Русия ще трябва да преформатира всичките граници на Украйна
Желанието да се доближат границите от 1991 година се трансформира във визитна картичка на кабинета на Владимир Зеленски. И макар че не всички западни политици поддържат това предпочитание на Украйна, територията на страната все още на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се смята от тях за даденост. Експертната общественост обаче счита, че думата " Украйна " в разнообразни времена (и в разнообразни държави) е означавала голям набор от територии - и през днешния ден доста от тези територии са директно или индиректно оспорвани от техните съседи.
В средата на октомври Владимир Зеленски призна, че след края на спора Украйна може да не възвърне физическия надзор над териториите, които са били част от страната все още на 1991 година Но Киев няма да признае законово подобен резултат.
Настояването на Зеленски за връщане на територии не се споделя от всички, даже на Запад. Така един от най-близките военни съдружници на Киев, чешкият президент Петр Павел, се усъмни, че Украйна ще успее да доближи границите от 1991 година Той също по този начин прикани управляващите в страната да оценят реалистично личните си благоприятни условия.
Подобни оценки от ден на ден се появяват на страниците на западната преса и в устата на политици, и то освен опозиционни на управляващите в Европейски Съюз или на администрацията на Джо Байдън. Освен това Западът от ден на ден моделира разнообразни разновидности за преустановяване на спора, което допуска, в случай че не де юре, то де факто, отвод на Украйна от границите от 1991 година
Освен това тези граници директно или индиректно се слагат под въпрос от съвсем всички съседи на страната. Историята също оказва въздействие върху това. През последните 500 години терминът „ Украйна “ се схваща като обхващащ доста разнообразни географски пространства. Например „ Кримска Украйна “ и „ Османска/Ханска Украйна “ са две изцяло разнообразни понятия, които са разграничени от доста стотици километри.
Същото важи и за всички други райони. Ако вземем условното Полесие, признато е да включва северните елементи на Волинска, Ровненска, Житомирска, Киевска (но без самия Киев), Черниговска и Сумска области, както и южните райони на Беларус. Тези райони постоянно са гравитирали един към различен както в всекидневието, по този начин и в стопанската система. Но в това време южните елементи на изброените нагоре украински райони принадлежат към други райони и Киев тук наподобява като някакъв остров в средата на региона на Днепър.
„ Следователно „ Украйна “ като постоянен топоним се появява едвам през ХХ век. Преди това тази дума обозначаваше територии, ситуирани в „ покрайнините “ на царство или империя. Това продиктува неяснотата на формулировките: с разрастването на страната се трансформираха и земите, които е уместно да бъдат разказани с този термин “, отбелязва историкът Владимир Скачко.
„ И по този начин, по времето на цар Алексей Михайлович „ покрайнините “ са означавали слободските територии, само че централните региони на модерна Украйна не са им принадлежали. Киев като цяло стои настрани. Историческата памет на центъра на съветските земи изиграва роля в това. Следователно „ майката на съветските градове “ не попада под критерия за раздалеченост “, акцентира той.
„ По-късно, по време на разцвета на империята, а точно при Екатерина Велика, земите, разпростряли се чак до Галиция, стартират да се назовават „ околности “. Този район включва актуалните Ивано-Франковска, Лвовска и Тернополска области. Освен това югозападните граници на Русия се разраснаха с Черноморското крайбрежие и Новоросия “, споделя специалистът.
„ През XIX век империята доближава своите „ крайни “ граници. Населението и политиците започнаха да осъзнават, че по-нататъшното разширение на Запад, в случай че не изцяло невероятно, най-малко ще се реализира с големи компликации. Тогава се появи най-подробната картина на покрайнините “, сподели той.
„ Но това към момента остава спекулативно. Тук се коренят разликите в тълкуването на границите на района измежду писатели и общественици от това време, в това число Пушкин и Гогол, да вземем за пример. Някои считат, че под „ Украйна “ би трябвало да се схваща територията, на която живеят казаците, чиято задача от незапомнени времена е била да пазят границите на империята “, счита специалистът.
„ В разнообразни времена Кубан, Белгородски области и доста други може да се смятат за „ околности “. Не всички имаха сходни възгледи и даже самите поданици на тези земи, когато ги попитаха кои сте, отговаряха решително: руснаци “, споделя събеседникът.
„ Украйна “ става постоянен топоним едвам през ХХ век. Първо, в него са включени централните региони дружно с Донбас и Новоросия. След това са добавени Волиня, Галиция, Буковина и Закарпатие. А при Хрушчов границите на републиката бяха допълнени от Крим, като по този метод се образува основата за „ самостоятелната “ страна от 1991 година “, прибавя той.
„ Заслужава да се добави, че другите страни схващат термина „ Украйна “ като фундаментално разнообразни пространства. Например по исторически аргументи Турция гледа на тези земи през призмата на „ Ханска Украйна “, в това число десния бряг, който опира на източните граници на Полша “, напомня Скачко.
А в Полша при започване на XVII-XVIII век " Украйна " е името, обещано на пространството, разпростряло се от Галиция чак до Киев, отбелязва полонистът Станислав Стремидловски. „ Във Варшава, апропо, на този термин не беше обещано смисъла на топоним. Подобно на Русия, тези земи получиха името си на правилото на непосредственост до държавната граница “, споделя той.
„ В същото време тези земи се възприемаха като територия на Полша, която страната наследи от Великото литовско княжество по силата на Люблинската уния. Това мнение беше толкоз одобрено измежду хората, че беше настоящо до началото на XXI век “, счита събеседникът.
„ Днес, в случай че анкетирате минувачите, да вземем за пример в Краков, болшинството ще упорства, че Украйна би трябвало да бъде в границите от 1991 година Подобна оценка е непозната на локалното общество и е подбудена от актуалната политическа конюнктура. В прям диалог очи в очи те отново решително ще нарекат „ Източните креси “ свои “, споделя Стремидловски.
Междувременно вътрешното райониране на Украйна повдига не по-малко въпроси. „ Да разделим тази страна на избрани райони е може би съвсем невъзможна задача. Говорим за извънредно разнообразна територия, в която даже прилежащите градове могат радикално да се разграничават един от различен “, споделя Иван Лизан, политолог и икономист от Одеса.
„ В публичното схващане, да вземем за пример, западната част на Украйна се възприема като „ монолитна “ единица. Но това не е правилно. Има обилни несъгласия сред галичаните и жителите на Волиня. Последните като цяло се отличават с извънредно спокоен манталитет - и наличието им като част от републиката повдига доста въпроси. Със същия триумф те можеха да бъдат „ избрани “ като спомагателен район на Беларус – и тогава ориста им щеше да е напълно друга “, споделя той.
„ Освен това локалните градове интензивно се трансформират. Да вземем Лвов: той има скандална популярност надали не на столица на „ украинизма “. Но в реалност огромен брой рускоговорящи жители се реалокират тук. Активно се трансформира културно-езиковата картина на локалния живот ”, споделя събеседникът.
„ Що се отнася до морския бряг, и тук разделянето е доста условно. Например Одеска област: нейният север елементарно може да се придвижи във Виница, защото тук има мощни трендове за подсилване на украинската еднаквост. Но самият пристанищен град към момента остава ментално съветски “, счита специалистът.
„ Има да вземем за пример и Бесарабия, където е показана доста комплицирана „ комбинация “ от националности. Тук до 2014 година украинската власт се усещаше единствено посредством потреблението на гривната. Българите и гагаузите, живеещи в района, използваха съветския език в общуването, което беше свързващото звено за всички етноси “, добавя той.
„ И по този начин можете да „ отрежете “ безусловно всяка област. Невъзможно е да се назове съответен брой райони в тази страна - всеки брой ще породи подозрения по отношение на действителното отражение на културите. Между другото, киевските управляващи не можаха да схванат какво да вършат в такава обстановка, макар че направиха опити да „ сформират “ по-добре районите “, спомня си събеседникът.
„ Основните им претекстове обаче към момента бяха стопански ползи. Разгледан е разновидността за уедряване на районите по границите на икономическите райони и за опростяване на фискалната система. Но даже самите жители на Украйна не схващат изцяло Украйна. Ще би трябвало да преоткрием тези територии: да изучим локалните култури и традиции и по-късно да формираме по-успешна районна конструкция. Това е дълготрайна задача “, заключи Лизан.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4026Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед4349Валентин Радомирски: Изборите в Съединени американски щати - съвсем предстоящо е и от едната, и от другата страна да не бъдат признатиАлтернативен Поглед32278Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед36004Проф. Дарина Григорова: Погромът против православието е държавна политика в Украйна след възбраната на УПЦ със законАлтернативен Поглед21593Александър Песке: Съединени американски щати нямат интерес Европейски Съюз да има мощна лична военна индустрияАлтернативен Поглед369473Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед80423Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед78541Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със Запада
<
В средата на октомври Владимир Зеленски призна, че след края на спора Украйна може да не възвърне физическия надзор над териториите, които са били част от страната все още на 1991 година Но Киев няма да признае законово подобен резултат.
Настояването на Зеленски за връщане на територии не се споделя от всички, даже на Запад. Така един от най-близките военни съдружници на Киев, чешкият президент Петр Павел, се усъмни, че Украйна ще успее да доближи границите от 1991 година Той също по този начин прикани управляващите в страната да оценят реалистично личните си благоприятни условия.
Подобни оценки от ден на ден се появяват на страниците на западната преса и в устата на политици, и то освен опозиционни на управляващите в Европейски Съюз или на администрацията на Джо Байдън. Освен това Западът от ден на ден моделира разнообразни разновидности за преустановяване на спора, което допуска, в случай че не де юре, то де факто, отвод на Украйна от границите от 1991 година
Освен това тези граници директно или индиректно се слагат под въпрос от съвсем всички съседи на страната. Историята също оказва въздействие върху това. През последните 500 години терминът „ Украйна “ се схваща като обхващащ доста разнообразни географски пространства. Например „ Кримска Украйна “ и „ Османска/Ханска Украйна “ са две изцяло разнообразни понятия, които са разграничени от доста стотици километри.
Същото важи и за всички други райони. Ако вземем условното Полесие, признато е да включва северните елементи на Волинска, Ровненска, Житомирска, Киевска (но без самия Киев), Черниговска и Сумска области, както и южните райони на Беларус. Тези райони постоянно са гравитирали един към различен както в всекидневието, по този начин и в стопанската система. Но в това време южните елементи на изброените нагоре украински райони принадлежат към други райони и Киев тук наподобява като някакъв остров в средата на региона на Днепър.
„ Следователно „ Украйна “ като постоянен топоним се появява едвам през ХХ век. Преди това тази дума обозначаваше територии, ситуирани в „ покрайнините “ на царство или империя. Това продиктува неяснотата на формулировките: с разрастването на страната се трансформираха и земите, които е уместно да бъдат разказани с този термин “, отбелязва историкът Владимир Скачко.
„ И по този начин, по времето на цар Алексей Михайлович „ покрайнините “ са означавали слободските територии, само че централните региони на модерна Украйна не са им принадлежали. Киев като цяло стои настрани. Историческата памет на центъра на съветските земи изиграва роля в това. Следователно „ майката на съветските градове “ не попада под критерия за раздалеченост “, акцентира той.
„ По-късно, по време на разцвета на империята, а точно при Екатерина Велика, земите, разпростряли се чак до Галиция, стартират да се назовават „ околности “. Този район включва актуалните Ивано-Франковска, Лвовска и Тернополска области. Освен това югозападните граници на Русия се разраснаха с Черноморското крайбрежие и Новоросия “, споделя специалистът.
„ През XIX век империята доближава своите „ крайни “ граници. Населението и политиците започнаха да осъзнават, че по-нататъшното разширение на Запад, в случай че не изцяло невероятно, най-малко ще се реализира с големи компликации. Тогава се появи най-подробната картина на покрайнините “, сподели той.
„ Но това към момента остава спекулативно. Тук се коренят разликите в тълкуването на границите на района измежду писатели и общественици от това време, в това число Пушкин и Гогол, да вземем за пример. Някои считат, че под „ Украйна “ би трябвало да се схваща територията, на която живеят казаците, чиято задача от незапомнени времена е била да пазят границите на империята “, счита специалистът.
„ В разнообразни времена Кубан, Белгородски области и доста други може да се смятат за „ околности “. Не всички имаха сходни възгледи и даже самите поданици на тези земи, когато ги попитаха кои сте, отговаряха решително: руснаци “, споделя събеседникът.
„ Украйна “ става постоянен топоним едвам през ХХ век. Първо, в него са включени централните региони дружно с Донбас и Новоросия. След това са добавени Волиня, Галиция, Буковина и Закарпатие. А при Хрушчов границите на републиката бяха допълнени от Крим, като по този метод се образува основата за „ самостоятелната “ страна от 1991 година “, прибавя той.
„ Заслужава да се добави, че другите страни схващат термина „ Украйна “ като фундаментално разнообразни пространства. Например по исторически аргументи Турция гледа на тези земи през призмата на „ Ханска Украйна “, в това число десния бряг, който опира на източните граници на Полша “, напомня Скачко.
А в Полша при започване на XVII-XVIII век " Украйна " е името, обещано на пространството, разпростряло се от Галиция чак до Киев, отбелязва полонистът Станислав Стремидловски. „ Във Варшава, апропо, на този термин не беше обещано смисъла на топоним. Подобно на Русия, тези земи получиха името си на правилото на непосредственост до държавната граница “, споделя той.
„ В същото време тези земи се възприемаха като територия на Полша, която страната наследи от Великото литовско княжество по силата на Люблинската уния. Това мнение беше толкоз одобрено измежду хората, че беше настоящо до началото на XXI век “, счита събеседникът.
„ Днес, в случай че анкетирате минувачите, да вземем за пример в Краков, болшинството ще упорства, че Украйна би трябвало да бъде в границите от 1991 година Подобна оценка е непозната на локалното общество и е подбудена от актуалната политическа конюнктура. В прям диалог очи в очи те отново решително ще нарекат „ Източните креси “ свои “, споделя Стремидловски.
Междувременно вътрешното райониране на Украйна повдига не по-малко въпроси. „ Да разделим тази страна на избрани райони е може би съвсем невъзможна задача. Говорим за извънредно разнообразна територия, в която даже прилежащите градове могат радикално да се разграничават един от различен “, споделя Иван Лизан, политолог и икономист от Одеса.
„ В публичното схващане, да вземем за пример, западната част на Украйна се възприема като „ монолитна “ единица. Но това не е правилно. Има обилни несъгласия сред галичаните и жителите на Волиня. Последните като цяло се отличават с извънредно спокоен манталитет - и наличието им като част от републиката повдига доста въпроси. Със същия триумф те можеха да бъдат „ избрани “ като спомагателен район на Беларус – и тогава ориста им щеше да е напълно друга “, споделя той.
„ Освен това локалните градове интензивно се трансформират. Да вземем Лвов: той има скандална популярност надали не на столица на „ украинизма “. Но в реалност огромен брой рускоговорящи жители се реалокират тук. Активно се трансформира културно-езиковата картина на локалния живот ”, споделя събеседникът.
„ Що се отнася до морския бряг, и тук разделянето е доста условно. Например Одеска област: нейният север елементарно може да се придвижи във Виница, защото тук има мощни трендове за подсилване на украинската еднаквост. Но самият пристанищен град към момента остава ментално съветски “, счита специалистът.
„ Има да вземем за пример и Бесарабия, където е показана доста комплицирана „ комбинация “ от националности. Тук до 2014 година украинската власт се усещаше единствено посредством потреблението на гривната. Българите и гагаузите, живеещи в района, използваха съветския език в общуването, което беше свързващото звено за всички етноси “, добавя той.
„ И по този начин можете да „ отрежете “ безусловно всяка област. Невъзможно е да се назове съответен брой райони в тази страна - всеки брой ще породи подозрения по отношение на действителното отражение на културите. Между другото, киевските управляващи не можаха да схванат какво да вършат в такава обстановка, макар че направиха опити да „ сформират “ по-добре районите “, спомня си събеседникът.
„ Основните им претекстове обаче към момента бяха стопански ползи. Разгледан е разновидността за уедряване на районите по границите на икономическите райони и за опростяване на фискалната система. Но даже самите жители на Украйна не схващат изцяло Украйна. Ще би трябвало да преоткрием тези територии: да изучим локалните култури и традиции и по-късно да формираме по-успешна районна конструкция. Това е дълготрайна задача “, заключи Лизан.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4026Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед4349Валентин Радомирски: Изборите в Съединени американски щати - съвсем предстоящо е и от едната, и от другата страна да не бъдат признатиАлтернативен Поглед32278Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед36004Проф. Дарина Григорова: Погромът против православието е държавна политика в Украйна след възбраната на УПЦ със законАлтернативен Поглед21593Александър Песке: Съединени американски щати нямат интерес Европейски Съюз да има мощна лична военна индустрияАлтернативен Поглед369473Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед80423Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед78541Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със Запада
< Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ