Защо е нужна дълбока промяна
Желанието ни за смяна е огромно. Искаме правова страна, без " кранчета " за мафиотско отнемане на обществени запаси, без корупция и престъпност. Добре.
Но то няма да е трайно, в случай че остане пораждащата ги причина. Тя е двояка. Фактор са изискванията, позволяващи и мотивиращи такова държание. Но и хората не са ангели, защото (по иронията на Томас Мор) честността не носи облага. Разбира се, тя е естествено заплащане на финансовия фактор, с цел да се усилва като качество и големина. Проблемът е, в случай че се извлича по противозаконен и безсрамен метод. Хипертрофиран, този блян води към следването му и в неикономическите сфери. Властва от ден на ден Дядо Славейковата " парица - кралица " и опростачващото воюване за по-изгодно позициониране.
Фокусирането в материални придобивки ни раздели с хуманистичния блян, обусловил в миналото буржоазните революции. От средство парите станаха самоцел. Според петролния магнат Пол Гети, в случай че нямаш пари - мислиш за тях, а в случай че имаш доста - към този момент мислиш единствено за тях. В това е коренът, заложен във въздействието на средата върху нас и на личното ни държание върху средата - демонстрация на това, което ценим, в което имаме вяра и за което действаме от персонален интерес и като разследване - в ущърб на обществения. Не е успокоение, че е някогашен факт в света и у нас.
Критически прозрения за потребността от пренареждане на живота
УтопияС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Германският правист, икономист и социолог Макс Вебер (1864-1920) потвърждава, че насочването на ресурсите основно за облага поврежда духовното възвисяване на индивида и го комерсиализира. Жаждата за благосъстояние и удоволствия отклонява хората от възвишеното и благочестивото.
Според френския нобелист по медицина Алексис Карел (1873-1944) пресилено е смисъла на растежа на материалното благосъстояние в ущърб на околната среда и на разбирането на самия човек като душeвност, образование, мироглед, нравственос, хармония и прочие Стремежът към количество на богатствата ни откъсна от духовното като качество. Парите и вещоманията се трансфораха в същност на цивилизацията. Това обаче не носи повече морал, просветеност, сигурност и мир.
Заради ламтеж за благосъстояние, криминалност и раздор сред хайлайф и маси, съгласно френския социолог Реймон Арон (1905-1983), модерният свят загуби своето обаяние и стана разочароващ. Нийл Фъргюсън, шотландско-американски историк, също счита, че светът стигна до особеност - човещината е ампутирана от неудържимото възвисяване на парите и поклонението пред материалното благоденствие като вид просвета.
Тимъти Снайдър, американски историк, акцентира, че живеем при мъчно търпимо неравноправие. В Съединени американски щати в 2012 година семейство от първите 0,01 % най-състоятелни е към 1 120 пъти по-богато от едно приблизително американско семейство. Най-богатите 10% от популацията имат 76% от цялото благосъстояние, а (според швейцарската банка " Креди Сюис " ) в днешна Русия този дял е още по-голям - 89 %.
Микроикономика С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Бранко Миланович, сърбо-американец, някогашен основен специалист на Световната банка, прибавя, че по публични данни съвкупното благосъстояние на членовете на Народния конгрес (парламент) на Китай в 2018 година е над 660 милиарда $. Социоложката Хъ Цинлиен още в 90-те години подлага на критика промените на Дън Сяопин, че донесли неравноправие, всеобща корупция и ерозия на моралния пиедестал на обществото.
Папа Франциск в посланието си от 3 март тази година предизвестява, че досегашният път за развиване е гибелен и че на света са нужни взаимност, мир и приятелство. А канадският психолог Стивън Пинкър приканва да реактуализираме идеалите на Просвещението, станали по-актуални от когато и да било.
В това е и повода, и потребността за дълбока смяна.
Изходът?
Модел за публичен ред, решителен този проблем, не е неолибералният, нито политическият клиентелистки стимулиран капитализъм (в Китай и другаде), от които се влияем. Пътят е социал-либералният ред, облагородяващ конкурентно-пазарните връзки и човешкото държание с хуманистичните обществени и морални полезности. То е среда за развиване на всеки човек - принцип, отстояван в Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН) и от самия Европейски съюз. На тази основа се хармонизират материалните с духовните ползи, частните с обществените, гражданските права и свободи със отговорностите и отговорностите.
У нас още учен Георги Данаилов ((1872-1939), изтъкнат академик по Политическа спестовност в СУ " Св. Кл. Охридски " и в Стопанската академия в Свищов, прозря нуждата от този път. " По-рано нашата просвета се ограничаваше с материалните използва. Но към този момент регистрира и духовните, чието значение има все по-голямо превъзходство. Социалният блян е оня публичен строй, който основава най-широки благоприятни условия за развиване на силите и качествата на всеки човек. "
Макроикономика С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Това е идеята, която може да ни сплоти като нация. Неслучайно още в античния Рим се смятало, че няма по-голяма мощ и по-важно благосъстояние от хората. Днес точно човешкото развиване е изискване да няма обществено изключени от радикалното обединение на физическите, цифровите и биологичните технологии, водещо към свръх технологизиран и обвързван свят. Ще се породят нови полезности, ползи, нрав и желания, придаващи на носителите им значителност, идваща не от реализирано материално благоденствие, а от самите тях като персони с просвета, делова полифункционалност и публичен принос. Упешни ще са тези страни, които се опират на първо място на свободното развиване на всеки субект.
С оглед на всичко това ни би трябвало цялостна (икономическа, духовна, обществена и правно-политическа) визия за положителна смяна, хармонично насочваща ресурсите към всички сфери на живота. Така те биха осигурявали: духовността - хрумвания, просвета и смисъл; стопанската система - веществен просперитет; моралността - добродетелност; правно-политическата сфера - обществен мир, съразмерен и обективен публичен ред.
В това би се състояла " дълбоката смяна ". Нейният повод е актуалната софтуерна гражданска война, наличие - промяната на модела на действие на обществото и поръчител - развиването на силите и качествата на хората, върховенството на закона и бдителното гражданско общество, с цел да са бдителни и контролиращите институции.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Но то няма да е трайно, в случай че остане пораждащата ги причина. Тя е двояка. Фактор са изискванията, позволяващи и мотивиращи такова държание. Но и хората не са ангели, защото (по иронията на Томас Мор) честността не носи облага. Разбира се, тя е естествено заплащане на финансовия фактор, с цел да се усилва като качество и големина. Проблемът е, в случай че се извлича по противозаконен и безсрамен метод. Хипертрофиран, този блян води към следването му и в неикономическите сфери. Властва от ден на ден Дядо Славейковата " парица - кралица " и опростачващото воюване за по-изгодно позициониране.
Фокусирането в материални придобивки ни раздели с хуманистичния блян, обусловил в миналото буржоазните революции. От средство парите станаха самоцел. Според петролния магнат Пол Гети, в случай че нямаш пари - мислиш за тях, а в случай че имаш доста - към този момент мислиш единствено за тях. В това е коренът, заложен във въздействието на средата върху нас и на личното ни държание върху средата - демонстрация на това, което ценим, в което имаме вяра и за което действаме от персонален интерес и като разследване - в ущърб на обществения. Не е успокоение, че е някогашен факт в света и у нас.
Критически прозрения за потребността от пренареждане на живота
Германският правист, икономист и социолог Макс Вебер (1864-1920) потвърждава, че насочването на ресурсите основно за облага поврежда духовното възвисяване на индивида и го комерсиализира. Жаждата за благосъстояние и удоволствия отклонява хората от възвишеното и благочестивото.
Според френския нобелист по медицина Алексис Карел (1873-1944) пресилено е смисъла на растежа на материалното благосъстояние в ущърб на околната среда и на разбирането на самия човек като душeвност, образование, мироглед, нравственос, хармония и прочие Стремежът към количество на богатствата ни откъсна от духовното като качество. Парите и вещоманията се трансфораха в същност на цивилизацията. Това обаче не носи повече морал, просветеност, сигурност и мир.
Заради ламтеж за благосъстояние, криминалност и раздор сред хайлайф и маси, съгласно френския социолог Реймон Арон (1905-1983), модерният свят загуби своето обаяние и стана разочароващ. Нийл Фъргюсън, шотландско-американски историк, също счита, че светът стигна до особеност - човещината е ампутирана от неудържимото възвисяване на парите и поклонението пред материалното благоденствие като вид просвета.
Тимъти Снайдър, американски историк, акцентира, че живеем при мъчно търпимо неравноправие. В Съединени американски щати в 2012 година семейство от първите 0,01 % най-състоятелни е към 1 120 пъти по-богато от едно приблизително американско семейство. Най-богатите 10% от популацията имат 76% от цялото благосъстояние, а (според швейцарската банка " Креди Сюис " ) в днешна Русия този дял е още по-голям - 89 %.
Бранко Миланович, сърбо-американец, някогашен основен специалист на Световната банка, прибавя, че по публични данни съвкупното благосъстояние на членовете на Народния конгрес (парламент) на Китай в 2018 година е над 660 милиарда $. Социоложката Хъ Цинлиен още в 90-те години подлага на критика промените на Дън Сяопин, че донесли неравноправие, всеобща корупция и ерозия на моралния пиедестал на обществото.
Папа Франциск в посланието си от 3 март тази година предизвестява, че досегашният път за развиване е гибелен и че на света са нужни взаимност, мир и приятелство. А канадският психолог Стивън Пинкър приканва да реактуализираме идеалите на Просвещението, станали по-актуални от когато и да било.
В това е и повода, и потребността за дълбока смяна.
Изходът?
Модел за публичен ред, решителен този проблем, не е неолибералният, нито политическият клиентелистки стимулиран капитализъм (в Китай и другаде), от които се влияем. Пътят е социал-либералният ред, облагородяващ конкурентно-пазарните връзки и човешкото държание с хуманистичните обществени и морални полезности. То е среда за развиване на всеки човек - принцип, отстояван в Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН) и от самия Европейски съюз. На тази основа се хармонизират материалните с духовните ползи, частните с обществените, гражданските права и свободи със отговорностите и отговорностите.
У нас още учен Георги Данаилов ((1872-1939), изтъкнат академик по Политическа спестовност в СУ " Св. Кл. Охридски " и в Стопанската академия в Свищов, прозря нуждата от този път. " По-рано нашата просвета се ограничаваше с материалните използва. Но към този момент регистрира и духовните, чието значение има все по-голямо превъзходство. Социалният блян е оня публичен строй, който основава най-широки благоприятни условия за развиване на силите и качествата на всеки човек. "
Това е идеята, която може да ни сплоти като нация. Неслучайно още в античния Рим се смятало, че няма по-голяма мощ и по-важно благосъстояние от хората. Днес точно човешкото развиване е изискване да няма обществено изключени от радикалното обединение на физическите, цифровите и биологичните технологии, водещо към свръх технологизиран и обвързван свят. Ще се породят нови полезности, ползи, нрав и желания, придаващи на носителите им значителност, идваща не от реализирано материално благоденствие, а от самите тях като персони с просвета, делова полифункционалност и публичен принос. Упешни ще са тези страни, които се опират на първо място на свободното развиване на всеки субект.
С оглед на всичко това ни би трябвало цялостна (икономическа, духовна, обществена и правно-политическа) визия за положителна смяна, хармонично насочваща ресурсите към всички сфери на живота. Така те биха осигурявали: духовността - хрумвания, просвета и смисъл; стопанската система - веществен просперитет; моралността - добродетелност; правно-политическата сфера - обществен мир, съразмерен и обективен публичен ред.
В това би се състояла " дълбоката смяна ". Нейният повод е актуалната софтуерна гражданска война, наличие - промяната на модела на действие на обществото и поръчител - развиването на силите и качествата на хората, върховенството на закона и бдителното гражданско общество, с цел да са бдителни и контролиращите институции.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ