Галъп: Расте декларираното желание за ваксиниране
Желанието за имунизиране сподели известно раздвижване. Желание за раздвижване демонстрира и обществото като цяло и все по-трудно привиква с концепциите за рестрикции. Триъгълникът на властта приключва с разнообразни стъпала на доверие в навлизането в предизборните седмици и месеци на годината и във времето за равносметка на завършващите мандати. Когато мисли за политика и стопанска система, обществото е сериозно към властта си. Когато обаче мисли за оправянето с вируса, българското общество остава по-скоро благосклонно – явно най-много поради демократичния режим. Упованието в медицинските управляващи пък пораства, когато страхът пораства. Това са обобщенията от последното без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ и трендовите данни от предишни талази на проучване.
Вирусът
Расте заявеното предпочитание за имунизиране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са желали ваксина, а 48% са били срещу, то в този момент 36% желаят, а 41% са срещу, т.е. „ ножицата “ сред искащи и неискащи се затваря в интерес на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% в този момент. 3% смятат себе си за имунизирани.
Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на имунизирането – без значение от съответните елементи – е дало прочут резултат. Разбира се, към момента, той е надалеч от най-благоприятен, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.
Не бива обаче да се пропуща и наблюдението, че част от нежеланието за имунизиране идва и от обстоятелството, че още преди месец можеше да се регистрира, че най-малко 1.5 милиона пълнолетни българи към този момент се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса към този момент е осезаемо по-сериозен.
Най-силно желаят ваксина най-възрастните. Там следва да е очевидно и главният таргет в идните седмици.
Разбира се, меродавни най-после ще са данните от здравната статистика. Не по-малко значими обаче са всеобщите настроения. Именно те основават публично влечение и вършат един развой прелъстителен. И това е значимо за такива процеси като имунизацията.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчение на рестриктивните мерки. Вероятно, въздействие оказва и фактът, че все още на осъществяване на проучването, говоренето от страна на управляващите бе по-скоро успокояващо. Заради това, болшинство от българите се изричат кардинално за все по-леки ограничения . Данните обаче няма по какъв начин да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са кардинално за по-леки ограничения, а 32% – за по-строги. Останалите се двоумят.
Данните, несъмнено, съдържат и прочут пожелателен съставен елемент. Отношението към ограниченията зависи от цялостния декор с броя случаи в страната и говоренето към тях. Колкото повече са случаите, толкоз по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя приказва успокояващо, това има очевидно отражение. Така беше в дълги интервали от есента, а и в този момент. Изследователският опит от есента пък сподели, че с ескалацията на напрежението в лечебни заведения и интензивни отделения, обществото независимо стига до концепцията за по-твърди ограничения. Случаят сега обаче очевидно не е тъкмо подобен. Или най-малко към този момент.
Вероятно и поради демократичния режим у нас, оценката за метода, по който България се оправя с ковид, остава по-скоро благосклонна. 46% споделят, че страната ни се оправя добре, а 42% – зле. Има и прочут %, които не могат да дефинират.
Властта
Благосклонното отношение към изпълнителната власт във връзка с ковид обаче не се придвижва безусловно върху нейния общополитически облик. Когато мисли за политика и стопанска система, а не за вируса, българинът мисли много сериозно към оперативната си власт. Тази рецензия отива най-много към изпълнителната власт, до момента в който президентът резервира до момента ролята на контрапункт.
В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които персоналното доверие в политическите фигури става значим фактор. Особено значимо за равносметките е да се регистрира доверието в трите основни позиции – президент, ръководител на Народното събрание, министър председател.
Румен Радев към този момент няколко години остава с позитивен персонален рейтинг (доверие минус недоверие). От известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас. Практически всички други известни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На процедура идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.
Една от фигурите със относително положителни индикатори за доверие е Цвета Караянчева : 17%. При нея недоверието превъзхожда доверието (рейтинг от –51), само че това е общоприетата обстановка за български политик (както беше споменато). Караянчева е в действителност с доверието на политик от „ златната среда “, в случай че се вършат подреждания. В тях постоянно отпред са политици, които са „ от горната страна и в профил “ на ежедневния политически развой или имат „ институционален бонус “, а в дъното са най-отдавна познатите политици. Прословуто е към този момент търсенето за нови политици у нас. Разбира се, дословното класиране на персони съгласно доверие и рейтинг не е сполучлив метод – пред другите длъжности стоят разнообразни задания с друга степен на риск от загуба на доверие.
Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов : 23%. Рейтингът е минусов (–41), само че въпреки всичко Борисов приключва и третия си мандат като една от харесваните политически персони у нас. Това в огромна степен се дължи на относително твърдата поддръжка, която партия ГЕРБ разви в годините.
В немалка степен се дължи и на ситуационните „ добавки “ доверие, които Борисов получи в първия стадий на ковид у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, само че сигурно са помогнали то да не стигне до сериозни равнища, откакто през лятото спадна.
Нужно е постоянно да се отбелязва, че доверието нормално не е мерило за триумфа на работата на даден политик. Обикновено, тежките промени, да вземем за пример, са свързани със загуба на персонално доверие. Хората от по-малки политически сили, имат и по-ниско доверие. И обичайно, другите съперници на дадена партия свидетелстват съмнение по отношение на нейния водач. Важно е да се припомня, че рейтингът (доверие минус недоверие) следва да се следи с известна конвенционалност – доколкото идентичен рейтинг могат да имат и фигури с висока известност и фигури с съвсем никаква известност. Важно е също да се припомня, че доверието не е равнозначно на електорална подготвеност.
Щабът
Доверието в Националния действен щаб с битка с ковид се движи дружно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% дават отговор с „ да “ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% споделят „ не “.
Равносметката от последната година демонстрира, че систематизираният облик на здравните управляващи у нас е по-скоро добър. Може би – и тъй като те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите обичайно демонстрират доверие и в „ различните “ разкази по тематиката – както редица проучвания обратно във времето демонстрираха.
Повече проучвания от богатата база на „ Галъп интернешънъл болкан “ във връзка с вируса .
Данните са от проучвания „ лице в лице “ с таблети, които демонстрират картината към началото на всеки месец, последното от които е в интервала 22 февруари и 1 март измежду 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.
Вирусът
Расте заявеното предпочитание за имунизиране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са желали ваксина, а 48% са били срещу, то в този момент 36% желаят, а 41% са срещу, т.е. „ ножицата “ сред искащи и неискащи се затваря в интерес на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% в този момент. 3% смятат себе си за имунизирани.
Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на имунизирането – без значение от съответните елементи – е дало прочут резултат. Разбира се, към момента, той е надалеч от най-благоприятен, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.
Не бива обаче да се пропуща и наблюдението, че част от нежеланието за имунизиране идва и от обстоятелството, че още преди месец можеше да се регистрира, че най-малко 1.5 милиона пълнолетни българи към този момент се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса към този момент е осезаемо по-сериозен.
Най-силно желаят ваксина най-възрастните. Там следва да е очевидно и главният таргет в идните седмици.
Разбира се, меродавни най-после ще са данните от здравната статистика. Не по-малко значими обаче са всеобщите настроения. Именно те основават публично влечение и вършат един развой прелъстителен. И това е значимо за такива процеси като имунизацията.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчение на рестриктивните мерки. Вероятно, въздействие оказва и фактът, че все още на осъществяване на проучването, говоренето от страна на управляващите бе по-скоро успокояващо. Заради това, болшинство от българите се изричат кардинално за все по-леки ограничения . Данните обаче няма по какъв начин да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са кардинално за по-леки ограничения, а 32% – за по-строги. Останалите се двоумят.
Данните, несъмнено, съдържат и прочут пожелателен съставен елемент. Отношението към ограниченията зависи от цялостния декор с броя случаи в страната и говоренето към тях. Колкото повече са случаите, толкоз по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя приказва успокояващо, това има очевидно отражение. Така беше в дълги интервали от есента, а и в този момент. Изследователският опит от есента пък сподели, че с ескалацията на напрежението в лечебни заведения и интензивни отделения, обществото независимо стига до концепцията за по-твърди ограничения. Случаят сега обаче очевидно не е тъкмо подобен. Или най-малко към този момент.
Вероятно и поради демократичния режим у нас, оценката за метода, по който България се оправя с ковид, остава по-скоро благосклонна. 46% споделят, че страната ни се оправя добре, а 42% – зле. Има и прочут %, които не могат да дефинират.
Властта
Благосклонното отношение към изпълнителната власт във връзка с ковид обаче не се придвижва безусловно върху нейния общополитически облик. Когато мисли за политика и стопанска система, а не за вируса, българинът мисли много сериозно към оперативната си власт. Тази рецензия отива най-много към изпълнителната власт, до момента в който президентът резервира до момента ролята на контрапункт.
В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които персоналното доверие в политическите фигури става значим фактор. Особено значимо за равносметките е да се регистрира доверието в трите основни позиции – президент, ръководител на Народното събрание, министър председател.
Румен Радев към този момент няколко години остава с позитивен персонален рейтинг (доверие минус недоверие). От известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас. Практически всички други известни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На процедура идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.
Една от фигурите със относително положителни индикатори за доверие е Цвета Караянчева : 17%. При нея недоверието превъзхожда доверието (рейтинг от –51), само че това е общоприетата обстановка за български политик (както беше споменато). Караянчева е в действителност с доверието на политик от „ златната среда “, в случай че се вършат подреждания. В тях постоянно отпред са политици, които са „ от горната страна и в профил “ на ежедневния политически развой или имат „ институционален бонус “, а в дъното са най-отдавна познатите политици. Прословуто е към този момент търсенето за нови политици у нас. Разбира се, дословното класиране на персони съгласно доверие и рейтинг не е сполучлив метод – пред другите длъжности стоят разнообразни задания с друга степен на риск от загуба на доверие.
Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов : 23%. Рейтингът е минусов (–41), само че въпреки всичко Борисов приключва и третия си мандат като една от харесваните политически персони у нас. Това в огромна степен се дължи на относително твърдата поддръжка, която партия ГЕРБ разви в годините.
В немалка степен се дължи и на ситуационните „ добавки “ доверие, които Борисов получи в първия стадий на ковид у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, само че сигурно са помогнали то да не стигне до сериозни равнища, откакто през лятото спадна.
Нужно е постоянно да се отбелязва, че доверието нормално не е мерило за триумфа на работата на даден политик. Обикновено, тежките промени, да вземем за пример, са свързани със загуба на персонално доверие. Хората от по-малки политически сили, имат и по-ниско доверие. И обичайно, другите съперници на дадена партия свидетелстват съмнение по отношение на нейния водач. Важно е да се припомня, че рейтингът (доверие минус недоверие) следва да се следи с известна конвенционалност – доколкото идентичен рейтинг могат да имат и фигури с висока известност и фигури с съвсем никаква известност. Важно е също да се припомня, че доверието не е равнозначно на електорална подготвеност.
Щабът
Доверието в Националния действен щаб с битка с ковид се движи дружно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% дават отговор с „ да “ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% споделят „ не “.
Равносметката от последната година демонстрира, че систематизираният облик на здравните управляващи у нас е по-скоро добър. Може би – и тъй като те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите обичайно демонстрират доверие и в „ различните “ разкази по тематиката – както редица проучвания обратно във времето демонстрираха.
Повече проучвания от богатата база на „ Галъп интернешънъл болкан “ във връзка с вируса .
Данните са от проучвания „ лице в лице “ с таблети, които демонстрират картината към началото на всеки месец, последното от които е в интервала 22 февруари и 1 март измежду 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ