Желанието на мъжете и жените да бъдат привлекателни за околните

Желанието на мъжете и дамите да бъдат привлекателни за близките във всяка ера е било значимо и поради него хората са се подлагали на какво ли не. Преди към 2 000 години, римляните също са полагали старателни грижи за своята осанка. Освен деликатно сортиране на облеклата и дълго приспособяване на всичките им гънки и дипли, изключително внимание се е обръщало и на всеки сантиметър от кожата.

Днес ние разполагаме с чудовищни като размери и облаги международни фешън и козметична промишлености, непрекъснато бълващи нови и още по-нови оферти. Ползваме профилирани услуги, а тези, които желаят и имат опция прекрояват лицето и тялото си в клиники по пластична хирургия. Но по време на Римската империя дамите и господата са разчитали единствено на естествените артикули и уменията на робите си. Въпреки това, оживелите статуи, мозайки и текстове ни демонстрират и описват за не по-малко суетни хора, за които хубостта също е била извънредно значима.

Ето 10 утринни разкрасителни процедури от времето на Римската империя.

1. Сутрешно измиване

Въпреки неналичието на течаща вода в множеството домове от онази ера и доста по-късното изобретяване на душа, хигиената в Римската ера е била на висота, единствено дето банята се е намирала на няколко пресечки от вкъщи и там – в термите се е ходело следобяд. Сапунът също още не е бил изобретен, тъй че утринното измиване и за мъжете, и за дамите се е ограничавало с наплискване на лицето с вода от поднесен от плебей съд.

2. Бръснене

Чисто мъжка и то много мъчителна процедура, правена от специфичен плебей – домакински бръснар. Процедурата се правила с бръснач от бронз или закалено желязо, с формата на полумесец, преди малко наточен върху камък (брус). Пяна нямало по какъв начин да се направи, тъй че лицето единствено се намокряло с вода.

3. Епилация

Не по-малко неприятна процедура и за мъжете, и за дамите. При дамите се премахвали непотребните косъмчета основно в региона на веждите. При мъжете – от края на веждите, врата и тила. Те педантично се подлагали на мъчителни козметични ритуали, само че в римския свят грижата за тялото е въпрос на авторитет. При мъжете потреблението на коламаски от естествени материали е било много необятно публикувано. От Светоний знаем, че Цезар си е депилирал гърба, а Август е чистил краката си с нагорещени черупки от орехи.

4. Маски за разкрасяване и балсами за тялото

Когато заран господаря или господарката се събуждали с кожен проблем, способният плебей или робиня трябвало да реагира незабавно. От Овидий, Гален и Плиний Стари знаем, че за рани по лицето се употребило мазило, извлечено от плацента на крава, при петна по лицето се мажела жлъчка от бик, а раздразнената кожа се киснела във воден разтвор на сода бикарбонат. За общо избелване и омекотяване на кожата се приготвял еликсир от луковици на нарцис или корени на пъпеш и кимион.

5. Грим за лицето

Той бил привилегия на дамите, само че от време на време и мъжете „ освежавали “ цвета на лицето си или руменината на бузите. Специален древен декор дьо загар се приготвял от пчелен мед, лой и бял пигмент, а руж – от крем с розови пигменти, като скулите в допълнение се поръсвали с хематитов прахуляк. По този метод, като се изключи че се получавал по-блед загар (бялата кожа доказвала, че индивидът не работи навън и е с благороден произход), се подчертавал и релефа на лицето. С kohl – специфичен прахуляк, се почерняли веждите. А с мастило от сепия, антимон или сажди от печени фурми се очертавали очите. Миглите се сгъстявали и почерняли с паста от печени мравки. Античното червило представлявало крем с оцветител миниум или цинобър.

6. Грим за дланите и стъпалата

Те се оцветявали в розово с къна от далечните провинции на Римската империя.

7. Грим за зърната на гърдите

Те се оцветявали с кремообразна субстанция, в която е размесен същински златен прахуляк. Вниманието на римляните към гърдите е очебийно – при дамите те прозирали през фината материя на облеклата и трябвало да наподобяват неустоимо.

Мъжете не ги оцветявали, само че защото тялото им всеки ден било на показ в термите, господата с ясно изразен бюст от време на време се решавали на извънредно мъчителна и рискована интервенция за унищожаване на мастната тъкан от тях. Оперативната интервенция се правила без анестезия и в седнало състояние, а инфекциите били доста честа последица от интервенцията.

8. Грижи за косата

И мъжете и дамите в римската ера желали да имат гъсти и здрави коси. Те наложително боядисвали побелелите косми, а когато били още малцина, робите просто ги изскубвали. Намаляване количеството на косата се смятало за същински проблем. Мъжете носели трансферирани върху плешивите места кичури (например Юлий Цезар, както ясно се вижда на скулптурните му портрети). Когато „ прореждането “ било обстойно, кожата на главата се боядисвала със сажди. При цялостна алопеция се употребявали перуки. И тогава били публикувани лосионите за чудотворно покълване на коса, за жалост – не по-ефективни от сегашните.

9. Прическите били значими и за мъжете и за дамите

Мъжките коси били разресвани и къдриците подреждани, съгласно модата. Женските коси били фризирани с доста труд и внимание по разнородни способи. Накъдрянето ставало с помагало, близо до актуалната маша, наречено calamistra, което се затопляло върху мангал с плам. А фиксирането на готовата прическа се правело с бира или лимонен сок. Денем господарката нормално показвала личната си коса, а за вечерите – една от няколкото си перуки. Задължително било всяка състоятелна жена да има най-малко по една черна, алена и руса перука. Те се правели от естествени коси – черните се набавяли от ориенталските страни, а русите и алените – от немските територии.

10. Парфюмът

Завършващият щрих на грима и тоалета заран било слагането на парфюм, подготвен от някое от обичаните етерични масла на господаря или господарката. Той се втривал на разнообразни места по кожата, с цел да предотвратят появяването или да прикрият към този момент осезаемата неприятна миризма. Повечето скъпоценни благовония идвали от страните на Ориента и несъмнено, били много скъпи.