Желанието ни Нургюл да бъде на корицата на EVA разцъфтя

Желанието ни Нургюл да бъде на корицата на EVA разцъфтя още предишното лято, дружно с вълнението към класирането ù на полуфинала за международната купа в Баку. Тогава сезонът засвети със сиянието на името ù, което въодушевяваше всички – и близки, и далечни на шахмата. Фотосесията се реализира месеци по-късно. Нургюл към този момент беше станала и европейска отборна шампионка при дамите на шампионата в Будва, а малко преди Нова година в Самарканд беше победила и международната шампионка по типичен шахмат Цзю Вънцзюн.Обмисляйки стайлинга, я виждахме с корона – директна асоциация с царицата от шаха. После взехме решение, че не е нужно. Нургюл и без корона планува и владее 12 хода напред. И е кралица в шаха, и концентрира в себе си полезности, отнасящи се надалеч освен до шахматната дъска.Нургюл употребява думите „ моята кариера “ по друг от нормалния метод, защото ги отнася и към времето, когато е единствено на осем и единствено на дванайсет години – тогава става европейска и международна шампионка в шампионатите за съответните възрасти. При нея това звучи изцяло естествено, непретенциозно, без сянка от някакво пустославие, само като израз на самоуважение, на почитание към работата и отдадеността, както и към хората, които имат заслугата да е толкоз ослепително добра. От 2019 година е интернационален занаятчия (за мъже) и гросмайстор при дамите. В продължение на 4–5 години е в топ 5 в света измежду състезателките до 20 години и в топ 60 измежду дамите. През юни ще навърши 21 и към този момент е в топ 40 на международните рейтинги за дами. За първи път я виждам онлайн, до момента в който Слав стилизира косите ѝ, подготвяйки я за фотосесията. Да, тя е красива, доста красива, и сериозна. Около нея трепти някаква особена тишина, като че ли вглъбеността ѝ радиира – вродената и възпитавана през годините съсредоточеност. От време на време върху устните ѝ затрептява нежна, едвам уловима усмивка, знак, че следи диалога към нея и ще се включи. Излъчва по едно и също време мекост и решителност, убеденост и невзискателност. Пие само и единствено вода. Очите ѝ са с превъзходен магнетичен зелен цвят. Естествено, тя не харесва тъкмо този колорит. От кого ги е наследила? „ Мама е със сини, баща е с кафяви. Това, че аз съм със зелени, е разследване на осъществил се доста дребен % възможност. “ Нургюл, за какво все бързаш да се прибираш в Крепча? Аз нямам братя и сестри и тримата с майка ми и татко ми имаме доста мощна връзка. Понеже пътувам постоянно от дребна, всякога когато отида някъде, те ми липсват доста. Имаме и котка –  Линда, и тя ми липсва доста. Най-ценното за мен е фамилията. Нищо друго. При тях се усещам спокойна и предпазена, имам вяра им безусловно за всичко. Аз съм човек, който се тормози непрекъснато за всякакви неща, даже за най-малките. Много постоянно се усещам по този начин, все едно не съм в сигурност. Може би и тъй като непрекъснато пътувам по огромни градове, непознати места и съм сама. И чувството да съм си у дома е прелестно. Имате ли си обред за шанс, с който те изпращат родителите ти, когато тръгваш за шампионат? Просто ме прегръщат и потеглям. В шаха съгласно твоя опит какъв брой % гений и какъв брой % труд са нужни? В началото на моята кариера водещ беше геният. Треньорите усещат по-специалните деца. Всички ми споделяха, както и до ден сегашен ми споделят, че съм доста надарена. Като бях на 6–7 години, печелех надпревари без доста труд. И си мислех, че по този начин ще продължи, че все геният ще е водещата мощ. Станах международна шампионка през 2015-а и още повече повярвах, че геният ми все ще печели партии. След тази огромна купа обаче имах една доста сложна година, тъкмо тъй като му се предоверих. Трябваше да мина през този тежък интервал в кариерата си на напълно ранна възраст – 12–13-годишна, с цел да осъзная, че работата е по-важна от гения. Това ли беше годината, когато осъзна шаха като нещо доста съществено, доста повече от игра? Не, от напълно дребна схващам шаха като нещо, което желая да работя, да спечелвам пари с него. Снощи кацна от Ница. С изненада разбрах, че имаш боязън от хвърчене. Как го преодоляваш? С мислена партия шах? Когато ме е боязън, съм в такава суматоха, че не мога да се съсредоточвам върху нищо друго. Но въпреки всичко се укротявам, когато пътувам с другари или познати. Те ме разсейват с диалози, които от време на време са и на шахматни тематики. Понякога играя блинд – това е да играеш, без да гледаш шахматната дъска и фигурите, мислено, изисква се пространствено въображение, памет и опит. Това също го умеем. Когато има шах измежду игрите на екраните в самолета, естествено, предпочитам него. Донякъде ми оказва помощ. Но към момента ми е мъчно с летенето. От какво друго се страхуваш?   Много ме е боязън от змии. Даже един път моя другарка ми се разсърди, че съм спечелила партията. Това е неуместно, тъй като всички сме там, с цел да печелим, всички сме се трудили преди този момент. Играта не би трябвало да въздейства на взаимоотношенията