прибавя, че на тъмничарите им било подредено да го убият, в случай че разкрие самоличността си. Волтер написа още, че към пандизчията се отнасяли с извънреден почит, особено изпълнявали музика в килията и му доставяли долни дрехи от най-фина дантела. През 1752 година, при преиздаването на „ Векът на Луи XIV “, Волтер включва и историята със сребърната паница, върху която пандизчията написал името си и я хвърлил от прозореца на килията си. Намерил я необразован риболовец, който я отнесъл на коменданта. След като се уверил, че рибарят в действителност не може да чете, комендантът му споделил: „ Вървете си, Вие сте щастливец, че не умеете да четете “. Но доказателства за версията си Волтер не показва. Вместо това трансформира действителната кадифена маска в желязна. Независимо от обстоятелството, че с такава структура на главата човек надали би могъл дълго да оцелее, в това число и заради огромната заплаха от инфекции.
Guliver/Getty Images Въпреки това версията на Волтер с близнаците, модифицирана в романа на Дюма, продължава да се върти и през идващите епохи. През 1965 година в книгата си „ Желязната маска " Марсел Паньол твърди например, че персонално кардинал Ришельо е наредил вторият брат да бъде отхвърлен и прикрит в Англия. И че таман в Англия този брат научава през 1669 година за същинския си генезис. Във версията на Паньол близнакът взема решение да предяви законните си искания към френския трон, само че този опит е преустановен още при идването му на пристанището в Дюнкерк, където незабавно го арестуват и го пращат зад решетките. И никой няма право повече да види лицето му, тъй като приликата с Луи XIV е удивителна.
Популярната версия за брата-близнак куца най-много заради обстоятелството, че по това време раждането на престолонаследник е обществено събитие, на което участва огромна част от кралския двор. Тоест, раждането на близнаци няма по какъв начин да е останало неусетно.
Над 50 разнообразни версии
В хода на столетията пораждат, несъмнено, и над 50 други версии за самоличността на загадъчния пандизчия. Колкото и да са разнообразни, тези версии разделят публиката на два лагера. Единият лагер счита, че мистичната персона би трябвало по някакъв метод да е обвързвана с обстоятелството, че крал Луи ХIII и неговата брачна половинка Ана Австрийска в продължение на цели 23 години до раждането на Луи XIV остават бездетни. Защо тогава да не се допусна, че индивидът с маската може да е бил противозаконен наследник на кралицата? Примерно от кардинал Мазарини или пък от Бъкингамския херцог, както загатва енциклопедията „ Майерс " от 19-ти век. А за какво да не е било тъкмо противоположното: зад маската да се е криел същинският татко на Луи XIV? Другият лагер пък счита, че пандизчията е бил персона, изпаднала в недружелюбност, в случай че не и съзаклятник против краля. Тук най-често се загатва финансовият министър Никола Фуке, присвоил си държавни пари, който е бил затворен в крепостта Пинероло. Но Фуке умира още през 1680 година - най-вероятно токсичен. Или пък е ставало дума за рицаря Дьо Хармоаз, провел в Испанска Нидерландия скрит план против краля?
Изследователят Джон Нун допуска, че зад „ Желязната маска " се крие прислужникът на някой почитан благородник, станал несъзнателно очевидец на конспирация с присъединяване на министъра на войната Дьо Лувоа. И като доказателство привежда трайния интерес на министъра към ориста на пандизчията. Срещу тази версия обаче приказва фактът, че пандизчията се е радвал на необикновен комфорт, какъвто не би се полагал на един елементарен прислужник. Така че несъмнено още дълго ще би трябвало да чакаме появяването на оня откривател, който най-сетне ще смъкне маската от лицето на загадъчния мъж и по този начин ще разкрие същинската му еднаквост.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ