Да промениш системата: Мисията на златния медалист от Световното първенство за трансплантирани Георги Пеев
Желанието да има повече трансплантации у нас, и да бъдат образец за хората в потребност, стимулира двама смели българи да вземат участие на Световното състезание за трансплантирани в Австралия. Неочаквано и за двамата, Георги Пеев и Огнян Ганчев завоюват медали – златен и бронзов.
Чувство на горделивост и дълг към всички, които живеят с вярата за втори живот. С тези страсти двамата първенци на България в Австралия приключват Световното първенство за трансплантирани.
Оги Ганчев през днешния ден завоюва бронзов орден на 100 м тил, във възрастова група 60-63 година и стана втория българин с орден от международно състезание в плуването. Неговият наследник Мирослав Ганчев, който ни съпровожда и ни поддържа в Пърт, Австралия.
Георги Пеев - международен първенец по плуване за трансплантирани
Мога да кажа, че надпреварата беше доста оспорвано. А самата подготовка и идването ни тук в Австралия беше доста мъчно, само че всичко мина добре и се представихме чудесно. Аз съм в действителност най-възрастния като години, като дълготрайност на живот след трансплантация, направена в България, стартирам 17-та година. На вас какво ви се случи в тези 17 години? Най-важното е може би, че имам двама внуци, веселя се на доста хубаво семейство.
Огнян Ганчев - вицесветовен първенец по плуване за трансплантиране
Успехите са част ежедневната битка и жадност за живот, само че и път към по-голямата цел - увеличението на трансплантираните хора у нас.
„ Имах упования да има отзив в България от нашето присъединяване. Нямах никакви упования да плавам на край, камо ли да взема орден. Днес примерно също плувах доста добре, станах 4-и на 50 м " Бруст ". За мен е огромен триумф, тъй като времето което направих беше доста положително. Днес ни се обади Стефка Костадинова да ни поздрави. Аз не знам кое е по-ценно, това че съм взел златен орден, или това че ми се обади Стефка Костадинова. Това беше извънредно за нас. Каза, че ни прегръща и чака да се забележим в България, и доста ще се радва да се срещнем персонално. Ще продължите ли като се върнете тук с дейните тренировки по плуване? Не, няма да продължа с дейните тренировки по плуване като се прибера, по простата причина, че аз пребивавам в град, в който няма естествен плувен басейн. И ще продължа да плавам както и до в този момент, когато мога и когато намеря време. Георги Пеев е от Хасково “, споделя той.
Въпреки, че не разполага с кой знае какви условия, той не губи мотивация.
„ В България безусловно нищо не е уредено за хора с увреждания, без значение какви. Нито средата е налична за хора с увреждания, нито такива като нас имат опция да спортуват интензивно. Особено в провинцията ги няма експертите, които да кажат до каква степен да са натоварванията. Ето по тази причина такива международни шампионати на мен и Огнян са ни доста потребни. Тук научаваме доста повече в сравнение с можем да научим в България. Световната купа е метод да ви виждат, може би в този момент ще бъдете чут?Надявам се, само че до момента в който утринните блокове на малките екрани канят говорещи глави и политици, поради които няма трансплантации, а нас ни включват най-после, когато всички към този момент са отишли на работа и гледаемостта е ниска, аз не чакам нищо положително да се случи. Това зависи единствено от политиците. Трябва да има политическа воля, с цел да може да се разбута системата и да има повече осъществени донорски обстановки, да има повече трансплантации в България. Аз моята работа съм я приключил и Огнян неговата. От тук нататък няма към този момент какво да създадем ни “, гневи се Пеев
Двамата първенци по всякакъв начин се пробват да трансформират системата и да дадат публичност на казуса с ниския брой трансплантации у нас.
Преди години имахме повече осъществени, а сега не. На никого не му пука. Просто не е направена организация българските центрове да се осъществят. Питайте шефа на Пирогов, за какво няма нито една осъществена донорска обстановка. Ето един прекрасен въпрос, вие за какво имате координатори по донорство, какво работят те, за какво там няма осъществени донорски обстановки. Казвам Пирогов, тъй като това е най-голямата незабавна болница в България, мога да ви посоча най-малко още 10 такива, само че Пирогов е най-голямата такава.
Георги Пеев - международен първенец по плуване за трансплантирани
Преминал по пътя на трансплантацията и видял системата от вътрешната страна, Георги има своето пояснение за проблемите в нея.
„ Всичките ми другари избягаха, аз не мога да избягам. Как може да измененията средата тогава, оставайки тук?Докато съм жив ще не преставам да върша това, което умея. С Огнян и с други, които ръчкаме системата и потвърждаваме, че донорството е живот и това е в действителност смисъла да има повече трансплантации. Продължаваме да се борим, тъй като аз желая да не сме двама на идващото състезание, а да сме 20. Това е моята съществена цел, и се надявам това нещо да се случи. Аз мисля, че когато повече хора чуят и обществото по-активно се намеси, имам вяра че това ще стане, оптимист съм. В последна сметка ние имаме експертите, би трябвало просто някой би трябвало да накара ония да се раздвижат и да проработят. Под ония се сещаме кои имам поради. Проблемът е, че координаторите в 30-те координаторски центрове в България не работят. Работи доктор Сибила Маринова, работи проф. Платиканов във Варна, в плевенската болница работи координаторът и до там, останалите 27 просто не работят. Това което от години се споделя е, че координаторът би трябвало да бъде назначен и да работи единствено това, т.е. да търси донорски обстановки. Не е правилно, че българинът отказвал и че обществото не било зряло. Това изобщо не е правилно. Другото нещо е, че през 2018 година закриха Агенцията по трансплантации. Това е политическо решение напълно. Защо я закриха, питайте ги. За да усъвършенстват активността, закриха и дребното което имахме. Ето тия същите, които ги каните сутринта в най-гледаното време “, ядосва се Георги.
От 2013 година в гърдите на Георги бие непознато сърце, а две години по-късно получава и бъбрек от майка си. Ето за какво достиженията през днешния ден, години след тежките тествания, са значими освен за него, само че и за околните му хора.
Те се радват, че реализирах задачата си, тъй като те са с мен и ме поддържат в това което върша с моята идея. В последна сметка задачата ми беше да дойда до тук. Аз не се надявах на някакви трофеи и медали. Да дойда тук, с цел да се види че може в случай че би трябвало човек да пристигна до другия завършек на света, с цел да събудим системата. Т.е. те от това са по-щастливи, а не че имат международен първенец. Имат прелестен брачен партньор и човек, нескромно звучи несъмнено. Ако би трябвало да вдъхнете кураж на тези, които сега чакат да бъдат трансплантирани, какво ще им кажете?Да не се отхвърлят. Никога да не се отхвърлят, да не престават да се борят. Аз съм с тях и този орден, който съм спечелил е за тях.
Георги Пеев - международен първенец по плуване за трансплантирани
А най-важното в сложен миг са вярата и куража, споделя международният първенец, и силата от която имат потребност всички тези хора, които чакат позвъняване, че е открит орган за тях.
Чувство на горделивост и дълг към всички, които живеят с вярата за втори живот. С тези страсти двамата първенци на България в Австралия приключват Световното първенство за трансплантирани.
Оги Ганчев през днешния ден завоюва бронзов орден на 100 м тил, във възрастова група 60-63 година и стана втория българин с орден от международно състезание в плуването. Неговият наследник Мирослав Ганчев, който ни съпровожда и ни поддържа в Пърт, Австралия.
Георги Пеев - международен първенец по плуване за трансплантирани
Мога да кажа, че надпреварата беше доста оспорвано. А самата подготовка и идването ни тук в Австралия беше доста мъчно, само че всичко мина добре и се представихме чудесно. Аз съм в действителност най-възрастния като години, като дълготрайност на живот след трансплантация, направена в България, стартирам 17-та година. На вас какво ви се случи в тези 17 години? Най-важното е може би, че имам двама внуци, веселя се на доста хубаво семейство.
Огнян Ганчев - вицесветовен първенец по плуване за трансплантиране
Успехите са част ежедневната битка и жадност за живот, само че и път към по-голямата цел - увеличението на трансплантираните хора у нас.
„ Имах упования да има отзив в България от нашето присъединяване. Нямах никакви упования да плавам на край, камо ли да взема орден. Днес примерно също плувах доста добре, станах 4-и на 50 м " Бруст ". За мен е огромен триумф, тъй като времето което направих беше доста положително. Днес ни се обади Стефка Костадинова да ни поздрави. Аз не знам кое е по-ценно, това че съм взел златен орден, или това че ми се обади Стефка Костадинова. Това беше извънредно за нас. Каза, че ни прегръща и чака да се забележим в България, и доста ще се радва да се срещнем персонално. Ще продължите ли като се върнете тук с дейните тренировки по плуване? Не, няма да продължа с дейните тренировки по плуване като се прибера, по простата причина, че аз пребивавам в град, в който няма естествен плувен басейн. И ще продължа да плавам както и до в този момент, когато мога и когато намеря време. Георги Пеев е от Хасково “, споделя той.
Въпреки, че не разполага с кой знае какви условия, той не губи мотивация.
„ В България безусловно нищо не е уредено за хора с увреждания, без значение какви. Нито средата е налична за хора с увреждания, нито такива като нас имат опция да спортуват интензивно. Особено в провинцията ги няма експертите, които да кажат до каква степен да са натоварванията. Ето по тази причина такива международни шампионати на мен и Огнян са ни доста потребни. Тук научаваме доста повече в сравнение с можем да научим в България. Световната купа е метод да ви виждат, може би в този момент ще бъдете чут?Надявам се, само че до момента в който утринните блокове на малките екрани канят говорещи глави и политици, поради които няма трансплантации, а нас ни включват най-после, когато всички към този момент са отишли на работа и гледаемостта е ниска, аз не чакам нищо положително да се случи. Това зависи единствено от политиците. Трябва да има политическа воля, с цел да може да се разбута системата и да има повече осъществени донорски обстановки, да има повече трансплантации в България. Аз моята работа съм я приключил и Огнян неговата. От тук нататък няма към този момент какво да създадем ни “, гневи се Пеев
Двамата първенци по всякакъв начин се пробват да трансформират системата и да дадат публичност на казуса с ниския брой трансплантации у нас.
Преди години имахме повече осъществени, а сега не. На никого не му пука. Просто не е направена организация българските центрове да се осъществят. Питайте шефа на Пирогов, за какво няма нито една осъществена донорска обстановка. Ето един прекрасен въпрос, вие за какво имате координатори по донорство, какво работят те, за какво там няма осъществени донорски обстановки. Казвам Пирогов, тъй като това е най-голямата незабавна болница в България, мога да ви посоча най-малко още 10 такива, само че Пирогов е най-голямата такава.
Георги Пеев - международен първенец по плуване за трансплантирани
Преминал по пътя на трансплантацията и видял системата от вътрешната страна, Георги има своето пояснение за проблемите в нея.
„ Всичките ми другари избягаха, аз не мога да избягам. Как може да измененията средата тогава, оставайки тук?Докато съм жив ще не преставам да върша това, което умея. С Огнян и с други, които ръчкаме системата и потвърждаваме, че донорството е живот и това е в действителност смисъла да има повече трансплантации. Продължаваме да се борим, тъй като аз желая да не сме двама на идващото състезание, а да сме 20. Това е моята съществена цел, и се надявам това нещо да се случи. Аз мисля, че когато повече хора чуят и обществото по-активно се намеси, имам вяра че това ще стане, оптимист съм. В последна сметка ние имаме експертите, би трябвало просто някой би трябвало да накара ония да се раздвижат и да проработят. Под ония се сещаме кои имам поради. Проблемът е, че координаторите в 30-те координаторски центрове в България не работят. Работи доктор Сибила Маринова, работи проф. Платиканов във Варна, в плевенската болница работи координаторът и до там, останалите 27 просто не работят. Това което от години се споделя е, че координаторът би трябвало да бъде назначен и да работи единствено това, т.е. да търси донорски обстановки. Не е правилно, че българинът отказвал и че обществото не било зряло. Това изобщо не е правилно. Другото нещо е, че през 2018 година закриха Агенцията по трансплантации. Това е политическо решение напълно. Защо я закриха, питайте ги. За да усъвършенстват активността, закриха и дребното което имахме. Ето тия същите, които ги каните сутринта в най-гледаното време “, ядосва се Георги.
От 2013 година в гърдите на Георги бие непознато сърце, а две години по-късно получава и бъбрек от майка си. Ето за какво достиженията през днешния ден, години след тежките тествания, са значими освен за него, само че и за околните му хора.
Те се радват, че реализирах задачата си, тъй като те са с мен и ме поддържат в това което върша с моята идея. В последна сметка задачата ми беше да дойда до тук. Аз не се надявах на някакви трофеи и медали. Да дойда тук, с цел да се види че може в случай че би трябвало човек да пристигна до другия завършек на света, с цел да събудим системата. Т.е. те от това са по-щастливи, а не че имат международен първенец. Имат прелестен брачен партньор и човек, нескромно звучи несъмнено. Ако би трябвало да вдъхнете кураж на тези, които сега чакат да бъдат трансплантирани, какво ще им кажете?Да не се отхвърлят. Никога да не се отхвърлят, да не престават да се борят. Аз съм с тях и този орден, който съм спечелил е за тях.
Георги Пеев - международен първенец по плуване за трансплантирани
А най-важното в сложен миг са вярата и куража, споделя международният първенец, и силата от която имат потребност всички тези хора, които чакат позвъняване, че е открит орган за тях.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ