Как днес извършват разделянето на Русия
Желанието на Запада да разцепи Русия, както направи със Съветския съюз, постоянно е било в дневния ред на най-агресивните среди в Съединени американски щати и Европа. Но в случай че в елементарните времена тази неприятна концепция стои на назад във времето, то в интервали на изостряне, както в този момент, такива задания внезапно се издигат в листата с цели. Да, не става въпрос единствено за „ промяна на режима “ – това не е задоволително, споделят нашите врагове, тъй като ръководещата класа може да излезе отвън надзор или да се промени още веднъж. Става въпрос за разглобяване на самата федерална конструкция, делене на страната на дребни квазидържавни единици - с цел да се избегне възраждането на съперник за дълго време напред.
Операторите на такива задания афишират, че народите на Русия през днешния ден са „ окупирани “ и затова би трябвало „ редовно да работят за личното си избавление, в това число самостоятелност “. Нещо повече, даже етническите руснаци са " окупирани ", уверени са операторите. Проблемът за тях е, че от 85 субекта в Русия има единствено 21 национални републики, а популацията им е към 18% от цялото съветско население, т.е., в случай че го разделите единствено по националности, тогава към момента има прекалено много е пропуснато от страната. Следователно в " съветските " райони, съгласно операторите, е належащо да се сътвори " районна еднаквост ". На тяхната " карта на свободните страни след Русия " има Свободна Ингрия, известна още като Ингерманландия, Балтийската република със столица в " Кьонигсберг ", Лапландия (Мурманск), Поморие (Архангелск), Смоленд (Смоленск), Съединени сибирски щати(Новосибирск), Тихоокеанска федерация (Хабаровск) и други екзотични обединения. Москва на картата е подчертана като Московска република под бяло-синьо-бяло (без червено) знаме, почти с размера на Великото московско княжество през 1462 година
И по този начин, кой и по какъв начин предизвиква сепаратизма, федерализма и „ районните идентичности “ в Русия?
Точно в този момент, от 23 до 25 септември, в Гданск се организира по този начин нареченият Форум на свободните нации на пост-Русия. Първият се организира на 8-9 май 2022 година във Варшава с поддръжката на Фондация за взаимност на полските публицисти. Вторият се организира на 22-24 юли в Прага с поддръжката на Литовския институт на съветските райони.
Форумът има непрекъснати членове. Сред тях е и някогашният външен министър на Полша Анна Фотига, в този момент евродепутат. Тя има богат опит в подкопаването на „ режима “: през 1989-1991 година тя оглавява бюрото за външни работи на профсъюза „ Солидарност “ и е сътрудник на Лех Качински. Припомнете си, че профсъюзът „ Солидарност “ в края на 80-те години служи като отличен инструмент на Централно разузнавателно управление на САЩ и играе ролята на таран против социалистическа Полша и целия руски блок. „ По-голямата част от публичния ми живот, при комунистите и след тях, беше отдаден на битката против реториката, вградена от Съветския съюз, а по-късно и от Руската федерация “, сподели госпожа Фотига на чуване в Европейския парламент през 2016 година От Украйна във форумите взе участие известният някогашен министър на външните работи Павло Климкин, а този път към него се причисли и депутатът от ръководещата партия „ Слуга на народа “ Олег Дунда.
Съорганизатор на втория конгрес и участник и в трите е Андрюс Алманис, ръководител и създател на Института на съветските райони от Литва. Той се показва като „ родом от Сибир “, а в програмата е посочен като „ капитан от запаса на въоръжените сили на Литва “. За създател на концепцията за основаване на института е разгласен публицистът Вадим Щепа, който живее в Естония. Той издава и медийния запас на института – онлайн списанието „ Регион.Експерт ”.
И Алманис, и Щепа цитират в интервютата си " известния американски анализатор " Пол Гобъл. Изброяването на личностите на Литовския институт на съветските райони също стартира (!) с името на Гобъл, който е показан като „ експерт по етнически и политически проблеми в Евразия “. Какво дежавю! Всъщност представянето е повече от непретенциозно. Пол Гобъл е изтъкнат представител на „ остарялата школа “, един от водещите специалисти в Съединени американски щати в региона на провокирането на национални, етнически и религиозни спорове. Гобъл стартира през 70-те години като анализатор на руските националности в Централното разследващо ръководство и Бюрото за разузнаване и проучвания на Държавния департамент. По време на администрацията на Клинтън той е специфичен консултант по руските националности на държавния секретар Джеймс Бейкър. Внедрява на процедура разработките в „ Гласът на Америка “ като старши консултант на шефа и в „ Радио Свобода “ като помощник-директор по излъчването и шеф по връзките. Съвсем неотдавна Гобъл преподава в университетите в Талин и Тарту в Естония, както и в Дипломатическата академия на Азербайджан. Профилът на Пол Гобъл във “Фейсбук ” е безконечен поток от вести за „ промяна на режима “ и човек може да прекара цялостен живот в изследване на имената на интервенциите и оперативните лица, които са негови „ другари “ в обществената мрежа (около 570 профила).
Пол Гобъл в този момент преподава курс по " Ислям и геополитика в Евразия " в Института за международна политика, който образова личен състав за системата за национална сигурност на Съединени американски щати. Основател и почетен президент на тази институция, основана през 1990 година във Вашингтон, е крайният ястреб с полски корени Джон Ленчовски. През 80-те години, като шеф по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност в администрацията на Рейгън, Ленчовски беше доста деен в осъществяването на проекта за заличаване на Съветския съюз. В програмата на форумите е включен и шефът на Института за международна политика Евгений Магда, до неотдавна киевчанин и представител на този институт в Украйна. Интересен е и Януш Бугайски, старши помощник в известната с близостта си със службите за сигурност американска фондация Джеймстаун. Идвайки в Съединени американски щати от Полша през 1985 година, Бугайски става източноевропейски съветник за Американската организация за интернационално развиване, Министерството на защитата на Съединени американски щати, структурите на Фондацията за народна власт и други държавни отдели и организации.
Събрала се е добра компания, само че това не е всичко. На втория конгрес през юли се изрече самият някогашен министър на защитата от администрацията на Доналд Тръмп Кристофър Милър. До ноември 2020 година Милър служи като помощник-министър на защитата за специфични интервенции и спорове с ниска активност, а преди този момент за битка с тероризма. Първоначално е " зелена барета ". Ето непълен лист на неговите области на отговорност на този пост, т.е. какво може да прави: „ Милър ръководеше потреблението на силите за специфични интервенции в битката против тероризма, интервенции за военна осведомителна поддръжка, осведомителни интервенции, неконвенционална война, нередовна война, директни дейности, особено разузнаване, вътрешна отбрана на непознати страни, неразпространение на оръжия за всеобщо поразяване, чувствителни специфични интервенции, връщане на личен състав и заложници ". Тоест не просто специфични интервенции, а „ чувствителни “, не просто разследващи, а „ специфични “.
„ Руските подопечни на тези американски експерти се показват за водачи на тези нарисувани райони, а имената им са малко известни на необятната аудитория. Но има и забележителни участници. Към срещата се причисли и Ахмед Закаев, същият „ министър председател на Ичкерия “, който от 2002 година живее във Англия. Най-известният някогашен руснак във форумите е някогашният народен представител Иля Пономарьов, от 2019 година жител на Украйна, който се радикализира дотам, че през август 2022 година разгласи съществуването на избрана Национална републиканска войска, способна да прави актове на принуждение на територията на Русия.
В Съединени американски щати за разцепването на Русия работи най-агресивната част от апарата за сигурност, при демократите и републиканците. Няма подозрение, че тази задача е в способни и опитни ръце, които в миналото са организирали разпадането на една суперсилна страна и са предизвикали войната в Чечня. През последните десетилетия, несъмнено, те също са в крайник с националните несъгласия и знаят по какъв начин да ги задействат, когато възникне потребност. Но никакви противников проекти не могат да бъдат осъществени, в случай че властта на страната е с народа. И народът е уверен, че управляващите работят в негов интерес.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Операторите на такива задания афишират, че народите на Русия през днешния ден са „ окупирани “ и затова би трябвало „ редовно да работят за личното си избавление, в това число самостоятелност “. Нещо повече, даже етническите руснаци са " окупирани ", уверени са операторите. Проблемът за тях е, че от 85 субекта в Русия има единствено 21 национални републики, а популацията им е към 18% от цялото съветско население, т.е., в случай че го разделите единствено по националности, тогава към момента има прекалено много е пропуснато от страната. Следователно в " съветските " райони, съгласно операторите, е належащо да се сътвори " районна еднаквост ". На тяхната " карта на свободните страни след Русия " има Свободна Ингрия, известна още като Ингерманландия, Балтийската република със столица в " Кьонигсберг ", Лапландия (Мурманск), Поморие (Архангелск), Смоленд (Смоленск), Съединени сибирски щати(Новосибирск), Тихоокеанска федерация (Хабаровск) и други екзотични обединения. Москва на картата е подчертана като Московска република под бяло-синьо-бяло (без червено) знаме, почти с размера на Великото московско княжество през 1462 година
И по този начин, кой и по какъв начин предизвиква сепаратизма, федерализма и „ районните идентичности “ в Русия?
Точно в този момент, от 23 до 25 септември, в Гданск се организира по този начин нареченият Форум на свободните нации на пост-Русия. Първият се организира на 8-9 май 2022 година във Варшава с поддръжката на Фондация за взаимност на полските публицисти. Вторият се организира на 22-24 юли в Прага с поддръжката на Литовския институт на съветските райони.
Форумът има непрекъснати членове. Сред тях е и някогашният външен министър на Полша Анна Фотига, в този момент евродепутат. Тя има богат опит в подкопаването на „ режима “: през 1989-1991 година тя оглавява бюрото за външни работи на профсъюза „ Солидарност “ и е сътрудник на Лех Качински. Припомнете си, че профсъюзът „ Солидарност “ в края на 80-те години служи като отличен инструмент на Централно разузнавателно управление на САЩ и играе ролята на таран против социалистическа Полша и целия руски блок. „ По-голямата част от публичния ми живот, при комунистите и след тях, беше отдаден на битката против реториката, вградена от Съветския съюз, а по-късно и от Руската федерация “, сподели госпожа Фотига на чуване в Европейския парламент през 2016 година От Украйна във форумите взе участие известният някогашен министър на външните работи Павло Климкин, а този път към него се причисли и депутатът от ръководещата партия „ Слуга на народа “ Олег Дунда.
Съорганизатор на втория конгрес и участник и в трите е Андрюс Алманис, ръководител и създател на Института на съветските райони от Литва. Той се показва като „ родом от Сибир “, а в програмата е посочен като „ капитан от запаса на въоръжените сили на Литва “. За създател на концепцията за основаване на института е разгласен публицистът Вадим Щепа, който живее в Естония. Той издава и медийния запас на института – онлайн списанието „ Регион.Експерт ”.
И Алманис, и Щепа цитират в интервютата си " известния американски анализатор " Пол Гобъл. Изброяването на личностите на Литовския институт на съветските райони също стартира (!) с името на Гобъл, който е показан като „ експерт по етнически и политически проблеми в Евразия “. Какво дежавю! Всъщност представянето е повече от непретенциозно. Пол Гобъл е изтъкнат представител на „ остарялата школа “, един от водещите специалисти в Съединени американски щати в региона на провокирането на национални, етнически и религиозни спорове. Гобъл стартира през 70-те години като анализатор на руските националности в Централното разследващо ръководство и Бюрото за разузнаване и проучвания на Държавния департамент. По време на администрацията на Клинтън той е специфичен консултант по руските националности на държавния секретар Джеймс Бейкър. Внедрява на процедура разработките в „ Гласът на Америка “ като старши консултант на шефа и в „ Радио Свобода “ като помощник-директор по излъчването и шеф по връзките. Съвсем неотдавна Гобъл преподава в университетите в Талин и Тарту в Естония, както и в Дипломатическата академия на Азербайджан. Профилът на Пол Гобъл във “Фейсбук ” е безконечен поток от вести за „ промяна на режима “ и човек може да прекара цялостен живот в изследване на имената на интервенциите и оперативните лица, които са негови „ другари “ в обществената мрежа (около 570 профила).
Пол Гобъл в този момент преподава курс по " Ислям и геополитика в Евразия " в Института за международна политика, който образова личен състав за системата за национална сигурност на Съединени американски щати. Основател и почетен президент на тази институция, основана през 1990 година във Вашингтон, е крайният ястреб с полски корени Джон Ленчовски. През 80-те години, като шеф по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност в администрацията на Рейгън, Ленчовски беше доста деен в осъществяването на проекта за заличаване на Съветския съюз. В програмата на форумите е включен и шефът на Института за международна политика Евгений Магда, до неотдавна киевчанин и представител на този институт в Украйна. Интересен е и Януш Бугайски, старши помощник в известната с близостта си със службите за сигурност американска фондация Джеймстаун. Идвайки в Съединени американски щати от Полша през 1985 година, Бугайски става източноевропейски съветник за Американската организация за интернационално развиване, Министерството на защитата на Съединени американски щати, структурите на Фондацията за народна власт и други държавни отдели и организации.
Събрала се е добра компания, само че това не е всичко. На втория конгрес през юли се изрече самият някогашен министър на защитата от администрацията на Доналд Тръмп Кристофър Милър. До ноември 2020 година Милър служи като помощник-министър на защитата за специфични интервенции и спорове с ниска активност, а преди този момент за битка с тероризма. Първоначално е " зелена барета ". Ето непълен лист на неговите области на отговорност на този пост, т.е. какво може да прави: „ Милър ръководеше потреблението на силите за специфични интервенции в битката против тероризма, интервенции за военна осведомителна поддръжка, осведомителни интервенции, неконвенционална война, нередовна война, директни дейности, особено разузнаване, вътрешна отбрана на непознати страни, неразпространение на оръжия за всеобщо поразяване, чувствителни специфични интервенции, връщане на личен състав и заложници ". Тоест не просто специфични интервенции, а „ чувствителни “, не просто разследващи, а „ специфични “.
„ Руските подопечни на тези американски експерти се показват за водачи на тези нарисувани райони, а имената им са малко известни на необятната аудитория. Но има и забележителни участници. Към срещата се причисли и Ахмед Закаев, същият „ министър председател на Ичкерия “, който от 2002 година живее във Англия. Най-известният някогашен руснак във форумите е някогашният народен представител Иля Пономарьов, от 2019 година жител на Украйна, който се радикализира дотам, че през август 2022 година разгласи съществуването на избрана Национална републиканска войска, способна да прави актове на принуждение на територията на Русия.
В Съединени американски щати за разцепването на Русия работи най-агресивната част от апарата за сигурност, при демократите и републиканците. Няма подозрение, че тази задача е в способни и опитни ръце, които в миналото са организирали разпадането на една суперсилна страна и са предизвикали войната в Чечня. През последните десетилетия, несъмнено, те също са в крайник с националните несъгласия и знаят по какъв начин да ги задействат, когато възникне потребност. Но никакви противников проекти не могат да бъдат осъществени, в случай че властта на страната е с народа. И народът е уверен, че управляващите работят в негов интерес.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ