Желанието за донорство трябва да се изразява приживе и лично
Желанието дали да станеш донор на органи след гибелта си е най-добре да се показва персонално от човек приживе, а не както е сега - от околните му след неговата гибел, споделя в изявление за Mediapool юрист Христина Николова от Центъра за отбрана правата в опазването на здравето (ЦЗПЗ), която от години е ангажирана с проблемите на донорството и трансплантациите.
“Според мен, когато човек е изразил приживе своята воля, без значение каква е тя, няма право да се изисква единодушието и мнението на който и да е родственик. По простата причина, че човек се разпорежда от свое име, както е при наследството. Аз се заповядвам за моето имущество след гибелта ми. С още по-голяма мощ се заповядвам какво да се случва с моето тяло и органи и никой няма право да взима решение обратно на моята воля “, споделя тя.
Другите спънки, които водят до малко донори и трансплантации у нас по думите ѝ са финансови, организационни, както и от морално-етичен темперамент, свързани с недоверието на пациентите в лекарите и системата като цяло. Според нея за превъзмогването на тези проблеми би трябвало да се работи сложно, само че за жалост подобен метод и решения не се виждат в препоръчаната от Министерство на здравеопазването Национална стратегия за поощряване на донорството. “На процедура това съставлява не действителна стратегия, а по-скоро една фантазия. Или едно замазване на очите на хората, които чакат трансплантации “, споделя тя.
Адвокат Николова, Министерство на здравеопазването разгласи, че страната към този момент ще заплаща за трансплантации и в страни отвън Европа. Това решение ли е на казуса с неналичието на белодробни трансплантации у нас и невъзможността да се пращат българи в европейски клиники?
Това е едно от дребното положителни решения, които се оферират. Защото изключително за белодробните трансплантации на този стадий е видно, че не могат да са в страни от Европейски Съюз. Но пък в случай че има късмет отвън Европейски Съюз да се извършат, е чудесна опция. Така че това е една позитивна стъпка.
“Според мен, когато човек е изразил приживе своята воля, без значение каква е тя, няма право да се изисква единодушието и мнението на който и да е родственик. По простата причина, че човек се разпорежда от свое име, както е при наследството. Аз се заповядвам за моето имущество след гибелта ми. С още по-голяма мощ се заповядвам какво да се случва с моето тяло и органи и никой няма право да взима решение обратно на моята воля “, споделя тя.
Другите спънки, които водят до малко донори и трансплантации у нас по думите ѝ са финансови, организационни, както и от морално-етичен темперамент, свързани с недоверието на пациентите в лекарите и системата като цяло. Според нея за превъзмогването на тези проблеми би трябвало да се работи сложно, само че за жалост подобен метод и решения не се виждат в препоръчаната от Министерство на здравеопазването Национална стратегия за поощряване на донорството. “На процедура това съставлява не действителна стратегия, а по-скоро една фантазия. Или едно замазване на очите на хората, които чакат трансплантации “, споделя тя.
Адвокат Николова, Министерство на здравеопазването разгласи, че страната към този момент ще заплаща за трансплантации и в страни отвън Европа. Това решение ли е на казуса с неналичието на белодробни трансплантации у нас и невъзможността да се пращат българи в европейски клиники?
Това е едно от дребното положителни решения, които се оферират. Защото изключително за белодробните трансплантации на този стадий е видно, че не могат да са в страни от Европейски Съюз. Но пък в случай че има късмет отвън Европейски Съюз да се извършат, е чудесна опция. Така че това е една позитивна стъпка.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ