Дани Милс: Винаги сте имали фантастични футболисти, но...
Железният бранител Дани Милс даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е от една изчезваща към този момент порода футболисти. Биткаджии, които се движат като баскервилското куче по терена. Безкрайно борбени и сърцати бойци, играещи с нож сред зъбите за достойнството на емблемата. Милс е играл единствено в един гранд, който е съвременен през днешния ден. Но е същинска легенда на Лийдс. А за националния тим на Англия бе на терена и в петте дуела на Мондиал 2002. Един българин има директна връзка с него. Радостин Кишишев го наследи на десния фланг в отбраната на Чарлтън, с цел да направи забележима кариера в лондонския клуб. Милс избра Лийдс, само че на клубно равнище ликува с трофей като водач на Мидълзбро при спечелването на Купата на британската лига.
- Здравейте, мистър Милс! Не се случва постоянно англичанин да взе участие на международното снежно състезание в Ароза. Как решихте да дойдете?
- Вярно е, само че за мен е доста друг опит. Ароза е необикновено красиво място. Състезанието също е супер. Освен това е забавно да се срещнеш със звезди от предишното, с доста от тях не се познавам. Всички имаме една обща пристрастеност – футболът.
- Често ли ви се случва да играете в международен тим от звезди, както бе в този момент в Ароза?
- Няколко пъти на разнообразни места по света. Много се развличам да изляза с хора, на които съм се възхищавал.
- Играхте професионално едвам до 32 години, а в този момент сте на 41. Как поддържате толкоз добра форма?
- Заради травма в действителност прекомерно рано стопирах да играя. Гадно ми беше, само че го одобрих. Старая се да вардя положителната форма. Тренирам постоянно и ще забележим какъв брой време ще съм по този начин.
- Да поговорим за вашата кариера. Започнахте в Норич, само че огромно име направихте в Чарлтън. Какво е да си звезда от Висшата лига на Англия?
- Просто е необикновено. Като малко момче гледах непрестанно мачовете по малкия екран. Мечтаех да съм част от тях. И до ден-днешен Висшата лига е най-атрактивното състезание. С моите другари си говорихме какво би било и ние да сме вътре. За мен сънят се сбъдна..
- Вие сте един от героите на Чарлтън, когато тимът влезе във Висшата лига. Стана след един доста прочувствен мач. Бихте ли ни разказали за този дуел против Съндърланд?
- (Смее се) Ние влязохме, изпаднахме и... аз напуснах. Но хайде за мача. Да играеш финалния плейоф за влизане във Висшата лига е нещо голямо. Не единствено поради парите. Това е мач, в който са забъркани освен футболисти и треньори, само че също и почитатели, чиновници в клуба. Заради един удар от дузпа кариерата ми можеше да замине в напълно друга посока. Но ние победихме след 4:4 и дузпи. Ако не бяхме съумели, кой знае къде щеше да ме води ориста. Затова този миг ще си го вардя като доста сладостен за цялостен живот. Съдбите на доста хора зависят и се трансформират от подобен дуел.
- Какво е възприятието на „ Уембли “? Казват, че финалният плейоф за Висшата лига е най-скъпият мач във футбола.
- Бях едвам на 21 години. „ Уембли “ беше претъпкан. Не си припомням с детайлности мача, тъй като напрежението беше голямо. Бях безусловно фокусиран. За мен животът беше футбол, футбол и отново футбол. Когато се виждам на запис по малкия екран и виждам по какъв начин съм бъркал в хода на мача, напряко е извънредно.
- Критикувате ли се?
- Разбира се, че съм самокритичен. Всеки желае да прави допустимо най-хубавото. Дори в Ароза на снега излизам от кожата си, когато сбъркам.
- Помните ли първия си мач във Висшата лига?
- Няма по какъв начин да го не помни. Беше против Нюкасъл. Дълго играхме с човек по-малко, само че завършихме 0:0. Но да ви напомня какви славни футболисти играеха за противника –Джон Барнс и Алън Шийрър. А ние бяхме дребният Чарлтън. Помня, че нямахме даже имена на гърба на фланелките. Всички бяха от 1 до 11. За нас беше нещо велико, че играхме на „ Сейнт Джеймсис Парк “. И че всеки от нас гордо можеше да каже: „ Аз съм футболист от Висшата лига! “ Сензационно възприятие.
- Знаете ли, че един българин ви наследи като десен бек в Чарлтън?
- Да, знам. О, какъв брой мъчно за изговаряне му беше името. Можете ли да ми го припомните?
- Радостин Кишишев.
- Да, тъкмо по този начин е. Аз не останах дълго в Чарлтън. Но престоят ми беше прочувствен – влизане, изпадане. След това отидох в Лийдс.
- Кишишев играеше на вашата позиция. Какви са усещанията ви от него?
- Много класен футболист беше. Остана дълго време в Чарлтън. Българите сте малко нещастни в предишното. Винаги сте имали фантастични футболисти, само че в никакъв случай задоволително в един отбор, с цел да извършите нещо в действителност велико.
- Е, на международното състезание в Съединени американски щати станахме четвърти.
- Да, там беше добре. Но аз приказвам да спечелиш нещо. Да си номер едно в света. Затова споделям, че на България липсваха нужните за подобен удар 7-8 футболисти от международна класа едновременно.
- Напуснахте Чарлтън, с цел да отидете в обичания си Лийдс. Защо толкоз доста обичате този клуб?
- Още откогато бях напълно малко момче, Лийдс беше трети или четвърти във Висшата лига. Отборът бе цялостен с младоци и това доста ме впечатляваше. Там можеше да има място и за мен. Така аз един сезон играех в Чемпиъншип, на идващия във Висшата лига, а на по-следващия – в полуфинал за Купата на УЕФА. А още един сезон по-късно даже в полуфинал на Шампионската лига. Представете си в каква приказка живеех – Чемпиъншип, Висша лига, полуфинал в двата европейски шампионата. Все едно всички чудеса на света ми се случваха.
- Каква страст е да дебютираш в Шампионската лига с Лийдс на „ Камп Ноу “ против великата Барселона?
- Ужасно е (смее се). Получихме урок по футбол. Те бяха толкоз положителни. Не помня какъв брой пъти ние се срещнахме с топката. Те я подаваха, подаваха, подаваха... А ние единствено питахме: „ Къде е топката, къде е топката? “ Да, взехме си добър урок. За благополучие след това трябваше да играем против Милан и победихме. В последната минута вратарят Дида пусна топката сред краката си. Тогава започнахме да имаме вяра.
- Стигнахте полуфинала. Не беше ли допустимо да извървите пътя до края?
- Не, тъй като Гайска Мендиета, който бе и тук в Ароза, играеше тогава. По това време Валенсия беше специфичен тим. Уникални футболисти! Да, и ние бяхме положителни. На нашия стадион „ Елън Роуд “ направихме 0:0, само че на реванша механически тотално ни надиграха. Владееха топката, подаваха я, вкарваха голове. Нашият предел беше полуфиналът. Справихме се необикновено добре. Бяхме в група с Барселона и Милан, изхвърлихме Барселона. После бяхме във втора група с Реал и Лацио, отстранихме Лацио. После на четвъртфинал успяхме против Депортиво Ла Коруня. Достатъчно добре е.
- Лийдс беше европейски гранд. Защо толкоз доста години тимът не може да се върне във Висшата лига?
- Защото когато изпаднеш, те наляга извънредно сложна финансова рецесия. Случи се с доста тимове. Често даже изпадаш от Висшата лига, а след това по инерция и от Чемпиъншип. Примери се Съндърланд, Саутхамптън. В днешния футбол парите в действителност са прекомерно значими.
- Най-големият зложелател на Лийдс е Манчестър Юнайтед. От къде идва тази ненавист сред клубовете и почитателите им?
- Два разнообразни края на Англия, огромно разстояние. Хиляда километра един от различен. Бели рози, червени рози – препратката е към гражданската война. Освен това Ерик Кантона отиде от Лийдс точно в Манчестър Юнайтед. Веднага завоюва Висшата лига. Натрупа се ненавист. Това е борбата сред Йоркшир и Ланкшир. Наистина огромна омраза.
- Колко пъти сте играл в това дерби?
- Няколко.
- Имате ли триумф?
- Никога!
- Наистина ли?
- Може би един път ги бихме на „ Елън Роуд “. Но не съм сигурен.
- Как се стигна до прехвърлянето ви в Мидълзбро? Отборът направи приказен сезон с вас…
- С Мидълзбро само съумях да победя Манчестър Юнайтед на „ Олд Трафорд “. Отборът беше събрал доста мощни британски футболисти. А към тях се причислиха Мендиета и Жуниньо. Спечелихме Купата на лигата. Първата в историята на Мидълзбро. Наистина този отбор заслужаваше особено внимание и отношение. Бях щастливец да съм част от него.
- Явно ви върви с финалите на „ Уембли “. Винаги печелите.
- Нямам изгубен. Две от две победи.
- Защо напуснахте Лийдс след отпадането?
- Заради пари. Нямаха пари да ми заплащат. Моят контракт беше доста добър и се наложи да си потегли.
- Често ви виждат да подкрепяте Лийдс от трибуните.
- Нормално е – обичам тима, а моят наследник играе там. Имам другари, които също са почитатели на Лийдс. При всяка опция, която ми се отдаде, отивам да виждам. Все отново изкарах пет прелестни години в „ Лийдс “. Живея там и до през днешния ден. Клубът е покрай сърцето ми.
- Днес Манчестър Сити е един от най-силните тимове в света. Какъв беше, когато през 2004 година подписахте с него?
- Един елементарен отбор от Висшата лига. Средна ръка. Основната цел бе да не изпадне. В първия сезон завършихме осми или девети. И това се приемаше за триумф. Сега обстановката е напълно друга. Шейховете влагат доста пари. Стадион, инфраструктура, селекция - Манчестър Сити е напълно друг клуб от моето време.
- Какво е легенда като Кевин Кигън да ви бъде треньор?
- Прав сте – същинска легенда. Като състезател беше свръхестествен. Избиран за номер едно в Европа. Като треньор обичаше постоянно тимовете му да играят единствено в офанзива. Но пък това не постоянно е успешно.
- Кой е най-хубавият треньор, с който сте работил?
- Брайън Кид и Стив Макларън. Тотално разнообразни един от различен, само че общото им е, че са съвършени.
- По ваше време във Висшата лига играеха много българи. Вече говорихме за Кишишев. Но помните ли другите?
- Мартин Петров, който играеше в Манчестър Сити. Той освен биеше от всевъзможни позиции, само че и можеше да вкара гол. И 50 метра не го плашеха.
- Играл ли сте против него? Той беше ляво крило, а вие десен бранител.
- Със сигурност много съм го ритал. Никога няма да простя на който и да е нападател.
- А Димитър Бербатов?
- О, да, още един приказен футболист. Много техничен. Рядко съм срещал състезател с толкоз доста качества.
- Защо не сте от бранителите, които вкарват доста голове?
- Защото не е моя работа. (смее се) Моята работа е да не разрешавам да ни вкарват.
- Колко гола имате?
- Мисля, че седем. Не са доста.
- Кой е най-паметният от тях?
- Когато вкарах на Евертън. Тогава бях в Манчестър Сити. Стрелях от доста надалеч. Двубоят беше от утринните неделни мачове.
- Какво мислите за борбата за купата във Висшата лига този сезон?
- Брилянтна е. Мисля, че Манчестър Сити ще стане първенец. Видяхте какъв брой пъти тимът бие с 6:0, 7:0, даже 9:0. Просто необикновено. Мисля, че Сити има освен това от Ливърпул. Ще бъде забавно до края. И Сити ще е първенец.
- По ваше време нямаше толкоз доста чужденци във Висшата лига. Сега са безпределно доста, както и вносът на треньори. Къде изчезнаха англичаните?
- Две са аргументите. Първата е, че имаме прекалено много посредствени футболисти. А значително чужденци се оказват по-евтини на пазара. А Висшата лига изисква клубовете да купуват в действителност най-хубавото. Затова задачата е да се вземат най-хубавите легионери. Така нашите млади очаквания бягат. Джейдън Санчо е звезда в Борусия (Дортмунд). Калъм Хъдсън-Одой ще отиде през лятото в Байерн. Трябва да се промени това. Трябва британските футболисти да станат по-силни механически. Ако следват образеца на Санчо и Хъдсън-Одой, ще се усилят англичаните във Висшата лига.
- Възможно ли е британските клубове да не влагат вярно в своите академии?
- Не, вършат го. Проблемът е, че играчи сред 19 и 21 години не получават късмет да са титуляри във Висшата лига. В Европа футболът е някак по-техничен. Вижте да вземем за пример футболистите на Аякс. Германците също. На 21 години към този момент имат по 100 мача в професионалния футбол. Вижте нашите Лофтус-Чийк или Роус Баркли – при тях е лимитиран шансът за изява. Те се нуждаят да са на терена. Там ще се научат по какъв начин да играят верен футбол.
- А треньорите?
- Реално клубовете към този момент са длъжни да назначават огромни имена. А англичаните някак не са известни.
- Кой жанр предпочитате – на Пеп Гуардиола или на Юрген Клоп?
- И двата. Играят доста добре в офанзива, мощно пресират, а в защита са постоянни. А резултатите демонстрират, че те се оправят.
- Англия е единствената страна, където Жозе Моуриньо е уволняван три пъти. Какво мислите за него?
- Великолепен треньор. Неговите статистики приказват сами за него. Ако не го харесваш, не го назначавай. Моуриньо е победител и никой не може да го оспорва.
- Защо не съумя в Манчестър Юнайтед?
- Играчите не съумяха да се нагодят на неговия жанр. Освен това нямаше шанс. Клубът не му даде пари, с цел да притегли най-хубавите, които искаше.
- В Англия се влагат доста пари, нозащо в последните пет години все испанци печелят Шампионската лига?
- Нормално е, тъй като и Реал, и Барселона купуват в точния миг едни от най- положителните. Най-печеливши са най-техничните тимове. Англичаните би трябвало да го схванат това. Но мисля също, че този сезон Сити има огромен късмет да завоюва Шампионската лига.
- Защо най-големите Кристиано Роналдо и Лионел Меси, даже подобен централен нападател като Роберт Левандовски, не пристигнаха във Висшата лига?
- В предишното Висшата лига беше прекомерно силова. Щяха доста да ги ритат. Много експанзия щяха да изтърпят. С Гуардиола и Клоп нещата започнаха да се трансформират. С техния жанр все по-големи футболисти ще се престрашат да дойдат във Висшата лига.
- Имате 19 мача за националния тим на Англия, като пет от тях са на Мондиал 2002. Какви са спомените ви от шампионата в Япония и Южна Корея?
- Просто фантастични. Това е най-хубавият опит, който съм събирал в моя живот. Като дете мечтаеш да играеш за родината си. А към този момент като първокласен футболист мечтаеш да си на международно състезание. Имам пет мача на мондиал и никой не може да ми отнеме този спомен. Аз съумях! Много е мъчно да се опише.
- Бразилия ви в профил на четвъртфинала с неповторим гол на Роналдиньо. Но вратарят Дейвид Сиймън има виновност за него.
- Нямаше шанс. Истината е, че Бразилия беше по-добър отбор от нас. Вижте единствено кои ни победиха - Кафу, Ривалдо, Роналдиньо, Роналдо, Жилберто Силва. Какъв тим единствено! Настръхвам като си помисля за тях.
- Какво казахте на Сиймън в съблекалнята след мача?
- Беше му доста тежко. Този гол на Роналдиньо е супер шанс. Нито е вкарвал сходен преди, нито след този мач. Просто от време на време се случват такива неща.
- Има ли проклинание върху британските вратари на огромни шампионати?
- Давид де Хеа не прави ли неточности? Всеки вратар ги прави. Идва миг, когато се случва. Дано на идващото европейско състезание Англия да се показа в действителност добре.
- Защо Англия не съумява да завоюва трофей след международната купа през 1966 година?
- Трудно ми е да отговоря. Липса на шанс.
- Какво мислите за Мондиал 2018?
- Невероятен шампионат, на който Англия се показа прелестно. Млад тим имахме, играхме хубав футбол. Липсваше ни единствено малко опит. В Англия никой не очакваше, че ще се класираме на полуфинал. Но тези млади момчета занапред стартират да играят в националния тим.
- България ще е противник на Англия в европейските квалификации. Какво очаквате от двата мача наесен?
- Англия ще завоюва без никакви проблеми. Два пъти с по 4:0.
- Здравейте, мистър Милс! Не се случва постоянно англичанин да взе участие на международното снежно състезание в Ароза. Как решихте да дойдете?
- Вярно е, само че за мен е доста друг опит. Ароза е необикновено красиво място. Състезанието също е супер. Освен това е забавно да се срещнеш със звезди от предишното, с доста от тях не се познавам. Всички имаме една обща пристрастеност – футболът.
- Често ли ви се случва да играете в международен тим от звезди, както бе в този момент в Ароза?
- Няколко пъти на разнообразни места по света. Много се развличам да изляза с хора, на които съм се възхищавал.
- Играхте професионално едвам до 32 години, а в този момент сте на 41. Как поддържате толкоз добра форма?
- Заради травма в действителност прекомерно рано стопирах да играя. Гадно ми беше, само че го одобрих. Старая се да вардя положителната форма. Тренирам постоянно и ще забележим какъв брой време ще съм по този начин.
- Да поговорим за вашата кариера. Започнахте в Норич, само че огромно име направихте в Чарлтън. Какво е да си звезда от Висшата лига на Англия?
- Просто е необикновено. Като малко момче гледах непрестанно мачовете по малкия екран. Мечтаех да съм част от тях. И до ден-днешен Висшата лига е най-атрактивното състезание. С моите другари си говорихме какво би било и ние да сме вътре. За мен сънят се сбъдна..
- Вие сте един от героите на Чарлтън, когато тимът влезе във Висшата лига. Стана след един доста прочувствен мач. Бихте ли ни разказали за този дуел против Съндърланд?
- (Смее се) Ние влязохме, изпаднахме и... аз напуснах. Но хайде за мача. Да играеш финалния плейоф за влизане във Висшата лига е нещо голямо. Не единствено поради парите. Това е мач, в който са забъркани освен футболисти и треньори, само че също и почитатели, чиновници в клуба. Заради един удар от дузпа кариерата ми можеше да замине в напълно друга посока. Но ние победихме след 4:4 и дузпи. Ако не бяхме съумели, кой знае къде щеше да ме води ориста. Затова този миг ще си го вардя като доста сладостен за цялостен живот. Съдбите на доста хора зависят и се трансформират от подобен дуел.
- Какво е възприятието на „ Уембли “? Казват, че финалният плейоф за Висшата лига е най-скъпият мач във футбола.
- Бях едвам на 21 години. „ Уембли “ беше претъпкан. Не си припомням с детайлности мача, тъй като напрежението беше голямо. Бях безусловно фокусиран. За мен животът беше футбол, футбол и отново футбол. Когато се виждам на запис по малкия екран и виждам по какъв начин съм бъркал в хода на мача, напряко е извънредно.
- Критикувате ли се?
- Разбира се, че съм самокритичен. Всеки желае да прави допустимо най-хубавото. Дори в Ароза на снега излизам от кожата си, когато сбъркам.
- Помните ли първия си мач във Висшата лига?
- Няма по какъв начин да го не помни. Беше против Нюкасъл. Дълго играхме с човек по-малко, само че завършихме 0:0. Но да ви напомня какви славни футболисти играеха за противника –Джон Барнс и Алън Шийрър. А ние бяхме дребният Чарлтън. Помня, че нямахме даже имена на гърба на фланелките. Всички бяха от 1 до 11. За нас беше нещо велико, че играхме на „ Сейнт Джеймсис Парк “. И че всеки от нас гордо можеше да каже: „ Аз съм футболист от Висшата лига! “ Сензационно възприятие.
- Знаете ли, че един българин ви наследи като десен бек в Чарлтън?
- Да, знам. О, какъв брой мъчно за изговаряне му беше името. Можете ли да ми го припомните?
- Радостин Кишишев.
- Да, тъкмо по този начин е. Аз не останах дълго в Чарлтън. Но престоят ми беше прочувствен – влизане, изпадане. След това отидох в Лийдс.
- Кишишев играеше на вашата позиция. Какви са усещанията ви от него?
- Много класен футболист беше. Остана дълго време в Чарлтън. Българите сте малко нещастни в предишното. Винаги сте имали фантастични футболисти, само че в никакъв случай задоволително в един отбор, с цел да извършите нещо в действителност велико.
- Е, на международното състезание в Съединени американски щати станахме четвърти.
- Да, там беше добре. Но аз приказвам да спечелиш нещо. Да си номер едно в света. Затова споделям, че на България липсваха нужните за подобен удар 7-8 футболисти от международна класа едновременно.
- Напуснахте Чарлтън, с цел да отидете в обичания си Лийдс. Защо толкоз доста обичате този клуб?
- Още откогато бях напълно малко момче, Лийдс беше трети или четвърти във Висшата лига. Отборът бе цялостен с младоци и това доста ме впечатляваше. Там можеше да има място и за мен. Така аз един сезон играех в Чемпиъншип, на идващия във Висшата лига, а на по-следващия – в полуфинал за Купата на УЕФА. А още един сезон по-късно даже в полуфинал на Шампионската лига. Представете си в каква приказка живеех – Чемпиъншип, Висша лига, полуфинал в двата европейски шампионата. Все едно всички чудеса на света ми се случваха.
- Каква страст е да дебютираш в Шампионската лига с Лийдс на „ Камп Ноу “ против великата Барселона?
- Ужасно е (смее се). Получихме урок по футбол. Те бяха толкоз положителни. Не помня какъв брой пъти ние се срещнахме с топката. Те я подаваха, подаваха, подаваха... А ние единствено питахме: „ Къде е топката, къде е топката? “ Да, взехме си добър урок. За благополучие след това трябваше да играем против Милан и победихме. В последната минута вратарят Дида пусна топката сред краката си. Тогава започнахме да имаме вяра.
- Стигнахте полуфинала. Не беше ли допустимо да извървите пътя до края?
- Не, тъй като Гайска Мендиета, който бе и тук в Ароза, играеше тогава. По това време Валенсия беше специфичен тим. Уникални футболисти! Да, и ние бяхме положителни. На нашия стадион „ Елън Роуд “ направихме 0:0, само че на реванша механически тотално ни надиграха. Владееха топката, подаваха я, вкарваха голове. Нашият предел беше полуфиналът. Справихме се необикновено добре. Бяхме в група с Барселона и Милан, изхвърлихме Барселона. После бяхме във втора група с Реал и Лацио, отстранихме Лацио. После на четвъртфинал успяхме против Депортиво Ла Коруня. Достатъчно добре е.
- Лийдс беше европейски гранд. Защо толкоз доста години тимът не може да се върне във Висшата лига?
- Защото когато изпаднеш, те наляга извънредно сложна финансова рецесия. Случи се с доста тимове. Често даже изпадаш от Висшата лига, а след това по инерция и от Чемпиъншип. Примери се Съндърланд, Саутхамптън. В днешния футбол парите в действителност са прекомерно значими.
- Най-големият зложелател на Лийдс е Манчестър Юнайтед. От къде идва тази ненавист сред клубовете и почитателите им?
- Два разнообразни края на Англия, огромно разстояние. Хиляда километра един от различен. Бели рози, червени рози – препратката е към гражданската война. Освен това Ерик Кантона отиде от Лийдс точно в Манчестър Юнайтед. Веднага завоюва Висшата лига. Натрупа се ненавист. Това е борбата сред Йоркшир и Ланкшир. Наистина огромна омраза.
- Колко пъти сте играл в това дерби?
- Няколко.
- Имате ли триумф?
- Никога!
- Наистина ли?
- Може би един път ги бихме на „ Елън Роуд “. Но не съм сигурен.
- Как се стигна до прехвърлянето ви в Мидълзбро? Отборът направи приказен сезон с вас…
- С Мидълзбро само съумях да победя Манчестър Юнайтед на „ Олд Трафорд “. Отборът беше събрал доста мощни британски футболисти. А към тях се причислиха Мендиета и Жуниньо. Спечелихме Купата на лигата. Първата в историята на Мидълзбро. Наистина този отбор заслужаваше особено внимание и отношение. Бях щастливец да съм част от него.
- Явно ви върви с финалите на „ Уембли “. Винаги печелите.
- Нямам изгубен. Две от две победи.
- Защо напуснахте Лийдс след отпадането?
- Заради пари. Нямаха пари да ми заплащат. Моят контракт беше доста добър и се наложи да си потегли.
- Често ви виждат да подкрепяте Лийдс от трибуните.
- Нормално е – обичам тима, а моят наследник играе там. Имам другари, които също са почитатели на Лийдс. При всяка опция, която ми се отдаде, отивам да виждам. Все отново изкарах пет прелестни години в „ Лийдс “. Живея там и до през днешния ден. Клубът е покрай сърцето ми.
- Днес Манчестър Сити е един от най-силните тимове в света. Какъв беше, когато през 2004 година подписахте с него?
- Един елементарен отбор от Висшата лига. Средна ръка. Основната цел бе да не изпадне. В първия сезон завършихме осми или девети. И това се приемаше за триумф. Сега обстановката е напълно друга. Шейховете влагат доста пари. Стадион, инфраструктура, селекция - Манчестър Сити е напълно друг клуб от моето време.
- Какво е легенда като Кевин Кигън да ви бъде треньор?
- Прав сте – същинска легенда. Като състезател беше свръхестествен. Избиран за номер едно в Европа. Като треньор обичаше постоянно тимовете му да играят единствено в офанзива. Но пък това не постоянно е успешно.
- Кой е най-хубавият треньор, с който сте работил?
- Брайън Кид и Стив Макларън. Тотално разнообразни един от различен, само че общото им е, че са съвършени.
- По ваше време във Висшата лига играеха много българи. Вече говорихме за Кишишев. Но помните ли другите?
- Мартин Петров, който играеше в Манчестър Сити. Той освен биеше от всевъзможни позиции, само че и можеше да вкара гол. И 50 метра не го плашеха.
- Играл ли сте против него? Той беше ляво крило, а вие десен бранител.
- Със сигурност много съм го ритал. Никога няма да простя на който и да е нападател.
- А Димитър Бербатов?
- О, да, още един приказен футболист. Много техничен. Рядко съм срещал състезател с толкоз доста качества.
- Защо не сте от бранителите, които вкарват доста голове?
- Защото не е моя работа. (смее се) Моята работа е да не разрешавам да ни вкарват.
- Колко гола имате?
- Мисля, че седем. Не са доста.
- Кой е най-паметният от тях?
- Когато вкарах на Евертън. Тогава бях в Манчестър Сити. Стрелях от доста надалеч. Двубоят беше от утринните неделни мачове.
- Какво мислите за борбата за купата във Висшата лига този сезон?
- Брилянтна е. Мисля, че Манчестър Сити ще стане първенец. Видяхте какъв брой пъти тимът бие с 6:0, 7:0, даже 9:0. Просто необикновено. Мисля, че Сити има освен това от Ливърпул. Ще бъде забавно до края. И Сити ще е първенец.
- По ваше време нямаше толкоз доста чужденци във Висшата лига. Сега са безпределно доста, както и вносът на треньори. Къде изчезнаха англичаните?
- Две са аргументите. Първата е, че имаме прекалено много посредствени футболисти. А значително чужденци се оказват по-евтини на пазара. А Висшата лига изисква клубовете да купуват в действителност най-хубавото. Затова задачата е да се вземат най-хубавите легионери. Така нашите млади очаквания бягат. Джейдън Санчо е звезда в Борусия (Дортмунд). Калъм Хъдсън-Одой ще отиде през лятото в Байерн. Трябва да се промени това. Трябва британските футболисти да станат по-силни механически. Ако следват образеца на Санчо и Хъдсън-Одой, ще се усилят англичаните във Висшата лига.
- Възможно ли е британските клубове да не влагат вярно в своите академии?
- Не, вършат го. Проблемът е, че играчи сред 19 и 21 години не получават късмет да са титуляри във Висшата лига. В Европа футболът е някак по-техничен. Вижте да вземем за пример футболистите на Аякс. Германците също. На 21 години към този момент имат по 100 мача в професионалния футбол. Вижте нашите Лофтус-Чийк или Роус Баркли – при тях е лимитиран шансът за изява. Те се нуждаят да са на терена. Там ще се научат по какъв начин да играят верен футбол.
- А треньорите?
- Реално клубовете към този момент са длъжни да назначават огромни имена. А англичаните някак не са известни.
- Кой жанр предпочитате – на Пеп Гуардиола или на Юрген Клоп?
- И двата. Играят доста добре в офанзива, мощно пресират, а в защита са постоянни. А резултатите демонстрират, че те се оправят.
- Англия е единствената страна, където Жозе Моуриньо е уволняван три пъти. Какво мислите за него?
- Великолепен треньор. Неговите статистики приказват сами за него. Ако не го харесваш, не го назначавай. Моуриньо е победител и никой не може да го оспорва.
- Защо не съумя в Манчестър Юнайтед?
- Играчите не съумяха да се нагодят на неговия жанр. Освен това нямаше шанс. Клубът не му даде пари, с цел да притегли най-хубавите, които искаше.
- В Англия се влагат доста пари, нозащо в последните пет години все испанци печелят Шампионската лига?
- Нормално е, тъй като и Реал, и Барселона купуват в точния миг едни от най- положителните. Най-печеливши са най-техничните тимове. Англичаните би трябвало да го схванат това. Но мисля също, че този сезон Сити има огромен късмет да завоюва Шампионската лига.
- Защо най-големите Кристиано Роналдо и Лионел Меси, даже подобен централен нападател като Роберт Левандовски, не пристигнаха във Висшата лига?
- В предишното Висшата лига беше прекомерно силова. Щяха доста да ги ритат. Много експанзия щяха да изтърпят. С Гуардиола и Клоп нещата започнаха да се трансформират. С техния жанр все по-големи футболисти ще се престрашат да дойдат във Висшата лига.
- Имате 19 мача за националния тим на Англия, като пет от тях са на Мондиал 2002. Какви са спомените ви от шампионата в Япония и Южна Корея?
- Просто фантастични. Това е най-хубавият опит, който съм събирал в моя живот. Като дете мечтаеш да играеш за родината си. А към този момент като първокласен футболист мечтаеш да си на международно състезание. Имам пет мача на мондиал и никой не може да ми отнеме този спомен. Аз съумях! Много е мъчно да се опише.
- Бразилия ви в профил на четвъртфинала с неповторим гол на Роналдиньо. Но вратарят Дейвид Сиймън има виновност за него.
- Нямаше шанс. Истината е, че Бразилия беше по-добър отбор от нас. Вижте единствено кои ни победиха - Кафу, Ривалдо, Роналдиньо, Роналдо, Жилберто Силва. Какъв тим единствено! Настръхвам като си помисля за тях.
- Какво казахте на Сиймън в съблекалнята след мача?
- Беше му доста тежко. Този гол на Роналдиньо е супер шанс. Нито е вкарвал сходен преди, нито след този мач. Просто от време на време се случват такива неща.
- Има ли проклинание върху британските вратари на огромни шампионати?
- Давид де Хеа не прави ли неточности? Всеки вратар ги прави. Идва миг, когато се случва. Дано на идващото европейско състезание Англия да се показа в действителност добре.
- Защо Англия не съумява да завоюва трофей след международната купа през 1966 година?
- Трудно ми е да отговоря. Липса на шанс.
- Какво мислите за Мондиал 2018?
- Невероятен шампионат, на който Англия се показа прелестно. Млад тим имахме, играхме хубав футбол. Липсваше ни единствено малко опит. В Англия никой не очакваше, че ще се класираме на полуфинал. Но тези млади момчета занапред стартират да играят в националния тим.
- България ще е противник на Англия в европейските квалификации. Какво очаквате от двата мача наесен?
- Англия ще завоюва без никакви проблеми. Два пъти с по 4:0.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ