България като Зимбабве – с чужда валута, над която няма да има контрол
Желанието на Асен Василев да вкара еврото непременно е израз на изтощение да убеди еврозоната, че сме годни за нея
Вече стана кристално ясно, че еврозоната не желае да ни одобри за пълновръстен член – прекомерно ослепителен и стеснителен е образецът с Гърция и нейния граблив и лъжовен хайлайф. Богатите европейски страни не биха желали да си имат главоболия с втори сходен балкански индивид. Нито да го избавят, откакто се разбере, че години наред е мамил в докладите си за бюджетния недостиг, а едни пари, разказани там като налични, в действителност са изядени и изпити.
Дори и да сме имали най-малък научен късмет за еврозоната, лекотата, с която Кирил Петков показва неджентълменското си държание към Урсула фон дер Лайен, размятайки ѝ името, часове откакто ѝ е заречен да е предпазлив, сигурно е пренебрегнало дори и имагинерната вяра да влезем там.
От друга страна обаче участието в еврозоната и Шенген са съвсем единствените точки в програмата на актуалното ни държавно управление, балансиращо върху рядък консенсус и ползващо се със съмнителна електорална поддръжка. Освен тях, в нея няма нищо друго. Колкото и да я препрочитаме, виждаме единствено нормалната (казано с изразните средства на господин Петков) алабала: всички български проблеми, които либерал-глобализмът задълбочи, ние ще се опитаме да разгадаем (тоест да дозадълбочим) с още повече либерал-глобализъм: зелени покупко-продажби, стабилно развиване, още по-широко отваряне на границите, с цел да засилим демографската злополука, поклонение и цялостно смирение пред Брюксел и Давос.
Това е повода в първите си дни на власт държавното управление да отдели колосална сила, не за разрешаване на някакви български проблеми, а по какъв начин да измисли формула, при която хем да не сме признати в еврозоната, хем да сме въвели нейната валута.
Днес се оказа, че формулата е сътворена. Асен Василев се похвали сутринта, че е в договаряния с европейската комисия България да вкара като паралелна валута еврото. Без обаче страната ни да е част от органа, който го емитира. Тоест ще сме единствено статисти край клуб, над който няма да имаме никакъв надзор, с какъвто разполагат членките на еврозоната - нито консултативен, нито управнически, нито споделен. Никакъв. Нула.
Реално видяно, Василев е подвел аудиторията. Подобни договаряния даже не са нужни. Световната история показва десетки образци, когато една страна просто взема решение и вкарва валутата на друга без да я пита. Той е излъгал, че единственият сходен образец на редом въвеждане на евро е Черна гора. Нищо сходно. В най-новата си фаза на самостоятелност Черна гора в никакъв случай не вкара своя лична валута, а напряко мина от югославски динар към евро. Без освен това даже да попита може ли. Подобна стъпка направи и Косово, откакто американските бомби го отделиха от Сърбия. И то не пита никого, просто вкара евро. Но образецът с Косово, наподобява, се е видял прекомерно треторазряден за Василев. Уплашил се е да не стресне унесената в благословен либерал-глобалистичен сън публика, по тази причина го е премълчал. Освен това евро употребяват, без да членуват в еврозоната, и такива огромни европейски сили като Андора, Сан Марино, Лихтенщайн и Монако. Интересно за какво Василев е икономисал и тях.
Ние обаче можем да дадем още сходни занимателни образци, все с страни с „ отлична “ известност. Кирибати, Науру и Тувалу употребяват австралийския $. Зимбабве и Венецуела, откакто хубаво затънаха в корупция и обири, вкараха за редом потребление американския, който в последна сметка победи националните им валути. Щатският $ е в обращение и в Източен Тимор, Салвадор, Камбоджа, Коста Рика, Еквадор, Хаити, Либерия. Бутан направи това с индийската рупия. Есватини, Лесото и Намибия пък пуснаха в приложимост южноафриканския ранд.
Това е компанията, в която ще се подреди страната ни в международната статистика на страни (все от третия свят, в случай че изключим страните лилипути), които нямат национално достолепие и от все сърце желаят да се подложат на непозната финансова система, без да имат и грам въздействие върху нея.
Познавайки метода на мислене на Асен Василев от досегашния му стаж във властта, занапред може да се направи обосновано съмнение каква е в действителност тънката му тактика. Първоначално еврото ще се вкара просто като паралелна валута, с цел да може да се приспи вниманието на неговите съперници. Те няма да имат доста причини срещу, тъй като левът остава. А след това с времето ще се основават една след друга най-разнообразни пречки пред потреблението на лв., до момента в който в един миг той отпадне от единствено себе си, с цел да последваме светлия зимбабвийски образец. Естествено, отново при изискването, че България не е член на еврозоната и няма ни минимален надзор върху тази валута.
Историята ни учи, че когато в дадена страна се вкарват редом две системи, при която едната е имперска, постоянно в последна сметка последователно отпада националната и се утвърждава имперската. Това е принцип, който се е доказвал неведнъж. Достатъчно е да погледнем в най-новата история. Когато реализира самостоятелност, Ирландия вкарва двуезичие - наред с ирландския, формален става и имперският британски, който се настанява в страната като слон в стъкларски магазин. В последна сметка кой през днешния ден приказва на ирландски? Никой, с изключение на TG4 – четвъртата стратегия на държавната телевизия, която никой не гледа, и стеснен кръг академични преподаватели. Лукашенко също вкара двуезичие в Беларус - наред с беларуския, той направи формален и съветския. Естествено, че имперският език победи. Днес на беларуски приказва само първа стратегия на радиото, която никой не слуша. Този развой може да се забележи на всички места, където редом с националното е въведено и имперското - и в Малта със затихващите функционалности на малтийски език, и в африканските страни, където локалните езици са изместени от имперските… Такава орис чака и лв..
Много неща, които през днешния ден наподобяват надали не верни в очите на част от популацията, след време е допустимо да се окажат пагубни. Историята ни е богата с доста сходни образци. Влизането в Тристранния пакт е един от тях.
Ако еврозоната изпадне в сериозна финансова рецесия, а ние употребяваме единствено нейната валута, без да разполагаме с механизмите за надзор и финансова помощ, с които се употребяват нейните членки, България ще се окаже в меко казано доста деликатна обстановка. След години това неповторимо решение на днешното либерал-глобалистко държавно управление на България (наред с демографската злополука, до която бе доведена страната ни) най-вероятно ще се учи в университетите като образец по какъв начин дадена страна сама, без никой да е желал това от нея, си е основала в кротичък интервал проблеми, присъщи за военно време.
Точно както сега студентите вършат гримаси на учудване, когато лекторите им оповестяват, че на 19 август 1987 - две години преди да се срути, комунистическият режим в България отстранява напълно министерството на финансите, и 24 месеца страната ни действа без финансов контрол и без годишни бюджети. Така де - защо са, като тази работа може да се ръководи непосредствено от Москва!? Виждаме, че 36 години по-късно историята се повтаря. Телом имаме финансов министър, само че духом той витае някъде там – из Брюксел, из Давос…
Вече стана кристално ясно, че еврозоната не желае да ни одобри за пълновръстен член – прекомерно ослепителен и стеснителен е образецът с Гърция и нейния граблив и лъжовен хайлайф. Богатите европейски страни не биха желали да си имат главоболия с втори сходен балкански индивид. Нито да го избавят, откакто се разбере, че години наред е мамил в докладите си за бюджетния недостиг, а едни пари, разказани там като налични, в действителност са изядени и изпити.
Дори и да сме имали най-малък научен късмет за еврозоната, лекотата, с която Кирил Петков показва неджентълменското си държание към Урсула фон дер Лайен, размятайки ѝ името, часове откакто ѝ е заречен да е предпазлив, сигурно е пренебрегнало дори и имагинерната вяра да влезем там.
От друга страна обаче участието в еврозоната и Шенген са съвсем единствените точки в програмата на актуалното ни държавно управление, балансиращо върху рядък консенсус и ползващо се със съмнителна електорална поддръжка. Освен тях, в нея няма нищо друго. Колкото и да я препрочитаме, виждаме единствено нормалната (казано с изразните средства на господин Петков) алабала: всички български проблеми, които либерал-глобализмът задълбочи, ние ще се опитаме да разгадаем (тоест да дозадълбочим) с още повече либерал-глобализъм: зелени покупко-продажби, стабилно развиване, още по-широко отваряне на границите, с цел да засилим демографската злополука, поклонение и цялостно смирение пред Брюксел и Давос.
Това е повода в първите си дни на власт държавното управление да отдели колосална сила, не за разрешаване на някакви български проблеми, а по какъв начин да измисли формула, при която хем да не сме признати в еврозоната, хем да сме въвели нейната валута.
Днес се оказа, че формулата е сътворена. Асен Василев се похвали сутринта, че е в договаряния с европейската комисия България да вкара като паралелна валута еврото. Без обаче страната ни да е част от органа, който го емитира. Тоест ще сме единствено статисти край клуб, над който няма да имаме никакъв надзор, с какъвто разполагат членките на еврозоната - нито консултативен, нито управнически, нито споделен. Никакъв. Нула.
Реално видяно, Василев е подвел аудиторията. Подобни договаряния даже не са нужни. Световната история показва десетки образци, когато една страна просто взема решение и вкарва валутата на друга без да я пита. Той е излъгал, че единственият сходен образец на редом въвеждане на евро е Черна гора. Нищо сходно. В най-новата си фаза на самостоятелност Черна гора в никакъв случай не вкара своя лична валута, а напряко мина от югославски динар към евро. Без освен това даже да попита може ли. Подобна стъпка направи и Косово, откакто американските бомби го отделиха от Сърбия. И то не пита никого, просто вкара евро. Но образецът с Косово, наподобява, се е видял прекомерно треторазряден за Василев. Уплашил се е да не стресне унесената в благословен либерал-глобалистичен сън публика, по тази причина го е премълчал. Освен това евро употребяват, без да членуват в еврозоната, и такива огромни европейски сили като Андора, Сан Марино, Лихтенщайн и Монако. Интересно за какво Василев е икономисал и тях.
Ние обаче можем да дадем още сходни занимателни образци, все с страни с „ отлична “ известност. Кирибати, Науру и Тувалу употребяват австралийския $. Зимбабве и Венецуела, откакто хубаво затънаха в корупция и обири, вкараха за редом потребление американския, който в последна сметка победи националните им валути. Щатският $ е в обращение и в Източен Тимор, Салвадор, Камбоджа, Коста Рика, Еквадор, Хаити, Либерия. Бутан направи това с индийската рупия. Есватини, Лесото и Намибия пък пуснаха в приложимост южноафриканския ранд.
Това е компанията, в която ще се подреди страната ни в международната статистика на страни (все от третия свят, в случай че изключим страните лилипути), които нямат национално достолепие и от все сърце желаят да се подложат на непозната финансова система, без да имат и грам въздействие върху нея.
Познавайки метода на мислене на Асен Василев от досегашния му стаж във властта, занапред може да се направи обосновано съмнение каква е в действителност тънката му тактика. Първоначално еврото ще се вкара просто като паралелна валута, с цел да може да се приспи вниманието на неговите съперници. Те няма да имат доста причини срещу, тъй като левът остава. А след това с времето ще се основават една след друга най-разнообразни пречки пред потреблението на лв., до момента в който в един миг той отпадне от единствено себе си, с цел да последваме светлия зимбабвийски образец. Естествено, отново при изискването, че България не е член на еврозоната и няма ни минимален надзор върху тази валута.
Историята ни учи, че когато в дадена страна се вкарват редом две системи, при която едната е имперска, постоянно в последна сметка последователно отпада националната и се утвърждава имперската. Това е принцип, който се е доказвал неведнъж. Достатъчно е да погледнем в най-новата история. Когато реализира самостоятелност, Ирландия вкарва двуезичие - наред с ирландския, формален става и имперският британски, който се настанява в страната като слон в стъкларски магазин. В последна сметка кой през днешния ден приказва на ирландски? Никой, с изключение на TG4 – четвъртата стратегия на държавната телевизия, която никой не гледа, и стеснен кръг академични преподаватели. Лукашенко също вкара двуезичие в Беларус - наред с беларуския, той направи формален и съветския. Естествено, че имперският език победи. Днес на беларуски приказва само първа стратегия на радиото, която никой не слуша. Този развой може да се забележи на всички места, където редом с националното е въведено и имперското - и в Малта със затихващите функционалности на малтийски език, и в африканските страни, където локалните езици са изместени от имперските… Такава орис чака и лв..
Много неща, които през днешния ден наподобяват надали не верни в очите на част от популацията, след време е допустимо да се окажат пагубни. Историята ни е богата с доста сходни образци. Влизането в Тристранния пакт е един от тях.
Ако еврозоната изпадне в сериозна финансова рецесия, а ние употребяваме единствено нейната валута, без да разполагаме с механизмите за надзор и финансова помощ, с които се употребяват нейните членки, България ще се окаже в меко казано доста деликатна обстановка. След години това неповторимо решение на днешното либерал-глобалистко държавно управление на България (наред с демографската злополука, до която бе доведена страната ни) най-вероятно ще се учи в университетите като образец по какъв начин дадена страна сама, без никой да е желал това от нея, си е основала в кротичък интервал проблеми, присъщи за военно време.
Точно както сега студентите вършат гримаси на учудване, когато лекторите им оповестяват, че на 19 август 1987 - две години преди да се срути, комунистическият режим в България отстранява напълно министерството на финансите, и 24 месеца страната ни действа без финансов контрол и без годишни бюджети. Така де - защо са, като тази работа може да се ръководи непосредствено от Москва!? Виждаме, че 36 години по-късно историята се повтаря. Телом имаме финансов министър, само че духом той витае някъде там – из Брюксел, из Давос…
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ